В МЕСТНОСТТА ПАНЧАРЕВО СЪСЪДЪТ НА ДУХОВНАТА РЕФОРМАЦИЯ НАВЛИЗА В СЛУЖЕНИЕ КАТО РЕФОРМАТОРСКА СЪДБА. ЦЪРКВАТА НАВЛИЗА В СИЛА НА РЕФОРМАТОР НА ОЗАРЕНИЕ. СВИДЕТЕЛСТВО В ИЗПЪЛНЕНИЕ
Служението съботно извършихме в местността Панчарево. По заповед Господня стражът Божий, придружена от една малка групичка верни Божии чада, излезе сред полето, където трябваше да се срещне с една душа – Ивана, над която се изля благословение Господне. На върха на възвишението в Панчарево Бог посети със силата на Святия Дух съсъда Свой и в мир и тишина се изля благословението:
“В тоз миг на съдба благословена свише от Мен, Отца, Вседържителя на Всемира, бъди, Всемирна църкво Моя, в сила Иванова (на Кръстителя!), реформаторска на Земя! Благословена бъди свише ти, свидетелю на великата Моя Реформация сред Земя! Камък на Всемирната църква, с Разцвета за ръка, благословение приемете и в сила Иванова, сила Светлина, по цялата Земя разнесете! И днес, първи ден, навлизаш в първо служение като Всемирна църква в реформаторска съдба извън всяка стреха! Амин! И в тоз миг, рабиньо Моя, постави трапеза, за да я благословя.
Благословена свише седем пъти по седем бъди от Мен, трапезо, Манно на Всемирната църква Моя, разломена, насити утробите на вси: Елисей с Ааронова уста (рабинята Моя), Ивана с Разцвета, майката – дякониса, свидетелството с Християнството за ръка, отдели дял и за туй дете и дай му да вкуси от благословената храна.
И вий, плодове от първите начатки, благословени бъдете и ги наситете. И в тоз миг на съдба, както ви насища таз храна, тъй Моята Светлина, приела благословенията вси на Небеса, да насити Моите чада и ги приготви за Ново Небе – Земя! Амин!
О, майко всемирна на Земя, ето ти гърда, пълна с кърма. Кърми чада на Правда Моя сред Земя! И ти, малко мое дете, в тоз миг на съдба ела, благословено от Мен бъди седем пъти по седем, от Мен, Отца, Всемогъщ Вседържител на Всемира! И вестител на вси деца, по цялата Земя, бъди и благословение им отнеси! И в тоз миг изпълни се Словото’Ми на Земя: “Пуснете децата да дойдат при Мене!”
А сега, рабиньо Моя на съдба, стражо на милостта Моя, път към езерото поеми. Иди и на изворчето се измий ти, и вода пий и се насити, “гъбата” (фара) обиколи и в кръчмата за малко влезни, с другаря си и с дяконисата Моя.
И в тоз миг, благословена бъди ти, Светлина, и както Моите чада поемат път на Земя, тъй и ти в път иди и на цялата Земя благословение отнеси и я озари!”
(При фара във вид на гъба!)
“Благословение свише приеми ти, която стражът Мой те обиколи с Елисея, дяконисата с християнството за ръка! И ти, гъбо, свидетелство на таз тъмна вода, символ на народи и племена над цялата земна кора, приеми Светлината Моя. И както те обикалят тез чада, тъй и ти. Земя, обиколена и просветлена бъди от Небесната светлина! И пътя й (на Небесната светлина) да бъде път определен, строго начертан, както тоз път води над езерните води! Благословен бъди свише от Мен, Вседържителя на всемирни съдби, седем пъти по седем ти, пъте на Небесната светлина и бъди път на Истината Моя завсегда! Амин!
(В кръчмата!)
“О, ти, която се изгради и в себе си приюти много души и си черква Сатанинска на Земя, от днес победена бъди под стражеви нозе ти! И нека Светлината озари вси души невинни, подведени под твоите стрехи, и излязат те в миг на Вик, и ти останеш безлюдна завсегда като гнездо на всяка нечиста птица, отречена като черква на Сатана!”
По пътя към детския град, в парка, рабинята Божия намери една малка дъсчица. И благословение се яви:
“В тоз миг, благословени бъдете вие вси, които сте по пътища и кръстопътища като таз дъска, и в миг на благоволение и вик, намерете спасение, и под покрова Ми се приютете, и дървета на Правда бъдете! О, ти, граде, който светът назова “Детски” на Земя, до тоз миг ти, който служеше и приютяваше деца – първо глухонеми, сега приютил си опорочени – в тоз миг приеми заповед от Небеса, и освободен бъди за Божиите деца! Благословен седем пъти по седем от Мен, Отца, бъди парк детски, и по заповед на Небеса покори се на Гласа, и освободен бъди за Божиите деца! И не скривай веч пороци и недъзи на Земя, но нека Светлината Ми озари пътеките ти вси! Чуй как вятърът шуми и крилете на Михаил с Гавраил цепят просторите.
О, любима моя на съдба, вдигни глава и целувание приеми от Гавраил ти! А сега пътя си към дома поеми. Бързай и се стегни, за да те срещна с блудницата разстлана на Земя! Амин!”
16.08.1958 г.