”Не съм ли ваш Пастир с прободена ръка, не ви ли каня сега на пасбища тучни и бистра вода за гладна ви душа? Отдавна Слънце зайде при угари черни, отдавна вятър вее и стада Ми разпилява, отдавна потъват чадата Ми в беда и не виждат Светлина. Но смилих се за чадата Мои и им изпращам Светлина – Фар на светли лъчи да им освети измъчени души. Но уви! Тънат в слепота и не виждат те сега фаровите очи – това са Моле, Исусовите очи. И тънат в земна суета и мислят, че са на висота кат са приспали Духа Света.
О, не знаете ли сега, че свидетел пряк пред Христа за вашата душа е Духа Света? Не ровете угари черни, не търсете храна – не ще намерите зърна. Отдавна гарвани я изкълваха. Няма вече слънчеви лъчи, освен Моите очи. Затуй се под фара приберете и по тях пътя поемете, и при нозете Ми се наредете. Пастир съм ваш и ще ви заведа на оросени поля и бистра вода.
Затуй чуйте заповед Моя не за похвала, а за съд. Вий потъвате в беда голяма, както преди бяхте в света горди и самонадеяни, алчни и жестоки, ровите се и сега и търсите правдата своя, и забивате нокти в Мота душа. Не смирени кат деца, а с вдигната глава тръгнали сте и сега да разпъвате пак Христа и да търсите слава, но не Моя, а ваша. Ей, чада, покрити със слепота, смилих се пак над вас и протегнах Своята прободена ръка да ви на светлина изведа в Истината на Отца и Сина, и Духа Света. Амин! Затуй дал съм ви сега фар и Светлина, но покрити сте със слепота и не виждате Неговата Светлина. Затуй покайте се за това, наново елате при Христа и изпросете прошка за вашите братя и сестри, що тънат в греха, но нямат Духа Света да им бъде свидетел пред Отца и наедно посрещнете земната беда, за да не съкруши заблудилата ви душа и да ви отведе далеч от Христа.
Това са завоите в света, отклонения от пътя Христов и самонадеяни слепци тръгват по тях, както на земен карнавал, устроен от хищния враг да им предлага своя грях. Но забравяте ли, че за тях има Завет, за тях кръвта Си пролях, че са изкупени с кръвта на Спасителя Христа, но не дадохте цена за таз кръв на Христа. ще се запитате сега, що е завой в пътя на Христа?
Ето що е: Направите покаяние, получите обещание – духа Света, спасение пред Отца, имате Ходатая Христа и виждате пътя на спасението, и тръгвате. Но уви! И крачка не направили, срещнете беда и в завоя на света – ”може” казвате, и ”това не е грях пред Христа, аз съм спасен”. И ощ не минала грешка една на слепота, ето пред вас е пак беда. И тъй пак сте в завой на греха. И така продължавате безспир и губите своя мир. И като стигнете края, викате: ”Не сме ли опростени, не сме ли Божии чада, защо е всичко това?” И тогава повдигате глава към Спасителя Христа, но казва ви Той: ”Назад, назад!“
Поглеждате сега и не виждате даже и следа от пътя на Христа. Отдавна сте поели завой встрани и навлезли сте в света. Но не знаете ли това, че пътят на Христа е святост и чистота? В него няма душевна тъга, а само радост, любов, мир и покой в Христа. Но като смирени и отзивчиви чада Господни, като забравите своето ”аз” и го заместите с ваши Спас. Затуй ви каня към покаяние, за да ви орося и преброя, и Моите верни да събера, към зари светли заведа, защото иде веч на Земята сеч. А къде ще са Моите тогаз, не ли под Моите крила? Но вий сте с петна, затуй ви каня към покаяние и чистота, смирени в пътя на Христа. Напълно да ви възобновя в Истината Моя на святост и чистота, а не със земна суета. Не стигна ли ви, чада, когато бродихте в света и тънехте в беда, и живеехте в греха, не стигна ли ви, чада, избрани между света? Крепете се в Духа Света и оставете всичко настрана, а заработете само за спасение на душите ви и на вашите братя, които тънат в беда, но не познават пътя на Христа, ни Истината на Духа Света. Хайде, с мир останете, вий, кои се сърца отворихте и приехте Моите слова. Защото и сега имам Аз чада, но боли Ме и за заблудените в света. А ти прочети и на всички изпрати тез Слова, да ги чуят вси, що стоят при Моите нозе. Но които се закоравят, ще се заблудят и ще погинат в света в своята слепота. Затуй ви зова сега кат войници на Христа да застанете трезви под Знамето на оправдание като Мои чада и да работите трезво сред невежите стада.
Заповед е Моя – изпълни я!“
(В този ден валя червен сняг.)
Молитва на пророка:
”Не си ли Този пазител, що ожидам Те сега, човешкият Спасител на грешната душа? Не си ли Ти Тоз, що понесе теготи и сам се остави на неверни клевети? Не си ли Ти Исуса Назарянина Христа, що кръвта Си даде за човешката душа? О, защо да се плаша, когато Ти бдиш за стадо, денонощно врага Ти следиш! Зная, любов си, но и много ревнив, за Своите Ти фиш. А когато се заблудим сред земни суети и пътя изгубим сред скръб и теготи, Ти с Глас нежен ни зовеш от пътя неправи да ни спреш. Но има ли смирение сред Твоите чада? Не са ли те суетни и тънат в суета? Питам Те, Всевишни, с горест в душа, ще има ли раздори още сред чада?
Моля, Боже силни, простри Твоята ръка, слепота и заблуда смъкни Ти сега! И тогаз единни да си подадем ръка, да бъдем сплотени под Христовите крила. Тогаз Ти кат майка ще ни призовеш и ще има мир и правдина, любов и саможертва сред Божиите чада. Събрани ний тогава под Твоите крила, ще бъдем за похвала сред чада. Не ще сме сами, но с нас ще е Христа и ще сме измити в извора на Кръвта, не ще живеем в земни суети. Ще сме чада Христови, сплотени кат пчели. Ще бръмнем ний кат рой сред оси и търтеи самонадеяни ще прогоним вси. Тогава ще се засрамят от своите дела и ще се оставят в Христовата ръка! Амин! Заловени, ний така ще литнем из поля да събираме аромати и букети от цветя, с венци нежни на глава ще хвалим Христа и ще Му поднесем букети от цветя. А те, събрани от лехите, ще са ухание за Христовото събрание.”
”Сред чада неверни раб ще се яви, свят и чист кат дете, приютен под Моите крила, не с гордост и клевета, а с искрена душа. Тогава той ще поведе измъчената душа на моите чада, що сълзи са ронили сред земна суета. Ще имат те утеха и радост, събрани така, ще са под Моите крила, водени за ръка от Спасителя Христа. Ето откровение – заповед приеми, за раба Мой обяви. В сила ще го облека и ще го изведа, с дар ще го възнаградя за покорството му. И ще бъде осветен, свят под Моята ръка, чист от земна суета, ще има сам блага от Христовата ръка. Скоро ще изведа Моите чада, не ще оставя измама и лъжа. А само покаяни в Христа и верни чада с искрени сърца, които ще бъдат Църква избрана на Земя за Спасителя Христа. И след това наново ще я възобновя, за да бъде готова за идването на Христа.
Заповед Моя, запиши я ти сега и я прочети на Моите чада, събрани пред Божиите нозе. Така, нека чуят дори и тез, що не познават Христа, но ти събери пастири и им разкажи, че ето сега избирам Аз чада, не с изкривени пътища, а с Правда в Христа, за да поведат стадото Ми. Не искам красноречиви, но само с искрени сърца, със страх да се обхождат пред Христа, а не с вдигната гордо глава. Сам Христа се прославя в немощни и прости, а не сред наука и гордости. Вий ли Христа ще водите, или Той вас? Ей, пастири, питам ви сега: Няма ли Слово във вашата ръка? Дух Мой е във вашите сърца, защо изкривявате пътя на Христа, не се ли убояхте вий за това? Ей, чада, заблудили се в света и в земна суета, Словото Ми изопачихте и самите вий сега сте в заблуда и слепота!
Но ето Ме, сам Аз да ви събера, под Моята ръка да ви преброя, а след това да избера святи за водачи на Божиите стада. Пресях ви и не останахте, но ето второ сито и нови зърна, които ще Ми бъдат за показ по Христа в святост и чистота. Стреснете се и второ откровение приемете от Христа. Не ще имате оправдание, че не сте чули или видели, или пък разбрали Божиите слова. Ето пророк има между вас, що слуша Моя, Божи Глас. Попитайте Ме за това и ще ви изявя. От Аз сега ще направя тръба! Една имам сега и чрез нея Аз тръбя. Чуйте и приемете, и се стреснете, в едно се съберете, защото иде буря и беда за Моите непокорни стада. Но за искрените – радост в Христа.“
ВОЯТ НА ПЛЪТТА
(Отговор на Отца след отхвърляне поканата към Петдесятните църкви)
”Във воя на плътта свирепи в духовната борба имало е и има слепи против Светлината на Христа. А за Правдата велика на Могъщия Господар ще има светила вечно пред Божия олтар. Злъч, лъжа и мерзост са всички неправди, а за Светлина, за Правда има души жадни. Вой се носи в лукавите души, а мъст им не свети на мисли зли. Троица съм могъща, Създател на целия Всемир и бдя непрестанно за човешкия мир. Определям на всеки волята Моя и горко вам, книжници, що слепи, слепи водите! Вой се носи свиреп от вси мерзости вражи на слепи слуги и чадата Ми святи хулят голтаците клети. Но ето ден на мъздовъздаването иде и ще изискам в него ден кръвта им от вас, затуй воят ви свиреп не ще ме спре, нито мъст ви клета разцвета ще съзре. Орало остро съм поел и черни угари ора, Светлината Христова ще там посея. Ще я възрастя за Правда и светостта на избраните стада, от мъст и клевета ще ги освободя.
Ето иде ден, пламти кат огнена пещ, гори и воя ви свиреп, слепци, ще унищожи. Отдавна сте в немилост пред Могъщия Баща, но не търсете голи милост за вашата неправда. И воя ви на мъст и клевета, на мисли ви суетни, що бродят из света, ще премахна със сила още на Земя; и Правдата Христова ще възвестя. Амин! Сред парка вълшебни на Моя Господар букет издигам росен за Божия олтар. Минаха времена на неправда, минаха мъст и клевета и очите Ми видяха мерзостта на греха. Чада Ми непокорни не чуха Моя Глас, а врагът свирепи на слепота надмина предели за Божията правдина. Затуй Аз, Могъщи, почвам да тръбя за определените чада. Могъщ съм и силен, яздя на облак бял, ще пращам мълнии на всеки закоравял. Ето веч от Сиона тръба засвири, могъщ Божи Легион на Небесните сили, те всички са готови със сърпове в ръка, жетва ще пожънат за Спасителя Христа. В таз жетва богата сред Божиите стада има плевели много и от непокорни Божии чада. Къде сте вие тръгнали в неправда и нечистота, не ще ли се убоите от Божията ръка? Гордост и самонадеяност в душата ви кипи, а воят ви свирепи надминава вси злини. Аз Бог съм, що зова, Силен и Могъщ вчера, днес и утре и во век същ, Алфа и Омега, начало и край и на воя ви свирепи слагам вече край! Амин!
Помнете вий това – мерзост и гнусота не ще ви позволя. Пророк Аз издигнах сред вас, но с мъст и клевета и над пророка Мой посегна ви ръка.”
След изнесеното предупреждение, прочетено сред петдесятните църкви, Божиите чада се погавриха заедно с пастирите си. Но Бог им с това отговаря и изявява волята Си. Лаодикия е предупредена и знае вече волята Божия. Гола и сляпа е и пред избълване, ако не се опомни и застане според волята Божия в Дух и Слово.
04.1950 г.