Голямата скръб не са язви, а борбата между избрания остатък и отхвърления Божи народ

metaphor, tug, rope

 ГОЛЯМАТА СКРЪБ НЕ Е ПЛЪТСКО, А ДУХОВНО ЯВЛЕНИЕ. ТОВА Е БОРБАТА МЕЖДУ ЛАОДИКИЯ И ДЯЛОТО СЪДЕБНО. ПЕТНОТО НА ХУЛАТА И БРЪЧКАТА НА БЕЗЗАКОНИЕТО
”…запомни. Голямата скръб и борба не са световни, а духовни явления. Те се явяват като резултат от борбата между Лаодикия и дялото съдебно сред планета Земя. И това става тогава, когато прозвучи ”Гласа” съдебен на Дух Святи сред Земя. Лаодикия ще познае, че сам Христа е поел дялото Свое в Своята ръка и тя ще воюва, за да го унищожи в своята гордост и слепота. Не ще иска да й се открие духовната голота и че тя е родила хула против Дух Святи и беззаконие. Тез две петна /като бръчка и петно/ ги уподобявам на два отровни смъртоносни паяка, които са тровили народа Мой.

Лаодикия чрез двете си крила е кърмила таз отрова зла в своята духовна дейност като хулила дейността на кръста, пролята на Голгота, която е очиствала храма сърдечен, за да се освети и влезе Дух Святи в новозаветно духовно обрезание. Чрез Адвентните Лаодикия повтори грешката на Израил, който очакваше Месия, но не Го позна, отхвърли Го и разпна. Пролятата на Голгота кръв Христова се яви в най-велико съвместно дяло с Дух Святи. А Петдесятни обрязани в духовно Юдейство в новозаветно служение беззаконстваха сред Земя. Тез две новозаветни свидетелства в последния седми църковен период представят Лаодикия с двете й крила.

Тя, Лаодикия /Лао/ откърми хулата и беззаконието пред небеса и с жлъч напои Моето земно стежание. Не се покори на словото Ми сред Земя, но подобно на Астин, при поканата Моя да се представи пред небесния Съд велик; тя в своето високомерие не се подчини на заповедта и ослепяла не позна времето на посещението свое в явлението на „Гласа от небето“, който зовеше в покана да се явят десет девици в едно подготвително дяло, за да отлъча от тях пет разумни сетива. Лаодикия чу ”Гласа на Глашатая”, но Го презря и не Го прие. И побърза да си стегне тетивата и да воюва против “Гласа“ на небесата, / Откр. 18:1-4/, Който се яви да изведе от нея Моя верен остатък.