Битие 42: 25 Тогава Иосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така.
26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха от там.
Битие 43:11 Тогава, баща им Израил каза: Ако е тъй, това сторете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове на нашата земя – малко балсама и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми – та ги занесете подарък на човека;
12 вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари, повърнете с ръцете си: може да е станало грешка.
13 Вземете и брата си та станете и идете при човека.
Съдба велика на съдбите. Днес е милост на Небесата, а ти, любима Моя, в мир изпрати хвалите! И в този вечерен час в пир на велики тържества, о, Върховни Съде на изпълнение, днес пред лицето Ти всемогъщо, с изпълнение Яковово, Йосифово обменение, и днес в изпълнение на приключваща се върховна съдба над патриархалните съдби на Земя, о, Съде велик на правда, Аз, Вседържителят твой на Всемира и Земя, пред Тебе представям трапезата царствена на царски съдби и житницата Египетска – свят на Земя и моля височайшото изпълнение в проявление на приключваща се съдба, когато в миг ще се яви на арената борба.”
“И в тоя миг на съдбата стоя аз, житница с олющени зърна – народът оправдан чрез Съд велик на правда, в Древност символично изпълнение на седем гладни периода в изнемощение, когато са минали седем старозаветни в затлъстение, о, нека бъде видяна обмяната между баща и племена на Земя. И нека бъде приета тя в разрешяеща съдба и да навлезе в изпълнение според разрешението на оправдателната си съдба. О, Съде велик на съдбата, изпълнени са дванадесет чувала на съдбата, но ето седи им още печатът на света. Надникни и виж в съдба и напълни с благословение свещено торбата в изпълнение на пира сред множествата!”
О, Якове Израилю на съдбата, в тоя миг стани и изпълни съдбата, червейо, останал от Якововото потомство на Земята, като дванадесет основни съдби и дванадесет първеници от племената – камъни свидетелствени в изпълнение на Земята и основа, запечатваща на Канарата херувимска съдба свещенодейна и приключваща се съдба на Земята.
О, червейо Якове, чрез тез дванадесет основи кат запечатващи съдби, херувими сред племената си, ето ги старозаветните чували твои, изпълнени с мир на плодове, ухание от личните Ханаански трудове, символизиращи уханията на Израилеви хвали сред Ханаана и плодове Ханаански от личните Сионови трудове на Сина Божий – второ изпълнение на слизащи в Египетските страни, а то е Вторият завет на обмяната с мед. И в тоя миг на съдбата, червейо Якове, ти, който си приготвил торбата, застани, а ти Съде велик, в милостна съдба на приключваща се стара съдба, приемаш ли обмяната Яковова чрез последното поколение на съдби запечатващи, чрез печата на изкуплението, че старозаветната обмяна е днешната промяна – обмяна на Спасителния план кат замяна на небе – Земя?”
И ето в тоя миг на съдбата посяга Яков пред житницата Египетска пълни торбата срещу плодовете на Ханаана чрез сина си – Драма, сам в изпълнение на Духа Света в съдба.
“Приемаш ли, признаваш ли, че това е приключваща се съдба старозаветна в изпълнение на Плана в новозаветна съдба?
О, в тоя миг на съдбата простирам Аз ръка в милост и казвам. “Червейо Якове, поднеси ухаещи съдби сред Египета – света чрез плодовете на първите начатки – трудовете на съдбата на Израилевата страна, воля на Небесата и направи обмяната на съдбата. Дай плодовете от света срещу Светлината – житницата Египетска, но с олющено, очистено зърно от плевела, чрез мощната десница на Иосифа съхранено – Духа Света!
И в тоя миг на съдбата, червейо Якове, заповядвям ти, напълни чувалите с отбраните житни зърна и завържи съдбата на единадесет чувала с дългоносната съдба… и изпразни дванадесет чувала с плодове, и ги напълни с житни зърна, освободени от плевела на Земя. О ти вържи ги чрез страж на съдба, от корена Есеев на съдба.
О, Съде велик, в тоя миг на съдбата е велика връзката при завръзване устието на торбата, докато поемеш пътя си на съдбата и се яви признанието Йосифово на Земята според обмени старозаветни и ново- заветна замяна.
Ето я – единадесет чувала, пълни със съдба, с ухаеща Светлина, на Ханаана съдба, и единадесет чувала, пълни с житни зърна, в съдба обменителна, на Израиля съдба.
О, Съде велик на съдбата Яковова, извърши волята Ми на Земята – днес старозаветната обмяна с твоя труд съдебен на съдебна обмяна като решение на съдба, на Слово Светлина. И днес в борбата да се признаят племената и трудовете им чрез торбата – зърната, обменени чрез цената кръвна на Небесата. Признаваш ли ги, Съде велик на съдба?
В тоя миг великата борба приключва – на Стара ера с нова съдба, като стара година земна с нова на Земята, приключваща. Тя от стара юбилейна навлиза в нова юбилейна, на пълна свобода, с пълни единадесет чувала, а дванадесетият е завладяващият езически свят.
О, Съде велик на съдба, велик е мигът на Небе и Земя, в които се явява чрез стража обмяната на Христа и червея Яковов. И питам те, приемаш ли първата старозаветна съдба и новозаветната обмяна чрез сияещата Светлина, и приключваш ли със старата робска година на съдба и навлизаща в новозаветна Новогодишна юбилейна съдба? Мигът е върховен чрез изпълнителни съдби. Кой ще завладее мъчещата се земна година на съдба?”
В миг на съдбата, сред пълен пир на тържества млъкнаха арфи и лири гръмовни и чакаха съдбата. В мига на борбата на Земя ще се признаят ли единадесет чувала с дванадесетия жител сред Египет – света кат доброволна обмяна чрез продажна цена? И днес в съдбата озариха се множествата и чуха се гърмове на хвали, и в поклон единогласен Съд велик в пълнота чрез Силен висок вик на съдба повиши Си гласа в приключваща съдба:
“О, Всемогъщи Вседържителю на съдбата, Творецо Всемогъщи на Всемира и Земята, силите на Тъмата се бориха за господство и власт чрез врага Твой и опитаха се да завладеят Космоса на хвали, но уви. Днес бледнее Луната пред изпроводящата се нощ от Светлината, която житницата Земя получава срещу зърната кат изкупени с цена чрез дванадесетте патриархални съдби. И как да не признаем в две ери две съдби, едната – настояща пред Небеса в миг на приключваща се съдба като борба?
О, Върховни Вожде на съдбата, признаваме и се покланяме пред Върховната Ти чест на Върховен Трон, и днес изявяваме чрез страже- ви съдби: Ний признаваме първата обмяна като символ сянков на реална замяна на един народ пророчески в изпълнение на земната съдба на племената сред планета Земя. И днес в приключваща се съдба в небето е пак замяната на червея Яковов. Признаваме изпълнението на двете съдби като приключваща съдба и разрешаваме на патриархалните дванадесет съдби да поемат пътя си към Ханаана като синове Отцуви и да изнесат египетското зърно в тоя миг на съдбата, вързано чрез две съдби на два Завета, с дъги седмоцветни и приключващата се съдба чрез съновидението на седем гладни години в изпълнение. Това са двата Завета в изпълнение като върната замяна сред тяхните съдби дванадесет, патриархални.
О, на Теб се покланяме, Върховни Вожде на съдбата и признаваме пред целия Всемир на съдба последната Яковова обмяна, изкупена и завършена като зърно олющено от Съд велик в оправдателен миг и вързано със седмоцветна дъга – символично Седемте периода заветни на съдба. И в тоя миг Ний казваме:
Признати! Признати! Признати и оправдани бъдете вий днес, вси олющени зърна чрез дванадесетте патриархални съдби и напълнени в торба към житницата в небеса, вие, вси изкупени от Земя души!
Покланяме се в приключваща съдба в тази Стара ера на робство досега и молим, Върховни Вожде, благослови ги в новоосвободителна съдба, за да навлязат в Нова ера, Нова година на съдба. И да поемат своя път на Правда в свобода към Ханаана в двора Отцуви на съдба. Признати! Признати! Признати пред всемирните съдби и днес хвалите им ухаят сред всемирната съдба. И покланяме ти се в съдба дванадесет пъти по дванадесет, хиляди пъти по хиляди, в двадесет и четири съдбоносни съдби приключени, като Стара ера в новозаветна замяна и навлизащи в нова, Трета ера – освободителна съдба. Побързай, Отче и благослови ги, за да блесне Вождът на съдбата като елен, пръхтящ над флора – тревата сред цялата Земя, ухаеща съдба, зари осветителни над освободителни съдби. Поклон! Поклон! Поклон пред Трона Върховен на върховна съдба, пред Лика Височайши на Върховния Творец на Всемира и земна съдба!”
Победа! Победа! Победа! – екнаха гърмове в хвала на победоносната новоосвободителна съдба и озари със сила и Мощ върховете вси, и трепнаха лазури в златни съдби, и блесна усмивка златна на Височайшото Лице. Избърсано бе петното на сълзата на Върховната съд а на Всемира и Земя. И сред гърмове от хвали в приключващи се юбилеини съдби отвори си устата в новоерна благословителна освободителна съдба Владетелят всемирен сред приключваща се съдба:
Благословена бъди, обмяна Яковова, в две ери: Старозаветна, стара по дни, и Новозаветна платформена съдба в приключваща се съдебна съдба над раба сред поробена Земя от неправда и греха.”
И в тоя миг на съдбата чу се висок глас в хвалата:
“Благословени бъдете вие, две обмени на съдба, кат начинание в приключваща съдба. Благословени бъдете седем пъти по седем и хиляди пъти по хиляди в дванадесет върховни съдби от Мен, Вседържителя на всемирна съдба, Творец над целокупността на Земя.
И в тоя миг в Троен Лик, в двойни съдби пред Съд велик бъдете благословени и поемете освободителния път на съдба кат Ханаан нови на нова съдба, в Правда и святост, и чистота. Благословени бъдете седем пъти по седем, вий, изкупени с цена, оправдани чрез Съд велик на съдба.
И от днес чрез обмяната на Небесна светлина вий, изкупени като раби – олющени зърна, навлезнете в житницата Израилева – Ханаанска земя, благословени бъдете завсегда и един да не липсва. Амин! Седем пъти по седем и хиляди пъти по хиляди в Съд чрез дванадесетте патриархални торби поемете Нова ера, нова съдба, оправдателна на свобода чрез земната символична година свидетелствена на Земя. Амин!
А ти, Елене над росните поля, сред горите – праведни дървя, седем периода в хвала, Ти води борбата. И в тоя миг на съдбата, победител бъди над Земята. Ти блесни и смажи им земните гърла преди да изрекат “честита Нова година”. Озари Земя със сияеща Светлина и поеми път над росните поля, озарени в съдба. Изпрати чрез дванадесет съдби на житни торби зърното, изкупено и оправдано в Ханаана завсегда. Амин! Благословен бъди, Елене, озаряващ съдбата в Седмия период, приключващ на Земята. И днес чрез Новата година навлез ти, еро, в Новогодишна съдба, в пълна свобода в Ханаана чрез дванадесетата патриархална торба. А ти (към Земята), озарена бъди и нека мракът чезне от твоите връхнини и греха си скрий в твойте дълбини, и нека не се намери веч. А Ти, Елене на съдба, озаряваща Земя в приключващия Седми период в хвала, бъди Вожд на Израиля и съдба ощ. Амин! Благословен бъди в хвала и извърши озаряващата се съдба, и събери (чрез Ангела четвърти) озаряващата съдба чрез Светлината – Високия съдебен вик на съдба над целокупната приключваща творба като роб на греха.
И навлезни в Нова ера на нова Светлина освободителна завсегда. “Амин” от Мен, Върховния Вседържител, Творец на всемирни съдби, в приключваща се Стара ера на робство в навлизане на новата съдба, на Новоерна освободителна съдба.”
Хвала… Хвала… да бъде завсегда хиляди пъти по хиляди и хиляди пъти по хиляди. И в тоя миг на съдбата сред велик пир в тържества, чуха се гърмове на Небеса и видя се озарена съдба пред Трона бял на благодатта. Летящи съдби – херувими и серафими – като гълъби бели на съдба спуснаха благословителни съдби на приключващи новоосвободителни зари. И доловиха Словата чрез Дух Святи в олтара на стражеви уши, и зърнаха Славата на Трона благодатен стражеви очи кат Нова ера на Правда над Земята завсегда!
„Хвала!…” Пеем ний, всемирни същества, на Мощ в съдба и в блясъци мощни ний виждаме Вожда на приключваща съдба – Война смели на рицарска съдба, сам литнал като гълъб лекокрили в Правда Дух Света, Вожд на озаряващия Легион ощ, Израилева съдба и поел водачеството кат Елен – озаряваща съдба. А периодът Му стана седем метров проводник на озарителна съдба (шнур).”
Хвала… В тоя миг чу се Глас могъщи на съдба:
О, стражо на съдбата, велика е сетната борба в миг над Земната стара, охкаща съдба. Година тежка бори се с новата победоносна Небесна светлина като Нова година, Нова ера на Земя!
Бързай, простри ръка по заповед върховна на Всемогъщи Творец и дай да поеме „близнак“ водачеството на двойна Мощ кат елен ощ, Воинът с нож и сам Михаил на съдба, облечен в сила на съдбата чрез воденето на Гавраила.” н
Минута мълчание на съдба. Стражът е в миг с бутон в ръка и чака сигнала от Небеса! А гърмове с отворени гърла сред лири и арфи чрез върховната творба чакат да чуят сетно зова Му кат много вода.
“О, благословен бъди ти, бутоне в ръка и в тоя миг блесни и озари кат Светлина цялата земна кора. Благословена седем пъти по седем и хиляди пъти по хиляди, в мощни съдби блесни, Нова годино, Нова еро на освободителна съдба. И нек да се яви сам Вождът Еленът с новоосветителна съдба!”
Блесна лъч на Светлината и озари чрез малка лампичка символично цялата земна кора, и яви се Еленът с два рога – две съдби, украсен като Вожд на съдба, победител на две ери в борба и блесна като Вожд над свободната година, изкупваща съдба над цялата земна кора чрез ярката и мощна Светлина, чрез Висок вик на съдба – приключващи хвали. И гръмнаха лири в небесна хвала, единни със Съд велик – уста, в миг върховни – гърла, в триумф победоносен над приключващата веч староерна робска съдба, и блеснаха зарите освободителни на новоосвободителна Трета ера над земната кора.
И в тоя миг Земята сви се в гърчове нечовешки, в мъки и страдания и разцепи се земна дълбина, и погълна осъждението като огньове и нагърчи в адова дълбина твореца им Сатана!
А поеха победоносна съдба дванадесет патриархални уста чрез последното благословение на основите, дванадесет камъка – съдба свещенодейна, помазани и запечатани чрез пир на приключваща съдба и единни със стража на съдбата се поклониха в тоя миг хиляди по хиляди пъти от Земята и казаха:
“Победа! Победа! Победа тържествена в хвала. Достоен си Ти увенчани Царю над Царете, единни с Царя на Ново Небе – Земя, явен чрез Война си в Троен Лик, за да поемеш хвалата от освободената Израилева съдба – Твоя войска.
Покланяме Ти се и Ти изпращаме тържествени хвали и навлизаме с Вожда си в новоосвоболителна Нова ера на съдбата.”
И в тоя миг на съдбата пееха чрез стража хвалата на Войнството свободно, и поемаше си път сред земни гърмове, закъсняли със седем минути след победата върховна на Небесата, седем минути светлината озаряваше Земята преди да ударят земните гърмове (новогодишните гърмове), когато човеците казваха: “Честита Нова година” Еленът седем минути озаряваше земната кора и стражът пееше хвала сред свидетелствената съдба с Елисея в двойна Мощ на Земя. И навлезе деветата освободителна година в пир на девет (девет) освободени дарове небесни сред земната съдба.
Забележка: Благословението започна в 21 часа, преди Нова година и приключи седем минути преди да изтече 1958 година (24 часа).
Молитва:
“Благословен бъди завсегда, Творче на Всемира. Достоен си Ти като Цар и Господар на вси и над Царя на Ново Небе – Земя завсегда. Достоен си, Вседържителю, да царуваш во век в Правда безконечна, в която си се обгърнал завсегда. На Теб и само на Теб покланям се аз в този час върховен и навлизам в Новоосвободителна ера на съдба чрез озарение, подкрепена чрез Висок вик, наградена и освободена съдба – Твоята Всемирна изкупена съдба като църква, озарена с пълна Светлина. О, на Теб, аз се покланям чрез стража на съдба, чрез олтара ми от дванадесет патриарха, свещенодейна съдба и в тоя миг на съдбата обещавам се да Ти бъда верна носителка на Светлината на Земята.
Хвала… ние, новоизкупена войнствена съдба, навлизаме с Мощ, в ръка ни е Знаме на оправдание ощ и води ни в пълна Мощ Израилевият Вожд – навек наша съдба, Царят на Ново Небе – Земя. Хвала…
Покланям Ти се ниско до земя аз, молитва в твоята ръка, както Мойсей и Аарон, тъй Христина и Тодора. И се покланяме, като страж и техник в тоя миг и чрез поклон навлизаме в новоосвобо- дителната ера!”
“Хвала…” Екнаха гърмове и пееше небе, и сияеше зората чрез зарите освободителни, и сияеха над целокупността, над земната творба. Отвориха се на горница врата и бидоха освободени верноизкупена съдба апостолска като зърна в житницата световна, в световните си свои домове и поеха пътя сред Новоосвободителната ера над земната кора като житни зърна!
“Благодаря Ти за милостта! Аз, стражът немощен, Ти благодаря за изкупената съдба и за Новата ера на освобождение чрез дванадесетте патриархални служения – народа Божий на Земя.
Покланям Ти се ниско от Земя. Сред боровете й блести Еленът. И казвам: Благословен бъди, Творче, че изпратена бе милост, че от днес човекът навлиза в своята Новоосвободителна ера на изкупление!
А ний с отворена врата чакаме да навлезем в служение сред света и да отвориш на Орна врата.”
“Пази свидетелствената торба, докато Бог ти изяви!” 31.12.1958 г. / 01.01.1959 г. – сряда срещу четвъртък