| Както в древните времена Бог е говорил на народа си чрез Гласа, така и в Съдебното време Бог отново ни говори чрез Гласа си. При повеждането на дялото си през 1947 г. Бог употребява в чина Самуил своя служител, чрез когото са свалени от небето съдебните решения. Както Самуил е роден от Анна, така и тя е родена – изведена – от петдесятната група „Анна“, функционирала през 50-те години на 20-ти век. Повече за нея можете да прочетете в публикацията „По какъв начин и чрез кого е свалена на земята Съдебната светлина?“, достъпна на: https://slovosvetlina.com/?p=25639 |
- Словото особено посочи на Анна, която роди Самуила. А в Новозаветния лаодикийски период явно изпълнение сред народа Божий духовно имаше петдесятна група, която се наричаше ”Анна”. И от нея се изведе съсъдът приемник на Гласа (според Словото в Малахия 4:5).
- В същата книга, трета глава, девети стих е повикването на Самуил чрез Гласа Божий и се покриваше с Гласа съдебен и Неговия съсъд приемник.
- Но Самуил не разбра Гласа Божий – нито първия, нито втория път. Същото бе и при третия повик на Гласа Божий. И едва в Четвъртото време, в дните на Съда небесен, в Скончание ще се яви Гласът в чин на Самуил (Малахия 4:5) – съсъдът Божий. Много е важно да се проследи развоят на Гласа съдебен на Дух Святи. Първото Слово, което чрез Самуил се яви, започва от Илиевия дом, което се покрива с предупреждението към Лаокийското свещенство, в предупреждение за Лаодикия (Откр.З гл.) и прилагане на предупреждението чрез Съда. Отхвърлянето на Илиевия дом се покрива със сриването на Вааловия олтар (Съдии 6 гл.) – Гедеон, Лаодикия е избълвана.
- Но първо и второ предупреждение се приложи към Илиевия дом (свещен) в чина му на Трети ангел лаодикийски чрез Гласа съдебен от мащаб на Самуил (Откр.18 гл. и Откр.З:19). И растеше Самуил, и Господ беше с него. И не оставаше нито една от думите му да падне на земята.
- Словото ни дава ясна представа за избълваната Лаодикия в чин ”Дом Илиев“ (олтар Ваалов). И най-важното: според растежа и развитието на Самуила, се развива и дарът Божий чрез Гласа до пълно съвършенство. А Лаодикия в чин ”Дом Илиев“, макар и с решени от Съда велик съдби, продължава да функционира (без прието служение) до сетен дъх на живота земен.
- Да проследим живота на Самуила – кога се чу (яви) Гласът Господен за Съд над Илиевия дом, Който Глас се покрива с Гласа съдебен на Дух Святи (Откр. 18:1-4) изявен над Лаодикия?
- Забележка: Самуил не е само съдебен пророк, но той притежава и свещен чин. А кога се Самуил явява? То е във времето, когато Израил се явява в царство. Самуил е ръководен чрез Глас Божий в изпълнение и на помазание и решение не само на църковните духовни съдби сред Израил, но и на държавните. Самуил имаше посвещение и още като дете се намираше и спеше сред Ковчега Господен. А то означаваше, че е в Светая Светих – в Съдебната духовна зала! Там, в Съдебната зала, е и Законът на правда. А самият Глас доказваше, че е Съдебна власт небесна в решение на съдбите на свещенствата – чинове свещени сред дома Божий. И сам Бог ръководеше в теократично управление чрез Гласа Своя народ Израил. Но като Сенки тез тъй ясни съдби посочиха по План на Новозаветните същини по време на Съда велик, изпълнен над Духовния Израил или над дялото на живия Бог по време на Лаодикия, която се явяваше в чин ”Дом Илиев“ с двете си крила – като Трети ангел – двамата братя (адвентен – Израил и петдесятен – Духовен Юда). Над тез две деноминации пада упрекът и предупреждението от Откр.З гл. А самото предупреждение е: пада огън и ги изгаря. Над тях пада осъждение, че са внесли чужд огън – хулата против Святия Дух и беззаконието.
- Тук стои в изпълнение Сянката – Анна се моли за Самуил и той се явява. Свещенството Лаодикийско се отхвърля като Илиев дом, след като навлиза в изпълнение чрез Глас на Небе Словото в Малахия 4:5 и Откр.18:5. Явява се съсъд – тръба, страж, в чин ”Самуил”, изведен от Юдино коляно с майка Анна (Петдесятно дяло). Самуил е проводник на Дух Святи пред Съда; чрез Глас на Съдебна небесна власт предупреждава Илиевия свещенически дом – дома Илиев, свещеника със синовете му, свещенството в Първата петдесятница, като обрязани юдеи в новозаветно свещенодействие.
- Но в древността сред израилевия народ Всевишният Бог продължи само с един съсъд – Самуила да ръководи морални и церемониални служения сред своя народ Израил. 267/ 1
- Чинът на Самуил е съдебен Глас от небето – съдия, но като сянка древна тя се покрива едва в скончание на седмия лаодикийски период, когато Съдът Божий се яви и почне от Божия дом. Едва тогава (Малахия 4:5)се явява съсъдът на Святия Дух, приемника на Гласа от небето 271/8
- Съсъда на Гласа от ранга на Самуила Илия, Гедеона не е обикновена дарба от деветте дарования на Дух Святи. Плода на Дух Святи е едно, а съсъда – Самуил – „Глас“ чрез Святия Дух в ръководни съдби е съвършено различен. 74/ 3
- Самуил не е само съдебен пророк, но той притежава и свещен чин. 420/ 5
- пред очите на Самуил, чина пророчески минаха седемте сина на Есей. В седемте периода църквата е била пред погледа на пророческия атрибут. 258/2
- І Царе 3 се говори ясно за съдбата на Гласа в чин „Самуил„, как се развива в слово и видения, сънища в определено време, когато Илия отъпява и ослепява със зрението си. Сочи на времето преди избълването лаодикийско. Но Самуил е вече в храма и служи пред ковчега Господен. Той е приемник на Гласа. 153/ 3
- Самуил се явява в храма в Илиево време и слугува Богу сред старото свещенство. Гласът Божий се чу сред Лаодикия. Бе пратен и до двете крила да ги предупреди, но не го приеха и Бог Си поведе съдбите с приключване на Лаодикия в чин „илиев дом“ и свършване благодатното време на Лаодикия с двете крила- адвентни и петдесятни…Тръбеше Гласът съдебен в чин „Самуил“ във време на Съда небесен 153/ 3
- Гласът – вестта е в теократично управление на ръководни съдби в дялото в чин „Давид – Самуил„, и Аз, Всемогъщ Вседържител, го водя и ръководя чрез Гласа на Дух Святи лично чрез вестта всемирна на съдебно разрешени съдби! 128/ 12
- Тъй Самуил като пророк сред Стар Израил е символ на небесния Глас, Който в теократично управление чрез пророка помаза двама царе, чрез които изяви великата борба между Христа и Сатана – Давид и Саул, съдби на двамата Борци. По план показа тяхното царство: чрез Саул – царството на Сатана, а чрез Давид – на Христа. Отразена е борбата за владичество и краят на царството сред Израиля. Както и Старият Израил яви съдбата на патриархалната борба.
- Самуиловото явление сред Израилевата държава, след едно духовно падение на свещеническия Илиев дом и пряко ръководство чрез Глас на небе в ръководни съдби на изявление в отхвърляне и употребление, се покриваше с Гласа на Святия Божи Дух в приключване на земните съдби чрез Съд велик или поставя и отхвърля и бъдещето царство и цар.
- Явлението на Самуила сочеше на явление на Гласа на Дух Святи в дяло на ръководство при отхвърляне на Илиевия, стария свещенически дом сред Духовния Израил, и поемане на личното ръководство на своя народ от Христа.
Leave a Reply