”Летят шеметно съдбите сред бури и беди и колелото на живота се върти в строго определени съдби. О, роде Мой, не скърби, но верен борбата житейска за Мен ти води, че ти на Мен за во век веков Ми принадлежиш. Ден се явява, нощ залязва, все планета Земя се върти и носи, превита от скръб и болка, товара си пред Мен за вси. Но в надежда и упование надява се на освобождение, че ден светъл ще се яви след буря зла, Слънце ще огрее след дъжда, зрънце ще узрее. Цвят ще разцъфти сред житните поля, жътварка ще запее сред узрелите нивя и венец ще свие от победи в нетленни съдби. Но Земята уморена все се върти, а ти, роде Мой, върви, върви с вяра жива в гърди, че след нощ тъмна ден светът ще се яви, след младост ще възрастиш. Но това е съдба, на живота колелото се върти и води със смърт борба. Докато часът, удари в болка и мъка се зло забрави. И ще се яви добро, на живота вечен превъртяно колело, когато не ще е мъка, ни тъга, ни скръб в беда, нито денят кратък, водещ борба с тъмна нощ над Земя. Но песен волна ще пеят птичките пойни. Денят в пълна Мощ ще грее в Светлина, зло ще разпилее и ти с Мен навек ще бъдеш като стадо в кошара на безопасността.
О, пей, птичко пойна в просторите сини на воля. Възпей Твореца твой, че след всичко ще се яви Той в победа, свил венци от живи младенци и флорини съдби. Грей, Слънце светло, в Мощ небесна озари планета Земя, посети народа Мой с лъчи сияйни и ги препаши, като сноп на първи начатки ще се подвижат те пред Небеса в свещени съдби за вси. Грейте, лъчезарни съдби, като две светли на погледа очи, че цъфнали са за во век две велики, неописващи се за Мен съдби.
О, стражо Мой, стражо Мой, не скърби, от бота и тъга не се плаши, че реално водиш за Мен борба ти. Ето ида със сила и власт, ще чуеш Моя Глас. Че Аз велик съм сред вас и водя вас. Не скърби.
”Роди Сара пет, водя Аз, чрез Глас, дялото Си и занапред”. Радвай се. Победих и волята Си сред народи и племена изявих. Като знаме развято в съдби, всякой е чул и следи победите Мои. А ти запомни: сила иде на изпълнение. Бъди Ми вярна в служение. Дерзай и не бой се. Ще те посетя и воля Моя ще извърша. Победа. Победа.
Рабиньо Моя, Моя съдба, ето явява се тя, красна като зората в пролетта, свежа като леха с цъфнали цветя. Ухаеща като розите майски, окъпани с росите ранни в зора. Ето я, погледни, тя облечена е от Мен във воалите светли на девствени съдби като новородените вси, без бръчка и петна, носеща велики съдби на своите плещи. Ето чуй се шум сред заснежените поля, лети ефирна тя в колесница, впрегнати два елена, като украсена със звънци свещена шейна. Лети тя над борове и ели, лети над безбрежни ширини. В нощ и ден лети, лети, докато стигне предели на целта Моя и се яви смисълът над Земя.
Ето иде тя като пролет ухайна с цветя, Земя в премяна бяла на Правдата Моя, водена от съдбите Мои, строго определени като две могъщи знамения сред духовния Мой народ. Ето ида да го посетя чрез лъчезарната усмивка на пролетта, чрез сияйния лъч на мъдростта.
Иде тя да посети неизменни съдби, въоръжена със сила и власт Моя Глас и да навлезе в Моите определени съдби. Иде Лъчезара, посрещни я ти. Иде тя в лъчезарна съдба, за да се яви в нова премяна Моя свише от небеса, за да се опазя и погаля чрез нея и защитя от всяка беда. Да. Иде тя, 1982-ра, разперила кат птица лекокрила в лазурите светли, прекрасна Моя съдба. О, пролет лъчезарна, усмихвай се с лъчите Златни, зима, с покрова на Правда над вси флорини съдби.
О, невясто Моя, да бъдеш ти щастлива, невясто Моя, със сърце живо, туптящо в ритмите на любовта Моя, в усмивката на милостта и пулса на живота да продължиш до деня на съдбата. Днес погалвам те, докосвам те чрез стража Мой, верния твой, да трепне то сред победите Ми святи.
О, Марина Моя, днес те удостоявам, със сълзата на рубина свят посещавам. Прие ли я ти, знай, че Глас си бил чут в нощ разделна и зора съдбоносна над цялата Земя като ефирен лъч на светлина в миг на изгрева ранен. И ако верността ти към Мен се яви, в любов и вяра предана се потвърди, пак ”Глас” ще бъдеш ти.
Ела, възлюблена Моя, Моя съдба. Днес Женихът твой е Синът Мой. Ела и застани, каня те кат Моя съдба на новогодишната софра, обсипана с плодове на милостта Моя сред Моите родове от градините плодни, плодовете ваши родни и цветя ухайни сред бадеми райски и ухаещата ти хвала в олтара сърдечен пред Небеса, ще се насладя единен със Вселена, Всемир завсегда. Че ти си Моя любов, Обич и красота, изразена чрез дълбина на стражите твои – творения Мои. Ела, стражо Мой и подай ръка. Не скърби. Денят е огнен и пламти, ти носиш великите Мои съдби, натоварени на крехки ти плещи. Но сърце смирено в плам свещен пред Мен гори, с любов украсено, за пример го поставих пред вси. И в небесните простори то лети с молитвите в ухаещи хвали за вси Мои съдби.
О, сега ето иде тя лекокрила, ще ви посети. Ще засияят светлини над всички новогодишни софри. Достойно посрещни я ти и с вярата на Авраама даровете изпрати, за да издържи с всички ония предстоящи съдби, коло Бог ще дари.
Рабиньо Моя, награждавам те с награда от Небеса. Поеми ”Изхода” в ръка и както Битие обясни, тъй и изход ще ти дам за съдба. Заби си острието врагът, че било левица негова, но ти не скърби. Силен съм. Бог ще те утеши. А сега вярна Ми бъди и на втория ден на трапезата седни. Чакай Ме. Ще се явя, като лъч озарителен ще ви посетя и трапезата ще благословя. А ти гирлянди сплети и венци от вси победи свий, и на всички кажи, че сила иде да посети детето най-малко на Земята, което се роди!
Лъчезаре, Лъчо светли, ще бъдеш справедлив ти. И Моята съдба ще ти бъде в дълбина. Помазание Аароново ще приемеш ти. И елеят на съдбата ще потече по твоята брада. Лъчезаре, лъч светът на съдбата, ден и нощ Ангел Господен ти е над главата. И от зачатието на майчина утроба показах те, ще бъдеш ти велик войн на Небесата в чин ”Исус Навинов” на съдбата!
А сега пей и Ме хвали. Ден и нощ вдигай за Лъчезар ръце ти и за всички Мои съдби. И Аспарух ще се яви. Но ти запомни, че всякой ден изгрява като огнена звезда и всяка нощ залязва като слънчева струя. Тъй и всеки човек употребява се и залязва. Нов се ражда и го заменя. Тежки дни отлитат, нощ потъва в тъма, огън пламти, коват се палешници на съдби, сърпове изчукват се, помни. Не се чуди. Огън ще ги погълне вси, защото нищо добро не направиха за човека. Педя вече не остава за зърно и що е това? Надпревара, надпревара в зло за Земя. Едно време имаха много жени на Земята, за да се умножат племената. Но сега съкращавам времената, запомни Ноя – колко души се спасиха над водата?
Блудът непростен е пред Небесата, а святост и чистота е на голяма висота. И който се опазва, ще го свише посетя и ще го укрепя. А ти приготви се за прославата Моя чрез Лъчезарната светлина. Верни Ми бъдете и в единство се сплотете, и никога не роптайте. Но за всички се молете. Пей и Ме хвали и в пътя Ми най-свят свято се обходи. Ивано, съсъде на Великата реформация Моя, теб зова на употребление Новогодишно – погача на църквата Моя да явиш. А сега сила иде на употребление, всяка трапеза нека бъде в служение като удостоение. Бодърствайте вие вси, за да бъдете преблагословени. Пейте и Ме хвалете и в пътя Ми свято се обходете. Не забравяйте знамето на Лъчезар – знамение на Шатри 1981 г. (12.09.1981 г.). И пак знамение, знамение ще се яви и Лъчезар Лъчезара ще посрещне.
Непременно запомни 1982 година – оттогава път поема хулата против Духа Святи – Генерален Съдия, пред Когото на Съд ще се явявате вси. Яви се и беззаконието пред Закона, пред който ще се съди Земя, църква и човек. Това е едно могъщо явление. Но сега 1982 г. ще бъде победата върховна за двата жезъла на Юда и Духовен Израил съдебен, трети, преминал през горнилото на изпитнята.
От 1941 , втора, трета и четвърта години бе време на повдигане на съсъди, но те се обходиха в неразум. А в 1947 година, седми януари, Небето се разтвори и се призова съсъдът на Гласа съдебен; и по-късно с червен сняг го отбелязаха Небеса. Тогава избрания съсъд посетих в сила на Илия (Малахия 4:5) и Елисея и във велика милост Моя го употребих, не за него самия, а за вас вси. Амин!“
Слово за Новата 1982 година, дадено на 12.12.1981 г. срещу Новата духовна година, като от старата петнадесет дни се съкратиха, сочещи на времето на язвите. Бог ни предупреждава, че Лъчезара ще се роди. И наистина на 20.12.1981 г. Лъчезара се роди и с Лъчезар са две велики духовни съдби. Дано Бог ги опази в живота им земен и за Себе Си да ги употреби. Амин!
12.12.81 г.
ОБЯСНЕНИЕ НА НОВОГОДИШНОТО СЛУЖЕНИЕ – 15.12.81 г.
(14/15.12.1981 п – дялото навлиза в Новата духовна 1982 год според изявеното съкращение от 15 дни)
В деня на Новата 1982 год. (Нова духовна, след 15 декември), след причастие, ние се събрахме да отпразнуваме Новата, съкратена за Божия народ година (1982).
На 14-ти срещу 15-ти декември 81 год. вечерта сложихме новогодишна трапеза. Навсякъде у дома вазите бяха пълни с борови и елхови клонки и много цветя. Запалени бяха седем светила. Трапезата бе отрупана с плодове, погача и много храни от животински произход – мляко, сирене и други. В свято очакване, готови бяхме да ни посети Бог и да ни благослови според святата Му воля.
Изтеклата 1981 год. не беше благодатна и щастлива за много хора, както и за народа Божий, който беше изискан от врага да бъде унищожен. Врагът Сатана беше разгневен и мнозина от нас постави на огнена клада. Аз бях също поставена на голямо изпитание. Трябваше да претърпя тежка операция, в която врагът си искаше левицата и си я отне от тялото ми по най-жесток начин. След тежък удар в лявата ми гърда и целогодишни мъки и борби бях оперирана, която операция едва издържах. След мен и другарят ми претърпя операция.
Но най-жестоко беше изявено злото на врага над едно шест годишно момиченце. То също претърпя тежка операция, в която й бе отнет левият яйчник. Още много скърби и изпитания слетяха над народа Божий. Бог ни бе предупредил още в първия ден на годината. Но Бог беше верен. Ние изпълнявахме Естирини съдби и реално минавахме под ударите тежки на врага. Ние предварително знаехме, че животът на всеки поотделно беше изискан.
Но въпреки всички изпитания, победата беше Божия. Девойката Естир влезе в изпълнение на Божията воля. Съдът още беше в изпълнение горе в небето. Предстояха още решения в награди и победи. Но огнените изпитни навсякъде сред нас пламтяха. Ние пак представяхме свидетелствени служения пред Съда велик. Но за тази цел бяха призвани най-малките в дялото дечица в чин ”Златни блюда“, в почетно употребление на Дух Святи. Навлизаше в награди на увенчание планета Земя, църквата с решени съдебно съдби и майка България, която всички ни роди и под крилата си майчини дялото на живия Бог укри, в пазвата си го приюти. Още една победа Божия се яви сред дялото. За трети път беше бременна на сестра Христина дъщерята, съсъд на почетна употреба, родила Рубин, майка на Благовеста. Тя трябваше с трета операция да роди и лекарите предупреждаваха за опасността, която грозеше майката и детето.
Но Всемогъщият Бог, на Когото служехме, се намеси и подари живот на майката и рожбата. Тя мина през огнената изпитня, поставена на операционната маса и ни дари с мъжка рожба – Лъчезар. Благодарим Богу за нея и за него и за всичките победи Господни. Сега сме в очакване на Лъчезара.
Тъй във всичките ни скърби Бог не ни лиши от милостта Си и ни награди за всичките огнени изпитни, като ни с едно реално обещание на озарение библейско осведоми. И включи в благословение трима реални войни на България, които в момента представяха Светлината – Вестта запечатваща всемирните църковни съдби. Тя бе представена от тия трима младежи войници в чинове. Първо – Манната на Сий, която беше скрита в стомната свидетелствена. Тя е последната Съдебна вест запечатваща, а то беше Словото Светлина, което Ангелът забрани на Йоана да го запише. Сега се изля с двойна мяра сред църквата Христова в чин ”Късна Роса”. А ”Гласът съдебен“ го представи чрез живия войн на Бога от Войнството Христово и самото дяло в чин ”Тримата момци” и четвъртия, сам Христа, в чин ”Ангел на Завета”! В това велико дяло на Петия Борец – Дух Святи, водещ ги в победи, ние се радвахме като деца. Но за новата, 1982 година беше още тайна каква ще бъде. Молитстваме пред Бога да е мирна и щастлива за човечеството, за Земята, за църквата и България. Амин!
Лъчезар беше на три месеца, когато се роди Лъчезара 12.09.1981 г. – 21.12.1981 година.
Бог чрез тез две рожби ни награждаваше за верността ни към Него. Молитствам да са живи и здрави и Богу да послужат. Амин.
Животът на Лъчезара и на майката също бе изискан. Но Бог се прослави и ни ги подари. Благодарим на Бога Отца, Сина и Дух Святи за тез две единни съдби, за майките и рожбите – Лъчезар и Лъчезара!
15.12.1981 г.