- О, Българийо Моя ти зеницо Моя бивша мъченицо с вериги тежки обвързана ти бе съдбата, минала през робство враже – изпитнята и освободена! Как да не си ти днес пред небето наградена! Когато 1300 твои години са отбелязани в Данаила 12 глава – съдебния период и 35 години стражеви съдби, подарени ти и за напред, днес да не те удостои Отца Ми пред цялата Вселена Всемир?
- Данаил 12:12 – говори за блаженството над тез, които достигат дни 1300 и 35 – което време сочи на приключването на Съда и времето на българската държава от момента на нейното създаване и 35 години, включени в 1300 денонощия, които са времето, в което се водиха съдебните процеси горе в небесния храм и се реши съдбата на земята. И за в бъдеще тя, именно България, е натоварена да изнесе великата съдебна вест – тя послужи за същина на сянката.
- Защото за ней е писано в Данаил 12 гл. Нейното 1300 годишно съществуване е отбелязано в словото Божие, към които години са даром прибавени тридесет и пет години съдебно време в решение на съдебния земен и църковен процес горе в небесните селения.
- Данаил 12:12 – говори за блаженството над тез, които достигат дни 1300 и 35 – което време сочи на приключването на Съда и времето на българската държава от момента на нейното създаване и 35 години, включени в 1300 денонощия, които са времето, в което се водиха съдебните процеси горе в небесния храм и се реши съдбата на земята. 103/ 23
- …“България“ 1300 години. Сред нея се яви ядрото на църквата новозаветна оправдана и с цена кръвна на Господа Исуса Христа изкупена. Тя е представена българка, славянка и е Моя съдба. О не може никой с гума да заличи от историята нейните подвизи, чрез нейното минало – огнената изпитня на робството под отоманската власт /както на сянката под фараоновата власт/. Ето тя е 1300 г., а Аз и дадох и прибавих 35 години съдебни решения – печата Мой и за напред.
- 18/5 лятото на 1981 год. А България е натоварена в удостоение велико, като награда за 1300 годишния й юбилей /12гл. Даниил/ да я носи и развее като знаме над земната плеща над народи и племена. Цялото това слово е въоръжението на църковното ядро – сърце, дар свише от небе. И се посвещава на България, като новозаветна свещена същина на сянката Израил за юбилея й 1300 години от създаването й като държава, а дялото съдебно е включено в нейните земни съдби – 35 – тридесет и пет години, развивало се сред България.
- „О, любима Моя, Моя съдба, сърце ти живо в живи ритми туптящо чрез вярната ти дъщеря, страж Мой, Българийо, теб награждавам и с лъчезарен венец те украсявам за юбилея ти вековен 1300 годишно съществувание и тридесет и пет вместени в него Мои велики съдебни съдби, дяло велико Мое, църквата Моя с огнен факел сияен в ръка й поверявам и нека озарение над земя в милост Моя отнесе! Аз създадох твоя народ, Българийо, славянко, Моя зеницо. Амин! О, те всички са твои върхове сияйни пред Моето Лице – Българийо и представили са цялата планета Земя с петте й континента.
- 20/9 09.09.1981 год. Днес вам вси зовя небе, земя Българийо теб в пира ти велик на могъща съдба развяла си знаме на 1300 годишнина. В този миг ти прибавям кат награда 35 години Мои за напред на дялото Мое… Под крилата твои летя дялото духовно 35 години. Днес като награда /Данаил 12 гл./ включвам го Българийо в теб за всегда. О, благословена бъди и в чин на Данаил продължи. Амин.“
- Но Аман бесило е строил и рекъл е „Амин“, „България от картата земна ще залича“. „О, не ще ти се позволи… Наистина, истина е това, че стража всемирен след поредица от нощни бдения получи това огнено откровение, че наистина Съда е приключил. Приключени са съдби и дялото е увенчано, войнството – църковно сърце с Вожда свой – Господа Исуса Христа. Стража всемирен, в чин „руно Гедеоново“ е приел росата късна, но второто знамение не се е явило – земя чака своето оросение. Но небе отговаря: Както нявга България се освободи и победи и днес свободна и възвисена в 1300 годишнината си се яви и още 35 й прибавят небеси, явени чрез това дяло съдебно и продължават и занапред.“
- Днес ний, Съда велик приемаме техните подвизи в дела за мир. Признаваме България като една велика плътска /земна/ същина, употребена над цялата земя. Изпълнила в подвига велик, единна с дялото велико духовно на нейния народ, от верни синове и дъщери, българи, блюда на България и Бога, на почитно употребление в плана съдебен на изкупление, кърмени от нейните гърди в нейната 1300 годишнина. И като държава те й прибавиха 35 години разумни в употребление в първото гедеоново знамение…
- А колкото за неразбраната тайна светлина за 144000, тя е свързана с решенията съдебни – съдебния земен проце, и не бе възможно да бъде изяснена преди Съда да се яви. А наградата на България за нейното 1300 годишно съществувание бе, че към годините й Бог прибави 35 годишния строеж на дялото съдебно и го е записал в Данаил 12 глава, а сега допусна да се яви това слово на разяснение, което й се предава в нейна чест като юбилейно посвещение.
- Княгиня си Моя с венец на смелост на родителката твоя, славянко Моя, навек Моя съдба. За теб време определих 1300г. ги наредих и 35 са за теб на дялото Мое сред теб, чрез свободата твоя пред Мен. Туй е наградата твоя, Българийо българко Моя с удостоение велико от небеса, ти си родителка на невястата Моя. Ти жътварка си вярна Моя, ръкавите ти бели извезани с писмена това са кървите твои проляти от мохамедова злина. Не се пробуди, нито се уплаши от своята злина, но кат плевел – къклица една изхвърлен бе Мохамед от Съда и осъден бе за всегда, а ти възвисена си от Съда велики за всегда! А ти дерзай, рабиньо Моя – духом изцелена и в зората ранна посрещни Ме ти и приеми Глас от небеса. О сърненце Мое не бой се. Пролет иде с цъфнали цветя, а ти пак запретни ръкави и на канарата гости посрещни чрез твоите сестри, че на Сиона приноси ухайни ще се явят за хвали за 1300 и 35 години ще й принесеш ти и за напред! Пей и Ме хвали. И в деня, когато те призова, с подвига ти смели употребена бе ти, кат стража на България си вменена. Във вените твои кръв славянска тече и ти си Моя, Моя съдба навек ще си от пра-прародителката твоя. И там, на морето родена сред канари израстна смела боркиня ти и смела остани защото деня е огнен и пламти, навред „нестинарка“ над огън се върти, а България опазвам я помни! А ти дерзай и чакай победата Ми. България е Моя с воал бял обвита е тя, с росите късни оросена в дълбини.