Пееше рано в зората Глас свещен от Небесата. Пееха ангели на ята, придружаващи съдба. Пееше съдбата и лъч светъл грееше над Земя. Сияеха росите в цветните чашки сред лехите. И освежени бяха полята, освежени бяха нивята. Днес преваля огнена жар, изпекоха се и узряха житата. Ден преваля, лъч залязва, овършаха се житата, на есен красна събраха се зърната. И яви се Софрата – благодат над благодат! Преблагословиха се съдбите – чадата. И яви се здрачът над Земята – Скончание. Снишиха се съдбите. Зеленееха се само бор и елхите. Окапаха листата. Но пламнаха огньове в сърцата и нарът руен яви се в ръката. Пееше пак зората над върхове планински, поля и долини сред Земя, защото никой не можеше да я спре, нито ветрецът тихи, който повя над родове.
Днес е ден велик с Мощ на съдба. В победа славна явявам се в тоз миг чрез Глас над Земя, като Зефир нежен погалвам съдба и сам потеглям корда сърдечна на стража в гърда. Дерзай и не бой се, развях знамената Си на Мощ велика като Вожд на Гвардията Си лична. днес Аз, велик в съдба, Вожд ваш, сам Господа Исуса Христа, сам водя Гвардията Си лична, единна с Гласа и казвам: Дерзайте! Дерзайте! Армагедон веч пламти.
Мир, Мир, шепнат вси, но ето, че се секира яви, но не бой се, дерзай, и в пътя Ми свят върви, най-свято се обходи, и с милост Моя на чиновете велики тайната им изяви: че днес в пътя Ми свят разделих две съдби на блюдата в почетна употреба, в чинове на небесно употребление във великото и могъщо служение, и народа Божий сред Земя. Днес убояни доближават се до сълзата, едни от лозата, други от нара все пред Мен са в Небесата.
Но ти не бой се и дерзай, оставям те като сърце на Глас сред Ангела четвърти. Туй е твоята съдба. Разделям те на две: Ти ще бъдеш сред църковното сърце, а чинът първосвещен ще простира ръце към Нара свещен пред Моето лице! Свещеникът със сока на лозата – за народа Мой пред Небесата. Пътеките ви разделих поради съдбата, че не всички искрено се покаяха сред Земята. Илиев дом – Илиево време, жажда сред Земята – красните деви зажадняха, нямаше я Росата, освен с дума от Илия да се оросят полята.
Предупреди Христина, че двете сте на Везната, нито едната ще олекне, нито другата ще натежнее. Съдбата ви е велика и могъща, равни двете водя в съдба в употребление на Гласа на Небеса. А ти вярна Моя бъди и в победата Ми свята дял имай ти! Затуй днес свише от Небеса Христа от уста разпределя войската, Ангела Си и Народа Си. Народът, в чин ”Малко Павлово“, ще продължи. А Ангелът пред Мен редовно ще стои. Не казвайте: деца са! Възрастени са пред Небеса, дух Мой ги води, окрилени от старейшините Мои. Развързани са ветровете, ще повеят бури зли. А сега пей и Ме хвали и не скърби!
Христа се готви да навлезе в Армагедонската война. А сега е ангажиран в приготовление за борба. Бързай и пред Лицето Ми се яви с молив в ръка, ще ти дам Светлина за Небеса за пътя устроен за грабването в небесата. Амин! А сега приготви се и приеми присъдата на врага завсегда!!!
17.11.79 г.