(Бог употреби двете деца на дъщерята на нашия брат Иван. Едното, на име Иван, като реформаторска съдба и другото, малкото – Николай – като изведени свещени съдби в спасение от блудницата Вавилон)
”Сила иде на оправдание! Сила иде на употребление! Днес Естир е пред Мен. Теб употребих във велико изпълнение и под духовните крила на Великата духовна реформация днес дар дарявам от оня остатък, който извеждам чрез Николай малки. Църквата Моя приема чрез Николай изведените свещени съдби от всички черковни деноминации с непозволени от Небето служения, но са вършили волята Моя с цяло сърце; то днес над тия души спящи и настоящи простирам ръка и ги извеждам като един малък остатък. Амин! И в този миг простирам ръка (десница) над неговата главица, беззащитен без бащица, то е Мое, над него е Моята милост и го свише преблагославям като малък остатък със свещени съдби и на последната църква в чин ”Естир” го прибавям.
О, преблагословен бъди, остатъче малък, и в пътя Ми най-святи върви и ти, под крилата Мои, под покрова Мой навлезни. Сило на вековете, ти, която си закриляла родовете и си ги водила кат кервани сред Земя, днес теб изпращам, окриляй остатъка малък в Естирини съдби и не забравяй невястата Моя в Моя съдба. Тя днес е окичена с Правдата Моя, с бисери по глава. Тя днес е в ръката на Николая в чин ”Първосвещен” и Свише ги преблагославям двамина, и ги водя в двойна сила на свещения чин!
От днес във Великата духовна реформация поведох увенчания остатък и го наредих, и го благослових в любовта Моя. И от днес зова седемте девици да се наредят в ногата на Естир да ги (преблагословя) и прибуля с воала бял, и нек поеме път победен Естир на Земя!
А ти, стражо Сионов, в единство на стражите вси, приемам жертвите ви и ги свише преблагославям в пътя Мой на победите Мои! Роде Мой, сила иде на победа, а ти, в чин ”Юда” навлизаш и волята Моя свята извърши. Вас каня, гвардейци, Мой път по Земята поемете и озарете Църквата Моя от народи и племена, езици и колена, съберете я кат сноп житен, подвижете я, съберете зърната и ги изпратете в житницата Моя.
Зова война Павел с Йоан за ръка, бъдете Ми верни, поверявам ви Ивана, кат огнена главня изтръгнат е той. Дом и баща му подарявам, възпитайте го за слава и величие Мое. А сега пейте и Ме хвалете и пътя Ми свят, доме Иванов, поемете! Богдан ръми и водата му бучи.
А сега вси вас зова. Николай, изпълни дълга свой. Рила скърби и вси вий спомнете задълженията ваши! Изходът е велик! С хляб и сол от питката безквасна ще вземете и малкия Николай ще изведете, нек поеме път към камбаните. Да се чуе звън, глас: ”Днес е спасение за целокупното спящо население, което извеждам днес”. Да е готово и чуе Архангелска тръба.
А настоящият остатък принадлежи на Вестта – не ”Излезте люде Мои”, а под Запечатващата вест завсегда. Амин! Мир! Моя мир приемете и като лиман се потопете, и запомнете, че не винаги Гласът ще тръби! Ходатаят излезе от Светая Светих, остава Вестта, излязла от Съда. Всякой знай, че беззаконник не ще мине Червеното море. Децата си на Мен посветете и главите си наведете! ”Амин” кажете, волята Ми свята извършете!
Пей и Ме хвали! В победата Ми свята се потопи ти. Повдигни му ръчицата (на Николай), нек звън се чуе по цялата земна кора, защото отнех камбанния звън от вражата ръка, която сам Сина Божий разпна и камбаната на злото би. И помнете, таз земя употребих в чин ”Славянка” Моя и я наредих; и тя кат народ застана, и като зов се яви и нададе звън над цялата земна кора (”Знаме на мира”).
Пейте, вий камбани! А ти, Зефире, зова им разнеси! Нек се чуе над цялата земна кора: ”Победа се яви!“
Победа се яви и кат Знаме развято вей се над цялата Земя! О, звън чуй се над цялата Земя. Нек се вдигне ръката и се измоли милост за вси люде по Земята и ги спаси!
Поста и молбата ти приех, в пътеките Ми святи върви, но народа Божий предупреди, че кладата още стои. И теб ще предупредя, че не знаете мига на вси съдби. Роптателят, гадателят за Вестта е ужас, не ще видят очите Ми! Но с милост и любов да разтворят сърцето си.
Матея 24-та запомнете, дано денят не е събота! Ужаси и беди ще пламнат и България не ще отминат А сега теб зова, стражо Моя, времето дойде и наблажи, гола те поех от майчина гърда и ти вървя на огнената клада, гола те искам да те отведа от земни неща, но богата, с висона свят на снага!
Малко време имате Вестта да разнесете и Сина Мой, Господа Исуса Христа да посрещнете. Нямате време. ”Амин” кажете. Навес имате ли и легло, благодарете! Ще дойде ден, не ще знаят кога е зима или пролет. Идат страшни съдби, описани в Словото Мое – есента късна на времето.
Рубиновия цвят на голяма висота поставете, но никога по земя не го тъпчете! Баграта рубинова да не се намери на никого по уста!“
”Шатри! Шатри! С ръката си хлебец омесете, с маичка донесете и помнете, Шатри е победата, знамение и чудеса поемат път сред Земя! А ти четиридесет дни в хвала и хваление бди пред Небеса. Иване, от днес кат блуден син те връщам и ти възлюби дялото Мое. Бъди баща на Иван и Николай и ги пази!
Днес кат блуден син те връщам и те употребявам да седнеш на софрата Моя, за да те нагостя, милост Моя и прощение над теб и децата, от днес заставай в пътя Ми свят завсегда!
А ти чакай лъча лъчезарен да се яви и кат звезди да се явят внедрени вси вам, от туй дяло на новия небосклон. Днес Аз, Всемогъщ Вседържител на вселенни, всемирни съдби, в чин ”Генерален Законодател и Съдия, единен със Съда велик, с Вселена, Всемир извърших велики съдби на тоз велик триумф Естирин, Николаев и Иванов пир и в победите Ми вси кат Мои съдби. Амин!
(Извеждане на свещените съдби на изведените от Вавилон)
05.09.1981 г.
Leave a Reply