
В този миг на съдбата Аз, Всемогъщ Вседържител на вселенни, всемирни съдби, в чин ”Генерален Законодател и Съдия”, зова, зова Съда велик, Вселена, Всемир, небе, Земя!
Стражо Мой, стражо Мой, Личната гвардия Моя строй – стражите Мои! А ти Небе, Съде велик, Който на вси реши съдби, свидетели Мои, наблюдатели Мои бъдете вси! В този миг на съдбата вдигам ужаса и бедата – снех от огнената клада поставеното благовестие на клада. Съде Мой, благовестието е чрез живите съдби на малкото дете Благовеста.
В този миг, Вселено, свидетел Ми бъдете, Всемире, наблюдавай съдби! В този миг на съдбата чрез Силен вик поканвам стража Ми да застане и в награда на съдбата да изпроси венеца лъчезарен Петкана и плода в утробата й за съдба! Днес простирам ръка над огнената клада. Христо и Христина да посветят деца, да ги поднесат пред Небеса. И като жест велик да ги представят с дарове пред Моето Лице! Но сега дерзай, стражо Мой, натоварвам ти Петкана и плода в утробата й на твоите плещи, ден и нощ в молба бъди пред Небеса. Не само нея, но и великата Моя огнена струя – дома Господен чрез Донка. Вдигай ръка да застане в името Мое чрез живота сред дома Мой. И да изпросят плода и майката за хвала.
В този миг, Съде велик, Вий, Които решихте тез съдби, Вселено, свидетел бъди! Всемире, наблюдавай ти! В този миг простирам десница над огнената клада в милост и любов Моя като велик зов в избавление. Изискани са Пет разумни сетива за погребение чрез съсъда. Но ако застанат в прошение вси, о, доме Израилев на новия Трети духовен Израил, Юдо, застани, вий двама братя, в единство на милост и любов, просете милост за дома! Бъдете верни за съдба. О, доме Израилев, простирам десница над теб и седем пъти по седем и седем пъти по седем пъти благословен бъди занапред и се покори! Юдо в царствени съдби, връчвам ти скиптъра в десница, чака те скиптър и трон! Юдо, под Неговия покров влезни. И вий дванадесет племена от народи и колена, снишете глава!
И днес над ядрото ново внедрени бъдете! И благословението на вековете, очаквано от родовете, днес го приемете. Преблагословени бъдете седем пъти по седем и седем пъти по седем пъти и потвърдени чрез Съда велик, велика съдба, пред лицето на целокупната Вселена, Всемир, над Новата планета Земя! Внедрени бъдете като изкупена съдба, като дом Израилев под Юдиния скиптър, като Царство на вечността! Амин! Съде велик, единни сме в съдби! Това бе волята Моя в изпълнение над вси!
”Амин” кажете вси! Амин“ кажи, небе! Амин! Амин! Амин“ кажи, Земя! Амин! Амин! А сега, Съде велик, велика съдба, Ти, Който над новата планета внедри педя празнуваща, поднесена чрез България, държава втора на същина! Ти й реши съдби! Ти ги одобри и приеми чадата днес пред вси с вишегласие! Приемете я чрез София – Нов Ерусалим!
Копривщица е царският град на Сион чрез възвишението Сион и олтар неръкотворен – канара недялана, принасящ ден и нощ хвала, наслаждаваща Небеса! Днес, Съде велик, ”амин” кажи над вси решени и внедрени от вас съдби! Амин! ”Амин” седем пъти по седем каза Съдът! ”Амин” Вселена, Всемир! ”Амин” каза Земя чрез стражите Сионови!
О, благословени свише бъдете, внедрени и с решени съдби България, славянските ти съдби чрез градове и възвишения, чрез синове и дъщери! Амин! Преблагословени бъдете и в пътеките Ми най-святи със святост и чистота се обходете. Амин! Българийо, зеницо Моя, сред нея е Същината – на Ерусалима нови съдбата, чрез София – Нов Ерусалим и Копривщица – свещените съдби Сионови царски завсегда! Амин!
Ела, стражо Мой, сведи глава и благословен навек бъди, чрез търпението ти дълго непоклатим досега се яви! Преблагословен седем пъти по седем и седем пъти по седем бъди и продължи до сетния си звук (час) на призванието си! Амин!
Чине Първосвещен, Юдино щене, с мъка и тъга обременен, яви се ти пред Мен, единен за ръка с чинове свещени, пророчески атрибут, в сила двойна съдебна и сведи глава! Жезълът свещен ти е в ръка! Днес поверявам ти стадо мало, водете го за ръка и чиновете небесни – свише дарования на Земя сред Църквата Моя! Преблагословени бъдете седем пъти по седем и седем пъти по седем и до Архангелска тръба устойте пред Небеса!
В този миг на съдбата дванадесет живи истинни гвардейци от сучещи деца и четири, представящи Ангела на Откровение 18-та глава, слизащ със сила и слава голяма, единни с Гласа, сведете глава, строени под скиптъра царски на Юдиния Вожд, Войнство лично – Лична гвардия, преблагословени бъдете седем пъти по седем и седем пъти по седем и в пътеките святи и чисти след Вожда си вървете! Амин!
Дванадесет, вас зова, живи представители на племена духовни, сведете глава седем пъти по седем и седем пъти по седем преблагословени бъдете и като гълъбица с разперени крила над малките бдете, и след Вожда си Юдин, в царски съдби със скиптър и корона, в царство Юдино над Новата планета Земя вървете!
О, елате вий, живи представители четири и Четири живи същества, пълни с очи, представете! И вий, Двадесет и четири старци в Съда велик, наградите си приемете за Новата планета Земя, под Ново небе застанете. Пре-преблагословени бъдете и вий, двама свидетели мъртви, със жизнено дихание възстановени и като цеви, изливащи благословение, като клонки маслинени пре-преблагословени бъдете и в мига на чуващата се Архангелска тръба преобразени бъдете и невредими навек в небе навлезнете! Амин!“
”Амин!” – Чу се глас на Вселена, Всемир – ”Амин!” И чрез Старци двадесет и четири се поклониха пред Трона съдебен в Тройния в пълнота Лик! ”Амин” чу се от Земя от стражите, строени завсегда на Земя! Амин! И чу се песен нежна от Земя, запяха ангели певци с лири и арфи в ръка, и нежна мелодия се разнесе в небеса! И глас нежен долетя, кат Зефир ефирно докосна листи сърдечни, на стража съдби и любов и милост Творцува в гърди й внедри към творенията Му вси!
”Пейте, небесни певци! Хвалете Твореца си всесилен! Свирете й сърдечни на България, чрез върховете й вечни, листи на бор и елха докосни! Нек се чуе песента на брезата бяла и калина румена, обрасли възвишението в Сионови съдби! О, пламни, факло Сионова, в сияйна Светлина докосната от Зефира нежен – Дух Света! Пламни, олтаре свещени, в служение свещено придружили приноса ухаещи съдби! Нека литне за България розата райска в ухание, нек литнат вси съдби от полите на Земята, от пет континента земни ухание от вси цветя за църквата сред България и над пет континента земни църквата, в единни съдби в одеждите неизменни на Земята нова с уредена съдба за во век веков и завсегда!
О, елате, ухания свежи, носени ефирно на Зефирови крила! Съде велик, Вселено, Всемире, насладете се вси от Земя, че днес в победа на Асамблея втора България наново се изяви и дъщерята й – вярна Църква Моя в стражеви съдби в този миг Ми принесоха хвали! Ухание приемете и се насладете! И великото дяло на спасение, възстановено от нас и от Мен, благословено да бъде навек! Амин! Елате, вий, деви красни, от четири краища земни, под кулата на камбанарията и единни, чрез представените ви страни, надайте камбанен звън вси! И като деца с чисти сърца вас днес употребявам в чин ”Деви красни” и ви натоварвам да оповестите камбанния звън ”Знаме на мира“ над цялата Земя! О сведете глава и преблагословени бъдете сред България и запомнете, че чрез нея се нададе Силният съдебен вик! Силният съдебен вик пред целия Вселенен, Всемирен Лик!“
О, пееше зората рано в зори и летяха ятата на ангела и птици над България със светъл лик, и чу се глас на звън велик от камбанарията, строена пред Вселенния Лик! И сляха се звуци кристални – небе и Земя и вееха се знамена във велики тържества сред Земята в победа славна, славни съдби! И спуснаха се в омара бяла воали и обгръщаха Земя като воалите на Естир в сватбени съдби – Църквата Моя, обвита във воалите бели на правдата Христова.
Рило и Пирине, яхнали конче бяло – Правда моя, мрамор бели, пречупил лъчите светли, окръжили стражите свои! Бликна Бъндерица и се сля със шума на Илийна, и запяха песента на вековете, която са пели върховете, обрасли с багрите зелени! И полите им, извезани с багрени цветя! Пей, Бъндерицо, пей, Илийно, ръце двамина си подали, пред небето синьо величали и в привети велики на велики съдби подслон са дали! Пейте! Пейте! Днес Небе ви помена, Руен и Гълъбец и Богдан получиха венец лъчезарен, над Сиона легендарен постави се съдба, за во век веков внедрени над Новата планета Земя в чин ”Рила” завсегда! А той, Пирин – навек Негова съдба! Амин!
О, одежди техни на снагата стражеви, благословени бъдете седем пъти по седем и седем пъти по седем и в баграта на вярата продължете, в баграта на Рубина се къпете, в повоя бели на Правдата се обвийте! Съде велик, велика съдба, его днес Вселена, Всемир и Ти свидетели бяхте под милостите Мои – обещания, дадени на Авраама сред Земя като пясъците морски и небесните звезди!
Днес Аз, Всемогъщ Вседържител на Вселена, Всемир, в чин Генерален Законодател и Съдия”, приключих съдби! Амин! Амин! А ти, стражо мой, в двоен чин ”Илия” и ”Елисея”, Ерусалимската стена стегни и никога да не ти оскудее десница да я редиш и да приемаш ангели на ята, и да изявяваш Гласа, и Вестта да оповестяваш на Земя! Амин!
А сега преблагословени бъдете, единно, целокупно дяло Мое, в чин на Даниила и благословението Ми навек с вас носете!!! Амин!“
16.08.1981 год.
Leave a Reply