“Пролет чудна в зори, погледни, сияят чудните лехи, трептят цветята, изпълнили гърди с брилянтните нощни светлини.
Канаро! Вечна, разцепена завсегда, от тебе шурти жива вода! Чуй! Чуй гласа на птица, възпява съдба. Нима ний двама сме сред поля? О, да! Да! Ний двама сме в зора. Илия, погледни! Хвала на небето, Елисея, кажи! Що е това, коя е тая прекрасна сред полята, обсипана с брилянти в гърдата, с ухаеща съдба, воал й обвързва глава? Коя е таз удостоена, що броди из ухаещи цветя и толкоз щедро надарена като Слънце ярко сред деня? О, не познаваш ли я ти? Илия, кажи!
Това е тя, родената на Голгота в малинови роси, когато пет мака ръмяха. Отвориха се в сияние две очи и дълго сред полята изпълваха се лехи с божури ярки сред цветята. А тя си кичеше главата рано, рано в зората! Това е тя! Тя! Родена в кристалните очи на святи Му зеници, окъпана в струите животворящи. Нима ти днес идваш да потвърдиш, Елисея, сред полята на таз прекрасна девица съдбата? Или да чуеш сред зората птиците крилати, летящи сред небесата? О, да, тя е смела, отдавна е излязла из “хмела” с одежда на удостоение на снага, пръстен злат й е на ръката, кордон на съдбата сияе в зората. О, да, бъдеща царкиня на Ново Небе Земя, минала през Книгите на делата, вярна на Везната. И днес Урима и Тумима й са в гърдата!
Илия в хвала! Елисею, да бъде волята Божия! Утро е, погледни, тя е войнствена съдба, войни тройни окрилят я в пътя й на съдба. О, да! Елисею, в каква степен е тя. О, Илия не съзря стана Израилев! Троен страж огради я като паж. И днес за съдба сред укрепената леха разцепи се канара за вечното благословение по Ново Небе – Земя! Хвала! Поклон велик на съдба! Поклон! Що е това, в шпалир й е войска, а тя в нашивки две, Генерален чин, огражда я войнствена съдба! Личен кордон на ръка. Личен кордон на ръка! Но, що е това? О, Илия, погледни, планината на преображението й се яви! И рано в зори цъфнаха пет рози в съдби. И я обкръжиха в хвала, и разцепиха канарата от викащи звуци на съдба. И тя избликна в жива вода.
О, да! Чрез сила двоя ще бъде удостоение на велико сетиво в служение като кордон личен на изпълнение. Слава во вишних и хвала! Но що е това? Войнство в шпалир, одежда й златиста на съдба, награда лична на Небеса! О, да! Днес е тя велико изпълнение на свидетелствено употребление на сила свидетелствена на съдба. Чрез велика мощ на Духа Света изявява съдба на Разцвета в пълнота. О, да! О, да! И в чин навлиза на съдба! Велика, мощна днес е песента в устата, приключи й се съдбата със сетно удостоение удостоява се войската!
Хвала! Хвала! Хвала!
Каква е таз мълния блестяща над нейната глава и този царски скиптър в нейната ръка? Какви са тез сияния, какви са тез ухания кат омара, плаваща във висина? Но това е олтарът, ухаеща съдба от кадилниците златни сред Земя!
И в миг сред зората мълния блесна над главата, разтърси се небе – Земя. Троен кордон се поклони в низина, а сред него ухаеше лехата, изпъстрена с цветята и песен пееше струята от канарата, и поеше лехите с цветята. В миг блесна съдба! Преображение! Преображение! Преображение! Явете се вие две в изпълнение, Разцвето, в свидетелствено служение и обуй се във войнствената съдба на употребление! Илия, Елисейо, двамина сме свидетели на таз велика драма сред Земя. Живот даряваше Великият Създател сред Земя и с Мощ велика повдигаше съдбата на таз царкиня бъдеща, настояща княгиня, в кордона й пръв сред слугини!“
“О, съдба! Свидетелстваме ние двама, във велико и мощно свидетелствено видение видяхме сред полята, рано бе в зората, станът Израилев беше на нога, войнственият кордон в троен чин в шпалир стягаше Генерал, жезъл Му бе в ръка! Видяхме да блеят агънца сред стада. И ухаеха пет рози на съдба. И получиха удостоение от Небеса в миг сред Земя.
Ура! Ура! Ура! Победоносен миг на съдба! Покланяме се ние двама в единство на съдба пред великото и могъщо Небе, Илия и Елисея за ръка, за таз велика милост на Небеса, що,видяхме в ранно утро, когато блееха стада! Летяха птиците, разперили крила. И с последна симфония пееха пръските сребристи от великата канара. Хвала, Велики Творецо на небесата! Наистина велика и милостта Ти! И животът кипеше сред стана Израилев. Обуваше се Разцвета и обличаше се свидетелството за велики дела сред Земя. Хвала! Хвала! Хвала!”
“Пеем ние (Войнства небесни), вси певци и покланяме се в пира на тържествата за великата милост на съдбата, изляна рано в зората след песни и хвали, в ухаещи съдби от кадилния олтар сред .Израилевия стан. Ковчегът свят сияе в свещени съдби, изпети рано в зори от строените войски!”
И в тоя миг на съдбата сред пира на тържествата чу се Вик силен, съдбоносен, приключваше велики Съд делата. И по име на съдба покани Той сетива в единство двойно на съдба – Разцвета в свидетелствена съдба и чрез свещенодейна ръка покани ги да се обуят и облекат на Земя. И в тоя миг на съдбата сам свещеникът в чин “Първи” поднася одеждата, свидетелствена съдба в царско удостоение, и обу нозете на свидетелствения съсъд Разцвета, като сърничка благословена да броди из върхове на планини и да носи вечерята сетна сватбена на Земи.
“И в тоя миг на съдбата, свещениче, поднеси свидетелствените съдби на свидетелствените плещи! И в тоя миг на съдбата, свидетелство, преблагословено бъди свише, и в този миг се облечи в сила на двойна царствена съдба, и пътя си поеми в Разцвета, обута в съдбата като сетна апостолска съдба на Земя! Амин!
Седем пъти по седем свише благословена бъди, свидетелствена плеща и удостоена, облечена в сила мощна на употребление в царствено изявление, като сетна струя на съдбата сред целокупността на Земята от флора, фауна и човек. Бъди благословена свише седем пъти по седем от Мен, Вседържителя на всемирни съдби и като Законодател в Мощ на съдби чрез Съд велик от днес навлезни във велико чудо и знамение на сетното осветление като лъч могъщ на съдба и озари Земя! Амин! Благословена свише бъди и пътя си, облечена в сила на удостоение, от днес поеми! Амин! Седем пъти по седем преблагословена от Мен бъди, Вседържителя на всемирни съдби, единна, предстояща в Разцвета на съдба, обута в обуванието на благословението на сърната. И броди из върхове и канари в сетен разцвет на съдба, и приключи апостолските основи на учения в съдба свещенодейна сред Земя. Амин!
Седем пъти по седем преблагословена бъди свише в двойно удостоение, Разцвето, в съдба като сетиво могъщо сред гърдата на невястата, удостоена сред Земята в свещенодейна съдба и над цялата земна кора разцъфни, седем пъти по седем свише благословена, с двойна сила въоръжена. И от днес пътя си поеми и приключи. И в мига на удостоение, когато Невястата се грабва в изпълнение по План на спасение чрез тръбното възклицание на приключваща съдба, бъдете й вие, сетива в снагата, на велико изкупление Везна! Везна! Везна! Амин!
Седем пъти по седем въоръжени, наградени, от тоз миг пътя си поемете чрез Силен вик и волята Ми изявете, сетни сетива църковни, до ден на преображение в хваление на велика и могъща изкупителна съдба! “Амин!” От Мен, Вседържителя на всемирна съдба! От днес пътя си поемете в удостоение на въоръжение в сила двоя и явете проявление чрез дара велик на чудо и знамение в осветление! Ура!
Тръби могъщи, възкликнете в тържествен миг на съдба и удостоете сетивата двойни!”
“Ний, Съд велик в пълнота пред Върховния Законодателен Лик на съдбата, казваме: Приключиха победоносно съдба и въоръжиха се двойни сетива в сила Илиева и Елисеева в свидетелствена съдба, в Разцвета апостолски на съдба (пътя си поема Духовната реформация на Земя).
И в тоя миг на свидетелствена съдба оправдани бяха сетивата и изкупени чрез цената. И затворихме Книгите на делата! И днес с велико удостоение те навлизат във велико изявление. Изявление! Изявление като велики и мощни сетива на Пет разумни на съдба от всемирната църковна снага. И свидетелстваме Ние, Съд велик, пред множества в признание велико на съдба, седемте по седем години съботни на Земя! И като ореол на съдба наградени са те сред Земя в двойна сила Мощ и пътя си поемат ощ.
Поклон пред Трона Ти велик, Върховни Владетелю, Ний, Съд велик, във върховен тържествен миг във възклицание на тръбите изявяваме на Петте сетива съдбите като сетива на Църквата всемирна и заявяваме съдба, че Правда велика се извърши от Върховния Трон на съдба! И щедро бе наградена всемирната църковна съдба, и всеки уд от снага й в удостоение бе на съдба!
Тръбете, тръби, непрестанно, хиляди пъти по хиляди звуци възкликнете в зора и изявете празника велик сред Земя! Кога е утро рано, тя ще се яви сред Израилевата колесница като всемирна вечна годеница! Тръбете вие, тръбачи, небесни сетива, небесни сетива! Яздете вий, ездачи на небесната войска, над войни смелчаци, в уста им пламенни тръби, кордон им троен блести. И светят свещени им звънци. Звънете вий, звънци свещени! Звънете вий, звънци свещени! Пламнете, огнени пламъци на олтарните съдби!
Олимпийски са победи на всемирни сетива сред планета Земя! Пейте вий, певци свещени в сетните хвали. Сияйте вий, светулчици блажени на човешките души. Но в ден яви се съдба, Нова година с въоръжение мощно на съдба. И удостои се Земята с велика двойна Мощ на небесата. Ухайте, ухания от кадилния олтар, престанете, болежки на измъчения Дар! Запейте песни на побеждения! Днес огнени пламъци пламтят, люлеят се върхове планински.
Трепери, Земльо на страдание! Изпълни се Авраамово обещание! Денят е ден свещен, велик в милостна съдба! Пеят песен небе и изкупена Земя. Венец от лаври на глава й, одежда на любимия Цар на снага й. Урима и Тумима в гърда й, Везна над земната кора! Днес във войнствена одежда, с пагони два на олтара свещенодеен в нейната гърда! Гега й овчарска в ръка, чака мига върховен да зърне скъпата сърна, когато кордон злат блести й на ръка. Ще зърне тя сърница нежна, удостоена по върховете на планина, със Знаме на оправдание в свидетелствена съдба, че чрез Съд велик разгледаха й се дела.
Пейте, птици на зората, със скъпоценен глас в гърлата. А вий, разперили крилата, литнете в небесата и благодарете, че навлизате в съботния ден, празника на Земята! Велика е милост на удостоение!”
“Рано е в зора, но двойни са струи на съдби. Тръбички ни са гър- ленца и хвалим в зора, Везни ни са оченца, кога поглеждаме в небе! Зюмбюл съм прекрасен, ухая в зора, в одежда лазурна на огнени струи! В свещени сме одежди в единство на съдба и ухаем рано в зора в тържествена събота сред Земя, на великия празник на удостоение на даровете сред родовете. Люляци съдбоносни в свещенодейни зари в огнения пурпур на лазура в Правда на вечността! Ухаем ние, кремове на съдбата, в удостоение на съдбата, в удостоение сред Земята, в единство на съдба, че навлиза в тържество на удостоение на дарование не- вястино сред Земята!”
“Хвала! Хвала! Хвала! Рога ми са прекрасни, навеждам глава, сърница ми е женица и бродим из росната трева – изумрудена съдба. Леговище ни – твърда канара! Кърмим малките си в съдба, скрити в цепнатината на канарите. Рано, рано в зори, като празник Новогодишен (съботен) сред Земя! Хвала! Хвала! Хвала!”
“Покланям се ниско от Земя, недостоен прашец пред нозете на Христа като страж, убоява се съдбата, че чух изявленията на съдбата и зърнаха ми сетивата удостоените вси от Небеса! О, и викам за съдба (Ивана и Вяра ще потопи свещенодеецът в реката).
Разреши ни, Велико небе, да извършим волята Твоя и запази туй дете. Покланям Ти се ниско от Земя за таз велика милост на съдба, с която Ти дари сетивата на невястина съдба! Хвала! Хвала! Хвала! Елисейо, остани тук, мен ме чака работа!”
“Жив Бог на съдба, не ще те оставя, ще те следвам на Земята! Слуга съм ти верен, поливах ти на ръката!”
“Елисейо, остани тук, защото имам работа сред полята!”
“О, жив Бог от небесата, ще чакам кожуха от небесата, ще те следвам през реката!“
“Елисейо, остани тек, ще мина през реката!”
“Не, жив Бог ми е свидетел, ти показа ми стана, ще дойда, ще мина през Йордана!”
“Е, добре, щом е така, чакай ме да поема кожуха, да разцепя Йордана, да минем Йордана!”
“Хвала! Чакам мига да разцепиш Йорданската река.” (Изстъпление на стража.)
(Пее, чувам глас от небесата, пее небесната войска.)
“Тропот от коне съзират ми сетивата с двойни седла, на тях ездачи бързат към съдба. Защо леят сълзи ми клепачи за погиваща съдба и чувам аз тръбачи на огненочервени коне сред Земя? Песен Мойсею им е в уста, велика милост от небеса. От четирите краища отдавна духат ветровете, изчезнали са знамената и примига Войнството към центъра на Земята. Пеем ние в утринна зора, с песен птици в гърлата и се покланяме ниско от Земята.
Чу се тропот от небесата, приближава към Земята! А нейде далеч блеят веч стадата и тичат след кривака към извора вечен на съдбата с водата на живота млечен. Пея аз от Земята, зърнала всичко туй от Земята, че сила даде ми да устоя до тоз миг на Земята. И разбирам, че краят ми се яви, но в Правда Бог сам ще се яви и ронят ми сълзи очите. Боже, не забравяй и децата, и птицата, далеч литнала в небесата.” “Мила Моя, духом си на небесата, а удари идат от Земята и удрят ти гърдата, но ти не лей сълзи! Йордана пей и шуми, песен се чува от стана сред Земя, на Навина пагонът блести. Ковчегът Божий в удосто- ение свети. Свещеници чакат мига на удостоение като знак чрез Навина сред Земи! Не се ли ти яви чрез плът, кажи?!”
“О, да, велик бе Ти, че ме държа сред угари черни като зърна, кълвяха ме гарвани черни, копаха с копачи дълбоко, клепачи ми ронеха сълзи дъждовни.”
“О, да! Но яви се Йорданското течение сред Земя и сред него пее ладия върховна чрез вяра в хвала. Пей Ми ти от Земята и чакай мига върховен, когато ще се яви кожухът двоен, за да разцепиш Йорданските води!”
“Що си ти, горо висока, що си ти, Олимпио сред съдбата, че грабят огън от гърда ти? Не бе ли ти знакът, че ще запаля огъня в гърдата на Дух Святи свише от небесата? Що си ти, горо висока, пред Зоровавеля – поле широко със свещена Везна в ръката? Тръбете, тръбачи удостоени, с Мощ и сила въоръжени! И ден и нощ на поста си засмени, стана Израилев ощ с ковчега свещенодеен, Мощ. В одежда войнствена е тя, на Жениха съдба! Амин!”
(Благословение над Разцвета на дялото Господне)
27.01.1960 г.