Трети национален събор в Копривщица. Песента на войнството. Благословение на България.

”О, Българийо, градина райска, днес Аз, Всемогъщ Творец твой, чрез творенията Мои над теб, твоите верни синове и дъщери, чрез вяра в дълбина те свише посетих, внедрих за во век чрез човек и с име ново те надарих и удостоих.

Българийо Моя, Моя съдба възлюблена, възлюбих твоите верни синове и дъщери, смели и достойни чада – славяни. Българийо, теб употребл във великото дяло на изграждащи съдби и повдигнах верни синове и дъщери твои. Че ти си избранница Моя в чин ”Духовен Сион“ на Юда – град духовен, Твърдел и храм с олтари за во век, Царство Юдино с Ерусалима – нова съдба юдина!

О, Българийо възлюблена, благословена бъди седем пъти по седем и седем пъти по седем и благословението ти внедрено – навек ореол над главата ти, венец нетлен от незабравка, ти носи! Че никога ти като реален строеж от Твореца си не ще си забравена пред Лицето Ми чрез верните ти синове и дъщери – герои във велики борби за свободата ти! Теб и само теб употребих в реално употребление като свято съботно свидетелствено служение (07.08.1976) чрез стълба свещени над земната снага, сред теб (Копривщица) е олтар – люлка Моя, залюляна в десницата Моя, със златна верига на изкупление – събрал съм събор на хваление, да те представя пред цялото небе – Земя, пред вси народи и племена!

Затуй над теб благоволявам с велико удостоение: Бъди майка достойна на това поколение и продължи да раждаш, чада верни да откърмяш за свободата твоя и небесна. О, удостоение нейно, днес внедрено бъди седем пъти по седем и седем пъти по седем чрез верни и искрени ”пясъци“ – синове и дъщери и техния духовен стремеж, представен в тоз събор национален като народ, показал нация и носия в събор под могъщия Мой надзор. О, тя е внедрена Моя хвала, представена чрез твоите синове и дъщери верни като дяло, прието свише на Небеса чрез людете Мои (Л.Ж., употребена вярна дъщеря на Т. Ж.).

Това дяло е любовта Ми подчертана към людете Мои. Внедрено бъди, небе, не ръми сълзи от милости! Слънце ясно, веч грейни! Че днес тук на канарата стълб огнен гори. И Аз, Всемогъщ Вседържител на вселенни, всемирни съдби, в чин ”Генерален Законодател и Съдия”, принос ухаещ приех от роза българска – съдба, от стража Сионов – нейна (на България) и Моя дъщеря чрез чинове ”Илия” и ”Елисей”. Днес небе теб зова, Вселено, Всемире, насладете се!

Ето, живи олтари трептят в съдби кат пясъци морски, умити от води. Приемам пира им на хваления в чин ”Трети национален събор на песента” като тържество за реалното строение на Личната гвардия Христова и Мое творение и го вменям за внедрение от таз страна България чрез тоз стълб свещен – олтар на канарата – Копривщица кат Мое велико удостоение над България – земните плещи.

О, творения Мои, пейте и Ме хвалете, благословени с вяра в гърдата като Авраамови камъни, бъдете духом събудени и употребени като народ и държава Моя – навек съдба, вие сте внедрени за във вечността над ядрото земно с нови съдби на планета Земя. Амин!

О, вас днес възлюбих, Мои творения и употребих като нейни удостоения, удостоих верни синове и дъщери в борба за свободата, които не пощадиха живота си земен, ни младостта си и получиха небесен живот! Тях апостоли на свободата ги нарекох чрез вярата им в сърцата. И навек ги увенчах с венец на удостоение нетлен за вечността. И ги внедрих! Знамето им с емблема на лъв и звезда увековечих! И днес чрез жив страж Сионов възпоменанието им зачетено (запечатано) биде!

О, благословена Българийо, чрез верните ти чада и удостоена бъди и дерзай, над теб стълб огнен пламти, Глас небесен съдебен тръби! С венци на благословение те окичих и удостоих във внедрение!

Дерзай и се покажи, славянко Моя, Моя съдба! Че Рила планина в пазвите си Йоана скри. А Средна гора юнаци и апостоли откърми, на които имената с букви златни Небе записа в Книгата на живота!

О, благословени, верни, седем пъти по седем и седем пъти по седем (седем пъти) бъдете и все тъй в удостоение продължете, не знаейки съдба си! Но вий сте камъни на вярата Авраамова, потомци на апостоли, вси смели борци Мои. Днес вас, в събота свята (07.08.1976 г.) приемам ви като победа в служение съборно! Страж Сионов буден за вас на стената стои с ръце вдигнати към небе, докато ви мине съдбата и ви освободя! Защото жива и жизнена е Личната гвардия на Вожда ви Христа. И в днешния ден с дати в запечатваща съдба едновременно ви употребих и строих!

О, Вселено, Всемире, Небе, Земя, насладете се от славянската хвала на потекло реално чрез вяра в Христа. Това е велико дяло възпято, то е Мое дяло, вменено за хвала. Дерзай, Гвардийо Моя реални апостоли пред небе – Земя! Днес е велико служение пред Небеса! Амин!

Пееше съдбата и носеше се хвалата в свято съботно сутрешно служение! Стражът Сионов, единен с Красния мир и чиновете свещени принесоха ухаещи хвали единни. И сляха се с това велико хваление всенародно творческо употребление. И Аз, Всемогъщ Вседържител на Вселенни, Всемирни съдби, в чин Тенерален” на Съда велик, го приех, Вмених и внедрих! Пейте и хвалете Небеса – Земя! Че все още чрез вяра употребявам живи олтари – сърца в хваление за слава и величие на Небеса и за таз победа сред планета Земя, докато враг продължава да коси една трета и разтърсва човешките строени ”Китайски стени”. Но не ще му се всичко позволи, а само онова, що е тление, помни! Амин!“

07.08.1976 год.

ОБЯСНЕНИЕ КЪМ СЛОВОТО ЗА СТРОЕЖА НА ВОЙНСТВОТО ЧРЕЗ ДЕЦАТА!

(Голяма Светлина за сто четиридесет и четири хиляди Войнство Господне! Засяга Словото от 07.08. до 07.09.1976 год.)

След изпълненото служение на петте върха, служението продължи с приноси на олтара в Копривщица (между Богдан и Гълъбец, в местността Андрейка“).

Аз с трепет чаках денят да се яви и децата да се строят! Всъщност служението беше с точност определено, пак да се извърши в полата на Рила откъм Седемте рилски езера, където течеше буйната река, извираща от недрата на Рила планина. И тази река Бог назова ”Йордан”. Там се разположи и станът в чин ”Исус Навин”.

Всъщност не се строяваха малките деца, но чиновете небесни, с които те бяха удостоени от Небето.

Досега години наред пред Съда велик стояха дванадесетте живи представители на дванадесетте племена духовни от всички народи и племена като стълбове, забити в полите на Синай – Съда! Те именно новозаветни носеха съдбите на дванадесетте апостоли Христови (Павел попълни числото).

Но сега се явяваше нагръдникът на първосвещената одежда дванадесетте скъпоценни камъка – реални съдби на чинове от трето поколение (Урим и Тумим), явени от чреслата на второто поколение, призвани чрез Гласа на Святия Дух в това духовно дяло ”Данаилово малко възкресение”, в което влизаше в участие първо и второ поколение, по съдби, в строежа на Ерусалимските нови стени.

Те са измерени в лакти сто четиридесет и четири хиляди. Но това се отнася за чиновете реални в действие и техните съдби, натоварени на детските плещи в действие на самото дяло. В тях влиза оформлението на Ангела четвърти от Ото. 18:1-4 с Гласа и Вестта от същата глава на Откровение Иваново като дяло, оформено под тоз Глас съдебен на Дух Святи. Също и чиновете, които се явиха преди две години:

Чинът ”Рубин”, кръвния изкуп – цената на изкупление;

Чинът Светослав – Божията слава в действие.

Следваха двамата близнаци – седмаци: Благовест и Светлан, родени от Теменуга – второ поколение на Ивана, нейна дъщеря, а тя – в чина й Духовна реформация“. Те бяха в чинове на Светлината и Благата вест, т.е. Знамето на църквата.

Следваше ги Благовеста – сестра Рубинова на чина ”Рубин”. Тя носи чина ”Блага всемирна запечатваща вест“. Чрез тез живи същества в чин ”Пет църковни (разумни) сетива” следваше чинът на Данаила ”малкото Даниилово дяло в служение”. След нея са Естир и Асуир, следва увенчанието на Марината Христова чрез Гласа на Святия дух, следват петте Йосифови дяла на Вениамин и Павел. Това са дванадесетте чина, носители на велики съдби. Макар и невръстни, тез живи деца носеха великите небесни чинове на крехките си плещи и като живи приемаха техните удостоения и дарове, въоръжение в сила и Мощ на действие.

В момента Небето тях строява като жива реална Гвардия лична на Христа. Всъщност тез чинове влизаха в действие, придружаващи Вестта църковна в озарение земно, носещи светилника църковен Светлината небесна над Земята. В тез чинове влизаха чинът ”Първосвещен” и ”Свещен”, чинът ”Страж”, пророческият атрибут. Всички те са печат на едно велико дяло в увенчание небесно, съдебно на Съда велик и се нарича ”Частично малко духовно възкресение” в чин ”Даниилово“.

И днес, 07.08.1976 г, до 07.09.1976 г. продължило, строеното Войнство се внедри по съдби за във вечността над новоуредената земна съдба чрез ядрото земно неосквернено.

Наистина трудно е да се опише простия начин, по който Бог Всемогъщи действа чрез чиновете Си небесни, давани на земен човек по време на съдебните решения в Съдебния земен процес. А те – златни храмови блюда на почит, представени на царската трапеза. Но това дяло е съдебно, което не се е явявало досега. А имало е фалшива реформация, която е съставена от отцепници от дялото на Третия ангел, в чина на Лаодикия избълвана, в Седмия, Лаодикийски църковен период.

Но някои ще кажат: ”Не е вярно, или не е избълван Третият ангел”. Тогава защо се явява Четвъртият, или защо беше необходимо откровение Йоаново 18-та гл., 1-ви стих, изявяващ Ангела, слизащ в сила и слава голяма – Светлина, която озарява цялата планета Земя? Ясно е, че Лаодикия е избълвана, а дялото на остатъка църковен грабнат в чин Десет девици“, според притчата Матея 25-та гл., където пет девици реално Святия Дух употреби в чин ”Малко духовно

Но днес те са строени и грабнати свидетелствено, употребени реално, минаващи Йорданските води в един духовен изход и сред тях е свидетелството от Йосифовото служение в изпълнение на морския бряг, в чин кости Йосифови.

Забележка: В момента са строени Личната гвардия на Христа чрез децата живи с чинове небесни в служение свещени от третото поколение – деца на вярващи родители и баби.

А по отношение рибните пасажи, които плуват във водата, те сочат на благодатта над душите. А това, че рибите гълтат (изяждат) подобията техни, това сочи на преминаващите от живот в живот в деня на грабването на църквата. А от Личната гвардия на Христа не всички живи ще посрещнат Вожда си Христа! Заспалите са с решени вече съдби и се смятат и се приемат, че преминават от живот земен в живот вечен, макар че всички ще възкръснат под Архангелска тръба в първото

А тъй като на Новата Земя не ще има вода, то рибите с живот са посочили живота на Личната гвардия Христова! Затова те ще преминат през олтара на Гвардията Христова.

Сега на всичко Бог Всемогъщи урежда съдбите предварително.

А Личната гвардия Христова – това са само новоерни храмови служители с чинове реални Христови – те са спящи, но в Гвардията има много, които са били апостола, употребени в Спасителния план за сграждащото се дяло!

В него влизат бойци реални за свободата на нашата страна България! Но на тях съдебно едва сега им се решиха съдбите!

А чрез това дяло дванадесетте чина на апостолите застанаха пред Съда велик като стълбове в полата на Синай, но реално поведени живи съдби на сетива живи църковни! Едва сега те ги представиха като реални “живи камъни” на нагръдника първосвещен.

Тъй Петте църковни сетива са Светлината на Благата вест всемирна – съдебните решения, манната, скрита в стомната олтарна • рубиновата кръвна цена на изкуплението чрез святата Слава на Всевишния Бог. Изобщо това е най-великата Светлина, дадена досега, родена чрез Духа Божий Свят.

Но свидетелствата на Гласа съдебен на Святия Дух продължават – като ”строеж на Марината небесна“ на дванадесетте чина небесни, дадени сред планета Земя. От дните между 07.08.1976 г. и 07.09.1976 г. е техният велик строеж, въоръжение и поемане на път, готови за поход, а чрез тях поема път Вестта всемирна.

Това е изпълнение на Библията. (Откр.14:1-5) Те са Исусовите първи начатки от труда Му, затова Го следват навсякъде, където и да отиде (според изпълнението на Спасителния план). Те са Христовата Лична гвардия!

И сега дялото чрез служението на стража Божий навлизаше още седем дни в благодарствена хвала за голямата Божия милост над падналата в грях планета Земя. Наистина Бог удостои децата, с Песен нова ги дари! Тя е Светлина и плод на Дух Святи и те реално ще я изживеят Амин!

Песента на войнството:

1. ”Везна небесна приключи,

Войнство небесно строи!

Знаме в правда на Вожда

смело в ръка му връчи! (2)

2. Ведро чело Му сияе,

с име ново и звезда!

Поход всемирен поело

да брани мира! (2)

З. Зефира нежно повява,

Знаме църковно плющи

Песен се нова запява,

тръба небесна екти! (2)

4. Клехме се с вяра за вярност

в заветната кръв на Христа!

Че в Правда Вест свята ще носим,

Знаме свещено над Земя! (2)

5. Сияе Сиона в победа

Вест блага пречудна екти!

С милост на Трона Съдебен

решени планетни съдби! (2)

Дадена в служението от 07.08.76 г. до 07.09.1976 г.

СВЕЩЕНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРОЯВАНЕТО НА ВОЙНСТВОТО

”Войнство Мое, Войнство на съдба, строил съм те в Моя хвала, за да те в Мощ поведа

Седем пъти по седем и седем пъти по седем строено Ми бъди и в пира Ми тържествен продължи на строежа Ми велик ти!

Вас поименно зова, екти тръба – Светлина на могъща Блага вест – обвито всемирно благовестие в свята Слава Моя, препасана с Рубина на Сина Мой – Войнство смело, Вожда твой, с кръвната Му цена, изкупваща вината и теб.

О, Светлане и Благовесте, Благовеста, Свята славо и Рубине, живи войни с чинове небесни ”Апостоли”, стройте се днес, велика петорко на могъщи Пет църковни сетива! Строени бъдете! Глас тръби! Бог Всемогъщи строява съдби! Вас поименно строявам вси! стройте се по чинове вий! Готови бъдете от 07.08 до 07.09.1976 г. година от годините на знаменията и чудесата, о, вий пак водите преминете!

И под тръбен звук на могъща тръба, под бликащите Рилини сълзи на очи й светли от недрата на нейните гърди, в чин ”Йордан” прекосете, водени Свише от Дух Святи, в духовните реформаторски съдби. Преден и заден страж бъдете вий, верни стражи Мои – Гълъбе и Йоане! И в този миг бъдете внедрени! А молитвите ви непрестанни да са единни пред Небе! Туй велико служение на строежа реален Мой е и великото удостоение на Църквата с всемирно съдебно разрешение над планета Земя! Амин!

А седем дни в благодарствени хвали ще се Войнът с нож в ръка яви, за да продължи великата всемирно запечатваща Вест църковна над планета Земя. Амин!

Строй се, Войнство Мое, в Мощ въоръжено над ядрото земно, с новорешена съдба внедрено!

Велик съм и в Мощ те подемам, и в духовен велик изход въвеждам! Благовест – Благовеста седем пъти по седем вий, сучещи още на гърда, зова да ви с плам Сионов обвия и поведа, седем пъти по седем пламнете кат факли огнени – съдби, Земя ще се озари! Земя в Мощ ще обиколите и към Нови Ханаан път поемете, и пред Трона съдебен се явете!

О, Вест всемирна, Знаме на правда, Път млечен, отразен над земната снага! В нощ светла слава – Луна озарена изгря, обвита в изумрудена вяра, препасана с рубиновите капки – кървави цени! Вий единни три сте Знаме на победа развято на църквата Христова в Мощ! О, светли пламе на Сиона, светилник могъщи пред Ориона, високо повдигнат от Трона и връчен в десница пред Закона, Земя ще обиколиш, в плам светъл ще я озариш, докато зора се зазори в реална съдба и Бог велик ще затръби! И приносите ухайни в жертви всеотдайни от вси строени деца ще приеме пред Небеса кат ухание – ухаеща съдба от планета Земя! Амин! О, ”Амин” кажете и Ми се поклони, Войнство Мое, Моя съдба. Трепнете, очички светли и Ме погледнете. Вдигнете ръчички малки и Ми се помолете! В трепет туптете, детски сърчица невинни и Ме приемете, с усмихнати личица в небе се явете. Вас в люлката златна залюлях и в кордона златен ви вързах, както жезъл царски простирам ръка в двори, а ти в чина ”Естир”, църкво Моя, докосни се в милост и любов Моя! И подай Ми десница да те поведа! Че в този миг както Естир се докосна до жезъла, прострян от Мен за съдба и с победа славна се увенча в Дух Святи, и приноса изкупителен на Рубина Святи в Правда Христова завсегда увенчавам го кат ореол от знамена, че ще се развеят навеки в победа славна Моя, внедрени на Новата планета Земя. Амин!

Миг върховен! Върховна е съдба! Тропнете, жребчета малки, с крака, като птички разперете крила на пет велики сетива, в емблема могъща обвързвам ви завсегда в съдба. И в победа славна ще бъдете вий за слава и величие Мое. Амин!

Днес Аз, Всемогъщ Вседържител на вселенни, всемирни съдби, Законодател и Съдия, единен със Съда велик в Генерален Тронен Лик, единен с Вожда ваш в сила и Мощ на Дух Святи, ви Свише преблагославям и награждавам и талантите могъщи Мои ви явявам, удвоени десет. И в гърди ви велик дар на възкресение чрез дара на чудеса и знамения приемете! (Полагам!)

О, благословени седем пъти по седем и седем пъти по седем бъдете и с дара на възкресение духовно възрастете, и строени, внедрени, въоръжени в стройни редици път поемете! Амин! Амин! Амин!“

14.08.1976 г., събота, София

Това Слово се излива от 07.08.1976 год. при строението на децата и ще продължи, докато се употребят на морските пясъци в Йосифово удостоение и Вениаминово награждение с пет дяла на съдбата, пет таланта, дадени в гърдата на църквата с всемирно решени съдебно съдби! Амин!

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван