07 Отца, в повторение на озарение. А борбата продължи сред пустинята жарка, огнен плам кат мак цъфти, в нощ тъмна стълб огнен свети, зари му сияйни пътя озариха. Денем стълб облачен трепти, сред пустинята млечен път платно проточи!
070 сионовата дъщеря, потопена в заветни потопения Твои от земята, като награда Господи Твоя приеми и венеца на главата й Ти, Боже от днес поведи я в пътя млечен, пътя правдиви на правдата Твоя в чин ”Павлово малко” да продължи сред земята и като награда Благовеста да полети с крилата на чайката бяла на пчелата на щъркелица млада и да обиколи земята, като факла горяща в пламъците сионови да озари тъмнината и нека всякой да чуе благата вест.
215 ”О, плам, плам който ми опаляш гърдата виждам аз повоя на съдбата да се спуска през Ориона към земята, млечен път на небесата, зора лекокрила с омара земя повила. Иде Той,
214 Отварям Ти врата, ела в олтара свещенодеен за съдба чрез живите ”тухли” и приеми молитвите чрез жертва на хвала в единство на съдба и ме води в пътя на правда и като ”млечен път” да поема път към небеса. Амин”.
200 ще се явиш над стратосферните селения над магнитните поля в лазура небесен, твоя бъднина. О, плеади сини в багра на небе, вий сте свидетели на мощни съдби. Воале млечен път в зори отнеси й привет от багрени дъги, оттенъци седем на верни сестри чрез тръбни [звуци/ на мощни певци, че миг върховен й предстои. О, Орионе светли, пояса си стегни, входа й триумфален ти пази на смелост ярка лик си ти. Че скоро облак буреносен ще се яви. На поднебесно царство корона се отне, че Съд велики яви му лика.
231 Но питам те, где беше ти, кога деня се роди и воал бял пови, и злат лъч озари, за да дириш ти истини Мои. Сега ти знаеш ли седемте, плеадите или послания бял млечен път, воал на небеса. О, не се мъчи да разчетеш лицето на земята, нито на небето, ни да изследваш пътя Ми свят, по който преминава Моята мъдрост, за да те спася и кат главня от огъня изтръгна. Но се смири с наведена глава, ти и сал се въоръжи с търпението и чакай волята Моя да те употреби или освети. Но ако по твой ум бродиш ще те опропасти и не ще се една с една свърти [врагът/.
223 Прострян съм млечен път на съдба сред лазурни простори, съзвездия – Твоя съдба. И днес сияя в нощите потайни, в зорите пламенни, омари на съдба, аз хвърлям над падналата Твоя съдба и я препасвам, кат пояс екваториален на правдата Твоя. Покланяме се единни с изкупени съдби от флора, фауна и човек от паднала земя. Пеем ние, всемирни съдби от векове, времена и дни и Ти се покланяме единни чрез тройния страж сред земя, като всемирна милост на изкупени съдби, дялото на прободената Ти ръка, и единни с войнството свещенодейно пеем хвала. Хвала ден и нощ сред целокупната земя за победата славна в Армагедонската война.
251 О тайна не е, нито е скрит Всевишният Творец на природата и науката. Той не се е забулил в мъгла, нито се е скрил в бездна. Той е Могъщ Творец и като мощ е изявен в Своето творение и Неговото преднамерение е внедрено в самото устройство на Неговото творение. Но каква е била Неговата цел в строителния предел? Дали е тя прищявка или ясно определена цел? Наистина плана устройствен на небето и земята са строги определени две могъщи системи. И те пред целия Всемир са ясно определени за таз цел. Небето със своето устройство на системи изявява Творческата Му мощ на Велик Строител. Закономерността Го изявява кат Законодател сред Своята творба.
Също и земя кат прицелна точка е една и единствен план на устроение изявява тя в своята съдба кат арена бойна на едно дълго съществуване на борбата. Но защо е тъй и туй не е тайна сред земята? Тъй като Всевишният Устроител в устройствения й план на съществувание е вградил всичката Си мъдрост и знание и я е пристегнал с пояса атмосферен, кат свидетелствена съдба и тогаз Той я е украсил с нейния престиж и произход. Тя, земя е красива кат една жена. Да, по образ и подобие тя е жена. А нейният произход е ясен. Щом земя е с корона на глава е ясно, че тя е от коронен произход. Но защо тя е именно бойна арена? Защото за нея се воюва. Наистина сред арената земя е непрестанна борба и живота воюва със смъртта. Но изявено ли е това?
О, да небето мъж, воин смел на живота строил войнството и имота си и води за него непрестанна борба, която е фигуративно или свидетелствено внедрена в земя и нейните атмосферни пояси. И туй именно е по строг план на устроение кат могъщо изявление сред земя и земното селение пред цялата Вселена. Всемогъщият Строител е внедрил цялата система на злото, което воюва с доброто или смъртта с живота и единствена цел на Всесилния е да победи злото – смъртта, за да възтържествува доброто – живота. Тук именно е и Неговата цел чрез устройствения план на земя, небе и земните три пояса творения. Тук именно човекът на греха сам си спуска булото на слепотата и се увива в мъглата или пък съзнателно отхвърля мъдростта Творцова, за да ограби Неговото знание и да го препише на себе си – науката, която само се сблъсква със закона на развиващия се план на водещата се борба за победа на живота.
Земя е с корона на главата. Тя е жена и двете са в един и същ смисъл на думата изявени. Но в техните строго устройствени системи са все едни и същи цели на действащия план на спасение, разгръщащ се сред земното селение, за да се яви именно устроената цел на живота в човека – жената. като съдба над земята е показано свидетелствения план в развиващото се изпълнение и е тъй свързано помежду си, че никой не би могъл да го не съзре или разбере. То е ясно изразено и фигуративно пояснено, потвърдено, че земя в своя устройствен план на строежа, Строителя е устроил така, че тя да се изяви не само съставните й части кат материя [жена – плът], но и в своя независим от нийде пояс препасана духовно, две съставни части на материя и дух. Тя е земя окръжена с атмосферният пояс, но той е и едно велико откровение на мъдростта Творцова в строение кат велико свидетелство за земята и нейната съдба. Защо я е построил нейният Всевиш Строител и тъй смело се е проявил чрез всички подробни внедрения в нея – материални и духовни – атмосферни. Но и себе Си с голяма любов и откровение е изявил чрез небето – небесния купол над земята и с план на закономерност кат Велик Законодател. Той е внедрил могъщата Си цел на отбрана земя с небе кат един Велик Воин на живота, който воюва за Своята съкровена любов съдба, жена, планетата Земя. Тъй е изявена планетата Земя и Твореца й в чин на Воин на живота чрез небето. Но Той явява Себе Си чрез могъщо доказателство, че е Дух на истина и живота и че е Велик Победител, опасан с живота над бореца на злото – смъртта. Планета Земя е бойната арена. Над нея летят две съдби и кат могъщо свидетелство се изразяват в устройствения й план. Тъй светлият пояс на деня явява целта на светлината на нейния Любим, водещ борбата за победа над смъртта. Той я обгръща в нейния сватбен воал, омарата, за да го видят в ден вси творби на небето и земята. Там над нея разперва бели крила и вода светла съдба – деня. А в него изгрява ясно слънце на живота, което изразява Неговия чин и дарява на три пояса земни живота сред планетата Земя. Може ли човекът да го отрече или да рече: не съм видял? Да, може но в победата не ще има той дял на живота. Именно тук е изразено свидетелствено чина и целта на мъжа, небето – Създател, Строител и Законодател. И Неговата висша цел над планетата Земя и земния предел. Това е тъй ярко изразено внедрено, сочещо тез две съдби, че не могат да се отрекат пред цялата Вселена: планетата Земя; земя – жена, а небето – мъжа. Земята изявява своя произход и съставните си части ясно: материя и вода, за да съществува. Небето – мъжът и неговия състав цел и съществуване: Дух и живот духовен. В човека това са две ясни съдби – мъж и жена неразривно свързани помежду си кат едно цяло. Не може жена – земя без небето, нито жената без мъжа. И тук именно е изявил строго Себе Си – Строителя и наш Творец и внедрил в Своите творби неизменно свидетелство на нашите съдби на живота и целта на борбата спрямо живота пред целия Всемир, Вселена, за да не Го никой обвини, че Себе Си не е изявил. Но Той е Дух истинен и в Своя система на строежа е внедрил доказателствата и я е опасал свидетелствено с поясите на атмосферата. Чрез тях Той, Великият Строител Законодател е изразил и целта на съществуването на борбата и победата.
Но борбата е духовна, тя се води на смърт и живот на робство и свобода. Кой може да я отрече сред земята? Нек изяви значението на природата щом не я признава. Нека обясни целия земен и небесен строеж и атмосферните влияния на живота сред земята. Но как те са тъй свързани с живота, че без тях земята не би могла да съществува, без небето, слънцето, живота. Ний ясно ги долавяме, и тъй осезателно съзираме и ги разбираме, но по желание ги крием или недостатъчна смелост да ги изявим, или признаем и с тях да приемем техния Създател или Творец. Но да обясниш състава на земята. Само като материя тя е доказана но главната цел е да разберем, че материя без вода и дух не е възможно. То значи земя във вечен хаос, мрак. Именно хаосът е който се отстранява чрез духа и се явява смисъла на съществуванието чрез жизненото внедрение над земята и водата, атмосферата – духът в човека, който го умъдрява и движи в живот съзнателен. Именно тук е главната съдба на небе и земя, мъж и жена и те именно са две неразривни точки на живота движещ на Всевишния Строител, Законодател имота – земя с три пояса земни творби, вмъдрени да разбират ясно и да се борят за своето съществувание, не само материално – материя, но и духовно – духа. Тез две могъщи съдби са строени по строг план на Вселената и едновременно в тях свидетелствено внедренията изявяват тяхната цел и смисъл на съществувание под строгите закони на Законодателя в управление. Но до тук е само строежа на земя в материя и на небето в дух или жената.