Сватба! Сватба! Сватба! Пей! Победна сила иде! Слънце лъчезарно над вас грее. Сила иде на изпълнение! Лъч светът простирам на озарение! И десница подавам на изпълнение!
Дерзай и продължи! Сватба ще се яви. А ти дерзай и волята Ми свята върши!
Лъчезаре, вдигай ръчички, над теб слънчев лъч изгрява и над твоите съдби днес план сътворявам! И в десницата ти могъща сила Моя ще бъде за съдба и ти ще Ми бъдеш за показ и слава сред планета Земя. Лъчезаре, озари Земя, посети народи и племена, езици и колена! Съд велик реши на вси съдби. Светилище очистих – съдба! Светая Светих приключих с дела! Но в огън пламтящ гори Земя и козелът хвърчащи върна се да дири стана на народа Мой. Но като не го намери се разгневи и до нозе потъна в кървите си.
О, лъч светъл, посети и строено Войнство озари, и в пътя Ми най-свят го води! Тук България, най-млада, застана на огнена Канара. Ден и нощ вдига чрез стража си ръка!
Сионе, теб зова в пътеките Си святи! Но ти олтар издигна на Канара и приноси ухаещи изпращаш за Небеса, за сърцето пламенно на църквата Моя. Сионе, Сионе, връх на възвишение, ти си Моята съдба, окриля те Богдан и Гълъбец – теб ще посетя. И в този миг чрез Силен съдебен вик простирам в чин ”Генерален Съдия” в Съда десница и поемам от ръката на Гълъбица, в изпълнение, водица и камъните на оправдание, изкупени с цена.
За Сион, Гълъбец и Богдан
А сега, море, дай мъртвите си всички в оправдание! А ти, Сионе, приеми ги, чрез морските води предай ги пл. А ти, Сионе, в полите си ги приеми. Че тук теб ще посетя и от цялата земна кора Църквата Си ще изведа, от народи и племена, езици и колена и от тук ще я грабна навек на съдба! А ти, море, океане тихи, тихи вълни, от всички водни извори мъртвите предай в миг на Архангелска тръба, минали през оправдание, съдби оправдани чрез Правдата Христова, изкупени чрез кръвната цена.
А сега, Лъче лъчезарен, грейни и озари над пет континента Земя – църквата Моя, че страж денонощен вика – страж Сионов от Земя, от народи и племена, езици и колена. Днес благоволих и събрах те като китка росна в зора, събрана от полята росни на планета Земя. прикя, Извезана в пола от багрите разноцветни на живи бродерии, чеиз избродиран от Земя.
О, Лъчо лъчезарен, иди в олтара Ми святи и обвържи молитвите, денонощни постове на стражите Мои в утрешни, обедни и вечерни съдби. Че пламна небесният свод, строено е Войнство за изход да обиколи Земя под лъчите лъчезарни на Небесната светлина! Да развее Знамето на правда чрез вяра в кръвта на Христа и да събере войската, готова за съдба.”
Присъда над живия представител на сатана в иранската земя
”А сега вилней, козеле живи на Земя, пуснат на свобода, но вързан с тройни вериги на осъждение и лишен от Правдата завсегда, от всяка милост Авраамова като род Исмаилов на Земя! Той няма дял с Исака. Но ти днес вдигна ръка и до гуша потъна в кръв сред Земя, в Армагедона – физическа борба и чакаш да вдигнеш онова, което съм сринал завсегда исляма твой, Мохамеда твой и Корана лъжепророк и лъжеучител сред Земя. Защо свърза исляма с република свята? Тя няма дял на Земята със светостта Моя. Ти изпълни Словото за козела и те връзвам като жив представител на Сатана! Ний, Съдът велик, извършваме това! С тройна верига на осъждение вързан си завсегда. Бъди вързан сред Земята! А след Хилядагодишното царство иди в огнената бездна и никога прахът ти да не се намери сред Новата планета Земя! Днес, Ний, Съдът велик, те осъдихме завсегда! Че кръвта пролята на невинни, вика пред Небеса, на падналите от твоята ръка. Иди вързан, в огненото езеро, единен с Мохамеда, Корана му лъжеучение, лъжеправда и новата ти ера, която е за твоите племена Исмаилови. Ти сам потвърди, че сте извън дялото на Христа – Новата ера за всички народи и племена, езици и колена, приели Христа. Останалото ти го натоварвам на плеща, от нас – Съда!”
”О, Лъчезаре, лъчо на сияещи зари, озари пет континента земни църковни съдби сред народи и племена, езици и колена и Името Ми най-свято прослави, чрез Вестта запечатваща я запечати до ден на Архангелска тръба, да се до небе възвиси и за во век Царя си и Господаря Си да посрещне завсегда! Амин!
Ела, Лъчезаре, лъч на озарение и озари стража Ми съдбоносен, и го потопи в мира небесен на Моите съдби. Литни, птичко лекокрила и обиколи Земя! Албатросе, двойко мощна, океани и моря посети!
Хималайските върхове победени. Рила е невястата, а Пирин е Христа
А ти, Гълъбицо бяла, литни с чайките морски и обиколи навред полята равни, балкани и висини, че днес победих най-високите върхове Хималайски чрез България – Моя съдба! И в миг съдбоносен строявам навек нейната за во век велика съдба. Че Рила е невястата на Сина Мой, а Пирина – сам Той, Христа, оседлал конче – мрамор бял, готов в чин ”Вожд” да поведе строени стражи на Христа. Руена шуми в руйноста на всичките Мои съдби, Бъндерица и Илийна Земя пои. Гълъбец и Богдан приветстват в утрото ранно съдби и възвишението на Сиона галят лъчезарни съдби. Като възвишение реално на Сиона – Сионова дъщеря, водеща съдбите в прозрение над цялата планета Земя.
Елате, ангели крилати, свийте на удостоение венци! Елате, Войнство строено и свийте от полски жасмини, здравец и теменуги, незабравки сини венец и на България в удостоение поставете чрез стражите – нейни съдби, че тя Ми е в десница чрез Кирила и Методия, Наум, Климент и Ангеларий, озарени в съдби, Славянката Моя – единна, Паисий, Левски, Ботев и мнозина, хиляди по хиляди герои. Това са Мои издигнати стълбове и врати за нейните правдини! И днес тя като девица съдбоносна младее. И хубавее – Мария, Благовеста, София, Радослава и Вестта под десницата на Сионовата дъщеря и царското свещенство на Йодай те седморка са – невястина прикя. Седем девици – българки стоят за България, за църквата и Земята Моя.
О, българи, младежи, старейши и деца, сведете глави в този миг на съдба, чрез бдението стражево поставям ви свише от благословението на вси Авраамови обещания, от благословението на вси бъдещи изкупления. О, благословени бъдете седем пъти по седем и седем пъти по седем пъти, носете благословенията над крехки си плещи, вий, Мои и на Сина Мой съдби.
Ела, Гвардийо лична и строй се в съдби, в одежди бели, двуостър нож сложете и път поемете, Свише озарени чрез стража църковен и пет континента земни обиколете, и църквата за во век оправдана и изкупена с цена на Вожда свой поведете под Архангелска тръба! Амин!
Пейте, птички хвъркати, в простора лазурен над цялата планета Земя и хвалете Твореца си, свише единни с ангели летящи, обслужвали целокупната Земя и педя съхранена земна България – Моя съдба, че двери е отворила и навек воля Моя изпълнила. Красните деви от четири краища довела и смело вее Знамето ми под камбанен звън, и оповестява през границите навън, че Глас съдбоносен нададе се сред нея и полетя, и оповести славата й в слава хиляда и триста години, записани съдби и тридесет и пет й прибавям на дяло живо, реално сред нейната плеща, което е кърмила със словесната кърма (Даниил 12-та глава).
А ти, вярна Моя, продължи все тъй вярно в смелост, в святост и чистота се опази, докато тук ангел със Знаме небесно стои, че розата ухае и молитвата небесна, като песен запята от жетварка и жетвар, принася се пред Небеса и лети, лети!
И ти продължи с милост Моя. О, благословени навек бъдете седем пъти по седем и седем пъти по седем пъти, съдби Мои велики! Преблагословени бъдете и вие, които с искрено и чисто сърце приемате туй дяло, тоз Глас Свише от небе; и които ще го приемат, благословени во век да са! И всеки, който сред него е, но със сърце не го е приел, а с уста го е охулил, осъждението негова лична награда за безверието да е! А ти, възлюблена Моя, все тъй вярна продължи!
Лъчезар ще приеме български съдби, защото велик българин се яви! Амин!“
03.10.81 г.
Leave a Reply