СЛОВО ОТ ДУХ СВЯТИ: “ХВАЛЕНИЕ НА ПЕТ РАЗУМНИ, ЧАКАЩИ МЛАДОЖЕНЕКА ХРИСТА”
“О, смело знаме вей, разумна ти Моя. Песен славеят пей в зора, млечният воал сияе в небеса. На светъл път лъч огря. Брилянтните роси те оросиха. И ти смела вееш сега Знаме на правда. О, смела си ти, Моя петорка на съдби. Теб Отец Моего те одобри и сред небесни множества, в пир на тържества, те чрез свише удостои. О, иди! Иди, смела ти, с бойно Знаме в ръка – Мощ, сила двойна – двуостър нож и смел в похода за съдба, ти яви се в Правдата Моя. Амин! Амин! Амин!” “Пей, Божий Син в чест на тържества, днес е благословение в пиршества чрез Съда велик в небеса. Благослови отряда на сила Борческа. Амин! О, Знаме бойно, вей се ти на свобода – “оправдани чрез кръвта на Господа Исуса – Рубина Му, свят Завет завсегда. Той е Вождът на съдба, със шлем боен на глава, корона царска завсегда. О, ний, небесни множества, в чест пеем в тържества – небесни пиршества в Съда велики на съдба сред Старци двадесет и четири и Четири живи същества. Очи им гледат вси дела пред Трона велики на благодатта. О, чухме ний нечувани Слова, изказани от Съд велик на съдба сред небесни тържества.
Пет разумни с елей в ръка стояха будни на Земя и чакаха върховен миг да чуят Глас: “Ето, Младоженекът иде сред народа Свой смел, Той за сватбата Своя в одежда – младоженческа съдба, бял Му жребец под снага, грива Му – златна съдба.” О, ний, планетни множества, хвалим тоз пир на тържества, ето Младоженекът мина сред огнения плам на Спасителния план и с Пет разумни влезна в пир на сватбената вечеря – Съда. А Пет неразумни с разголени гърди, без масло в светилници- те си, завсегда им се затвори вратата на благодатта. А те, Пет разумни, в единство сияят под мощния елей на небе – светилници – пълни сърца, що чуха Му Гласа.”
“О, възлюбена Моя, ти разумна в единство сияй под мощния елей на небе. Аз, Михаил, любима, твой, в миг на тържества в пир на победата над неразумността, Аз, велик Вожд твой, чрез Гавраил, Войн смел на небе, те водя на Земя към поход боен завсегда. О, смела си ти, Борческа сила Моя, смел им Вожд бъди, Гавраиле, сред огнени клади на изпитни, ти верен докрай бъди! Смело върви, Войнство Мое, вечер се свечери, греят огнени зари, а ти пламни в елея на светлини и огрей навред Земя. С бойно Знаме в ръка, сила ти ярка Мощ завсегда. О, смели Войне на правдина, Гавраил те води към победа Моя. О, Звездо брилянтна, що й на чело блестиш, а ти, елей на светлина, що й в сърце светиш, кърма й освежи и нек й съсци две зърна от гроздове завсегда кърмят вси огладнели за Правдата на небеса. И помни, тя е тя, вярната, възлюбена Моя съдба, Вождът й е с пет брилянта, грей корона на глава. О, смела Моя сърна, сунамка Моя, що ще видят сега блудни очи, освен вярната Моя в съдба за Правдата Моя, увенчана с корона на глава от Отца Моего, в ден на радостна съдба чрез Съд велик на правда? И те награди с огърлие брилянтно в съдба. О, смела Моя сунамко, пламът на любовта, що е в гърди, гори нек смело в път свети. А Аз съм с теб, помни и неразривни ще сме ний, и след победите вси. Амин!”
‘‘О, славен ден, явил се бе лъч от небе за мен и осеяна бях с милостта на небе, на Земя. Оросена чрез Късната Роса и накичена със жасмина на съдбата, навек ти дарих любовта си. О, ела, девица съм Твоя, клетва Ти давам в тоз тържествен миг, кълна се пред Трона велик на Всевишния Лик и в капките девствени на моята чест ще Ти бъда вярна навек. Не ще позная друг, освен Теб на Земя, Ти, Който ме запечата за Себе Си. О, Ти си ми първият и последният. О, съдбо, ела и свидетелка ми бъди, че днес росните капки на чест давам Му с чест и ще Му бъда вярна Негова завсегда, а Той моя съдба.”
“Алилуя! Алилуя! Алилуя! В тържества пеем ние, вси небесни множества, в пир на тържества след Съд велики на съдба. И виждаме им любовта, обвита в ухание на теменуга. Той – смел огнен меч навек, а тя – свежа утринна зора. Той – Зефир ефирен на небеса, тя – ухаеща хвала от Земя. И съединени за съдба, те двамина ще са завсегда. Амин! Алилуя завсегда, благословени са завсегда в съдба, пеят вси съдбини, множества в небесните простори на тържества и смело се готвят за съдба да наблюдават великата борба в нощ на огнена изпития за Правда и свобода. Амин.”
“Чу се песен: чурулик, чурулик, чурулик! Славеят надава вик сред цъфналата вишна пред Божия Лик. О, тя – влюбена, а Той – огън гори, не може им много вода угаси плама в гърди им, що гори за единството на съдба им. О, смела е тя, с корона на глава, грей й печат на чело, извор неразпечатан. Но днес тя кръвна чест проля и в девствените капки се закле навек да Му бъде вярна.
О, не се мами кат люлка златна на дете, под майчина милувка от пламъка на бащина целувка. О, планети вси люлеят се в съдби и чакат златен миг да чуят вик. Ето я, ето я от Земя. Свива се кора, вълнуваща вода, скоро, скоро ще е за съдба, когато ще гори в огъня на гибелта. А тя в прегръдката Му свята ще е веч завсегда. Ухайте вий, цветя в пролет ранна, теменуга и жасмин. О, венци на младенци сред океани и моря, уханието ви се яви и свежест се носи на съдби сред пясъчни пустини и гори – планини под небесната милувка на вси.”
“О, не се вълнувай ти, що сърце ти подлост роди и двамина искаш да похитиш. Но от вси дълбини ще пламне огън и ще те изгори. Любов не се гаси, ни ухание мени, но злоба и лъжа, то е смърт навек – гибелта.”
Туй откровение ми се даде същата нощ на Словото, но щом заспах, чух Глас: “А сега, а сега в жилището на живия Бог, на живия Бог колко дни на младост, колко дни на младост!” И виждам грамадно видение: две грамадни светлини пред две бели завеси, но едната светлина беше по-малка от другата. Изведнъж се дръпнаха завесите на две страни и аз видях: О, неописуема красота – висок хълм и на него е построен светещ в бяло град. И чух Глас от Небето, който казва: “Градът на Сарра”. Красотата на видението не се описва – това бе Новият град Ерусалим. 26.09.1959 г.