”Победа! Победа! Победа славна, славен венец! Днес зова, зова, зова, Вселено, Всемире, явете се и свития от победи венец днес пред цялото небе, Земя, вий свидетели Мои бъдете, днес погледнете, промълвете, чина ”Естир” потвърдете и великите отражения сред Земята кат огледала, отразени над езерата земни – Земя, признайте, моля. Признавате ли вие съдбата, че тя, Вестта в чин ”Естир” навлиза увенчаващи победи печата в ръка и в обиколката й велика, свята съдба, тя е на Мощ велика в ръка, тя войн смели е с меча кат всеоръжие в ръка, печата завсегда?
Вселено, Всемире в чинове ”Княжеви съдби”, погледнете, зора е зазорила, спусна воалите бели над Земята и покри върхове, полюси два, над всички единни сияе с Мощ Слънце златно от небеса! Тъй и тя, Вест всемирна, запечатваща съдба, в сила и Мощ облечена е тя, подал й десница неин Вожд и я води в пълна Мощ. Вселено, Всемире, небе, Земя, свидетели на съдбите в наградите велики на победи в увенчаващи съдби, питам ви пред вси: Ето погледнете, яви се свидетелство земно сред чиновете небесни в чин ”Олтар” – златна гърда на блюдата употребени, велика Моя съдба и туй свидетелство велико чрез воала на Луна, чрез таз девица кат стройната елица тя яви се в съдба и отраженията й осем представиха с Луна.
Моля в този миг на съдба Аз, Всемогъщ Вседържител на вселенни всемирни съдби, в чин ”Генерален Законодател и Съдия”, пред вси питам ви, приемате ли, признавате ли, отговорете! Песен на песните разтворете и сред нея знамената развети погледнете. В този миг на съдба с Мощ велика от небеса, чрез жезъла на управление в ръката, в Трон царски на съдба, Аз питам ви, отговорете, наградена ли е тя от Вас, въоръжена ли е тя от Вас? Поканени ли бяхте на годежа й в девствена съдба, когато в зората ранна пееха синовете на зората и сияние могъщо блестеше – зари от небето? Кажете днес, питам ви пред вси, поглед съдбоносен устремете – строено Войнство песен е запяло, жребеца бели е яхнало. Път поело на съдба, водено смело от Вожда свой – лъва от Юдино коляно чрез чина му Юдин сред Земя.
Кажете! С вярност се обходете. Князе Мои, потвърдете! Чинове, велики съдби, призовавайте съдби и в блясъка сияен на меча Му двуостър огледайте се вси как оттенъкът нежен, в плам обгърнал Сиона, пламти и светилникът могъщи седмоцевен чрез седем периода в единство ще свети!“
Миг върховен! Сияят светила! В лазура ефирен песен се запя от ангели крилати, войнствена съдба към Земята с Мощ полетя! Водена от чина ”Юдин” – сам Господа Исуса Христа, Лъв от Юдино коляно, летеше на съдба и бързаше в зората светла да посети Земя и на лъвицата смела да подаде ръка. В обиколката й земна да се яви съдба и чрез свидетелствата свещени да потвърди верността своя. Миг върховен, чу се Глас, затръбя рог могъщи, даде знак. Вечер е! Пламнали са светила в огнени зари, потънаха небеса. И чу се Глас могъщ на Вселена пред Всемир, небе, Земя и целия Мир!
”О, Творче наш, Покровителю наш, Ний в чинове на могъщи, Твои съдби, князе, съдии в генерални чинове на Съд велик един пред всемира, мощна система, отразена над Земя, заявяваме съдби, че свидетели велики и наблюдатели велики, единни бяхме от небе над Земя и целокупна Вселена, във времена и векове на борбата страшна в неправда над Земя. И днес, след въоръжение на съдебните решения, Ний изявяваме съдба, че огледалата могъщи небесни се отразиха единни сред Земя. И днес в победа заявяваме, че туй свидетелство земно чрез църковно изпълнение свещено, в чинове небесни от Генералния съд велик разрешено, се яви и увенчанието велико натоварено й бе в съдба – печата победен в Троен лик да обиколи Земя, водена смело от личния й Вожд – Гвардия могъща в Мощ! И Ний заявяваме, целокупни вселенни съдби, в чинове Княжеви, съдебни наблюдатели и свидетели, със седемте духове служебни в непрекъснато бдение над планетата Земя и потвърждаваме решението, че Съдът велик приключи Земния процес и църквата представена чрез ядрото си земно биде запечатана, въоръжена. наградена.
А днес като позволение й се разреши чрез туй свидетелство земно, представено чрез деца невръстни и Луна, чина ”Пророчески атрибут съдебен”, чрез една питка да обиколи Земя! Заявяваме пред Трона велик със Закона, в Мощ велика съдба, че Ний, целокупна Вселена, я признаваме, приемаме! Самите ние я награждаваме и я изпращаме като Войн смели да навлезе в последната борба с врага и като победител да излезе – недокоснати нейните знамена. И под тръба Архангелска в миг на зеница да се преобрази, и в небето да представи победите вси! И в потвърждение в песен хвалебна към Всевишния Творец, Ний се покланяме в благодарение, че бяхме удостоени на туй голямо строение, свидетелство църковно с невръстните деца!”
“О, благословени бъдете, Съде велик, седем пъти по седем и седем пъти по седем и придружете, подкрепете и недокосната я пазете, кат победител смел я наново призовете! Амин!“
Пееше Всемир, пееше Земя, пееше Вселена и сляха се в химн свещени в една победа, песен, запята завсегда. А знамената се развяха наново завсегда. И свидетели ще бъдат в похода й велик на изходна съдба в победи славни към Ханаана нови завсегда! Амин!
22.02.78 г.
БЛАГОСЛОВЕНИЕ НА ТРАПЕЗАТА ЕСТИРИНА. ХРИСТО-ХРИСТА НАВЛИЗА В ЧИН ”СОЛОМОН” НА ЗЕМЯ
Слово: ІІ Книга на царете 15-та гл.
Молитва на стража:
”Поклон, слава и чест, царство и държава и на вечността на Бога Отца, Сина и Дух Святи! Покланяме се единни от Земя в този утринен час, в деня велик на могъщото изпълнение свидетелствено, пред Лицето на Всемогъщия Бог, Който посети служението в чин ”Естир“. В този миг вдигам ръка да благословиш трапезата Естирина и я въоръжиш с печата в ръка. Днес Ти освободи народа Твой, Юдина съдба. Дай победа Твоя да се яви!“
”Миг върховен, върховна е съдба, свидетелство велико, прието свише от Небеса! Оваляна Земята, оваляна Земята, ти, която се явяваш пред лицето на чина ”Вожд”, ”Княз” твой на Земята и се покланяш Свише пред Небесата в утрото ранно на зората! Овале, теб днес призовавам чрез овала в ръката, поднесен на Естир в ръката, кат печат на съдба седем пъти по седем те благославям в чин ”Овал” на Църквата всемирна в ръката – въоръжение свише от Небесата, охранила на седем периода Светлината. Тя свише днес представя в Небеса трапезата на Земята. О, зелце на съдбата, благословението на Давида, наросено от Росата, обвито с листата – това е Моя съдба. Ти днес се явяваш на църквата съдбата. О, софрице Моя, ти днес постлана на Земята – квадрате бял над Земята, над теб, овале, никнат гъбите бели, днес те приемат благословение свише от Небесата. Седем пъти по седем и седем пъти по седем благословени бъдете, гъбки на Земята, облени с Росата на софрата на всемирната църковна съдба в чин ”Естир”!
О, девици нейни, строй се, Земьо, чрез ядрото, стройте се, чине ”Юдин”, строй Войнството Си, ядро земно, приготви се! В този миг чрез Силен вик над теб внедрявам съдби – велик имот – трапеза в чин ”Царски” на съдбата, никога да не оскудее в небесата, в преблагословение на Овала, печат вам триземен, църковен и човешки, седем пъти по седем благославям и с награда могъща ви награждавам. А ти, строено Войнство на съдбите, чисто, бяло кат ориза на Земята, расъл във водата, кат благодат във благодат вам днес поднасям над ядрото земно, ново, кат трапеза победоносна – на църквата Моя съдбата чрез софрата, сложена под таз стреха.
Днес зова чиновете, Седем периода, чинове свещени чрез девствените деца по утроба и ум в гърда. Чина на Естир е Малкото Даниилово дяло, цяло възкресено, увенчано с победите Мои! Вас зова да бъдете една велика софра. Погачо на съдбата (на Христина от ръката), теб разчупвам за съдба! Благословена бъди завсегда! О, преблагословено бъди, ядро и жива Луница приеми чрез Елица, Моя съдбица девствена по плът, а чрез стража по ум Мой сред Земята внедрен дар на Земята!
Днес вам две чрез тез две (Луна и дара) наново поднасям ти ядро земно и духовния спътник Луна – чин ”Атрибут съдебен”, изгряла в небеса. Наново ще те следва за во век във вечността. О, вий вси, преблагословени бъдете седем пъти по седем, преблагословени бъдете в чин ”Сватбари”, трапезо – в чин ”Сватбена“! В този миг на съдбата, отаре златен в гърдата, преблагословен бъди седем пъти по седем чрез извора жив на съдбата, приел Гласа от небесата, изявили съдбата!
Чина ”Христо” (Христос) призовавам чрез Земята! Днес свише от небесата възлагам ти дялото на съдбата! Четвърти ангел, подай ръката на Любомир и го въведи в съдбата! Откъсвам го от Земята и Ти го давам за син, за да бъде изведен, лишен от стария дом на Илия. Днес в съдба ти възлагам най-великото дяло на съдбата да бъдете две златни колела, Евгений, Трайчо. Преблагословени бъдете, четири колела! Сместете двама знаменосци в Бран на мира и Манната на Сий. Това са съдби неразривни от колесницата Моя! Впрегнати два коня, пророческа съдба на сила двойна! В този миг чрез Силен вик, колеснице Илиева, в чин ”Езекиилова” внедрена бъди!
Орионе, отвори врати и в мига на Архангелска тръба пусни колесницата Моя, увенчана с трапезата на вечността! ”Амин” кажи в сила на Дух Святи, гълъба бял, реално в сърца туптял. О, преблагословен бъди, чине ”Гълъбе”, майка на децата бъди в чин “Кенхерски” и не напущай никога чина си на Земя!
Христо представя името на Христа! Той навлиза в чин ”Соломон” на Земя! О, ти, чине “Юдин”, подай му ръка!
Пет-кана, Пет поканени в чин ”Камък на основа”, никога не се помръдвай от мястото си. Дръж здраво Неда-Мария да продължите кат Пет поканени в съдебна съдба. Обгърнете Мария за съдба. В този миг, Петкано, определям ти да представиш педята на съдбата.
Амин!“
25.02.78 г.