1. Безопасно лежат без една стотях
Наедно в кошарата;
А таз една заблудила е
От грижата пастирска;
Отишла е далеч от своите си,
Далеч върху стръмни планини. ||
2. „Дали деветдесет и деветте
Не Ти стигат, Господи?“
Но Пастирът даде отговор:
„Една овца заблуди;
По всички планински пътища
Ще търся Аз Моята овца. “ ||
3. Колко бяха дълбоки тез води!
Колко стръмен бе този път –
Догде намери овцата Си –
Преминал бе Пастирът!
Вика й Той чу в пустинята,
Когато бе близо при смъртта. ||
4. Тези капки от кръв разпръснати
По планинский стръмен път,
Що са и що ли ги причини?
Кръвта е на Пастирът;
Раниха Му се нозе, ръце
От остри бодили и тръне. ||
5. Но кат я намери, радостно
Той се връща у дома;
„Веселете се с Мене наедно;
Намерих Мойта овца“.
И викат небесните чети:
„Господ е донесъл Своята Си!“ ||
Лука 15:8