За спящите, вървели с вяра в Бога и не са освещавали четвъртата заповед поради много причини, се знае, че на ”езичниците” светлина за съботния ден се даде едва в 1844 г. във времето на весталката Вайт и дялото на Третия ангел, в ден на голяма милост Божия чрез вяра в Христа, те намират защита пред Съда и оправдание приемат чрез надеждата си в бъдещото изкупление чрез вяра в Христа Исуса.
Но не е така в дните на Скончание – времето на Съда, особено за познаващите истината за десетте заповеди Божии. Това особено засяга работниците в Божието дяло и за тях няма оправдание, ако нарушават четвъртата заповед за съботата и не я освещават чрез Дух Святи. Става дума за работниците, а не,за спасяемата душа.
Става ясно, че двете Лаодикийски общества, крила на една църковна съдба, се явяват в един период църковен двамина братя единият Юда духовен и Израил – другият, воден от церемониалното постановление, пазещ четвъртата заповед. Те са вървели в своето духовно явление едновременно и се явяват като две деноминации, ”две пещери с по петдесет пророка”, т.е. скрита Пророческа светлина, която носят във Вестта си. Народът Израил се явява като носител на Вестта за четвъртата заповед съботата, освещава я, но отхвърля новозаветния жест на изкупителната жертва – кръвта Христова, пролята на Голгота, която изкупва човешката душа – Новозаветната същина. Те пазят по форма четвъртата заповед за освещаването на съботния ден, но не приемат жеста Христов, който е новозаветно изпълнение и цена на изкупление!
А кръвта Христова очиства сърдечния олтар и го обрязва в Новоерно духовно юдейство. Но независимо от всичко това, тез две деноминации – Адвентисти от седмия ден и Петдесятни са ”двете пещери” във времето на Илия, докато Илия съгради ”олтара свещен на Кармил” и се яви дискусията между заблудата и Истината.
Олтарът Илиев на Кармил е строго определеният Божий преобраз на Четвъртия ангел от Откровение 18:1, идещ под небесната благодат и силата и славата Божия чрез огъня на Святия Дух, който се изявява чрез служението олтарно на пророк Илия като дяло на Ангела четвърти в чин ”Илия”, строго ръководен чрез Глас от Небето, което решава съдбата (явената дискусия – Съдът над Вааловите заблуди в чинове на пророци).
Дялото на Ангела четвърти е дяло съдебно над двата явени олтара в едно и също време: единият явен от Илия – Ангела четвърти, олтар Божий, а другият – олтар на Третия, Лаодикийски ангел, на Ваала, с лъжепророци на пророчески служения, служители Ваалови, които заблуждават народа Божий.
Но прославата на Небето чрез явлението на огъня на Святия Дух, паднал над олтара Илиев – Четвърти ангел можа да спаси от заблудата Ваалова народа Божий.
Във времето на съществуващите две пещери двете деноминации Лаодикийски се явява ”пророк Илия”, т.е. силата на Съда небесен чрез Святия Дух и образува нов олтар, ново дяло, като отхвърля съществуващите две деноминации – избълва ги в чина им ”Лаодикия”, а повежда чина ”Илия” – съсъда – приемник на Гласа съдебен, под ръководството на когото оформя ново дяло, нов олтар, което издига над всички лъжеучения, които минават под един знаменател – Ваалови жреци и се прославя.
На двете Лаодикийски деноминации – Адвентни и Петдесятни им се решава съдбата съдебно като носители на Вестта Божия, а те служители Божии. Те не участват в дялото мащабно на небесния Съд, оформено чрез служението на Илия пророка в сграждане на нов олтар по подобие на сянката Кармил, в пълнота на изявление сред Божия народ Израил.
Този олтар се явява като самостоятелно дяло на небесно служение и не влиза в нито една от двете пещери – деноминации. Той служи Богу извън всяка църковна стреха по времето на съществуващата Лаодикийска църква, разделена на две деноминации като две крила, два народа – Юда и Израил, две племена, но в непълнота на служение, в Седмия, Лаодикийски църковен период.
Дялото, явено чрез чина на пророк Илия (съсъда според Малахия 4:5), е дяло на Святия Дух в самостоятелно действие под строгото ръководство на Небето, което приема прошенията и молбите и в ответ на признание дялото на чина ”Илия” – Ангел четвърти се явява силата на Дух Святи в признание на чина Илиев в оформения олтар Ангел четвърти, чрез служението на който се решава съдбата на всички заблудителни учения под знака ”Ваалови жреци” и в един миг те всички се отсичат или отхвърлят от Съда небесен – решава им се съдбата.
А Илия – олтарът на Четвъртия ангел, дялото новосградено, продължава в служение. Чрез него се прие прошение и молба от Създание до Скончание за народа Божий и жертвите от флора, фауна и човек от Земя.
Дялото на олтарното Илиево служение на Кармил е преобраз Сянка на Новозаветната същина. То изяви славата на Небето и откри огъня в момент на действие на Святия Дух – силата на Духа сред един отпаднал народ, оставен в бездъждие – без Божия милост и благодат. Но според създадената обстановка на преобраза се вижда, че тез две, съществуващи в момента пещери, носят само белези на Божии служители, но не са в пълнота на действие, нито Небето ги употреби. Но за да изяви силата и славата Своя, Небето си издигна съсъд – пророк в чина ”Илия”, когото лично ръководеше и самостоятелно употребяваше.
Но в дните на Илия лозето на Навутея беше в утеснение от Ахав и Иезавел.
С явяването на Илия в дните на Скончание, във времето на бездъждие, всичкият народ Божий беше в разколебание, заблуждение и неутвърденост спрямо вярата в Бога.
Илия трябваше да положи усилия да откъсне народа Божий от заблудите на Вааловите жреци, които съществуват под знака на заблудителни Ваалови учения. След съдбоносната дискусия на върха Кармил, Илия изпроси дъжд над изсъхналата от бездъждието земя, което сочеше на Скончание и на одъждението – Късния дъжд след приключване на Съдебния процес над Земята.
Илия и Елисея – това е дялото на великата Съдебна мощ Божия над Земята, което се яви във времето на най-големия упадък сред народа Божий и се покрива с последния, Лаодикийски период, когато Небесната светлина на два Завета Мощта е разделена в две деноминации, а останалите общества извън тях – на различни учения, и се явяват като смущение.
Съдът небесен се явява над дялото Си – църквата Си и й решава съдбата. А подема наново народа Си, т.е. спасява го от злото като му решава съдбите. Олтарът, в чин ”Илия на Кармил”, се явява в едно велико оформление, пак в Скончание, но то е духовно чрез Ангела четвърти и Гласа (Малахия 4:5, Откр.18:1-4). Явлението на Гласа чрез съсъд в чин ”Илия” – сила на Дух Святи има за задача да оформи дялото на Ангела четвърти, свързано в единство с Гласа.
Дялото на Ангела четвърти се оформя чрез Гласа съдебен в чин ”Гедеоново оформление”, който след сриване на Вааловия олтар оформя Личния свещен отряд със свещеното служение, изведено от двете деноминации, разделено в две отделни пещери. Задачата на Гласа в Гедеонов чин е да се изведе и оформи един войнствен Гедеонов отряд, чрез който ще дойде освобождението на Духовния Израил и спасението му от всички заблуди!
Това дяло е възложено на Ангела четвърти в единство с Гласа и е строго ръководено от Небето чрез Дух Святи, а целта е Духовният Израил, на когото се решават съдбите, да се освободи чрез решенията на Съда велик горе в Небето, а не долу на Земята. За изпълнение на таз велика мисия на дялото на Ангела четвърти в единство с Гласа не е необходимо множество от хора, а едно малцинство – единици от съсъди, верни Богу, с които Небето си послужва пред Съда небесен.
Дялото е оформление на олтар в свещено служение в чин ”Ангел четвърти”, а в чин ”Гедеон” се строява Свещеният боен отряд в строго оформление като личен, в подчинение на личния си Вожд Христа, воден чрез Гласа на Дух Святи.
И както е ясен преобразът, според Съдии, глави 6 и 7, те бяха проверени, опитани ”как лочат вода“ преди да са употребени. Тоз белег на лочене вода имаше своето значение – то сочеше на Същината новозаветна, когато само кръстени в Дух Святи, обрязани в духовно юдейство, приели белега на своя личен Вожд – лъва от Юдино коляно, потомъка Давидов, ще се употребят в свещения Личен отряд на своя Вожд Господа Исуса Христа. Строените Гедеонови войнства сочеха на реалния личен Христов отряд от сто четиридесет и четири хиляди в употребление пред Небето, с чинове свещени.
А днес се явяват техните живи представители пред небесния Съд, при решение на съдбите им лични и на целия изкупен народ Божий – Духовен Израил, изведен от всички народи и племена, езици и колена. Те са обрязани в ”Юдейски сан“ – чин чрез Дух Святи и имат белега реален – огнената диря на Святия Дух, незнайния ангелски език, и са формирани в Отряд лично от Вожда им, а когато са готови, строени, проверени, се повеждат във великото дяло по План за изкупление и се представят пред Небесния съд велик в правда, за да приемат решените съдби на целокупност земна. Или повеждат се в духовен поход към победа за освобождаване на народа Божий като един нов, Трети Израил, с решени съдебно съдби, изкупен с кръвните Христови цени.
Затова е и задължение към ръководещите Божии съдби – дялото на живия Бог в чин ”Ангел четвърти”, единен с Гласа на Святия Дух, водени от Небето, да са духовно обрязани в чин ”Юдеи” и да носят белега – печат на обрезанието – езика небесен на уста (лоченето)! А пазенето на Закона морален е моралното им задължение към Твореца, печатът творчески на Отца – силата и мощта на съединението, в единство на Завети два, които приемат чрез реално освещение на четвъртата заповед – съботата свята.
Тез съдби духовни са небесно въоръжение, задължително в изпълнение на водещата се духовна борба, за да са в изправност, в безопасност. Особено става дума за всички, ангажирани в служение във великото дяло на Съда велик като дяло на Ангела четвърти с оформен олтар на служение – строени Лични войнства в чин Сто четиридесет и четири хиляди”, които воюват за освобождение на народа Божий. И като борци за Правдата на своя Вожд сред Духовния Израил те са въоръжени с Моралния закон на вечната Христова държава. Те са лични представители на дванадесетте израилеви племена пред Небесния съд. Те носят Вестта и високо я веят като Бойно знаме на победата Вождова – оправдание чрез вяра в кръвта на Господа Исуса Христа. Те не могат да бъдат в беззаконие, нито пък необрязани духовно. Те са работници Божии, войни смели, водещи борба за запечатването и приемат уреждането на съдбите на народа Божий. Те не могат да се явят пред Лицето на живия Бог в чина Му на Съдия генерален без белега на Юда техния Вожд, без да са узаконени – техният закон е въоръжението на един духовен израилев народ – не са в беззаконие, а носят Вестта за Закона морален от десет заповеди Божии.
Затова те вървят в Божий път с вяра Авраамова, чуват Гласа и приемат да извършат волята Божия. Те вървят като една войска след своите началства. Ето защо за тях е казано: ”Който чуе Гласа Ми и повярва, спасен ще е”! За него отговаря църквата – Веста църковна всемирна и те, като овци израилеви, вървят след своя Пастир – Вожда Юдин, Гласа съдебен на Святия Дух.
Но тез, които приемат папството, отговорни свещени чинове сред народа Божий в последното дяло на Съда небесен, те не могат да заемат и не бива, какъвто и да е чин, ако не носят белега на духовни юдеи и не пазят десет Божии заповеди, съчетани две истини в една Всемирна вест на Всемирната изкупена църква, поверена й чрез Съдебен процес за днес. Такива може да се явят, но тяхната служба не е приета, те се явяват като Ваалови жреци. Но може и ще има такива, обрязани с белега на Юда, езика незнаен, пазещи десет заповеди Божии, които да са подчинени на врага. Затова едно е дялото на Бога, поверено на верни Негови слуги, въоръжени с въоръжението на Дух Святи, които носят отговорност за дялото – Божието стадо.
Затова едно е да си войн смел в свещени чинове на своя Вожд, а друго е да си войник или както Йоан видя строени сто четиридесет и четири хиляди, а останалите носят само бели руби и знака на вярата зелени палми в ръка!
Амин!