Молитва на стража:
”О,Всемогъщи Творче наш, Създателю, Изкупителю наш! Пред Тебе вдигам ръка за великото дяло Твое! Моля, устрой пътя Му на озарение и озари над пет континента земни църквата Твоя, и прослави Името Си свято в спасение сред народи и племена, езици и колена! Моля, преблагослови Съдебната вест и устрой пътя й на озарение от днес! Опази Земята и човечеството от огъня на войната, като главня ги изтръгни и спаси, и Името Си тъй свято прослави! Моля, запази България, сред която си разперил крила и си прострял десница и извел си синове и дъщери нейни, и си ги употребил за слава и величие Твое. Моля Те, запази народа и държавния глава и целия апарат, чрез който ръководиш България. Амин! Поклон, слава и хвала да е на Бога Отца, Сина и Дух Святи! Амин!“
Миг върховен! Върховна е съдба! Чу се Глас тръбен на Съдебната тръба и в ответ Небе затръбя, и озари стража съдебен в чин ”Сионова тръба”. Зефира нежен полетя, като тих ветрец повя над бори зелени и елха.
”Ида, рабиньо Моя, ида да ти оповестя, че днес денят е огнен, огнена е съдба! Пламтят народи и племена, тракат оръжия, чуват се викове бойни, веят се знамена, враг ги подвижва в злина, искат да превърнат в гробница планета Земя. Наново враг пожела да я плени, след като Съдът велик напълно й реши духовните съдби. Но Аз не ще му позволя, а ти чакай победата Моя! Пет поканени – Петкана победи, девет месеца напълни. Лъчезар ще се яви! А ти го приеми и пред Мен представи като Моя съдба, и навлезни в съвършен страж растителен без мазнини, за да се явиш на 09.09.1981 година на Рила планина.
Сила иде в изпълнение, а ти вярна Ми бъди и я приеми като въоръжение в действие! Значението на Лъчезарното озарение приеми. Олтара с бор и елха украси, нека ухае Рила пред Лицето Ми!
Сред олтара – в дома твой си отнеси, нека да ухаят за Рила, приносът за невястата и Жениха. Амин!
А сега днес е ден огнен и пламти – 05.09.1981 г. изход правя от Вавилон на непозволените й в свещенство съдби – макар че е войнство Вавилонско, не мисли че не ще спася индивидуално души. днес правя велик изход след изхода на Реформацията! Иван расте, под закрилата на Иван и Павел ще е. Днес правя изхода на свещенството от блудницата Вавилон! Но не дири как детето ще се развий. Отнеси му даровете, те са видяни пред Небе и така ще извършиш най-великата воля Моя. Денят пламти – това са последните дни Лаодикийски! Лаодикия приключва своя път! А великата духовна реформация чрез Вестта запечатваща поема път сред планета Земя! Последно съм употребил Вестта ”Излезте, люде Мои”!
А сега пей и Ме хвали, в деня победен в победни хвали се яви! Йоана небесна нишка протяга и извършва оназ велика воля Моя. В тия четиридесет дни седем дни да стоиш с таз дрешка пред Мен, защото звездите сияйни внедрявам на Ново небе, изведени чрез Вестта запечатваща в реформаторски духовни съдби. ”Амин” кажи и Ми се поклони! Амин!“
”Амин! Слава на Бога Отца, Сина и Дух Святи, чест и държава да бъде Нему за вечността! Амин!“
”А сега, рабиньо Моя, четиридесет дни в дома ти да ухаят бор и ела, а ти с чепици нови, с всичко ново бъди, но помни, Богдана ще представиш ти, в зеленина, с декоративни цветя! А сега те зова, непременно с бордюри одежда вземи, защото Гълъбец представяш в зелен фон, бели цветя и гълъби! Останалите одежди приемам и благославям в този час! Представен е Руен с рози.
А сега пей и Ме хвали, и в победата свята свято се обходи! Знай че в победа, в победоносни съдби, Йоана с лична погача да се яви – да бъде поставена пред Мен. А ти фасул в тава приготви. В тези четиридесет дни царица Естир е в борба, но победоносна е тя. От 09.09 навлизаш в знамение и чудо. А ти се приготви, Бог те посети и ти изяви за много съдби!”
“А сега, любима Моя съдба, днес грее на небосвода нова огнена звезда, внедрил съм я къс от тебе, да грее над тебе. И занапред, любима Моя, Моя съдба, на небосвода нови греят безброй внедрени златни звезди! Небето ведро синее а те лъчезарни – злато жълтее, греят над тучните нивя.
О, любима Моя, косите ти – златни класове пълни със зърно са родове за теб една. Аз живях и умрях и жив съм и продължавам над теб да бдя и те готвя за съдба! Повоят ти буен – Дунава син, вратлето ти кристално със шалчето златно на квадрати – от Илийна и Бъндерица назовани съдби. А по полите нацъфтели вси багри твои. О, любима Моя, над теб тих ветрец повя, Зефира нежен погали ти съдба и Рая ухаещ се разцъфтя. Любима Моя, Моя съдба, хилядолетия във векове изминаха в огнени борби, одежда ти стара овехтя, напоена с кървави петна и от трупове – воня.
Но ти Моя си съдба, скрита в дълбина кат ядрото ти чисто, под адамантна мантия Моя, в чин ”Първосвещен”, в царско удостоение на Мелхиседек въвеждам те Аз, Женихът твой, чрез Църквата Моя, Земьо Моя, любима Моя княгиньо, Моя си съдба! С брилянтна Късна Роса оросих твоите чада, Стражите Сионови на връх планина! О, любима Моя, Моя си съдба! Над тебе грее огнена звезда. Лъчи й лъчезарни сплетоха венци и днес пристигат за награда младенци. С венци на нетление ще се явят пред Мен завсегда!
О, Лъчо лъчезарен, озари Земя! Пет поканени разумни църковни сетива, кат венец обвий ги ти сега и въведи ги в наградата Моя кат знамение и чудеса, че в ритмите им майчини туптяха им сърца, в утробата майчина ритаха кат две деца! Затуй, звездицо лъчезарна, внедрена си ти. С лъча си сияен обвържи им съдби! Мигове съдбоносни внедрени са пред Мен вси, а ти още в жизненост продължи! Като страж на Сион поставена си ти! Грей над таз Земя и я озари!
Росице брилянтна, огърлие й бъди. Тя църква е Моя пред стражите Мои! Днес висонът й светли трепти над снага, в чин ”Естир” поведох я сега, и в туй четиридесетдневие зачатие ще се яви с венец на удостоение пред вси. Милост Моя на спасение в Рубинови съдби! А ти възлюблена Моя, все така кат звезда внедрена сияй в небесата сини. Като глашатай викай сред земните четири краища вси! Яви се в съдба и кат Вест запечатваща продължи, че снопът житен обгърнат е в царски съдби на чина ”Мелхиседек”, подвижен е пред вси, Вселена, Всемир, пред Трона Законодателен на правда и Съда велик! Че ти съдба си Моя, остатък мъничък, събран в десницата Моя, на длан Ми врязан навек за съдба, ти, нагръдник свещен, нося те в чина Си Първосвещен на гърда!
О, елате, вий две цеви маслинени и изливайте злато – елей! И пейте песен на победа, че Знамето върховно се вей! днес Вест запечатваща, запечатваща съдби, път духовен поемаш ти!
Победо Моя, Моя съдба, в царствена десница те държа, с увенчание велико на глава в царска съдба, корона ти сияйна, тя днес се явява в чин царствен! Че Аз, в чин ”Княз Михаил”, в Древност дума ти дадох за съдба! А днес в чин царски ”Юда” ръка ти подадох за съдба и от княгиня те въвеждам в Моята царствена съдба.
Ела, невясто Моя, девицо Моя, с висона бял на снага, в чина ”Естир” увенча се ти сред Земя. Невясто Моя, ядро земно твое, теб зова, теб Аз награждавам чрез стража Мой и твой! Ела, девицо Моя, Моя кърмачко, със словесната кърма гърди ти две откърмиха навек земните чада. И от днес за съдба нек Правдата Моя бъде одеждата твоя и да продължиш кат Правда завсегда! Амин!“
”А днес, в тоя миг, чрез Глас съдебен, в Силен вик те извеждам и те отвеждам под Иванова стреха и изхода отреждам! Ще хванеш за ръка и ще изведеш малкото дете Николай, и на Камбаните ще го отведеш – нек удари камбаната на България и звън да издаде. Нек се чуе навред, че в изхода велик от Вавилон изведеното надава глас на спасение сред вас!
Дяло Мое, люде Мои, бързам с крилата на зората да ви обгърна сред Земята и да ви въведа в живот на спасение завсегда. Амин!
Погледнете я, девица е прекрасна, с нанизи на врата, с венец от рози на глава, с воали от зора, висон й бели – Мои, Христови дела, в чин царствен ”Естир” я назовавам и като красавица Моя, девствена я изправям!
О, Естир, ела! И ако трябва и царството си до половин ще разделя и ще ти го дам! И то Ново царство Юдино! Но Отца Ми печат ти връчи в ръка – от Отца – сила Илиева двойна в ръка сред Земя! О, невясто Моя, с висона си бял на снага, ела, Естир, в прегръдката Моя! Корона ти златна Моя на глава, в пътя Ми победен ти избрана си от песъчинките морски – канара, от зачатието на баба си в чресла излезе ти чрез стражева молба! Ела с шаферките седем, с венци на волята Моя, свидетели – Рубин и Светослав, увенчана си ти! Ела, Естир, Моя си съдба, бъди Ми вярна все така! Жених ти Николая, въведох го в чин ”Мелхиседек” – царски, навек Моя съдба, за този ден роден и употребен е Той!
Николай, Асуире, подай й десница и приеми в обятията твои, в чин ”Асуир” употребих те на Земя! Сега чакам зачатието твое на съдба! О, вас две майки употребявам за съдба, но сега милост е Моя, награда е тя. Бъдете осторожни и опазете ги за съдба! Днес Аз, Женихът на невястата Моя, в чин „Мелхиседек” на Земя, десница подавам и ви извеждам, и в пътя свят ви отвеждам за съдба! А ти вярна Моя бъди и в пътя Ми свят най-свято се обходи. Амин!“
05.09.1981 г.