Беше декември 1958 година, когато Всемогъщият Бог чрез Гласа на Святия Дух изяви: “Рабиньо на живия Бог, след 1 януари 1959 г. заповядвам ти, покори Ми се и приготви своя дом: спалнята оцвети в зелено, символизиращо чрез вяра Авраамова с огнено розово силата на Святия Божий Дух. А столовата от розово нека премине в резеда.
Тъй обменям двете служения чрез Юда и Израил и ще извърша велики съдби. Тъй и съединителят – вестибюла (хола, антрето) оцвети в златисто със звезди, сочещо на царското удостоение – на Изхода след Битие за Израиля, а сега, в настоящото време, сочи на извеждането на остатъка – Духовен трети Израил. Непременно волята Ми извърши в пълнота, защото си Мой слуга и с дом, и със живот, и ти с облекло и храна Ми служиш сред Земя.
А подът във винено замажи. Всичките цветя, представители на флора под твоята стреха, с нови блюда смени, с нова почва и тор обнови. А спалнята си Ми освободи, леглата си стегни. Леговище на Младоженека приготви. Сватбени юргани в огнено розово с небесносини покривала, а на тях начертай чрез багри или с конци цветни извезан на целокупността от флора, фауна съдбите. Непременно да са в квадрат, на четирите ъгли постави съдбите земни, особено рибите – да се яви единството на Моята изкупена творба върху квадратните покривала с букети от полски цветя, флора: маргаритки, житни класове, синчец; от фауна – пеперудите летящи, а сред тях помести инициалите на Девора и Гедеон сред рибното царство и ги яви!
А над тъй приготвеното леговище постави: от 1947 г. резедавия квадрат – одеалото с цветя. Тъй леговището в пълна изправност яви, небесни вази с цветя постави, двадесет и четири плода от флора, изявяващи съдби на дванадесетте израилеви племена – дванадесет плътски и дванадесет духовни, като свидетелство сред флора, портокала, що днес малкия остатък роди (сред големия плод имаше малко) или го в себе си съхрани като голямо и малко събрание в едно единство, под един царски покров (портокаловата кора оранжева). А над леглата разпростри кат балдахин седем цветна дъга, вързана в среда. Също двадесет и четири ябълки яви, съдби на единство, ухание вземи в два нюанса и тъй ще навлезеш в пълен пир от 01.03.1959 г. и ще продължиш четиринадесет дни.
Камината напълни с двадесет и четири дърва и двадесет и четири кутии кибрит. И на дванадесетия ден рано в зори, към четири – пет часа подпали камината кат олтар на служение и принеси хваление. А ти дванадесет дни на пода лежи в смирение пред Моите очи! Защото ще се яви Словото живо в изявление и сам Женихът, Младоженек ще се яви сред ложето Си с невястата Своя и ще навлезе в пир със сватбарите, готови за сватбата (Христовата църква). Стаята с килим постели и не влизай в нея ти четиринадесет дни, освен в часа на църковното молитствено служение, в сутрешно и вечерно време. Защото на четиринадесетия ден, рано в зори ще се яви или възстанови съдбата на виночерпеца царски пред Царската мощ, за да получи и поднесе пълен потир с вишневия сок – цената на изкуплението (изпълнение реално в Спасителния план според службата на царския виночерпец в тълкувание и изпълнението Йосифово) като цена кръвна на спасение. Ще има и свидетелствена съдба на Петте разумни сетива като действащи духом сред света: Христа – християнството, свещенодействието, пророкът (старозаветен) и новозаветните блюда – съсъди като блюда на почетно употребление.
Непременно всичко Ми приготви и сама ти застани, Аз Бог Всемогъщ, вчера, днес и утре същ, ти заповядвам!”
О, слаб е езикът в изявление и немощна ръката в употребление да изявя великата милост под могъщата слава Божия в изявление, да се опише свидетелството в приложение под могъщото ръководство на Святия Дух чрез Гласа, сам Христа като Младоженек идеше да заеме Своето място сред народа Свой (пред Царя в царския палат)!
Велико изпълнение на могъщо явление сред Земята! Прилагам малкото обяснение на изпълнението служебно, което можах да отбележа, защото борбата с врага е люта и той успя и двете ми ръце рани. Но слава да е на моя Могъщ Бог, който ме подкрепи, за да оста вя туй малко свидетелство за великото духовно изискано изпълнение за слава Божия. Амин. 1958 г.