Откровение 16 глава

frogs, amphibians, green

Стих първи: „И чух силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете, та излейте на Земята седемте чаши на Божия гняв”!

Словото ни уведомява за силния съдебен Глас на Дух Святи в дните на Съда небесен, приключващ земните съдби! А Гласът се чува от храма, от залата на Съда, където е решен Съдебният земен процес. Но за да се обърне Гласът към седемте ангела, означава, че Съдът е приключил вече с присъдите на Сатана.

Кои бяха тез седем ангела? Те са служебни небесни пратеници, които са оказвали съдействие на земния църковен ангел, водил духовната борба в Седемте църковни периода сред Земята. Те са свидетели на борбата между Христа и Сатана и са долагали (докладвали) за безчинствата на последния, които е вършил на Земята. На тез седем ангела е възложена мисията да приложат и присъдите, като излеят чашата на гнева Божий.

Стих втори: „И първият отиде, та изля чашата си на Земята! И появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ!“ Словото сочи на времето след приключване на Съда небесен: второ изпълнение на първата язва и нейния характер – ще се прояви в люти рани! А това не означава, че ще се прояви само във видима рана, но и в най-тежък порок, който ще нанася смърт на човека. Първата язва се явява проказата и венерическите болести, които обхващат мащабни владения над Земята. Туберкулозата и ракът също се включват в тези язви! Но след тях, дори предшестващи, са: наркомания и тютюнопушене, които ще завладеят особено младото поколение! Но най-страшната язва се яви в резултат на ядрения взрив над Япония – Хирошима и Нагазаки! Тази язва засяга ония, които се кланят на звяра и образа негов и приемат белега, печата му – смъртта, освен призовалите Името Господне.

Кой е белегът – печатът на звяра? Ще потърсим обяснение в Макетния план на Словото Божие. Кой прие печат на смъртта – осъждение? Каин, така че всеки, който го види, да бяга от него. Сянката в книгата „Естир” – Аман прие печата на смъртта, за да го положи под смъртните присъди над юдейския народ. А във Втората световна война кои носеха и запечатваха с печата на смъртта? Това бяха специалните отряди на Хитлер – звяра, които налагаха смърт в масово унищожение на човеците! Става ясно, че сред Земята човеците са разделени в две течения – едното води в смърт, а другото – в оправдание и живот вечен!

Стих трети: Докато първата язва пада върху частични човешки общества, то язвата на Втория ангел се излива в масово унищожение сред всички народи и племена и открива действието на атома и водорода, които ще погубят морската фауна!

Стих четвърти: „Третият ангел изля чашата си в реките, във водните извори и водата стана кръв.” Дялото язвено на Третия ангел посочва влиянието му над всички духовни общества като водни течения – реки и това ще бъде след приключване на Съдебния земен процес, когато те ще продължат да функционират без Божия закрила, отхвърлили са Вестта църковна, спасяваща всички в чин „Отцув покров”. А „изворите” и „водите“ им сочат на самостоятелното дяло на Сатана, явено по пророческа линия; те всички ще носят смърт. (Но след известяване на Съда и решенията му!)

Стих пети: „И чух ангелът на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвяти, Който си и Който си бил, задето си отсъдил така!” Наистина праведен е Бог, достоен да приеме хвалебствия като Пресвят Съдия! Той с Правда е отсъдил съдбите. „Който си и Който си бил!“ Бог е вечен, начало и конец – Алфа и Омега!

Стих шести: Словото сочи коя е причината, предизвикала таз страшна язва: Те, обществата, служили в неправда Богу проливали на светии и на пророци”, заслужено си приемат наградата на осъждение. А кои са те, на които по делата им зли е дадено кръв да пият? Кой народ се прояви в страшно кръвопролитие? Това бе Стар Израил, който посочи на Новозаветната същина, положена в начало от Ирод, Пилат, Нерон. А за тази жестокост и кръвопролитие обвинението пада върху окървавената блудница Вавилон – Римокатолическата черква в религиозния й фанатизъм. Същият Ангел оправдава вечния Съдия за праведната Му присъда над блудницата.

Стих седми: Оправданата Божия присъда над злото се потвърждава от Съдебния олтар. Бог отсъди Правда!

Стих осми: „Четвъртият ангел изля чашата си върху Слънцето, на което се позволи да изгаря човеците с огън!” Слънцето – това е източникът на живот! Защо сега се явява в чашата на язва? То сочи на Светлината, която озарява делата. То е още Вестта съдебна – Светлината, която след приключване на Съда изявява своята власт и сила над осъдените съдби! Съдебната светлина не е язва за ония, които я приемат, но ще бъде такава за ония с нечисти дела – осъдени съдби!

Стих девети: Изявява техните нечисти дела, поради които са осъдени на изгаряне (от Светлината). Означава още, че Светлината в сила и Мощ на Ангела (Откр. 18-та гл.) ще стигне до тях, но те пак не ще се покаят, но ще похулят Името на Бога, Който има власт над тях!

Стих десети: „Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра и царството му потъмня – човеците хапеха езиците си от болки!” Тази язва иде да покаже кога е излята и къде е престолът на звяра, на кой престол стои той след Втората световна война – който беше ранен, но раната му заздравя, и пак се яви, след като двама свали от престола и с третия се увенча – с трикатната на мерзост корона (папска).

Стих единадесети: „И похулиха небесния Бог поради болите и раните си и не се покаяха!”

Стих дванадесети: „Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат.” Ефрат обхваща и тече през земята на Исмаиловите родове. А те посочиха на мохамеданското религиозно течение, което ще пресъхне (изворът ще прекъсне силата си). И ще се устрои пътят за големия духовен Армагедон – Трети, в който борбата ще бъде люта!

Стих тринадесети: „И видях да излизат от устата на змея и от устата на лъжепророка три нечисти духа, прилични на жаби.” Змеят е Сатана в образа на старовременната змия, който я обсеби с духа си лукав и прелъсти Адам и Ева! Сатана е лъжедух и е баща на лъжата. А в звяра Сатана яви образа си втори, като обсеби човек по дела сатанински, извърши пагубни дела във Втората световна война. А лъжепророкът е Мохамед, който в Новозаветното време отрече Христа и изрече най-хулните слова: „Един бог и един негов пророк – Мохамед”. Това са трите нечисти духа на Сатана – прилични на жаби (беззаконие, хула и атеизъм).

Стих четиринадесети: „Защото те са бесовски духове, които, като вършат знамение отиват при царете на цялата Вселена да ги събират за война във великия ден на Всемогъщия Бог.“ Това Слово не се нуждае от обяснение, но ние живеем точно във времето на великия Божи Съд, който съди цялата Вселена. А непокаяният човек, подмамен от Сатана, в единство с него тръгват да събират Гога и Магога (осъждението) за последния, Трети Армагедон духовен и световен!

Стих петнадесети: „Ето, ида (скоро) като крадец! Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да гледат срамотата му.

Стих шестнадесети: „И събраха ги на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон!’

Стих седемнадесети: „И седмият ангел изля чашата си върху въздуха! И из храма излезе силен Глас седмият от Престола и каза: чашата „Сбъдна се!“

Ясно е, че в дните на Седмия ангел – седмата язва ще се яви взривяване във въздуха и това явление ще сложи край на страшната Армагедонска война.

А Кой е Гласът, който се чува от храма? Да! Това е съдебният Глас на Дух Святи в Съда, Който продължава до края да се чува и да яви свършека на всичко! „Сбъдна се“ всичко планирано, описано в Библейското писание! И нам добре е известно, че в дните на седмата язва се чува Гласът на Архангелска тръба, за да приготви и грабне Църквата Христова в небеса!

Стих осемнадесети: Словото ни описва последствията от Гласа: „И произлязоха светкавици, гласове и гърмове”. Всичко това ще се яви в дните на Седмия ангел със седмата язва, при грабването на Църквата Христова. А гласовете се чуват, идващи от всичкия състав на съдебния Престол и цялата Вселена, която участвува активно в Спасителния план. „И стана силен трус, небивал, откак съществуват човеците на Земята, такъв трус, толкова силен!“

Това явление е дяло на дара на възкресението, когато спящите в пръста възкръсват в нетление, за да посрещнат Господа Исуса Христа на облаците.

Стих деветнадесети: „И великият град се раздели на три части! И градовете на народите паднаха.” Тези събития явно ни подсказват скончанието на живота земен. „И Бог си спомни великия Вавилон да му даде чашата с виното на яростния си гняв”. Но Вавилон велики не е само духовен. Тя има и физическия си земен облик. Тук става дума за града на блудницата разстлана – Рим с царството на Сатана Ватикана – с която чаша е черпила, с нея ще се почерпи! Става дума за виното, което е символ на кръвта пролята от тоз народ, папската власт, която е била изцяло в ръката Сатанинска

Стих двадесети: „И всеки остров побегна и планините не се намериха.” Става дума за един страшен катаклизъм, когато една трета осъждение се откъсва и отива в погубление! Това е последната – седма язва. В дните на нейното явление става грабването на Църквата Христова. А всички осъдени остават в язвата, която те ще я преживеят, но пак ще Похулят Бога сред Земята!