След изгонването от Едемската градина, Ева зачва и ражда първия свой син Каин и дялото на непослушание и зло, което извърши Ева, се намери и у Каина и той с дела го потвърди. Същото зло, което Каин извърши пред Небето, бе повторено от първия народ Божий. Тъй Евината съдба беше следствие на злото, което тя извърши, и тази съдба последва и първия народ Божий в първия дом Божий. Борбата между злото и доброто се водеше чрез служение и грехът препълни чашата на злото. Ева биде изпъдена от Рая. По подобие се отхвърли първото дяло като Сянка на Същина, като дом Божий и Бог Всемогъщий скри Лицето Си от първия народ. Церемониалният жертвен принос се отхвърли като църковно изпълнение от пред Божието Лице и скъса се връзката на Израиля стар с Бога. Така премина благодатното време на Ева да бъде в Едемския рай и по подобие на тоз Макет мина и времето на церемониалния плътски принос като свещено служение и Старият първи Израилев народ престана да бъде дом Божий.
Това е великата тайна на изявление Божие – по Плана за спасение да бъдат употребени съдби човешки като войни сред арената бойна Земя. Така, както Авеловата жертва сочеше на Голготската Христова жертва на кръста Христов като благоуханен принос, така кръвта на Авеля, която остана жива да вика от Земята, сочеше на кръвта Христова, пролята от първия народ Божий – Стар Израил. Това е кръвта на Агнеца – животът, която вика пред Небето за спасение на целокупността земна от флора, фауна и човек. И тази кръв Христова, отхвърлена от мнозина, е цена за вси, които я приемат и чрез вяра в нея намират спасение.
Дотук откритото малко кратко пояснение за смирения искрен търсач на спасение е достатъчно като въведение във всемирната драма на великото изкупление чрез кръвния принос на Христа, даден за целокупната земна съдба. Дотук имаме свидетелствените съдби на първия народ Божий според Макетния план – Каин, първи син на Адама.
Следват съдбите на Авеля като втори Адамов син. Авел се явява като Макетен план на втория Адам – Христа, или по делата на Авеля намираме служението на Войнствения Христов отряд чрез олтар на всесъжение, показал дела на вяра в живота, приел жертвата Христа като Агне пасхално, поднесено сред цялата планета Земя за целокупното земно население от три пояса земни Божии творби. След смъртта на Авеля не се скъса веригата на вярно служение пред Бога. Адам позна жена си Ева и тя зачна семе вместо Авеля. Явяваше се трети плод като семе на жената, което веднага се включи във веригата на Плана и зае мястото на Авеля.
И като Макет на развиващия се Спасителен план третият син посочи на втория свещен принос чрез Агнето пасхално, изявен сред втория народ Божий – Втори Израил. Светлината се отнася като Божие изявление за Сита. Авел сочеше на жертвата Христова, изпълнена по плът чрез разпятието Му, но идваше Сит в действие като трето оплождение Евино – църковно. Сит сочеше на явлението на духа Святи, изявен чрез Христа, а Христа – чрез Авеля. Сит се яви, включен в развоя на Плана, след една страшна душевна борба на майката Ева – църквата, която съгреши и сама видя плода на своя грях, който тегнеше над един целокупен земен живот, над един целокупен земен род човешки. Ева позна измамата, която й донесе злото в живота и се увери в Правдата на своя Върховен Създател още в първия миг на своето съгрешение.
Сега злото, въведено чрез измама, се потвърждаваше ”никак няма да умрете“. Да! Адам и Ева не умряха по плът, но те завсегда скъсаха връзката на общение с праведния Бог, която те имаха като създания, в Правда сътворени от един велик Създател на Правда. Те загубиха духовната връзка с Него и нетленният им образ отстъпи на телесния, земен, смъртен и нямаха вече достъп до вечния Рай и мир Божи. В деня на Авеловата смърт Ева бе лице с лице застанала с лъжата на измамника Сатана, употребил оръдието свое – змията. Тя всичко разумя, но злото бе извършено. Завладялата я скръб роди твърдост и тя с вяра се укрепи и очакваше с надежда семето, над което сам Всемогъщият Отец изрече съдба, като й предаде упование и надежда за избавление чрез поправление. Ева си бе припомнила клетвата на Твореца към змията: ”Ти я ухапа, ужили по петата, но тя чрез семето си ще ти смаже главата!”
И още една голяма тайна ни открива Дух Святи: Ева като Земя бе приела семеносността в нея като земна нива, посята с жито! Макар да се хвърляха в нея плевели, то тя бе посята с доброто семе – жито; в двойни съдби се явяваше тя като нива – Земя. Едни семена, посети в Правда да се родят и чрез дела в живот да изявят доброто, а други – чрез дела в непослушание, разгръщащи се в свидетелствени съдби за осъждение по Плана за спасение. Тъй Адам позна Ева за трети път и тя зачна Сит (в него е Макетът на пророческата линия на втория народ Божий, изявен чрез Святия Дух). А по Ситова линия се явяваше Енох, чрез който Великият Бог изявяваше свидетелствени съдби на втория род Христов и животът на тоз втори народ, протичащ в седем периода сред Земята, който чрез вяра в кръвта Христова се оправдава пред Съд велик в правда и навлиза в изкупление чрез Христовата кръвна цена. Тъй праведният Енох, който ходеше в съвършенство пред Божието Лице, по пророческа линия изявяваше свидетелствените съдби на третия народ Божий от Първото и Второ църковно време като Трети духовен Израил, който след Съд на оправдание и изкупление ще бъде грабнат в небе от живот в живот, от рай в рай. Те ще посрещнат живи Христа и в миг на зеница ще се преобразят.
Енох е свидетелствена съдба на един велик Съд небесен, който се явява в Скончание чрез проповед сред Земя в свидетелствено предупреждение чрез Ноя, сочещ на Съда и дялото Божие съдебно като ковчег Ноев за спасение. Авел, Сит, Енох, Ной се явяват в родословие на богоугодно служение. А Ной потвърди в изпълнение чрез дела на вяра в Правдата Божия и Бог го избра и употреби в едно непосилно време, малко преди да дойде Съдът чрез потопните води за свършека на земния живот. Съдът небесен се изявява чрез Ноевия ковчег като дяло на предупреждение съдебно за идващия Божи гняв, като ден на осъждение чрез великия Съд Божий. Чрез ковчега Ноев Всемогъщият Творец изявяваше Съда на правда чрез Закон в скончание на Седмия новоерен църковен период над земния бит и канеше към покаяние земния жител чрез един могъщ Глас небесен пред великия Съд на правда. Ной, чрез Глас от небе, беше Макетният план на Съда Божий над цялата Земя и трите пояса земни от флора, фауна и човек – земно селение, творения Творцуви. Тъй съвършено се изяснява, че след грехопадение неминуемо идва осъждение чрез Съд велик на Правда. Семето на злото, човекът на греха, не се покая. Сатана продължи с по-голяма жестокост да върши делата си на неправда.
Но великият небесен Съд в правда продължи да кове ”Ноевия ковчег“ като свидетелствена съдба на спасителното дяло, което ще се извърши по милост Божия чрез великия Съд Божий. Ковчегът от гоферово дърво се оформяше в ръката на Ной в едно велико дяло за спасение, което изявяваше времето на скончание земно чрез Съд Божий над земното творение и самата планета Земя. И ето ковчегът се яви сред земната шир пред очите на всички хулители и присмиватели от непокаяния земен свят, под великото благословение на небесното управление, под строго определение на един велик в Правда военен Съд над целокупност земна от флора, фауна и човек.
Чрез опазване живота на Ное Бог изявяваше на земния свят, като Макетен план на свидетелствени съдби, по строго съдебни решения на един Велик Законодател и Съдия в правда, чрез Закон свят и непроменим пред Върховния Трон, бъдещото развитие на едно велико спасително дяло. Туй велико дяло чрез проповедта Ноева е краят на земния бит или изявяваше земното скончание в развитие и приключване на Спасителния план чрез великия Съд на правда, който ще се приложи над един паднал в заблуда и грях свят. Как щеше да приключи дялото на Ноевия ковчег като дяло на спасение, което изявяваше върховната воля на Законодателния Трон велик в Правда и чрез една могъща по сила и светлина ”Ноева” проповед на предупреждение откриваше Божиите намерения над целокупност земна в скончание на времето чрез извеждане на земните съдби като едно велико Ноево дяло, дяло на Съд велик на Правда над вси земни творби?
Ной намира приложение като Макетен план на Откровение чрез дялото на изкупление, а сам Ной сочеше на съсъда на Гласа на Святия Дух по мащаби на Малахия 4:5, преди да дойде великият и страшен Съд Божий над цялата Земя. Чрез Макетния план над земния бит ние навлизаме в реално изпълнение на Същината като Висок съдебен вик чрез Глас на Духа Святи – дяло Божие, дяло небесно в чин ”Пети Борец”. Ноевата проповед сочеше на съдбите земни, решени чрез великия Съд небесен. Според Плана имаме изявление на небесния Глас като едно велико ръководство от Небето, пряко водене дялото на живия Бог в решаване в Скончание земните съдби чрез съдебни решения на великия Съд Божий, след едно строго предупреждение, като велико изявление на небесно Теократично управление, като дяло на спасение, изявено като един Ноев ковчег сред Земята – съдебни решения над земния бит, изпълнени чрез ходатайствената посредническа служба на един велик Изкупител в Скончание пред небесния Съд на правда.
И така изготви ли се ”ковчегът” сред Земята? Яви ли се дялото на Съда чрез Гласа на Петия Борец (Откр. 18:4) и затвори ли се вратата на ”Ноевия ковчег”? Тогава човешката съдба, след един праведен Съд небесен, е решена и чака изпълнение над Земя с целокупност осъдена, която не се покая под ”Ноевата проповед” като изпълнение на зов от Небе – предупреждението на третия страж (Откровение Йоаново), за да намери подслон под покрива на един изкован с чук и гвоздеи ковчег, който сочи на покрова Божий като едно велико дяло на изкупление чрез военния процес над Земя.
Чрез дялото на Ноевия ковчег като Макетен план на Съда се определя и времето, в което Съдът решава земните съдби. Ние откриваме и начина на употребление и малочислеността на употребените съсъди. Ноевият ковчег намира своето покритие в Откровението чрез строго употребление на блюда от трите пояса земни съдби. Но затвори ли се вратата на милостта Божия, вдигне ли се благодатта от Земя, то тогава се очакват капките небесни на потопа, сочещи на язвите на осъждение, като награда на една осъдена Земя, паднала в грях и неправда.
Но сред Ноевия ковчег, сочещ на дялото Божие, намираше милост и употребление цялото изкупление, което водеше живот на вяра, незасегнато от язвите на осъждение и чакаше деня на избавление. Дотук Макетният план ”Ноев ковчег“ ни сочи един План спасителен на развитие над Земя, показва ни борбата, която се води сред Земята, чрез проповед Ноева – стражево изпълнение на върховния изпълнителен Съд на целокупност земна и Земя. Но изявлението на Битие чрез служението Ноево като План на изкупление щеше да се развие през Втория заветен период в църковни съдби на земния живот сред една целокупност земна и да приключи чрез втория род Божий чрез вяра в кръвния принос на Христа, Който ги изкупва като цена чрез Съд велики в небеса.
В това време на Съд в сила на действие е Святия Божи Дух и употребява блюдата на почит в едно велико дяло пред Съда в сила и Мощ на ръководство небесно чрез съсъд на милост Божия, който е воден лично от Святия Божи дух, във велико всемирно служение на олтари неръкотворни като блюда на почит в чин и ранг на Ной – Самуил, Илия и Елисея.
Това велико съдебно изпълнение на свещено служение минава през всички минали вече служения от Древност до наши дни в едно строго оформление на дяло Божие – дяло на Ангел четвърти, единен с Петия Борец. И то навлиза в своето реално служение след отхвърляне, избълване на всички Лаодикийски служения сред Лаодикия. Така Битие се открива като Макетен план свидетелствен сред Земя. Той е план на земния бит, но не е самото изпълнение на Спасителния план, а е строго предупреждение, изпълнено чрез дела в живота на употребяемите три пояса земни съдби в Начинание.
Тоз Макетен план сочеше на реалното изпълнение на земния бит в Скончание чрез Съда Божий над Земя и нейното целокупно селение. Чрез Ной като свидетелствена съдба е даден битът земен и неговата съдба в Скончание. Но той имаше да се явява над Земята от едно семе Адамово чрез убодената пета на Ева – явените два рода сред целокупните земни съдби. Макар милостта Божия като благоволение да падна над Авеля и Сита, Еноха и Ноя, то не означаваше, че те вече бяха оправдани. Те като съсъди на почетно употребление носеха съдбите на един целокупен земен живот, бит, на флора, фауна и човек, като избрани от Бога за изпълнение на велико служение на Вест небесна. Те сочеха на бъдещия скиничен живот за скончаещите земни съдби, проповядваха за идващия Съд Божий. И тази проповед лежеше още скрита в чреслата на Ной и Авраам, Исак и Якова и стигаше до Месия – Христа. Но по милост Божия благоволението на Едемското благословение падна над тях и техните имена се записваха в Книгата на живота, сочеха на далечното развитие на Спасителния план и чакаха Съдът велик да разгледа техните дела, да реши техните съдби. Те бяха призвани да бъдат носители на съдби, да развиват благословението Едемско в Първото време. В него се изпълняваше по План небесен земният бит, или по-точно явяваше се неговият Макетен план на градеж и скончание.
Тъй Ной сочеше на времето на скончание на решенията на Съда Божий чрез втория Христов род. Ной беше още втори Адамов живот сред Земята (след грехопадението). А вторият род бе призван да приключи земните съдби. След потопа чрез извеждане Ной живееше втори живот. Той видя погублението на света в потопните води със собствените си очи. Първият плътски род чрез скиничното жертвоприношение сочеше на жертвата Христова, която сам не оцени, подобно на Адам и Ева и поради непознаване, непослушание и неоценка на Божията милост щяха да посегнат на самата Същина – Христа като пасхална жертва, Дърво на живота. Тъй с разпростиране на времената се разгръщаше Планът на изкупление в употребление на флора, фауна и човек, преминаващ в три фази на развитие:
- Макетен план на Сътворение и Скончание чрез Съд велик;
- сянково служение в изпълнение на жертвоприношение, сочещо на Новозаветната същина и на самата Същина – жертвата изкупителна – Христа, и
- на църковната съдба като новозаветно изпълнение, като дом Божий сред Земя.
Така първият, Макетен план на земни действия се открива чрез Битие и е описан подробно и вярно, и води всеки искрен раб Божий в преклонение пред великата мъдрост Божия, Нему да бъде слава и хвала. О, Могъщ Вожд, Всесилен Творец над Земя и нейната целокупност от тройни съдби в живот за таз безгранична милост Божия над целокупното земно създание! Но великото дяло на милост Божия беше скрито според Плана за спасението от погледа на непризнателното Божие творение.
Във всяко време, според нуждата в развитие земно и нуждата на народа, Бог избираше съсъди по милост Своя, пророци и чрез изпълнение на църковните съдби водеше човечеството в реализиране на Своя план за изкупление на земното Свое стежание. Изпълнени с Правдата на Създателя те говореха Божиите словеса и водеха борба с греха, и сочеха на човека пътя за спасение според Плана настоящ в изпълнение. Законът Божий беше щит за предпазване от греха, предпазваше от нарушения на волята Божия, подкрепяше чрез вяра в надежда за бъдещо изкупление; и чрез явлението си в сянковото служение сочеше на Същината, когато щеше да се яви като лъч светът в зари, ще огрей с Мощ и сила надеждите вси в избавление от тялото на греха и ще води към великите Божии милости във вечността. Но човекът е непослушен войн на небесния си Вожд и винаги греши.
А сега да погледнем в огледалото на същината на изпълнението на Макета на бита земен. След съгрешението на първата Едемска двойка Земята прие проклятие. Яви се плодът на съгрешението на Адам и Ева – Каин и отново се изрече проклятието, но сега то падна на човека. Яви се първият народ Божий, който прие на плещите си пак проклятието на греха. И на явения жертвен олтар се яви жертвата – Христа, по подобие на жертвата ”Авел“, но в реален олтар – сам Христа като реална жертва на изкупление в реално изпълнение сред втория род Божий – всемирен олтар с всемирна жертва на приношение, цена за едно велико всемирно изкупление – кръвта, пролята на Голгота, живота, който даряваше живот и беше цена на всемирно изкупление като Дърво на живота.
Тук безкрайната милост на един любящ Баща, Творец на Своята творба, е подчертана чрез приноса на жертвата на Единородния Син Божий като цена на изкупление. И който погледне с вяра в кръвта на Христа, намира изкупление завсегда. Положиха се основите на втората църковна съдба: яви се реализирана Сянката сред целокупност земна и пое път всемирен на борба с греха като Войн свещен, кръвен принос, като една велика Платформена вест църковна в реално служение на причастие, за да имаме дял с Христовото изкупление. Поде своя развой Планът за спасение в Новоерно време на битие земно. А пред Божието Лице яви се посредник – Ходатай на човешкия род, застъпник за земния бит пред Съда небесен между Бога и човека, между небе и Земя в небесния дом, по План явен в Макета земен, в реален страж за втория род Божий чрез вяра в изкупителната кръв на Христа (вторият Адам). Тъй първият Адам чрез непослушание към заповедта съгреши чрез своето ребро – Ева и изгуби първия си образ, сътворен в Правда и Едемския дом. В повторение, първият сянков Божий Израил загуби Ерусалим и Ерусалимския си дом. Но вторият Адам – Христа чрез велика борба воюва с греха чрез Правдата Своя, за да изведе съсъдите Свои – камъните на Новия Ерусалим и Ерусалимския дом, като се яви пред Съда в ходатайствена служба, за да изкупи Своето ребро – Ева – кост от костта Му, която е оставена сред Земята като Платформена свидетелствена вест заветна с Бога – цената на изкуплението. И подобно на попитата от земята кръв на Авеля, и Неговата, Христова кръв, по подобие земя попи, или сам Христа я остави сред Земя като Свое ребро – Ева. Но Христа – Същината на реалното изпълнение на Спасителния план влезе в небесното светилище окървавен, с пет рани на Своето тяло, за да се застъпи за цялата всемирна земна съдба от три пояса земни творби според сянката на оригинала небесен (земната скиния сред първия Израилев народ).
Той, Христа, влезе в небесната скиния за падналата целокупност земна и Земя като свещеник Богу, за да очисти греха с Кръвта Си като Пасхална жертва и да приключи с макетните и сянкови съдби, като сам Той е Същина, и да приготви и въоръжи един трети народ, чрез който като дяло на Ноев ковчег ще застане за целокупност земна пред великия Съд Божий за оправдание и изкупление на всемирните съдби. И тоз Трети духовен Израил ще приеме чрез Третия Образ на Отца – Духа Святи всички награди на оправдани и изкупени чрез Съд велик за целокупност земна. Тъй Същината, явена по Плана за спасение – сам Христа като жертвен принос застана пред Великия в правда Върховен Трон, с основа Закон на правда, като Везна на добро и зло сред небе и Земя за во век. И чрез таз Везна – Закона на правда се измери грехът на народа пред Върховния Трон на правда като Законодателна съдба.
И едва тогава, в скончаещите съдби, се явяват сред Земята в сила и Мощ четирите течения на Реката на живота като едно могъщо реформаторско течение, като Ноев ковчег на развълнуваните от осъждението земни води, според Макетния план учения земни, водещи в погубление. Но това велико реформаторско дяло ще се понесе над тях като Ноев ковчег по великата Творцува воля сред планета Земя. Тъй в приключващия Съд на правда, изявен чрез дялото на Ноя, ще се покрие в изпълнение на Йоановото Откровение с дялото на Четвъртия ангел и Пети Борец – силата и Мощта Божия чрез Тройния Си Лик, Който ще се изяви в един Могъщ Глас на небесно ръководство сред Земя чрез съсъд на Божия милост, водейки дялото Си като Ноев ковчег в употребление на блюда на почетна употреба пред Върховния съд велик. Те ще са представители на златните блюда и се натоварват с решенията на Великия Съд в Правда Божия.
Небесният Съд велик приключва Земния процес на грехопадение и на водената борба от двама Борци с две войнства според Божия План, изпълняван чрез водещия се целокупен земен живот на трите пояса земни творби. Изгражда се един върховен ”ковчег“, дяло на Божията милост, сграден от живи ”дървета“ на Правда Христова (като част от Него – Дървото на живота), водени пряко от Святия Божи Дух сред осъдените племена и народи, не приели Божията милост чрез Христа, явени чрез Макетния план на потопа като развълнувани води, моря, потоп, осъдени от Върховния Съд Божий в правда.
И дялото на оправдание подобно на ковчег Ноев ще се понесе в малцинство земно, натоварено с целокупните земни съдби по двойки, като новоизкупена Ева, всемирна кост от костта на втория Адам Христа. Тъй ”Ева” ще бъде скрита в едно могъщо дяло на изкупление сред целокупността земна, но над ”Ноевия ковчег“ кипят потопните води с осъдените племена и народи, които приемат заплатата на осъдена Земя на своите плещи чрез язвите потопни, поради непослушание и непокорство спрямо заповедта на Бога като Закон на върховна съдба, изявен чрез дялото могъщо Божие сред Земя. Тъй земните потопни племена като мътни води, водени от страстните нагони на своя вожд, воювали против Твореца Бог, ще погинат в земната бездна и от тях не ще остане ни корен, ни ветва.
Тъй ще приключи дялото на Съда Божий по подобие на Ноевия ковчег и влезлите в него от целокупните земни творби, над които е паднала милостта небесна, са останали в него живи като Пет разумни на сватба с Младоженека си. Вратата е затворена за всички, които са останали вън. Съкратено е времето на благодатта чрез Съд небесен велик за непокорните земни човешки същества. Но за навлезлите в дялото спасително съдебно е велика Божия промисъл, неограничена Божия милост сред планета Земя, включени в Спасителния план. Тъй чрез първия Адам Раят Едемски бе загубен за човешкия род, чрез първия народ Израилев бе отнет Сион – Ерусалим.. Но чрез втория Адам отново се възвръща загубеният Рай като едно велико могъщо съдебно дяло на изкупление, чрез втория духовен род – Израил духовен.
И така, първо Ева съгреши и наруши заповедта на Отца, първият народ в сянково изпълнение съгреши като заповедите Божии наруши и посегна на плода на Дървото на живота – сам Месия Христа. Но от втория народ, който се явява като кост от костта на втория Адам Христа, ще се увенчаят в Едемско благословение чрез Съда велик в Правда и наново ще се явят в Рай Едемски, сред новия Ерусалимски (духовен) строеж със Сионовия връх, стена от дванадесетте порти с нови основания.
Тъй първият Адам чрез Ева изгубва Едемския рай като нарушители на заповедта ”не посягай“! Това дяло на загубване Рая се покрива с изгубване на земния Ерусалим от първия народ Божий.
Но вторият Адам и неговата кост Ева – Христа и Църквата всемирна спечелват победа и като награда имат обещание да влязат в Рая Едемски, в Новия вечен Ерусалим чрез втория род Божий, който не беше народ. Ева в Битие нарушава заповедта, а чрез Ева в чин ”Всемирна църковна съдба”, втора – духовна се възстановява нарушението.
Първият Адам се изгонва от Едемския Рай, вторият Адам се увенчава в Едемско благословение с костта от своята кост. Първият Адам изведе благословението и го похаби извън Едемския Рай, а вторият Адам връща благословението Евино завсегда в новосградения Ерусалим на вечността. Затова падението на първите Адам и Ева с изгубването на първия Рай се покрива с падението на първия плътски народ, който пак поради съгрешение изгубва Ерусалим. Както змията прие проклятие поради посяване семето на плевела на злото в Рая Едемски в сърцето на Ева, което Каин разшири и прие проклятие, тъй и първият народ Божий със своите деца се натовариха с проклятието, което висеше над цялата Земя и изгубват завсегда Ерусалим физически сред Земя като благословение Отцуво на вечността, като награда, която спечелва Ева духовна с Адам – Христа чрез втория народ Божий, който не беше физически, плътски народ. И той бе приел строго ограничения за сношение с първия народ, особено за съединение в брачна връзка.
Първата Ева чрез вяра наследява благословенията и се увенчава като едно могъщо дяло от Съд велик в един Ноев ковчег в последното служение на стражево изпълнение.
Новозаветната Ева прие удостоението по обещание Авраамово, възложена й бе задачата чрез великия Съд в правда да формира всемирното църковно служение чрез страж и се призна от Съда велики Адамовото ребро, Ева – всемирна църковна съдба, кост от костта на втория Адам, който я удостоява с великото удостоение на увенчание чрез влизане на Новия Ерусалим в райската градина; Ева – църквата, е Новият Ерусалим, изкупен с цената на Исусовата кръв и навлиза в обещанието за Новата Земя: ”И двамата ще бъдат една плът – Христа и църквата”. Тъй Ева като кост от костта на Изкупителя се явява облечена в сватбения висон като дар велик от Жениха – Правдата Негова от Неговите праведни дела (на Христа) пред Върховния Трон в правда.
А първата Правда след нарушението е Евино неизличимо петно, докато Правдата на Христа, минала през огнената борба със Сатана сред арената бойна Земя, това е възвишената Правда на Трона велик, никога неопетнявана. Затова във всемирния конфликт – духовна борба бе изпитана Исусовата Правда и потвърдена от самото зло и в четиридесетдневния пост сред пустинята Земя. Таз върховна Правда на Христовите дела като сватбена одежда – невестино трусо се дава в дар на втората изкупена Ева чрез Христа от греха, пред Върховния Съд на правда. Първата Ева съгреши и опетни сватбената девствена чистота чрез дела на непослушание към Отца и Неговата строга заповед и изгуби небесната милост Творцува. А вторият Адам воюва и победи и възвърна чрез неопетнената Си Правда втората Ева в небесния Ерусалим за нов живот на вечността, като я възкресява за вечността.
АМИН!
03.11.1959 г.
Молитва на стража:
”О, хвала, хвала и поклон пред нозете Твои, Творче на Вселената! Теб вечно царство и държава завсегда за таз велика милост над Земя, човек и целокупност земна чрез Господа Исуса Христа, нашия скъп Изкупител и Вожд, Който ни изкупи с върховна цена и ни въвежда наново в новата Едемска градина на благословение чрез Съд в оправдание, което изгуби нашата майка Ева.
О, провиквам се в хвала и моля за съдба, дай и тя да е там, на пира на вечния живот, единна с вси съдби на милости Твои в новоизкупения Рай! Амин!
Поклон пред нозете Твои, о, Всевишни Боже, че ме удостои да Ти бъда молив в ръка сред таз паднала планета Земя на великите свидетелства Твои!
Амин”’
9 часа – вечерен молитвен страж.
03.11.1959 г.
(Допълнителни бележи)
Тъй както Адам се явява в два образа, така и Ева е в два образа и по подобие градината райска се явява в два образа. Първият образ на Адам се явява по образ и подобие на Христа, а по дела – извършва дялото на Сатана чрез грях. Ева – първи образ и подобие на църквата Господня, а вторият й образ – по дела на Сатана чрез грях. Едемският рай е домът Божий сред Земя в Правда. Сред него е сам Бог, Творецът, Който общува лично с творението Свое. Едема сочеше на Земята с дом в Правда, където обитава сам Творецът в Правда.
Първият образ сочеше на създание и изкупление, а вторият образ сочеше на грехопадение и съществувание преди изкупление. Едемската двойка преди грехопадение в първия си образ сочеше на създание и изкупление в Правда на Изкупителя, а вторият й образ – в изгнание и грехопадение (дяло Сатанинско). Първият образ символизира изкупената чрез Правдата Христова църковна съдба сред Нова планета Земя, под Ново небе. А по втория образ сочеше на първата Израилева черква. Адам бе Христов, Ева негово ребро, Христово. След грехопадението плодът им бе Каин и Авел. Каин – първи син на Адама, а по дела бе син на Сатанаил. Той сочеше на първия род Божий, Плътския Израил, който по дела ще извърши волята на Сатанаил. Вторият син Авел сочеше на църковното приношение на Пасхалния жертвен Агнец. Авел, вторият син, сочеше по дела на рода Божий, на Христовата жертва, принесена от първия народ Божий пред Небето, който бе по образ и подобие Каинов (проля кръвта на брата си). Каин бе Адамов, а Адам – по образ и подобие Божие, но с дела на Сатана. Каин прие печата на смъртта и навлезе сред Земята с печат на осъждение поради дялото, което извърши първият народ. И той, по подобие на Каин, прие печат на осъждение за дялото на зло и бе пуснат сред Земята по подобие на козела на греха, който носеше греха на Израилевите синове, символизиращ Сатана и греха на войнството му и пуснат като козел чрез втория Израил сред Земята с печата на осъждение.
Тъй Едемската градина с първата двойка в живот са строги свидетелствени съдби. Първият образ – изкупление в Правда, вторият образ – грехопадение в осъждение чрез първата Израилева църква и чрез Христовата Новоерна църква. Така започна Бог с Плана за спасение в Едема и със Земята, с човека, флора и фауна.
И в Скончание пак ще завърши с едно малцинство в употребление. От Създание до Скончание развитието на земния бит се е движело по строго начертания План за спасение.
АМИН! София, 03.11.1959 г.
”И позна Адам Ева – жена си и тя зачна и роди Каина и рече: придобих човек от Господа“
Това Слово в приложение като План за спасение – макет за бъдещо реализиране на Божието намерение в светлина и разяснение, ни осведомява за състоянието на първата човешка двойка след грехопадение и изгонването й от Рая! Тя навлизаше в нов етап на развитие – трябваше да се яви плодът на посятото семе. Роди се Каин! Възрадването на Ева – жената ни показва, че тя съзнава изречените Слова за семето на жената. Тя придобива човек и разбира ясно, че е от Господа това – да се яви човек! Но явява се и вторият плод на семето – Авел! И сред Земя се подемат съдби в изпълнение думите на Твореца. Двамата сина на Адам и Ева с техните обявени в Словото Божие съдби сочеха предимно на двамата Борци, които като Макетен план щяха да изявяват съдбите им като две Войнства с двама Войни.
Явяват се първите два олтара сред Земята в употребление на двамата братя. Авел, в чина си ”пастир”, изяви чина ”Христа”, а чрез олтарното жертвоприношение посочи пътя на изкупление и начина, по който щяха да действуват двамата Войни чрез двете войнства, в две олтарни служения. Явиха се сред Земя в едновременно служение и двата олтара пред Небето! В този Макетен план Могъщият Творец чрез употреблението на двамата братя и двата олтара ни посочи на двамата Борци като две войнства, водещи борба сред планета Земя и съдбата им в победа и награда! Олтарът Авелов имаше ответа на Небето – Авел бе приел одобрение и ответ на жертвоприношението. Но Каин, който не принесе плодове на покаяние на духа, а плътски желания, плодове на плътта – земята, не понесе Истината и изпълнен с духа на злото, посяга на живота на Авеля. Колко ясно говореше могъщият Макетен план, който се яви в начало на битието земно и озари действието на двамата Войни в развоя на тяхната борба чрез двамата братя, родени от една утроба, сочеща на един произход небесен, но чрез земните си занятия те сочеха на вождовете им, които ги владееха с духа си – Христа и Сатана!
Христа – великият Пастир на овце и Сатана – злият земеделец, който посегна на Господарските слуги и на Сина на Господаря. Чрез явените два олтара се откриваше борбата сред планета Земя. Първата църковна съдба се изявяваше чрез Макетния план на Битие и явно показваше, че добрият Пастир ще пострада от ръката на злия брат. Ставаше ясно за посятото семе на жената. Първото семе на злия сеятел се яви и оплоди Ева сред Едема, и тя роди Каина, сочещ на първия син – първия народ Божий като земен войн в небесен чин. Чрез Авеловата жертва – Авел – втория син посочи на втория народ Божий. Яви се съдба. Каин уби Авеля. Явява се слово към Каина на изобличение в покана за покаяние: ”Ако правиш добро, не ще ли е прието?” И Бог предупреди Каина за дялото, което се готвеше да се яви от непокаяното му сърце. ”Грехът лежи пред вратата ти!” Това Слово ясно откриваше на Каина неговото неосъзнато зло състояние, което предстоеше да се реализира чрез извършване на зло дяло и чрез него сам Сатана да се изяви, като си послужи с Каина като личен негов войн.
Каин уби Авеля! Но Създателят диреше Своето творение – Своя войн от Каина. ”Где е брат ти Авел?” Тук се открива голяма светлина за характера, който притежаваше първият син – първият род Божий, посочен от Макетния план – Каин!
Той се явяваше като лъжец, бунтовник и убиец на собствения си брат. Но никое злодеяние не е скрито от Законодателя. Явява се Съд Божий и грехът се издирва. Каин е призован да отговаря за извършения грях пред Създателя си. И рече Бог: ”Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от Земята!” О, колко могъщо и велико изявление чрез Гласа на Кръвта на Праведника, която викаше от Земята за възмездие! Кръвта на Авеля, която викаше жива от Земята, сочеше на могъщите съдби като свидетелствен Макетен план в реално изпълнение, откриваше мисията на Кръвта Христова, която викаше от Земята. Или явяваше се неръкотворният земен олтар – човекът като съсъд на Святия Дух Божи, като жива говореща Кръв чрез устата на осенения от Дух Святи човек – духовно обрязан олтар, получил в знак на кръщение знамението на незнайния език – ангелски, за Бога разбираем, но за човека на греха – непонятен. Кръвта Христова, по подобие на Макета – кръвта Авелова, навлиза в реално изпълнение на служение в свещено употребление чрез земния човек – земята, пръстта и обрязва душата в духовно юдейство. Тя очиства сърдечния неръкотворен олтар като храм на Святия Дух, откъдето и вика към Бога и Бог чува, приема й гласа. Кръвта Христова отваря пътя на Святия Божи Дух към неръкотворния Му храм – неръкотворната скиния сред Земя – земния човек.
Словото сочи на Лаодикийската съдба, която повтаря греха като Духовен Израил и приема Кръвта в обрезание на олтара сърдечен, като отрича белега на духовно обрезание – езика незнаен. Лаодикия застана пред Синай с телеца златен и му се поклони. Тя не се обряза в свещен сан за духовно служение, подобно на Израил в полите на Синай, който отказа да има лична връзка с Бога, а Лаодикия чрез Святия Божи Дух отказа контакта с Бога. Словото още предупреждава, че Христовата кръв, подобно на макетната Авелова кръв, се призовава от земния човек – грешник за милост и опрощение. Чрез действието на Святия Дух тя реално минава през устата на човека и обрязва езика като втори орган на свидетелствена съдба и влиза в сърдечния олтар, за да го очисти и приготви за свещено служение чрез силата на Святия Дух, Който при преминаване оставя огнената диря на говор – на небесен незнаен език – белег на духовно кръщение за невярващите. Авеловата кръв викаше, говореше от Земята към Бога, а Бог издирваше съдбите.
И пак в повторение ще изявим, че дялото на Сатана, извършено чрез първия Адамов син, сочеше на дялото на първия народ Божий.
И страшна съдба изрече Творецът на всяка Правда, който чу гласа на Авеловата кръв, която викаше от Земята. Бог не прокле, а изрече съдбите, сочещи на Съда небесен. ”Проклет да си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка!” О, каква могъща съдба, изречена от Твореца на Всемира, на всяка Правда! Но изречени вече бяха Словата ”проклет да си от земята“. Това Слово откри съдбите, които щеше да изпълни сам Израил – ”на нас и на децата ни нека падне проклятието”. Да! Те сами го изискаха и приеха, но в съдния ден то щеше реално да се изпълни над тях! Каиновата съдба е съдбата на стар Израил. Те като войнство небесно, с чинове в небесно служение сред Земята, удостоени с всички послания Божии чрез Пророческия атрибут, изпълниха реално, по подобие на Макета ”Каин“, съдбите Каинови като убийци на брата си Господа Исуса Христа Назарянина.