„Как и на какво да уподобим и открием Божията църква сред Земята? Тя трябва да се търси като една чужда мисия или по-точно – ЛЕГАЦИЯ, с тази разлика между земното, човешко предназначение на тази формация, че тя има духовно, небесно предназначение и води в познание на Бога и Словото Божие и служи на поставената, съществуваща вече тенденция в духовната борба между двамата борци – кой да владее планета Земя!
Тя има предназначение да предупреди земното селение за грозящата всяка душа опасност поотделно и кой е пътят и средството за предпазване, за да пребъде в безопасност в тази чужда страна – планета Земя и да придобие своето бъдещо съществувание във вечното Божие селение! Всевишният Бог от момента на начинание на греха досега е изявявал Себе си и е подканял към будност, трезвеност на човешкия род, за човека, създаден по образ и подобие на Бога сред Земята. „
Но на църквата Христова е възложена от Съда небесен мисията духовна да уведоми целия земен свят като Божие творение чрез словото Божие за пътя на спасение! Тя трябва да оповести, че борбата между добро и зло е съдбоносна – животът воюва реално със смърта! И църквата е тая съдебна единица – небесна легация, която носи дълга към човечеството да го озари за пътя планов на спасение, докато се яви пълното пояснение и разрешение на великите дела Божии чрез църковното служение!
Църквата Божия е духовното право Божие сред планета Земя. Тя е духовният храм – домът Божи, в който душата намира утеха чрез вяра в увенчаваща се надежда за спасение! … Тя е духовна църква и върви независима от световния живот като светилник със сияйна светлина.
…църквата навлиза в нова ера – ново трето време на служение /полувреме/ в разрешения съдебни на благословения и увенчание на Христа като Победител в духовната борба.
Лаодикия е църквата в седмия църковен период, а и името и означава „думи на съд“ – съдебни думи
Съда небесен е навлязъл в действие, за да яви църквата всемирна чиста, без петно и бръчка с очистен олтар на служение като земно светилище – църквата се явява красна кат луната с вест, светла като слънцето, силна, облечена в силата на Дух Святи в свещени съдби като войска със знамена. Приготвена за великата борба в последния Армагедон на земя. Амин!
А апостолите на Христа в новозаветно изпълнение са били в чинове небесни, дадени им за служение! Те са в чин „Юда“ свещен народ със свещен и първосвещен чин сред църквата на Христа, минали са седем периода църковно време водени и подготвени от Христа за служение и употребление.
И тъй мъжът и жената са едно единство – едно тяло – Адам и Ева – Христа и църквата – земя. От един Адам биде населена цялата земя. Една двойка – мъж и жена, дадоха потомство за векове и времена и от една, чрез една двойка – Христа и църквата ще се прибере като ребро адамово църквата новоизкупена в Христа. И ето истината, озаряваща предназначението на мъжа и жената.
Тогава именно Лао-дикия се въоръжава в сила на злия дух и повежда борба с остатъка. Макар, че „Астин“ е още жива, т.е. Лаодикия като формация ще съществува, то ясно се разбира, че нейното служение не е вече прието пред небето! А силата й е във въоръжението с двете отрови – хула против Святия Дух в дялото Му на Обрезател и беззаконието! Тя ще води безпощадна борба за да унищожи дялото с прояви на правда пред небето! Лаодикия разбира, че групата в чин „Мария“ очаква най-висшите благословения – да приеме осиновление, увенчание и узаконение в пълнота от Жениха свой – Михаил, а Мария – невяста Негова. Борбата ще продължи до пълно рухване на Лаодикия. Но таз борба не е още Армагедонска – тя е голямата скръб, през която минава църквата със съдебно решена съдба в чин „Мария“ по времето, когато ще прозвучи Гласа, в духовния изход за извеждане на народа Божий от избълваните общества. Но когато навлезе в борбата, въоръжена със съдебните решения – огъня от небето и яви че знамето на оправдание е в нейната ръка, борбата ще навлезе в своята кулминация! Тогава Лао ще се увери, че се е намесил съда небесен и е поел ръководството на дялото чрез Гласа съдебен, но тя не ще знае как ще протече развоя му и ще воюва за победа! Тогава към Лаодикия ще се присъединят всички евангелски общества и фалшивата реформация, изхождаща от крилото на адвентните и ще поведат борба, за да изпълнят словото: да прелеят чашата и оформят „Духовния Вавилон“ Те ще воюват упорито против Гласа и ще веят избълваното вече знаме на Сатана, но победено от Съда велик! Те ще водят открита борба с бойното знаме – светлината на Съда небесен, връчено в десницата на войнството лично на Христа, което вече е формирано чрез Съда велик! Дялото Мое в чин „олтар примирителенен на Ездра“ и след пленичество лаодикийско се явява освободено! На тоз олтар се възлага едно изведено служение, което е било пленено и сред две пещери – две деноминации разделено
Тоз олтар се явява в реален чин „всемирен църковен олтар“ със свещено служение пред небето представил войнствените Христови съдби, на които се възлагат всички съдебно решени съдби – актове на оправдание и осъждение. Тази е именно борбата, изразена чрез отровата на двата паяка, явила голямата скръб над Мария – църквата, чрез дялото на Лао.“