Днес Всевишният Бог благоволи в поста и вретището още двадесет и един дни, или още три седмици – стават шест седмици в служба денонощна на прошение и молба (с безвкусна храна – в най-грубо и просто облекло за всички съдби от света). И днес, събота свята, единни всички бяхме на върха на планината и над камъка благословен като Сионова основа на служение всемирно – църковно течение в озарение се извърши служение от чина Първосвещен, а стражът вдигна глас на молба в прошение пред живия Бог за световните съдби в милост над вси и се яви ответът на туй служение чрез Дух Святи на открито – на планината.
Наистина благословен беше камъкът на Сионово духовно църковно строение с течение на бистра, студена вода. Там единни всички се събрахме в съботно свято църковно служение и се принесе просба в служение за света. И ето ответът на това служение чрез вретище, пост, моление и бдение. Бог Всемогъщтрие прошенията и молбата, освободи стража от вретище, като му изиска още една седмица благодарствена – седма в пост за милостта, която имаше над Своите съдби! Стражът прие удостоение за още седем дни, които приключваха с трапеза и наров сок за всички, за които стоеше и Бог Всевишни над тях благоволяваше. Стражът Сионов служеше в чин ”Изпълнение на Сионово служение“ за света или за всички родове от всички племена на езици и колена, образуващи света.
Звън се носи на кола. Ехо отглася от върха. Ден святи беше в святи съдби – събота. Ний бързахме към върха, наметнат с булчена премяна – снегът покриваше земя. Лек ветрец повяваше клони и се гонеше над върхове. В поклон борът и елхата бяха пред Небе. А малка катеричка пъргаво подскачаше по клоните около реката на Златните мостове. Наистина беше голям празник и за нас, който само ние, няколко души, го чувствахме по върха. А морените обли бяха покрити със сняг като величествени топки; те сякаш споделяха нашата свята радост Ние ги посетихме и с поглед обгърнахме съдби им. Първосвещеникът разтвори Слово Божие (Първо царе 3:1-21) и принесе моление в сутрешно Църковно служение, а след него стражът повдигна глава и ръка към лазурното небе простря в прошение и молба за целия свят:
”О, слава, слава, слава и поклон пред Теб, Всевишни Боже! Слава! Теб днес аз хваля, недостойна прашинка от Земя и Те, Всевишни, моля да чуеш немощната ми молба за народи и племена. О, слава, слава во век да е, Всесилни Боже, Твоя! Днес аз се явявам с пост и моление, във вретище за света, за човешкото избавление. Моля, приеми поста и прошението и в Правда го вмени. Ето, моля, родовете изведи от вси светски заблуди и като Твои творби, о, моля Ти ги спаси, като капки водни от океана на заблуди световни изтегли. Ето пред Тебе стоя и те моля за съдбата на флора, фауна и човек. Поклон! Поклон! Поклон! Пред Твоите нозе се покланяме в прошение и молба!”
И чу се Глас на ответ от Небе чрез духа Святи:
”О, благословен навек свише бъди, Сионе Мой, съграден на твърда канара. Днес ти си пред Мен с отворена навек врата. О, благословен седем пъти по седем свише бъди от Мен, Всемогъщия Всемирен Вседържител на всемирни съдби, Генерален Законодател и Председател на Съда велик в правда над Земя! Днес ти с отворена врата приеми по съдби всички Мои творения от флора, фауна и човек в изпълнение. И под твоето бистро течение, о, днес ти си в удостоение, приеми чрез първосвещеника и стража Мой служение като първо изпълнение на открито, като камък в строение. О, благословен навек бъди, Сионе Мой, и озари чрез светлите зари Мои вси въведения под твоите стрехи, и ги напой чрез бистрите, кристални струи, изтичащи от твоите гърди – Моя навек съдба. От теб днес приемам служение в молитва – прошение и хваление и като църковно всемирно явление чрез Моя слуга ти го вменям като изпълнение за цялата Земя – света. Амин!
О, благословен навек бъди седем пъти по седем, стражо Мой, за верността твоя; приемам поста и вретището от твоята снага и ти го вменям като удостоение на Сионово всемирно, църковно служение, единни с раба Мой, в чин на първосвещени съдби и ви благославям завсегда. О, благословен бъди, първосвещениче Мой, сред Сионова съдба твоя. Приемам приноса и молбата и те свише седем пъти по седем благославям завсегда.
О, благословени бъдете единни в изпълнение на служение, Гълъбе, Душе Святи, и вси помилвани съдби християнски, въведени днес под Сионови стрехи! И до Архангелска тръба бъдете единни чрез Сионова заря – Светлина, Глас на Духа Света и стружа кристална за слава и величие Мое. Амин! Днес Аз, все о все, Всесилен Вседържител на всемирни съдби, приемам първото Сионово служение на открито, на върха на канарата – Морената. И го вменям като всемирно църковно служение. И те въвеждам единна с първосвещени съдби в изпълнение за вси помилвани глави световни света, изведени съдби да приемат изкупителните приключващи съдби чрез нарови струи като дял на изкупени съдби във вид на причастие, да имат дял и участие във великите милости Мои за всички Мои изкупени творчески съдби. Амин!
Днес Аз. Всемогъщ Вседържител на всемирни съдби, Законодател и Съдия, приех родовото изпълнение на Сиона – всемирно църковно служение пред Небе и небесните съдби от Земя чрез блюда на почит в употребление.“
АМИН! 11.12.1965 г. АМИН!
”О, стражо Мой, стражо Мой, дръпни нишката на родовете и набери ги по склоновете от цялата земна кора чрез Завети два, и ги облечи като дреха връхна на съдби на Сионовите плещи! Амин!“
11 .12.1965 г. Витоша, Златните мостове