Що значи вяра, призвана в служба на Христа?

     А сега, що значи вяра, призвана в служба на Христа.

      То значи да имаш вяра на светец, вяра в сърце на митар, това е вече Божий дар. Тя е като роза благоуханна през пролетта, винаги готова за божествената роса и да утеши наскърбени души. Нейните дела са искрени. Готова е да утеши и никога да не наскърби. Тя е твърда, непоколебима. В нея няма страх. Едно е с ум, сърце и дух. Ще я срещнете рядко, но навсякъде. Тя е предана и на кръст да я разпънат, тя е все хвалеща Христа. Макар и опозорявана, твърдо върви в своя път на служение, подчинена на Христовия Глас, тя не спи, но бди, чака идващите роси да я оросят. И пак върви, несмущавана от хули и беди, все напред върви. От света не е съблазнена – всичка суета тъпче с крака. И всякога хвали Христа. Като звезда грей в тъмнина, а сърцето й на митар е изпълнено с любовта – плод на Духа Света. Любовта винаги блика в нейните гърди, а сърце й тупти за правдата Христова. Щастлива е, когато отведе душа пред Христовите нозе. Тя вярва в що шепне Дух Святи и с готовност се жертва за брат и сестра. Тя е готова да принесе себе си в жертва благоуханна пред олтара на Христа и да спаси загиваща душа. Вяра на светиите вси е придружена с плодовете на Духа и нейните дела светят като бисери пред Христа, поднесени пред олтара в жертва благоуханна.

      Вярва и с делата си свидетелства таз душа, а ум и сърце са подчинени на Христа и Дух Святи.

      Такава вяра само се призовава в служба на Христа.

      А да си призвана в служба на Христа, то значи, че нямаш право над своето „аз“, но си слуга покорен на своя Спасител. Денонощно да си страж, да бдиш за дялото на Христа и да вършиш волята Му свята. Да си в служба на Христа, то е да си се отрекъл от радостта дори и на дома. Да си призван от Христа – значи да се отпуснеш напълно в Негова ръка и като войник готов да чакаш волята Му свята. Днес – тук, утре – там, зима и лято, глад и лишения – ти си в служба на Христа. Утре може и на кръст да отдадеш своята душа. Ти си в служба на Христа. Ето това е вяра стабилна – твърда, несмущавана от клевети и хули, нито пък света да има власт над нея. Само с вярата твоя, с Духа Святи да вървиш тук на земя, да се не смущава твоята душа, че си хулен от чадата на Христа, нито да се накърни твоята любов от нередния им живот. Щом си в служба на Христа – да се молиш за тях всякога и награда да не чакаш на земя, а в небеса. Дълг е твой да страдаш на земя и радостта ти да е само една: да се слави в теб Христа, да вършиш волята Му свята. Това е волята Моя!

      Такава е била и вярата на древните пророци, а светиите на Христа са я имали в своите сърца, придружена с дела, украсена със смирението и предаността в нозете на Христа. Ето що е да си в служба на Христа – страж непрестанен на земя и с трепет да чакаш Неговия Глас:

296/11 /26.02.1950 год./       СЛОВО ПЕСЕН   „ВЯРО, ВЯРО“