Словото в Съдии, шеста и седма глави ясно изявява пророческата линия в Седмия новозаветен църковен период чрез Словото за Гедеона. Ангелът, който слиза от Небето и повдига съсъд тръба и воденето му в уверение на Духа Святи, изявяването на състоянието на Лаодикия, прочистване на дома Господен, повеждане на ново дяло, сграждане на нов олтар в служение с приета жертва на всесъжение, приемане на Късната Роса – Светлина, която пресява народа Божий и извежда съсъдите на почит чрез дара на знамения и Чудеса – това е дялото велико на Ангела в Съдии 6-та гл. и в покритие на Сянката с реално служение – Откр. 18:1-4. Отнемат се трите ангелски Вести от ръцете на падналия Трети ангел в лицето на Юда и Израил Петдесятно и Адвентно чрез техните водачи в края на века, пресява се остатъкът в сграждането (формиране) на олтар – отряд боен, Легион, Войнство за действие против врага за воюване и побеждаване!
Съдии 6-та глава съдържа пълна Светлина за справедливия Съд Божий, Съд, който започва Своята дейност от дома Господен в изобличение към Лаодикия! Явява времето на Съда и Ангела четвърти, повеждане на реформаторското движение, – основите, издигането на нов олтар, ново дяло, сградено върху канарата – основите, принципите на новозаветната светлина, сформиране на свещения Лучен отряд на Христа от живи блюда на почетно употребление чрез Духа Святи в съсъда на тръбата, воден пряко от Духа Святи!
Словото в Съдии 6-та глава съдържа целия План пророчески на развитието на дялото Божие в Седмия период в Откровение 18:4, Малахия 4:5 и изявява борбата и кои ще я водят според Откровение 12:17! Амин!
Съдии 6:1-6. И израилтяните сториха зло пред Господа, и Господ ги предаде в ръката на Мадиама за седем години. Поради падение в съгрешение Израил бе изоставен от своя Бог в ръцете на притеснителя за седем години – той се бе отклонил от наредбите и законите на своя Бог! Но когато в своята немощ, страдание и утеснение беше, той си спомни за всичките милости Божии, оказани към неговите предци и се обърна и подири своя Бог. А дълготърпеливият и безкрайно милостивият, любвеобилен Бог Отец се отзова на техния зов! Виждайки тяхното закоравяване, Бог се бе отдалечил и ги бе оставил под гнета на врага, дано биха се смирили и дойдат в Неговите нозе. И при техния вик за помощ и спасение, Бог не закъсня да им отговори като им изпрати един пророк, за да им изяви волята Божия като ги предупреди!
”Така говори Господ Израилевият Бог: Аз ви изведох от Египет и ви изведох от дома на робството. Избавих ви от ръката на египтяните и от ръцете на вси, които ви притесняваха, като ги изпъдих от пред вас и дадох ви земята им.“
О, колко много значеха тези думи Божии! Великият и могъщ Бог, дълготърпелив и многомилостив чрез думите Свои, вложени в устата на пророка, ги изобличи, обвини, предупреди и изяви волята Си! Известяваше им, че те се бяха отронили от наредбите Божии, след като ги беше извел от дома на робството! Но те в непокорство се бяха отклонили от Божия прав път – Неговите заповеди и наредби и ги бяха заменили с Ваала – заблудата и лъжата като ги въведоха в Бащиния си дом, въпреки че бяха предупредени! Съдии 6:10 – ”И рекох ви: Аз съм Господ, вашият Бог, да не почитате боговете на аморейците, в чиято земя живеете, обаче вие не послушахте Гласа Ми!“ В това Божие слово към Израиля ние ясно разбираме в какво е съгрешил Израил отклонението и непокорството му спрямо неговия Бог по отношение на богослужение, пренебрегнал милостта Божия над Неговия народ. Бог им изявяваше средството, с което ги смиряваше, събуждаше, за да се опомнят. Той ясно им изявяваше причината, поради която те Го дразнеха! А тя беше отклонение от волята Божия, приемането на Ваала – бога и обичаите на езичеството – аморейците, сред които живееха! Тъй с непокорството си те раздразниха до ревнование Бога на бащите си и Той ги бе предал в ръката на притеснителя цели седем години, за да се свестят и опомнят от греха.
Наистина ясно бе в какво се беше провинил и с какво беше съгрешил Стар Израил и с какво беше оскърбил своя Бог, за да постигне тази беда! И тъй, Съдии 6:1-10 хвърля голяма Светлина върху отклонението, съгрешението и на Духовния Израил в Седмия период на църковно служение! Открива ни в какво състояние е Бащиният дом и в какво – народът Божий, за да бъде в предупреждение чрез Откровение 3:14-22, което бе проявена милост Божия към него чрез пророка Е.Вайт!
Седемгодишният изпит на Стария Израил е достатъчно уверение и за Духовния Израил. Израилевото отклонение в съгрешение се покрива със съгрешението и падението Лаодикийско! Израил охладня към своя Бог, поклони се на Ваала (Съдии се 6:1-10), а Откровение 3:14-20 е огледало за Лаодикия, в което Слово се оглежда състоянието й пред Божието повеление за вярно служение. Духовният Израил се отлъчи от Божиите праведни везни – Откровение 14:12 в изпълнение Словото в Матея 5:17 (Закона в изпълнение на Исусовото земно служение) и Словото в Марка 16:17. Тъй поради слепота Лаодикия не съзря тази Светлина за светостта своя и изхвърли в своето църковно изпълнение на служение двата велики Божии двигателя, две изявени Божии милости, две правила.
И се раздели Божият дом в два дома, два рода, две племена: Юда, останал в свещенодейно служение с олтар без Закон, осквернен беззаконик, и народът Божий – Израил законник, а хулител на Първосвещеника Христа, явяващ се в Съда със Своята кръвна цена на изкупление – духовното обрезание с белега, езика незнаен. И тъй двете племена, двата рода, замениха волята Божия с измамата – лъжата Ваала сред тяхното служение. Лаодикия ослепяла духовно, не виждаше злото, което я ограбваше и лишаваше от Божиите дарования. Тя не усещаше своята слепота, която я беше обвила като паяжина на Земя. И вместо да бъде Светлина, запалена факла от Небеса, носителка на Божията Правда в заповеди и Дух Святи, тя тръбеше Вааловата заблуда от мястото на светостта.
Тъй бяха разделени двата духовни двигателя на двата Завета, двете Истини, Отца и Сина и бяха оръжие в ръцете на две племена, два рода, които враждуваха помежду си, едните с хулата в уста, а другите беззаконици пред Съда! Това бе Лаодикия – домът Божий, домът на Бащата, сляпа, гола, лишена от милост и любов на Отца! Не разумяла и не приложила Предупредителната вест чрез трите Ангела в Откр.14-та гл., тя не се убоя, че иде ден на съдба – справедливият Съд на Небеса Който подемаше дела първо на дома Божий, Бащин, което бе тя! Прегърнали бяха лъжата Ваалова и роптаеха изпаднали в огнена изпитня! Тъй разгневен Духовният Израил се от Юда отдели и в шатъра
И враждуваха те помежду си за първенство, макар че то бе дял на Юда И тъй Израил отхвърли вяра в Христа с обрезанието духовно на Духа Света, като се само със заповедите задоволи! А Юда нехайни потъна в беззаконията на дедите свои, заповедите Божии отхвърли. И Юда и Израил потънаха във Ваалови лъжи! И Израил мълви: това е дух на Сатана. Не са юдеи те!“ А Юда обрязана тръби: “Заповедите на кръста Христа сам разпна – не е това Израил!” И времето се изпълни, и милостта Божия пак се яви чрез пророка, Бог ги посети и предупреди. Но горда и сляпа Лаодикия не разбра окаяността своя, гола, бедна и сляпа продължаваше в лъжи на беззаконие и хули!
Тъй в Седмия период ще е предупредена Лаодикия и наставена в Правдата Божия чрез пророка Господен! Предупредена бе тя да се опомни, от гордостта своя да се освободи, да се отърси от хладкостта, да помаже очите си с колурий, благодат, да прогледне и съзре окаяната си голота, лишена от милостта Божия – заповеди и дух Святи в едно единство на Божията Светлина преди да бъде отсечена – избълвана. Но Лаодикия не се смири! Не пожела очите си да помаже с колурий, за да прогледне духом и види своята духовна голота – останала без милост, благодат от Небеса, без двата духовни двигателя на Завети два – Закон морален и Дух Святи! Не прие поканата в предупреждение за покаяние и смирение, за да навлезе в сватбения вечерен пир на Христа. Тъй останаха те цял век в два стана, два дома като Юда и Израил Петдесятно и Адвентно дяло на Земя. Тъй разделени продължаваха те в лъжа в Седмия период на духовното изпълнение на Спасителния план сред Земя – Лаодикия, две крила в хула и беззаконие, духовно слепи, без свят олтар за служение пред Небеса, без ковчег в олтара, без жертва угодна благоуханна Богу.
Но време отлетя, грехът бе стигнал Престола на благодатта. Беззаконие и хула беше песента, която се носеше към светлите Небеса и нямаше душата човешка мир с Бога и път към Ханаана нови, за вечност съдба!
Съд Божий се яви, справедливи Божии везни, а чрез него Ангелът от 18-та глава долетя, тръбата затръбя и понесе струя светла, лъчезарна светлина! Избълвана бе Лаодикия от устата на Верния Свидетел и предупрежденията се вече изпълняваха реално чрез небесни изявления! Тъй Божият дом, Църквата новозаветна в Седмия период на изпълнение в служение – Лаодикия, състояща се от две духовни племена, двама братя – Юда и Израил, се раздели като разделиха двете Истини – двата заветни двигателя, заповеди и дух Святи, Отца от Сина разлъчиха, омърсиха своите блюда (Матея 7:19-20, Исая 52:11-14). И не се покаяха, не приеха поканата в предупреждение, отправена за оправдание чрез вяра в кръвта на Агнеца Божий, но похулиха белега – небесен език, изявяващ присъствието на Дух Святи (Евреи 10:29) в обрезание и отхвърлиха Закона, записан чрез вяра в сърдечния олтар за оправдание и мир с Бога! И тъй разделени, изобличени и предупредени, те не разумяваха, че служат на едно дяло на изкупление на един Спасител, на един небесен Баща! С Вааловата лъжа в сърце те вървяха в сляпо роптание в хула и беззаконие. Тъй поради непокорство Лаодикия в Седмия църковен период ще е избълвана и с нов олтар заменена, Съдии 6:26, Царе 24:25, ІІІ Царе 18:30-32, олтар на Правда в дух и Истина, сграден за служение, реално явен, за да бъде приета жертвата от Всемогъщия Бог Отец! И ще се яви народ верен Богу, въоръжен с всеоръжието на своя Вожд и приготвен ще бъде да воюва за Небесната правда, за Святата светлина, за да се яви едва тогаз Откровение 14:13 в изпълнение!
Но как и чрез кого щеше Бог да освободи Духовния Израил от сполетялата го беда поради съгрешение в служението му и да свърже в едно единство на съвършено служение двете племена, двата рода? Ясно говори и открива Словото Божие как става това! Бог изпрати Ангел, който слезе от Небето и отседна на Земята. И зов Божий стигна до съсъд – тръба (Съдии 6:11-12, Малахия 4:5, Откровение 18:4). И Ангелът издигна тръба и свещенодеен олтар на Бога живаго, скиния неръкотворна на Земя, храм на Духа Святи за служение, осеняван от Слава Божия, в ръководство на народа Божий в един миг на духовна слепота и бездъждие (ІІІ Царе 18:19-21), за да извоюва победа над заблудата Ваалова, настанена в дома Господен и да издигне нов олтар на служение, в единство на вяра чрез двата двигателя, и да разруши преградата между двата дома, двата рода – двамата братя! Ефесяном 2:12-14. Не бе възможно Израил сам да се освободи от приютената лъжа в неговото сърце, нито да очисти дома Бащин. Затова след Предупредителната вест чрез пророка се яви Ангел и тръба за действие. чрез която сам Христа чрез Духа Господен ръководеше дялото и вършеше волята Отцува!
Гедеон събра десет души верни слуги и срина заблудата Ваалова в нощта! И рано в зора, когато първи лъч блесна от Небеса, яви се нов олтар богоугоден на върха на скалата – върху здравите библейски основи чрез Христа, сред остатъка от десет души и една тръба – дялото на Ангела и Духа Господен! След явяване на тез велики съдби Лаодикия бе известена и продължи своето съществуване!
Наистина след предупреждението от Небето чрез Гласа бе отсечена, срината, избълвана лъжата сред Лаодикия поради разделението на двете племена, две деноминации – отхвърляне на двата заветни двигателя – заповеди, и Дух Святи като всеоръжие духовно в Мощ и Светлина! Избълвана бе Лаодикия чрез предупреждението на Верния Свидетел! Срината й бе Вааловата лъжа, смъкната й бе маската на гордостта и открита й бе голотата. А олтарът нов, сграден бе без маска и лъжа, без недостатък, в пълна Светлина за правилно служение пред Небеса! И тогава едва жертвата бе приета като благоухание пред Небесата (Осия 1:14). И съединени бяха две племена, с два духовни двигателя въоръжени! Роди се Юда в Духа Святи със заповед в ръката на Израиля, в единство на вяра и любов върху основите апостолски, скалата, Христа – Новозаветна светлина. Милост Божия яви се, оправдание чрез вяра в кръвта на Христа. Амин!
О, Светлина, милост Божия чрез Ангела и Тръбния глас на Небеса! Бог Всемогъщ срина заблудата на лъжа и издигна нов олтар на вярност в Правдата Своя! Тъй събрани бяха две велики Истини, два духовни заветни двигателя под ярката Мощ на Небесния Вожд, огрени от Силна светлина, която озарява в тъмнината! Събрани бяха Юда и Израил в Правда на Небеса, а срината бе преградата на мерзост и лъжа (Осия 1:11, Софония 3:13-16)!
Ясно е, че в Седмия период Бог пак ще посети Своя народ чрез пророк, за да го предупреди за грозящата го опасност! Но Духовният Израил не разумя и се оттегли настрана. И така не прие признание на осиновление като Божий Духовен Израил не узаконен, макар че бяха призвани за това!
И рано още преди да настъпи златна есен, преди оросението от Късната Роса, след предупреждението чрез пророка с явяването на Ангел и Тръба, Бог извърши волята велика Своя.
Събра верен остатък от дома Си десет слуги. десет племена и една ”тръба” и отсече Вааловата лъжа. Тръбата, ръководена от Духа Света, Глас от Небеса, извърши велико дяло на Земя по заповед на Небеса. И издигна велико свидетелство на светостта с жертва благоуханна, богоугодна, на високата скала, олтара на Бога живаго! Дотук ние ясно виждаме милостта Божия – предупреждението чрез пророка във времето на отклонението от вярно служение на Лаодикия. Но след като не се яви опомняне, не се освободи Лаодикия от хладкостта своя, не отвори духовните си очи да съзре Сияйната светлина чрез Дух Святи, а остана сляпа и гола, започна Бог действие чрез Ангела и тръбата! Но когато Бог взе решение, той се отвърна от Лаодикия и не я потърси повече! Тя бе предупредена чрез пророка Вайт (Откр.14:6-12), чрез Слово – разяснение! И сега след изтичане времето на Божието дълготърпение, яви се Ангелът от Небеса с Вест до тръбата (Откр. 18:4) – избран съсъд на милост Божия. Изпращаше го Бог с уверение в действие! И туй дяло Божие се извърши безмълвно в нощта (във време на духовната Лаодикийска слепота) пред нейните очи, но тя, Лаодикия, нито видя, ни разумя, ни времето позна! Но когато се зазори и ден светъл се яви, откри се дялото на лъжата, разрушено в мрака! И в утрото светло над Земята, изгряла бе Светлината с лъчите на Правдата Божия в олтара на Небесата! А на него стърчеше жертвата на лъжата, избълвана от устата на верното свидетелство. Тъмната нощ бе отлетяла и с нея бе изчезнала и заблудата вековна! А с изгряването на Светлината яви се дялото на Правда чрез Съд велик от Небесата! И съединени бяха Юда и Израил в Дух и заповеди в единство на вяра и любов! И един е техният Вожд сред тях, сам Христа, който ръководи дялото Си чрез Духа Святи (Осия 1:11), за да се изпълни Софония 3:13! Амин!
ПРИЗВАНИЕТО НА ГЕДЕОН
И Ангел Господен му се яви и му каза ”Господ е с тебе, мъжо силни и храбри!” И зов долетя от Небето чрез Ангела, който слезе от Небето и отседна на Земята, и лице с лице се срещна с тръбата (с Гедеона) – Съдии 6:11, Откровение 18:4. Наистина Милостивият Бог започваше Своето реално действие на Земята! Но то не се изявяваше с пророчески съсъд в предупреждение, а бе дяло на Ангел, който слезе от Небето, който носеше Вест на съдебно решение И тъй чрез Е.Вайт в пророчески чин се даде Вест на предупреждение за поправление на злото! Откр.14:6-12. А Откр. 18:4 бе Светлина – съдебно озарение, зов за действие в управление в Правда! Бог изпращаше с уверение Своя раб. Макар и убоял се, съсъдът се оказа смирен и с готовност се подчини! ”Моето семейство е най-долното.” Но Господ му каза: Непременно Аз ще бъда с теб и ти ще поразиш врага Мадиама като един човек.
”Непременно Аз ще бъда с теб!” Колко много значат тези думи: ”Аз ще бъда с теб!” Наистина Божият избор бе определен, съдбата на съсъда бе решена и милостта Божия почиваше вече на него! Бог се доверяваше, и изявяваше волята Своя, и го изпращаше с увереност.
”Непременно Аз ще бъда с тебе.“ Сам Той, Христа, ще бъде с тръбата Си! Ще я ръководи в дялото, с което я натоварваше да разруши едно дяло на заблуда в дома на Отца Си. И поставена бе целта – да възстанови, да издигне олтар, ново дяло на канарата върху здравите основи на Христовото, апостолско учение – Новозаветна библейска светлина. Повеждаше се в развитие велико дяло чрез съсъда и сам Господ чрез Святия Дух го ръководеше! Сам Христа чрез избрания Свой съсъд събираше верните Свои слуги, за да ги употреби в борбата за действие в изпълнение приключващата Спасителния план воля Божия. Христа сам ще бъде начело на борбата, против заблудата и лъжата!
В повторение да се разумее и ясно да се различат две явления духовни на Земята: Като първо се явява пророк негов и неговата мисия е да изобличи грешките, да предупреди за последствията от падението и изяви волята Божия! Но за да се освободи Бащиният дом от Ваала, лъжата, да се възстанови Правдата и издигне нов олтар на правилно служение, да се освободи Израил, народът Божий от бедата ограбването му от Мадиама, която го бе сполетяла, то Ангел слезе от Небето и отседна на Земята! И яви се Глас Божий в покана, Който издигна съсъд на вярно служение в действие! И Ангелът Божий лице с лице му явяваше волята Божия за действие в преустройство и прочистяне на Бащиния дом!
Службата на Гласа е съвсем различна от тази на пророка! Съсъдът на Гласа е проводник на светлина – елей небесен! Той е поставен под непрекъснатото действие на духа Господен и дялото, което върши, е дяло само на Святия Божи Дух – дяло на озарение и ръководство в служение за изпълнение волята Божия, като съсъдът е само ”тръба“, през която тече милостта Божия от Небеса! Времето на предупреждението и изчакване е изминало и сега Небето е възстанало в Съд на съдба. И е решил Съдът в одобрение на съсъда да навлиза в изпълнение на решенията съдебни! Съсъдът на милостта Божия е предварително проверен, проучен от Божия Дух, одобрен и пригоден за действие! С явяването на Ангела от Небето съсъдът бива и веднага употребен като Божи инструмент. И чрез Глас от Небето Бог го дирижира, пряко ръководи неговото действие на Земята, както ръководеше Мойсея при извеждането на Израиля от египетско робство! Не може всеки да бъде употребен като Божия тръба. Блюдото на тръбата е олтар Божий, осенен от Славата Божия! И чрез съсъда Христа сам води дялото Си на Земята като действие реално на Духа Святи в съсъда на тръбата.
Специален избор Божий е тръбата за извършване последното дяло на живия Бог –тя е реален изпълнител на Словото в Малахия 4:5, облечен съсъд в сила Илиева! А Илиевата сила, дадена на съсъда, се изявява в дара на знамения и чудеса! Но нека се знае, че не можеше ангел да се яви без съсъд тръба, ни пък тръбата да задейства без Ангел! Понеже Ангелът иде с Вест – благовестие до съсъда, тръбата, и тогава повярвала във Вестта – Гласа небесен чрез Ангела, в единство свързани без ничия намеса, независимо от воля човешка, земна, а само по заповед небесна, те, Ангел и тръба, подемат действие едновременно на служение!
Тръбата е сведена до акт на жертвоприношение сама себе си във вярност на послушание и действие в служение! Тез две служби на пророк в предупреждение и съсъд на употребление във велико изкупление на предупреждението, чрез пророка изявено, са различни по време и служение! Пророкът е движим от Святия Божи Дух в служение, а съсъдът на изпълнение е подвижен от силата на Святия Дух!
Ако тез две различия в служение по време не разумее народът Божий, ще остане в пълен мрак, дълбока слепота, бедност духовна и голота, непознал волята Божия, недокоснат от Сияйната светлина, която озарява земната кора чрез Ангела, който слиза от Небето със сила и слава голяма! Ще изпусне великия момент, златния миг на предупреждение в приготовление за борба, за освобождение, даден чрез Тръбния глас на Божията Съдебна власт за разнасяне на Вестта ”Излезте, люде Мои!”, за събиране на Войнство Божие, което ще води борба против стана на Вавилон, мерзостта на Мадиам – враг на целия Израил!
В Седмия, Лаодикийски период, на църквата в Бащиния дом е жертвеникът на Ваала – лъжата Ваалова, а сред племената израилеви народа Божий е застанал Вавилон, врагът, Мадиама, който докарва запустение (духовно ограбване) сред Земята! Целта на явяването на пророка е да донесе Вест на изобличение и предупреждение – волята на Бога на народа Божий и дотук приключва неговата мисия. Народът е предупреден, показана е вината му и той я знае, и му е изявен начина, по който ще дойде поправление в изпълнение на волята Божия!
Но освобождението на Бащиния дом от заблудата Ваалова и общата беда сред Израиля – мерзостта на Вавилон започва едва след време, когато се е носила Вестта на предупреждение чрез пророка и не се е явил резултат в одобрение на Небесата.
Това освободително дяло започва с явяването на Ангела от Небето с Глас, зов до съсъда-тръба в Седмия период, но извън Лаодикийските стрехи – вън, сградено дяло на олтарно служение на твърдата канара – Христа и се явява като нов период, второ служение на Ангела и Гласа – сила Божия, и е лично дяло на Святия Божи Дух! Амин!
УВЕРЕНИЕТО НА ГЕДЕОН
При призванието на Гедеон от Господа, той поиска уверение чрез знамение, че Бог го зове! Съдии 6:18 – ”Моля ти се не си отивай оттук, докато не дойда при тебе и изнеса приноса си и го положа пред Тебе!“ А Той му рече: ”Ще чакам!“ А при принасяне приноса от Гедеона Ангел Господен с жезъл в ръка докосна жертвата и излезе огън из камъка, та пояде месото. И Ангелът Господен си отиде пред очите му. Точно туй беше знамението: отговорът на Бога за Гедеона, Съдии 6:21, lll царе 18:38. Бог чрез изпращане огън от небето в ответ на молбата на Гедеона, и с възнасянето на Ангела, Явяваше му завършека на дялото му! Огънят, който пояде жертвата, сочи на силата на Небето – Духа Света чрез дара на знамения и чудеса, Който се прояви за уверение на Гедеона, че наистина Бог го бе посетил. Призван и получил уверение от Небето, изправен пред знамението лице срещу лице Гедеон се убоя и плахо промълви: Горко ми, Господи Йеова! Защото видях ангела Господен лице с лице!“ Но отговорът звучеше: ”Мир тебе, не бой се, няма да умреш!”
Идва в изпълнение зовът: Кой ще иде за нас? (Исая). Но отговорът е: ”Не бой се, няма да умреш!” Това означаваше, че сам Бог избра съсъда, чрез който щеше да се яви действие! Съдии 6:24 – ”И Гедеон издигна там олтар на Господа, и нарече го ”Йеова шалом“ Господ на мир! И принос принесе пред Небето – жертвата своя! Това означаваше, че той сам стана олтар Божий, храм на Духа Света и сключи мир с Бога! Чрез тоз жив олтар Бог щеше да действа със силата на Божия Дух, дара на знамения и чудеса – Гласа от Небето, даден за ръководство на съсъда на милостта Божия! Чрез този дар на знамения и чудеса щеше Бог да ръководи дялото Свое на Земята, олтара на мир между Бога и човека.
О, велика милост над човешката душа! Там пред канарата Гедеон повярва и чрез вяра се смири пред Божието лице. Покая се и принесе своите дарования в жертва със себеотрицание и тогава получи отговора на Бога и сключи мир с Бога, мир между изоставения от милостта Божия народ и Бога. И в ответ получи сила на действие Святия Дух! О, велика милост и прошка над човека! Мир между Бога и душа човешка! Дялото на Гедеона е Сянка на сетното новозаветно дяло на изкупление чрез вяра в изкупителната Христова кръв – чрез покаяние идва опрощение и оправдание от Небето, мир между Бога и душата! Тъй Гедеон чрез вяра получи опрощение, а чрез смирение уверение и мир с Бога. И тъй Гедеон още същата нощ получи заповед да освободи бащиния си дом. Явиха се два фактора на действие на Небето спрямо Земята. Първо съсъдът започваше веднага действие в употребление чрез небесно наставление. Второ Бог започваше Своето действие от Своя дом, дома Бащин. И стана явно, че в Бащиния дом липсваше Истина и Правда – нямаше олтар на правилно служение – Откр. 3:14.
Наистина дялото на Гедеона намира своето повторение в новозаветното изявление в Седмия църковен период. И Бог започваше от Своя дом, където се бе настанил Ваал с неговия жертвеник. А Могъщият Бог издигаше глас към Своя непокорен народ да се освободи от заблудата, като изявяваше волята Си чрез Тръбния глас в озарение духовно. Заповедта до Гедеона е тая, днес отправена до съсъда на милостта Божия, приета чрез Тръбния глас на Небе, в изпълнение на волята Божия чрез ръководство на Святия Дух! И в същата нощ Бог му каза ”Вземи Бащиния си вол, втория, седемгодишния, та съсипи Вааловия жертвеник, който се намира у бащиния ти дом, и съсечи Ашерата, която е при него!“ И тъй ясно е, че Бащата имаше два вола, две сили, с които си служеше седем години.
Седемгодишният вол – седем години, вторият вол сочи на Седмия период на Новозаветното време; вторият вол – кръщението в Духа Света. Впрегнати двата вола в един ярем в едно спасително дяло действащо, воюващо за освобождение една Истина в единство, Дух и заповеди! (Чрез дялото на Святия Дух ще се изяви и първият вол, първата сила, първата истина – Законът.)
Но сред тях е и Ваал – заблудата, лъжата. С тях ще си послужи Бог чрез съсъда да унищожи заблудата, а единият, вторият вол щеше да се раздвои за жертва. Това означава, че едната половина от жертвата, Истината за Духа Святи щеше да бъде поядена от огъня. Половината от заблудата обяснява: заповедите са от Бога, но Духът е от Сатана. А другата половина казва: Духът е от Бога, а заповедите са на кръста разпнати. Това е лъжата, измамата Ваалова, която щеше да е жертва на огъня!
Бог е любов, но и огън пояждащ! После каза: ”На върха на тая скала издигни олтар на Господа, твоя Бог, според наредбите! И вземи втория вол“ – изпълнението се извършва във Втория завет. Под свидетелството за два вола се разбира: две сили, два Завета, два ратая, две племена, два духовни двигателя, две деноминации – Петдесятни и Адвентни, които представяха Бащиния дом в Седмия период. (Веста, Светлината и силата, за които е отредено да са сред Бащиния дом!)
И в същата нощ Господ му каза ”Вземи бащиния си вол, втория, седемгодишния, та съсипи Вааловия жертвеник и съсечи Ашерата, която е в него!’
Бащата имаше два вола, две сили, с които действаше, с които си служеше седем години: сочи на Седмия период от Втория завет впрегнати в един ярем, но седемгодишният в Седмия период, това са две средства, две оръжия в собственост на Бащата, с които си служи в един дом, в един ярем, една Истина, едно дяло в дома на Бащата! И сега, когато Ваал, лъжата Лаодикийска се намира в дома на Бащата, пак Отец чрез тях ще действа да унищожи заблудата – половината от чифта ще е жертвата на огъня, пояждащ заблудителните учения, поставени върху олтара Божий.
Наистина дялото Господне, домът Божий се обслужваше от един чифт волове – два ратая, съединени в един ярем – две Истини, но в два отдела, две деноминации. Волът, който бе изискан, седемгодишният, в Седмия период сочи на Истината, че едната половина от двете деноминации ще пострада при градежа на Божия олтар. И то тези, които приемат единството на Светлината, ще живеят, а тез, които отхвърлят, ще бъдат жертва на гневния плам на огъня пояждащ, заблудата. И всичкото това Слово намира изпълнение на воля Божия във Втория завет! Тъй унищожената заблудителна вест ще погълне половината от чифта (това е средството, с което Бащата си служеше).
Двата вола това са двете двигателни Истини с които се изявява Великият Бог – Баща! В старозаветното изпълнение на Спасителния план – десет заповеди, Морален закон, а в новозаветното служение духовното, реално обрезание в Духа Света създават Юдовия олтар в чин ”Илия” за изпълнение в сетното Божие намерение като скончание на Спасителния план чрез Съд велик. Чрез тез два вола – преобраз на двете заветни Истини Бог ще събере двата отдела в един, двата духовни дома, двата рода, двамата братя – Юда и Израил в единство на дяло за изпълнение на служение пред лицето на Бога и Съда.
И докато те не се явят в единството на Христа с Отца и унищожат враждата между тях, да приемат съединението на Дух и заповеди, два отдела в едно тяло, една скиния неръкотворна, две велики и могъщи истини, сили на светлина, не ще бъде угодна и приета жертвата им на служение! Въпреки противодействието, ние виждаме пак Бащиният дом прочистен, Ваал изгонен, срутен с жертвеника от самия Син на Бащата – Христа и на върха, на голяма духовна висота, издигнат е нов олтар, но жертва са ония, които не ще го приемат да се явят в единство на светлина! Тъй в Седмия период ще бъде прочистен Бащиният дом от заблудата чрез личното дяло на Сина! А сам Бащата ще защити дялото Си, чрез Сина извършено, пред въстаналите роптатели (градски мъже лаодикийски ръководители). ”Ако Ваал е бог, нека сам защити дялото Ако Лаодикия е в пълнота, нека устои в проверката Божия чрез огнения плам на Духа Света – меча Господен!
Това е Светлината Божия, огнена, която иде да отстрани всяка заблуда в пресяването, прочистването на дома Божий! И така, моля Бога, щото никой да не дръзне да порицае, да отхвърли живите Слова Светлина, дадени чрез огън я на Духа Света! Тъй Лаодикия. състояща се от две племена, две деноминации в Седмия период, голямо и малко събрание – Юда и Израил като Бащин дом, внесли заблудата в него, ще бъде избълвана, очистена от неправдата, лъжата Ваалова. А половината ще бъде жертва върху олтара новосграден извън Бащиния дом върху твърдата Канара чрез пълната Новозаветна светлина: Оправдание чрез вяра в кръвта на Сина Божий, Агнеца Христа!“ О, колко много говорят тез слова: ”На върха на тая скала издигни олтар на Господа, твоя Бог и според наредбата вземи втория вол, та го принеси за всеизгаряне с дървата на Ашерата, която ще съсечеш” (Съдии 6:26)! Коя е таз скала над вси голи бърда, върхът, о, това е сам Господа Исуса Христа! Но първо трябва да се съсече Ашерата, заблудата и издигне Правдата на святостта на висота! И какво Бог пожела от избрания за целта съсъд, комуто се довери и лице с лице Ангелът Божий му говори?
Да се срине заблудата, внесена в Бащиния дом – това е дяло на действие и сочи на туй, че Съдът Божий ще започне първо от дома Божий. Да възстанови Правда върху твърдата основа на скалата – сам Христа! Да яви олтар на правилно служение. А нима нямаше олтар на служение в Седмия период, Лаодикийски? Поради въведената заблуда в дома Бащин – Лаодикия, в едно със светските нрави, лъжата царуваше като господар и се проповядваше от святото място – амвоните, нямаше свят олтар на свято служение. Не бе възможно сграждане на такъв там, където властваше разделението на Юда и Израил, възприемането на Ваала – заблудата на беззаконието и хулата, подвизаващи се в името на живия Бог като дом Божий с неправдата сред него! Отговорът на Лаодикия при изобличението й от Верния Свидетел бе: Богат съм, замогнах се, нямам нужда от нищо!” О, не знаеш, че ти си окаяният, нещастен сиромах, сляп и гол! Откр.З:17.
Възможно ли бе да се сгради свят олтар от камъни живи съсъди, в които е вмъкнато служението на Ваала – лъжата и света сред тях, озлобени брат против брата, изпълнени със заблудителни разсъждения? Те тъпчеха Божиите святи правила и тъй продължаваха в беда. Докато удари часът на Съда Божий с върховна заповед чрез Ангела до съсъда избран! И изпълни ли се предупреждението на Верния Свидетел: ”Покай се, да те не избълвам из устата си!“ Покая ли се Лаодикия чрез предупреждението на с.Вайт и прие ли Светлината в пълнота върху трите Вести? Не и не! А Бог избълва ли я? Да, и то в миг, когато не знаеше тя яви се Той като крадец, през нощта и срина лъжата, а възвиси Правдата вън от дома Бащин на твърдата канара!
И там намери изпълнение Словото в Откровение 14:12 Откровение 18:4. И как се посрещна великата милост Господня през 1950, 1951 години? Разумяха ли лаодикийските водачи волята Божия чрез новосградения олтар (новото дяло на Ангела четвърти и Гласа небесен, що слезе от Небето)? О, повдигнаха се градските мъже лаодикийските светила и поискаха неговото унищожение, на съсъда като дяло на Светия Божи дух! Искаха те да засенят светлия лъч от небесата с мрачен облак и тъмнина!
Но Бог поругаем не бива! И с един замах на сила – Мощ небесният Бог срина мерзостната лъжа на Ваал и постави на върха на скалата небесния лъч на Правдина, да огрее Земя! Тука ясно проличава пряката намеса на Отца да защити дялото Си чрез Сина! Вие ли ще защитите дялото на Ваала? Или вие ще го носите? Който защити неговото дяло, нека бъде умъртвен, докато е още заран! Ако Той е Бог, нека сам защити дялото Си! Защити ли се Ваал? Умъртви ли се Гедеон? И как ще се умъртви онова, което Бог не умъртвява, а благославя? А как ще се защити онуй, което Бог срива и проклева? И наистина още в първите стъпки на Земята чрез Гедеона, Гласа, тръбата пролича дялото Божие, светлит лъч на небето, с който Господ озаряваше Земята чрез съсъда избран на милостта Божия! От тез Слова ясно се вижда, че сам Отец ще осъди с присъда тежка всеки, който дръзне да хули или руши дялото на Светия Дух чрез Ангела четвърти и Гласа! О, славна Светлина от Небесата, бъди благословена от Бога Всевишни сред Земята!
”Затова още същия ден Бащата нарече Сина си Еровоал – нека се съди Ваал.“ Ясно е, че дялото чрез Четвърти ангел ще се разреши само чрез Съдебен процес, ще се осъди Ваал – лъжата в Бащиния дом. И тъй ясно е, че се явява действие на Съда, който започва първо от Бащиния дом! Той осъжда всяка заблуда и лъжа, ще очисти дома Божи от неправдата – ще отсече всяка ветва, която не е повярвала, не е плод родила! В това време на Съда се явява нов олтар като правомер на служение и жертвата ще бъде благоуханна и приета от Отца! Ясно е, че при Съдебния процес на прочистване служението в дома Божи не ще има борба, но ще бъде със Сила и Мощ на Небесата чрез съсъда, дара на знамения и чудеса, който ръководи в Правда самия съсъд, за да го въведе в изпълнение на волята Божия.
(Действието на Бога при пресяването е съвършено различно от това при сграждането на олтара!) Сам Синът Божий Христа ще действа без да предупреждава! Предупреждението е минало в изпълнение и доказателство е новият олтар на служение, и жертвата е в реално служение върху него! Те ще свидетелстват за лъжата, която е осъдена от Съда и заменена с Истината и Светлината. При появяването на новосградения олтар на служение с жертва на обединение на двете Истини, Дух и Закон в единство ръководена от Христа, ще разумее ли народът Божий и ще познае ли времето на Съда, който започва първо от дома Божий и възстановява се олтарът като правомер на служение в Дух и заповеди, съединява два Завета в един чрез Съд велик на Небеса? Не всички от Лаодикия ще разберат и познаят времето, но верните ще познат явлението на Съда чрез прочистването на дома Божий от лъжата! Това са тези, които са били будни с масло в светилниците. Всичко това става безмълвно в нощта в слепотата на Лаодикия и тя не ще го съзре!
Вместо радостна хвала към великия Законодател и Съдия за милостта Му голяма спрямо верните негови, Лаодикия ще се повдигне в хула и яростна злъч, гняв ще изпълни техните сърца спрямо верните и безжалостно ще ги оскърбят! Те ще порицаят съсъди и дялото на новото служение, новия олтар ще обявят като дяло на сила от Сатана. Но тази хула и клевета ще бъде без цена поради светлия лъч на Правда, милост Божия, ще сияе като брилянт в нощта в сърцата на верните чрез Духа Света и те ще развяват Знамето на Правда сред народи и племена. Но освен лъжата, заблудата Ваалова сред дома Бащин, Лаодикия, сред стана на Израил вилнее Мадиама, Вавилон и ограбва благословенията, които им изпращат Небесата! Двете злини за дялото на Бога сред дома бащин и стана Израилев стоят пред Божието Лице!
Дотук стана ясно как ще бъде очистена измамата, лъжата Ваалова сред дома Бащин!
Предстои борбата с Мадиама. Вавилон!
След сграждане на новия олтар, остатъкът, в единство със съсъда Божий, склочи Завет на мир с Бога!
Слово от духа Света в изяснение Истината на Бога в служение чрез Божия остатък.
След Третия завет, който остатъкът сключи с Бога, което бе сключване на Завет между Бога и Третия духовен Израил, поведен бе остатъкът към Правда Божия чрез строежа на новия олтар сред него за вярно служение в единство на два народа, две Истини! Тъй тръгна мало стадо на Христа, сплотено в единство на вяра като една душа със Знамето на оправдание в Христа! О, това бяха велики мигове на безгранична радост от Небе, но нападаха ни непокорните и ужас всяваха в душите ни. Обвиняваха ни като глупци и ни наричаха зли духове! О, скръб нападаше сред родовете ни, но въпреки всичко Могъщият Бог ни водеше със сила и Мощ чрез Глас от Небето с видения и откровения, които се даваха и сред малкото стадо Божие! Сред скръб и огорчения се явяваше Божията милост на утешение! Наистина лаодикийските светила ни хулеха (ревяха градските мъже), Съдии 6-та глава. Те наричаха Божия съсъд медиум! Бяха облекли мантиите на. съдии и съдиха безогледно Божиите истини, изявени чрез избраните, които притежаваха плодове на Святия Божи Дух!
Лаодикийските слепци не виждаха огнения блясък на Божията милост в проява на светли лъчи рано, още в проблясъка им сред мрака духовен, земен! Нито усещаха уханието свежо на небесния Зефир Духа Святи, който освежаваше и готвеше рода Божий за големия Сватбен съдебен пир!
О, не разумяваха ослепели, не виждаха блясъка на Божията светлина чрез трите Вести в пълнота! Те се бяха върнали векове назад и бяха облекли съдийска мантия, насъскваха хищната тълпа и тя ревеше: ”Разпни го, разпни го!“ И ето яви се в повторение дялото на разпятие спрямо Божието действие в изявление на Светлина! Ония, които се заблудиха в слепота (градските мъже), лаодикийските светила, ревяха срещу съсъда в чин ”Гедеон”, употребен от Небе и се обявиха против новосградения олтар на върха на скалата – дялото велико от Небесата, наричаха ”съсъдите” лъжепророци, спиртици, зли духове, това не е Божие дяло! О, в тежката духовна слепота, в която те бяха изпаднали, те не видяха яркия лъч на Светлина, който раздираше небесните мъгляви хоризонти и пробиваше си път светлата зора, озаряваща в утрото ранно Земя с олтара нов сграден на канарата Христа! Те не познаваха и своето окаяно състояние и мястото, което бяха заели на Земята и ревяха, ревяха: ”Спиртици, медиуми!” Да! Те в повторение на древните събития оцапваха своите ръце, но що от това? Нали Пилат ги оми и Лаодикия ще стори това и тя тъй ще навлезе в служение на съботно упокоение! Книжници и фарисеи – законници! Какво от това, че Словото казва: Непростена е хулата спрямо Дух Святи, смъртен грях е това!
Те са голямо и малко събрание, Юда и Израил, а и израстък сред тях се е явил в реформаторска одежда на измама и лъжи! Какво от това, че и днес тя, Лаодикия, чрез своите светила в гроб мрачен на неверие полагаха лъча златен на Небесна светлина, който идеше да пръсне мрака земен и да озари Земя? И викаха в мрака свой в слепота на своите думи: ”Разпни я, разпни!” Кой, Бог ли, Който с милост погледна от висини, ще разпне ”Своите очи”, небесни сияйни лъчи? Не разумяваха ли те, че Бог Всемогъщ с милост велика в единство със Сина бе разрушил измамата Ваалова, внесена в дома Му и издигнал олтара на Правдата, за да сформира Своя Боен легион? Но слепците не виждаха яркия лъч на Светлина, нито усетиха Зефира, носещ Росата кат ухание небесно над Земята! В бурни изпитни, в скръб и тъги поради неправдата Лаодикийска продължаваше мало стадо на Христа да върви сред жестокия вой на неверие и слепота!
Поради тежката хула над светостта Лаодикийските светила тежко чуваха, не виждаха и не чувстваха! Не разбираха как ухаеше лехата с оросени цветя, аромати се носеха към Небеса и чудна песен пееше славеят, озарен от златния лъч на Небеса! И викат с глас висок: ”Святи сме, съботата пазим, езици говорим, ние сме реформатори смели в нощта! Ето, ковем щик за борба!” О, не разумяваха те, че ”Не със сила, ни с крепост, но чрез Духа Ми”, казва Господ (Захария 4-та глава), дар велик от Небе! Можеха ли те със силите свои да изковат характери съсъди за сграждане на стената Ерусалимска и олтар на свято служение? Небето е грънчар, а ние сме глината! Може да ни духом новороди, но само с покорство в Дух и заповеди! А нас със сила и Мощ ни въоръжаваше сам Небесният Израилев Вожд! Само таз сила и Мощ щеше да изкове щикове за борба! Но ”градските мъже” продължаваха да съдят Божиите прояви (Лотовите гости – ангела).
Мало стадо не се убоя, то вървеше тихо в своя път с наведена глава, макар и да го замерваха с камъни и да го удряха по гърба под ясния Глас на Небеса! То преживяше сочната трева, оросена от Небеса и вървеше в пътя славен след Христа. Сам Той го водеше стъпка по стъпка на Земя! Сред него се вееше Знамето бяло на оправдание без бръчка и петно, макар че падаха жертви отстрана, попаднали под ситото на изпитня преди да се яви огнена борба!
Тъй след третия Завет на мир, сключен с Бога, Третият духовен Израил като остатък малък продължи сред градушка от хули и ругатни. Но с мощни светлини от Небето – видения и откровения за бъдещи благословения вървяхме ние сред изпитни и преминахме три сита! Това бе дермон, що очистваше демона сред блюдата – средно сито на благодат и трето сито, най-фино (сред рода) на милостта. О, това бе велика милост на Небе за малото стадо на Христа, което ден и нощ вървеше след Гласа! Пред олтара на живия Бог непрестанно стоеше молитвен страж и молеше Отца за сила на издръжливост чрез духа Света, но пак хула и упреци се явиха отстрана: ”Изморявали са се ангелите, ако се молим повече от пет минути!” Да, оплюваха и молитвите ни пред Небе, които бяха жертвата благоуханна пред Престола на Отца, принасяна от покорните Му на Земя! Влаха те с глас голям, облечени в беззаконие и хула, че ние сме неразумните пет съдби, а не виждаха в голямата си слепота емблемата златна на Христа чрез Знамето Му – Светлина в нашата ръка като Вест на оправдание чрез вяра в кръвта на Христа!
Но въпреки големите борби и изпитни, ний вървяхме все напред, водени от ”Знамето бойно на оправдание”! Високо го издигахме като знание и познавахме Славата Божия, чрез глас на ”славея” те чуваха свидетелство за милостта Божия сред нас!
Амин!