Левит 25:10 да осветите петдесетата година и да прогласите освобождение из цялата земя на всичките й жители; това ще ви бъде юбилей…
4 Царе 1:13 Пак прати царят трети петдесетник с петдесетте му войници. И третият петдесетник, като се възкачи дойде та коленичи пред Илия и го помоли, казвайки му: Божий човече, моля ти се, нека бъде скъпоценен пред очите ти животът ми и животът на тия петдесет твои слуги.
Службите в скинията
Христовата жертва зае мястото на символичното пасхално служение
Трите петдесятници
В третата петдесятница е освободен робът на греха от всички догми
Вярата е скована в тежките вериги на догми и предания
Религията е един духовен театър, но вярата в Бога е живот, изпълнен с дела христоподобни
Службите в скинията
Службите в символичната скиния ясно изразяваха значението на служението за очистване на скинията (олтара) в годишния цикъл на очистение на греха. Знаеше се, че съществува зло – грях, и добро, което сочи на очистване от греха. Злото – грехът се покрива със Сатана, а доброто – с Христа. Сатана воюваше с доброто като употребяваше злото, греха. А скиничната годишна служба представяше на човечеството символа на очистването (Сянката сочеше на Същината, която щеше да се яви в деня на Съда велик, за разрешение на този грях, който е от световен мащаб – земния свят, който щеше да приеме реалната жертва в Новия завет).
Христовата жертва зае мястото на символичното пасхално служение
Символът на пасхалната жертва сянка в Церемониалния закон беше агне. И то се яви в реално изпълнение чрез жертвата Голготска на Господа Исуса Христа, принесена на Земя като реална Духовна същина пред Небе – светилище небесно. И тази жертва на омилостивение влезе в небесното светилище с кръвта Си, пролята за цена на изкупление, която зае мястото на символичното пасхално служение като реална същина сред храмовата служба. Но и това служение като Сянка сочеше деня на великото очистение на светилището чрез Съд велик в приключващите съдби на един народ, което сочи на целия земен свят в употребление на една Всемирна църква. Реалното храмово служение се яви след поднасяне на истата жертва в чин ”Пасхален Агнец“ – Господа Исуса Христа от еврейския Синедрион. С жертвата Христова се сложи край на сянковото символично служение, в което беше употребен еврейският народ.
Жертвата Христова сложи начало на един Нов завет, а Старият се отхвърли като старо сянково служение, сочещо на същината Христа. Дотук се простираше благодатното време на Старозаветния церемониален закон като духовен изпълнител чрез символи – сенки. А същината се яви чрез Христа и внесе цената на изкуплението по строго начертан План на спасение и положи нови духовни основи на Църквата Христова всемирна в храмово служение.
Храмът сочеше на сърдечния олтар, който е неръкотворен храм на Святия Дух. Скинията сочеше на неръкотворната скиния – човешкото тяло, направена по образ и подобие на небесната. Приносът на жертвата пасхална на Христа положи основи на новозаветно църковна, храмово служение с кръвта – цената на изкупление, която като Платформена вест чрез символа на Завета – причастието сочеше на великия ден на изкуплението чрез Съда велик, когато всички души с вяра са приемали символа на Завета нов, за да имат дял с Христа.
Целта на Платформената вест чрез приноса на кръвта Христова в символ на Завета нов беше да посочи на човека деня на великия Съд, когато Христа беше да се яви в светилището като Очистител и Изкупител. Новозаветното храмово служение чрез възпоменателния символ на Завета – кръвта, в чин ”Причастие”, държеше Знамето на Вестта за спасение и беше обединяваща сила сред църквата Христова. Но съдбата църковна се разрешаваше окончателно в Скончание чрез Съда на правда в приключване на Съдебния процес в деня на изкуплението. Това време е когато се разрешаваше съдбата на нейния Изкупител, Борец за нея сред Земята – освобождава се робът на греха.
Трите петдесятници
Тез две скинични служби на годишния цикъл на очистение на светилището и Юбилея на освобождение са свързани и сочеха в изявление на трите Петдесятници – Старозаветна, Новозаветна и Съдебна в едно велико единство на изкупително дяло на Съда небесен. Тоз цикъл на служение се Явяваше в дните на Съда при приключващите се земни съдби като Юбилей на Земята. Тогаз робът на греха се отпуска, освобождава се от греха, и се натоварва на Сатана – причинителя на греха. А небесното светилище се очистваше завсегда от греха чрез кръвната цена на Христа. Тя се принасяше за изкуп на цялата изкупваща се Църква от Създание до Скончание, която се явява като всемирна, с разрешена съдебно съдба долу на Земята. И нейното служение като Всемирна църква Христова ще продължи до Скончание сред Земя, до деня на Архангелска тръба, за да посрещне Царя си и Господаря си на облаците. Натовареният с греха Сатана, създател на злото греха, смъртта, които е сеел сред Земя от Създание до Скончание, се връзва със своите лични неправедни дела за хиляда години интервал между двете възкресения на праведни и грешни.
Вестта на храмовото изпълнение чрез символа на Завета причастието приключва своята храмова дейност и навлиза в реално приложение като свещено служение в Третото време на Всемирната църковна съдба чрез свободно апостолско служение на хлебопреломение. А тайната на вечерята в сватбено изпълнение, това е Вестта на Всемирната църква в разрешителни съдби чрез Съда велик. Тя е Вестта изкупителна, носена от Свещенодейния отряд личен на Първосвещеника – свещения чин на Христа, който е и Всемирният олтар на служение чрез блюда на почетно употребление сред Земята. И той продължава в изпълнение на служение чрез Вестта, докато се яви преображение и Църквата всемирна посрещне своя Цар, Вожд неин в борбата и Господар за Нова Земя под Ново Небе. Нова Земя оправдания земен прашец, човек, и Ново Небе – нова Светлина като покров небесен чрез сила двойна на Дух Святи – Третото Лице на Всемогъщата Троица като Всемирен Победител и Изкупител! Амин!
В третата петдесятница е освободен робът на греха от всички догми
Днес за роба на греха е дадена цена и отдавна е отминало времето на церемониалните служения, които сочеха на Същината. Днес робът – човекът грешник е освободен от задължението да извършва църковни символични служения след влизане в сила годишния юбилеен цикъл на изпълнение, който сочеше на един цикъл от периоди, изтекли във времена и векове, сочещ на Скончание – Съда небесен като велико и могъщо дяло на изкупление чрез реалния принос на кръвта Христова. Днес човекът навлиза в реално употребление и приема освобождение за изпълнението на това служение. Затова Вестта на хлебния принос е Вест изкупваща и за днес. Тя е символизирана (представена) в две ерни времена, в две различни църковни служения. В първото време – Първи завет тя се явява като ”хляб на предложение”. А във Втория завет се осъществява чрез служението свещено на Господнята църква в чин ”Причастие”.
И тъй, първата Петдесятница сочи на Христа – Пасхалния Агнец. А петдесет дни след Пасхата – това е апостолското служение в хлебен принос: изпраща им се сила свише за употребление във Вест на опрощение и кръщение реално, огнено в Духа Света – това е Ранната Роса, сутрешната трапеза духовна на Земя!
А втората Пасха, вторият сноп – това сочи на живият олтар на служение, който се подвижва. Това означава, че тоз именно олтар жив – живи съсъди на служение ще се подвижат, ще послужат чрез деветте дарби на Духа Святи във времето на Съда! А след петдесет дни, изброени от деня на подвижването на живия сноп, в Трета духовна петдесятница, се принася хлебен принос от живия сноп – от този жив, неръкотворен олтар в свещено служение. И в ответ на това велико реално изпълнение на служение се получава небесното оросение, Късната Роса, Късният Дъжд, Манна небесна – Светлина на озарение в явление на Ангела четвърти в Откровение 18-та глава, от чиято Светлина ще се озари цялата Земя! И сред тоз олтар жив се чува Гласът на Отца: “Излезте, люде Мои!
Пеем ние, небесни същества, в множества. Нова Петдесятница се яви на Земята и в един гласа проръмяха небесата. Благословен бъди ти, пъте спасителен на Земята и Знамето развей, победителко на съдбата! Гръмнете, Гърмове на съдбата и я придружете в пътя й на съдба! Ний, Съд разрешителен в съдби, в пътя й позволен като сетно изкупление – Урима и Тумима и от днес за съдба, който призове Христа, ще има дял с Христа.
Вярата окована в тежките вериги на догми и предания
Забележка: Нека се знае, че Небесната светлина се развива прогресивно. Тя не може да се оковава във вериги като форми и догми. В Новоерните векове ръководните църковни фактори се явяват като носители на могъща прогресивна Светлина, която озарява човечеството и го води в ясни представи на върховния небесен въпрос чрез Вестта на църквата, която изявява могъществото на Бога чрез План на изкупление. Но днес носителите на Светлата вест за спасение на земния живот изопачиха поверената им Светлина чрез Словото Божие. Те оковаха Вестта на истината и светлината в тежки вериги на догми, форми и предания и я представиха на човека земен до състояние на илюзия. Те не разбраха, че не е едно и също да си религиозен и вярващ и смесваха открито понятията вяра и религия. Но всеки знае, че театралната сцена не е действителният живот, както и макетът не е реалната сграда. Наистина театърът взема сюжетите си от земния живот, както и макетът не е самото изпълнение. Те представят едно предложение за бъдещо изпълнение.
Религията е един духовен театър, но вярата в Бога е живот, изпълнен с дела христоподобни
Затова днес със сигурност казваме, че религията е един духовен театър, представящ сюжет от духовно естество. Но вяра в Бога, о, това е нещо съвършено различно – вярата в Бога е живот, изпълнен с дела христоподобни. Старият завет чрез изпълнение на церемониално служение ни представя един ясен духовен Макет, който чака своето реално приложение в Новия завет чрез свещеното служение. А в Третия страж – Откровение Йоаново яви се и реалното изпълнение.
Тъй догматизираната църква плени множествата и силата на Върховния Творец чрез Неговия План на спасение – Светлината небесна и обяви духовна война, яви се духовен боен фронт между всички съществуващи деноминации и общества, и в този двубой те обърнаха Могъщата светлина на Небето в пълен мрак, сковаха човешките души във веригите на съмнение и ги въведоха в двойни грехове като роби на невежи водители, духовни слепци, които отказаха да приемат и приложат в служение ясните и прогресивни истини на Словото Божие и потъпкаха Плана на спасение с нечистите си нозе чрез своите религиозни схващания за Бога.
Религията не е вяра, както театърът не е живот. Религията е тежка догматизирана верига на смъртта. А чистата небесна истина чрез вяра е водила великата борба извън всяко пленничество на религията за спасение на човешката душа. Всемогъщият Бог, изявен като Троица в Три Лица, в три ерни времена, не се довери на религията. Във всички времена и векове Всемогъщий Бог е издигал извън религиозните стрехи мъже и жени, които като запалени огнени факли в тъмна нощ озаряваха пътя на човешките стада и ги водеха в Бащината кошара.
А времето се изпълни и самият Небесен извор на светла Мощ изгря като лъч сияен и озари путя на спасението по строг План на изкупление, извън всяка стреха на религиозни общества, служещи с форми и догми. Ще освети и пробуди искрените души, за да ги употреби и спаси Дух Святи, за да извърши величия в сила могъща над духовните поробители, които застанаха с бич в ръка на прага на черковните врати и не позволиха на Лъча небесен да освети невежеството им. А какви светии бяха те през вековете, историята говори – с инквизиции и клади, хищни арени, колове и представяха Бога на милост и любов като кръвожаден Сатана чрез блудницата Вавилон.
Днес църковните водачи ще са отговорни за земните жители, които заблудиха в своето невежество, не бяха светла звезда в тъмната нощ, не носеха светлата истина сред мрака, нито бяха ден светъл на Земя. Те воюваха със Светлината. И ако светнеше светулчица някъде на Земя, то те се нахвърляха като жестоки пълчища, за да я загасят. Те не бяха светила, нито борци против неправдата и в съдния ден ще отговарят пред Съда велик.
26.09.1959