Мнозина вярващи в Бога са вървяли в пътя Божий с вяра и не са познавали истината за освещение на съботния ден – до Синай и след даване Закона – от Синай.
Те с вяра Авраамова са очаквали Божиите обещания, докато се яви денят на спасение.
От Синай се явяват два закона сред народа Израилев. Оформени в държава, племената Израилеви поемат път и сред тях се утвърждава Светлината за съботната заповед. Тази заповед се е отнасяла за Плътския Израилев народ, който познава единния Бог и има обещания за идещия ”Месия”. Но всички езически племена, съществуващи над цялата планета Земя, са в заблуда идолопоклонство.
Нима всички тез Божии създания ще погинат? Застъпва ли се за тях Създателят им?
Докато Израилевият народ беше в употребление, те бяха лишени от правото да надникнат в тайните на единния Велик Бог и Творец!
Но защо е така, ще рече някой? Защото в изпълнението на Спасителния план има време за употреблението им. Те се раждат, живеят в слепота, но умират с вяра и надежда, че някой ден Бог и за тях ще дари спасение.
Обещанията, които прие Авраам, се приемаха с вяра и те се отнасяха и за тия, които не са народ Божий, но като Божии създания Бог Всемогъщий и за тях има милост.
Чрез Авраама роди се синът на обещание и навлезе в развой на съдби. Исак роди Якова, от който се явиха родоначалниците ; на дванадесетте Израилеви племена и родовата линия продължи в развой на един народ Израилев, на когото се натовариха заветните закони. Това не означаваше, че освен Израилевия народ, комуто се връчиха двата Закона – морален и церемониален, другите народи остават извън милостта на Бога. Изпълнението на церемониалния закон и освещението на съботния ден не гарантираше спасение за Израиля.
На Синай бе даден Моралният закон от десет заповеди Божии, който остава валиден за всичкото Божие създание до скончание на земния живот. Той ще продължи като Държавен закон на новата Израилева духовна държава за Новата Земя, която ще продължи във вечността.
От Адам се намножи целият земен свят, а чрез Авраама се създаде един цял Израилев народ. А Законът морален ще продължи, докато доведе и подчини всичко на Твореца за великия ден на изкуплението.
Но изолирана, само заповедта за освещаване на съботния ден не спасява – тя води Божието творение в покорство и послушание на Твореца.
Пред Съда небесен стои Законът целокупен от десет заповеди, пред който се явява създанието Божие не индивидуално, лично, но е представено чрез църквата на своето време.
Церемониалният свещен закон на Израиля сочеше на Голгота и Агнеца пасхален – Христа Исуса. Той показваше, че иде Спасителят на света, не само сред Израилевия народ, в чин ”Месия”. Но Христа идваше с върховна мисия над цялата планета Земя с три пояса земни творения, създания на един и същ Творец, които ожидаха деня на изкуплението си.
И така, ако само заповедта за освещаване на съботния ден спасяваше Божието творение, то Израилевият народ не би бил обвинен в посегателство над Сина Божий – Месия, за когото бе предупреден чрез пророците и Го очакваше.
Не бе само Израил, който очакваше Месия -Спасителя. Съвсем не! Целият земен свят, целокупното създание Божие ожидаше деня на Неговото явление, за да приеме изкупление чрез кръвната цена на Господа Исуса Христа.
Но Божието създание – човекът не разумя великата Божия цел, изявена чрез милостта и любовта Отцуви над целокупното Му творение от флора, фауна и човек.
Голготската жертва на Спасителя сложи край на употреблението на един цял народ, служил пред лицето на Святия Бог. Положени бяха основите на един Нов завет, Откриващ изгрева на свободата за целокупното Божие създание по благодат и милост чрез действието на дух Святи и кръвната цена, която заплащаше за каещия се с вяра грешник. Откри се пътят за призования народ Божий, който не бе Божий род, но по милост стана наследник на Божиите обещания, дадени на Авраама.
Пред Вселена, Всемир, свидетели на вековната борба, приключи благодатното време за Стария Израилев народ и се яви ново време на Духовния втори народ, изведен от всички народи и племена, езици и колена над планета Земя, очаквайки чрез вяра спасение за вечността. И те чрез вяра приеха очаквания Месия от Израилевия народ, който не Го позна, не Го прие и на кръст Го разпна.
Ако съботният ден беше печатът Божий за спасение, то защо ще бъде обвинен Израил, който ревниво пазеше съботната заповед? Защо беше необходимо тогава и идването на Месия – Христа Исуса и нашата вяра и надежда за спасение чрез Неговата кръв би била суетна. Вие, които търсите спасение и изкупление, не се месете, но помнете, че Церемониалният закон сочеше на Агнеца пасхален. И Той се увенча в победа чрез подвига Си голготски за езическия народ, който Го прие с вяра и стана Божий народ. А Старият Израилев народ в чин ”Свещеник” принесе жертвата за цялата Земя с трите й пояса земни селения Господа Исуса Христа и с това се сложи край на церемонията – тя на кръста голготски се прикова А Законът морален от десет заповеди продължи в служението на втория духовен народ, който беше реално поведен в изпълнението на Закона чрез Дух Святи. И дълго време беше в изпълнение на свещено служение пред Небе, докато времето на Съда небесен наближи. И Бог отново се изяви на човешкия род, но не чрез Плътския Израил, а на духовния втори народ, който вървеше с вяра в Господа Исуса Христа. И Бог въоръжи тоз втори народ духовен с единството на Закона морален от десет заповеди Божии. А езическите племена дотогава вървяха с вяра в Господа Исуса Христа и имаха надежда за спасение чрез Неговата свята кръв и с вяра приемаха символа на Завета нов – причастието- Тоз народ, който не е пазил четвъртата заповед, не е освещавал съботния ден, ще погине ли? О, да не бъде! За него се явява Ходатаят на Завета нов и опазва Закона морален и за тях се явява пред него – в Съда небесен за целокупния Божи народ и всичкото земно създание от Начинание до Скончание.
Но от деня, когато се даде Светлината за Закона, изяви се и Истината за Духа Божий, Който имаше мисията да сплоти в единство на служение духовния народ Божий.
Така се родиха двете духовни общества – Адвентни и Петдесятни, които представяха двете заветни Светлини. Като две племена се явиха те – двама братя духовни – Израил и Юда, за да явят племенната линия на Църквата Господня във Второто новозаветно време – втория духовен народ Божий. Но между двата народа – Юда и Израил, по подобие на старозаветния, не се създаде единство в служението пред Бога, а поведоха духовна борба. Защо ставаше това?
Ясно е, че и на втория духовен народ времето се изпълни и той трябваше да се отстрани!
И двете деноминации носеха поотделно истините: за Закона Израил адвентен и за духа – Юда обрязан духовно, но те не изпълниха изискването на Духовния закон Божий и не създадоха единна Църква новоерна, която беше преминала седем периода църковно време и трябваше да се представи в края на Седмия период пред Съда небесен, за да отговаря за душите, които е водила пред Законодателя и Закона на правда.
Тоз именно Закон на правда, който бе връчен на един духовен Израил, трябваше да съди Божия дом, да го претопи като чисто злато и чрез Съда и Закона да го яви в един Трети духовен Израил под Вестта на Всемирната църква Божия.
Отговорни ли са, обаче тези, които не са освещавали формално (по буква) четвъртата заповед за съботния ден? За тях ще отговарят ръководителите на деноминацията, които са водили душата и са я наставяли според разединената Вест църковна, която са носили. За тези души се отнася Вестта: ”Излезте, люде Мои!
В Седмия, Лаодикийски период, за душите отговаря Третият ангел на Лаодикийското оформление и не само за пазене на Закона, със съботата, но и за кръщението в Святия Дух.
(Петдесятните не приеха четвъртата заповед, а Адвентните, подобно на Стар Израил, отхвърлиха Святия Дух, като похулиха действието Му на обрезание чрез кръвта на Агнеца пасхален. Затова в Скончание предупредена е не душата, която се намира в Лаодикия, а Вестта е към църквата, чрез Верния Свидетел тя чува поканата за покаяние от хладкостта си! (Откр.З:14-18)
Тя, църквата, се явява пред Съда небесен. Затова отговорността се пада на лаодикийските водители, които отхвърлиха единството на Вестта – десет заповеди и дух Святи, за да бъде тя ясно изявена на човешката душа, за която е промислил Спасителят. (За тях е Словото: ”Който призове името Господне, спасен ще е!“)
Но това Слово не се отнася за ръководещия Лаодикийски трети ангел, който ще отговаря пред Съда велик и Закона на правда за хулата против Святия Дух и нарушението на десет заповеди Божии и раздели народа Божий в двете църковни общества.
Тази е причината, поради която Съдът небесен отхвърли служението на Третия ангел, и Лаодикия с двете си крила бе избълвана из устата на Верния Свидетел. Неговото благодатно време бе изтекло!
Яви се Гласът съдебен (Откр.18:1-4) на Святия Дух чрез съсъдите на почит в ново оформление на дяло на Ангела четвърти, единен с Гласа на Святия Дух в едно велико единно изпълнение, представено чрез златните съсъди на почетна употреба – църква Божия с Вест църковна, в единство на Дух и Закон. Църквата, минала Две ерни времена по седем периода – Сянка старозаветна и Новозаветна същина, която представя своя антураж – Вестта си всемирна.
Тя трябва да е в съвършена пълнота, съединила двете Заветни истини – Закона морален от десет заповеди и Дух Святи. Тази е Вестта, която църквата приема съдебно и е в пълнота – изведена от Лаодикия, съединена в едно единство на служение свещено. Тази Вест е, която изкупва всяка душа, която е вървяла с вяра пред Бога и вяра в кръвта Христова, изкупваща вината на целокупността земна. Ето защо отговорност за душите в църквата носят ръководителите и наставниците им според Вестта, която са имали за времето си.
Но за спасението на душите от дялото на Третия ангел е това обяснение – как се спасява душата след избълването на Лаодикия, която не е пазила десет заповеди и не е приемала Дух Святи – ще погине ли и ако се спасява, как ще става това Нали за душата човешка Господ Исус кръвта си проля, за да я изкупи от греха! Непослушанието към Вестта засяга ония работници, които водят дяло Божие с чинове свещени и първосвещени, В последното дяло на Съда небесен те не могат да служат Богу, ако нямат белега на духовно юдейство – те трябва да са духом обрязани, кръстени с огненото кръщение на дух Святи и приели десет заповеди! Те са строго предупредени за това от Всемирната църковна вест. Те трябва да бъдат ръководени пряко от Святия Дух и застават пред Небесния съд велик и пред Закона на правда като употребяеми блюда, а не като спасяема душа.
Но може ли да бъде друго, след като става дума за човешката душа, населяваща цялата планета Земя? А Земята е населена не само с люде цивилизовани, но има хора, които са далеч от човешкото цивилизовано общество – племена в полудиво състояние, на които нито условията на живот, нито възможността да проникне Вестта – последна всемирна, позволяват да застанат в пълнотата на библейската истина. Тези племена имат свой бит и свои религиозни вярвания, обреди езически, дори и да съзнават съществуването на Бог, те са далеч от библейската истина за Бога и спасението.
Но и за тях Христос кръвта Си проля и капката вяра, която се открива в тяхната душа, водеща до Бога, чуваща Гласа Му, във великия ден на изкупление ги спасява. Достатъчно е само в миг името Божие да произнесат. В тази Истина Словото ни уверява.
А по отношение празнуването на съботния ден, то ние празнуваме календарната събота, а къде остава духовната?
Според въртенето на Земята не всеки народ може да освети съботата едновременно с целия свят. Но и за това Бог е промислил.
При завъртането на Земята, съботата се застъпва според географската ширина и тези, които са я приели съзнателно, те я освещават според въртенето на Земята. Едни приключват, други навлизат в освещението й така че не всички земни жители едновременно пазят съботната заповед. Но все пак винаги има молитвени стражи пред Небето.
Но последната Вест ни задължава да пазим съботата четвъртата заповед Особено това се отнася за употребяемите Божии работници. Вестта е съдебна и строява свещените чинове от сто четиридесет и четири хиляди, а тяхните живи представители са задължени да я пазят като употребяеми пред Съда небесен блюда на почит. Вестта за Закона и Духа засяга и спасяемата душа, която е свела глава под Вестта всемирна на последната Христова църква. Тя се явява като Всемирна цървка със съдебно уредени съдби пред Небето и нейното Знаме бойно е Вестта съдебна: пазене на десет заповеди и огненото кръщение в Дух Святи – на два Завета Силата и Мощта, Светлината църковна, която носи Ангелът четвърти, единен с Гласа съдебен, озаряваща Земя, когато се разнесе Вестта последна! Тя е и Съдебната везна и който я приеме, спасен ще е. Но който се закорави и не я приеме, макар че до него е достигнала тя, той е чул Гласа, но си остава в кваса, който изповядва, то такъв човек сам се осъжда. Защото Вестта съдебна е Везна за такива души, и за закоравяването им друго не приемат, освен осъждение.
Всички ония, до които Вестта не е стигнала, затова и не са я приели, а вървят в Божия път с вяра, те ще се спасят.
Показано ми е много от свидетелствените съдби на Вестите църковни, всяка за времето си!
Лаодикия не може да се яви пред Небето с хулите и петната, които си хвърлят една на друга двете деноминации в чин ”Юда” и ”Израил” .
Обрезанието – кръщението в Духа Святи е огнено, те са олтари храм на Дух Святи, защото са очистени чрез кръвта Христова, внесена от Святия Дух при обрязването – кръщението, за да влезе в Своя неръкотворен сърдечен храм. Ако обаче обрязаните в Духа Святи са в беззаконие, отхвърлили или нарушили десет заповеди Божии, не могат да бъдат представени като блюда на почит пред небесния Съд велик, а отхвърлени поради беззаконието им, влизат в чина ”Пет неразумни”.
А Израил, законник – адвентен народ, след като са държали в ръка Словото Божие, а са отхвърлили Святия Дух и са счели за нищожна цената на кръвта Христова в действие на обрезание, не могат да бъдат употребени от Святия Дух. Той е оскърбен поради неверието и обвинението върху Неговото действие при обрязване на душите, които съзнателно викат ”кръвта Христова”, която очиства храма сърдечен на Дух Святи! А учителите лаодикийски, които са учили и въвели в хула против Святия Дух душите, не могат да бъдат употребени и грехът на душите пред Съда небесен се възлага на тяхните плещи – те са отговорни пред Съда за заблудената душа. Затова е приложена Вестта: ”Излезте, люде Мои, от Вавилон!“ Затова и Лаодикия е избълвана с двете й крила. Особено отговорни са кръстените със Святия Дух, а са в беззаконие с осквернени от свинска гнусота олтари – те не ще са употребени във време на Съда небесен; и ще са обвинени – които са отхвърлили (Здравната реформа) и особено четвъртата заповед за освещението на седмия ден – събота. Те остават беззаконници пред съда велик.
Но душите, които са в Лаодикия, ако се покаят, след като е стигнала до тях Вестта съединена – десет заповеди и Дух Святи, те се спасяват като спасяеми души, но не се употребяват пред Съда. А Лаодикия е избълвана чрез свидетелството на Верния Свидетел.
А Ангелът четвърти, оформен в самостоятелно служение чрез Гласа съдебен на Святия Дух, води дялото на Пет разумни пред Съда небесен. Всички останали религиозни църковни общества остават сред Пет неразумни.
Нека добре опознаем Бога чрез Святото Му Слово – Библията. Ясно е подчертано: службите са различни, но целта е една – да стигне до Бога човешката душа. Това Слово се отнася за изпълнение на Плана спасителен до времето на Съда. Яви ли се Съдът небесен в приключващи съдби, чуе ли се Гласът съдебен в оформление дялото на Ангела четвърти, то явява се последната Духовна реформация чрез последната Съдебно реформирана вест. От този момент всички общества, макар и да съществуват поотделно в Съдебното време, те водят душата в заблуда. А се знае, че чрез вяра тя непременно ще стигне до Бога, а водачите й – пастири ще погинат поради това, че не са се покорили на поканата чрез Вестта и се отхвърлят от Съда велик като глухи и слепи водачи поради неправилната Светлина, която са носили и налагали над човешката душа.
А който чуе Гласа на живия Бог и отвори сърдечната си врата и приеме Всемирната вест, спасен ще е. Дялото на Ангела четвърти е в Давидовото благословение – който благослови Давида, благословен ще е от Бога, а който прокълне Давида, прокълнат ще е!
Затова ”днес, ако чуеш Гласа Му, не закоравявай сърцето си, но отвори врата и приеми Господа Исуса Христа чрез Вестта всемирна на последната църква, като Последна вест съдебна, връчена на Ангела четвърти в единство с Гласа над планета Земя”. Защото Вестта е Съдебната везна над Земята като спасителна заря в тъмна нощ за човешката душа. Амин!
И тази Последна вест поема път в скончание чрез Съд велик небесен. Всички спящи души от Седемте църковни периода се представят от Църковната вест, която са носили в съответния им период и Съдът небесен решава техните съдби – по делата на църквата и душата.
А в Скончаещия седми период църковен се явяват двете Лаодикийски крила и то още в първите дни на съществувание на Седмия период с Вест зазоряваща се на Ангела трети, но още в нейното явление, тя е разпокъсана и опетнена от самата весталка Вайт, която напълно отхвърля библейската петдесятна проява на Святия Дух (Деяния на апост., 2-ра глава, I Коринт. 12-та и 14-та гл.) като Обрезател, обрязващ блюдата почетни за употребление в чин ”Юда духовни”, и ги подготвя за върховния момент на Съда велик в Небе пред Трона велик и Закона на правда. Лаодикия осмива явлението на обрезание с белега на незнаен език и ги нарича ”друсари”. Едновременно ги въвежда в беззаконие като отхвърлят десет заповеди Божии, не се покоряват на четвъртата заповед. И така двете крила на Лаодикия продължиха в хула и беззаконие. Но имаха определено време, за да изминат своя път, докато се яви Съдът небесен и реши съдбите им в Седмия лаодикийски период. Те са избълвани от ”устата на Верния Свидетел” като неприготвени да се явят пред Съда небесен и Закона на правда.
И след избълването на Лаодикийските две крила се чува тръбен глас на Съдебната небесна власт – Дух Святи подема действие в обрезание, за да приготви съсъди на почит, които са приели Съдебната църковна вест като всемирна. И ги представя пред Съда, за да ги употреби в Съдебния процес като живи представители, извеждащи в изход реален съдбите духовни от Лаодикия.
Съсъдът – приемник на Гласа съдебен е вече готов, чува се Глас на тръба (Малахия 4:5). Представена е и изпълнена притчата за Десет девици: Пет неразумни се отхвърлят от Съда, а Пет разумни със светилници, пълни с елей, се въвеждат в Сватба – Съда небесен, Който решава делата на всемирната църковна съдба – на спящи, настоящи и бъдещи съдби от флора, фауна и човек, и целокупна Земя. И чрез Съда велик в законна Правда се решават на целокупния планетен манталитет съдбите – или Всемирния земен процес на планета Земя и се удостоява Църквата Христова с Вестта съдебна.
Но Лаодикия ще рече: Защо е необходимо духовно обрезание на ”Юда” чрез Святия Дух и ангелски език, като не го разбира и кому е нужен той? Необходимо ли е духовното юдейство? Отговорът е: Да! Апостол Павел казва ясно: ”Не е юдеин тоз, който е по плът такъв, а тоз, който е по дух”. Защо е необходимо това духовно обрезание? Защото Старият Израил имаше постановление – Церемониален закон, а в скинията и в храма Соломонов имаше златни блюда на почит, а знаем, че Церемониалният закон сочеше като сянка чрез Стар Израил на Новозаветната реална същина! Златните блюда, употребявани в храма, имаха своето значение – те сочеха на Скончание на блюдата живи в храмово употребление, които бяха крайно необходими в коронната служба на увенчаващата се победа Божия чрез Третото Лице на Троицата – Дух Святи, Който във времето на Съда небесен се явява чрез Глас на Съдебна небесна власт в ръководство на дяло на Ангела четвърти чрез Гласа – приемника му – златно блюдо (Малахия 4:5), който сочеше на съсъда на почит в чин ”Илия”. Чрез него Гласът небесен (Откр.18:4) щеше да подеме действие в оформяне на олтар в чин ”Илиев на Кармил” – дяло на Ангела четвърти, образувано чрез воденето строго от Гласа на Небето, на който щяха да се поверят служението и изведената Вест, разделена от двете Лаодикийски крила, да се съединят двата отдела (двата Завета) в едно и се яви една Всемирна цялостна вест църковна в пълнота от два Завета съвършената Истина. Тази Вест след избълването на Лаодикия се извежда от Съда велик като свещено служение пред Небето. А Съдът велик я връчва като Велика съединена вест в ръката на Всемирната църква като решаещи съдби, Знаме бойно в ръка, Вест в съвършена пълнота. И я представя в едно ново реформирано движение на Ангела четвърти, които като сватбари са поканени на всемирна Сватба. Или в чин ”Пет разумни” се представят пред Съда от Ходатая на Завета нов Юдиния потомък – Лъва от Юдино коляно – Господа Исуса Христа, техен личен Вожд! Затова в Новия завет реалната Духовна петдесятница се яви в обрезание на сърдечните олтари чрез действието на Святия Дух и в Седемте новоерни периода!
Новозаветната петдесятница се явяваше чрез Святия Дух, Който обрязваше сърдечния олтар до деня на Скончаещия църковен период, когато се оформи отделно дяло на Петдесятните, макар че в Седемте църковни периода то винаги е съществувало – Святия Дух, в единство с Кръвния Войн – кръвта Христова е действал в обрезание. Също Законът морален се е пазил през Седемте периода, в които църквите са вървяли в двете Истини индивидуално, разкъсано – времето още не е било изпълнено и тез седем периода са вървяли така, а тяхният светилник и звезди са били в ръката на Верния Свидетел – Юдиния Вожд – Ходатая пред Съда на Новия завет.
Но в скончание на Седмия църковен период се яви големият упадък на Църквата новоерна в чин ”Лаодикия” и двете свидетелства заветни се явяват в две отделни течения едновременно в 1844 година и поемат път на служение църковно. От този момент Църквата новоерна навлезе в Седмия лаодикийски период. Но тя е предупредена (Откр.З:14-22) чрез Верния Свидетел, поканена да се покае и смири, защото така останала, ще бъде избълвана.
Навлиза в изпълнение притчата в Матея 25-та глава с явлението на дялото на Пет разумни и Пет неразумни, чрез които е изразено дялото на Съда.
Пет разумни представят дялото на Ангела четвърти, чрез което Съдът небесен приключва земните съдби. То е последното дяло на живия Бог, строго определено като ”Ангел четвърти, единен с Гласа на Небето – Святия Дух“ (Откр. 18:1-4). За неговото явление са необходими ”светилници пълни с елей”, които сочеха на съсъдите, обрязани чрез Дух Святи, изпълнени с елея на помазание – благодатта в употребление.
Забележа: Не става дума за всички кръстени със Святия Дух и говорещи ангелския език и проявите на Святия Дух, нито за деветте дарби – те не са определящи блюдата на почит, употребени в Скончание пред Съда като дяло на Пет разумни! Не!
Дух Святи е действал в духовно обрезание Седем периода църковно време и е готвил съсъди за всеки църковен период в употребление.
В Скончание на дните на Седмия период, когато се явява Гласът, първо се извежда съсъдът – приемник на Гласа, приготвя се чрез Дух Святи и се повежда в употребление в чин ”Илия”, който навлиза в сила на употребление в чин ”Тръба Сионова, Гедеонова“ и се поканват Пет разумни със светилници пълни с елей.
И тогава извън всички църковни стрехи се изгражда духовен олтар на църквата – дяло на Ангела четвърти, единен с Гласа на Святия дух, ръководени в употребление пред Съда небесен за всемирно съдебно уреждане на църковните съдби чрез представени, обрязани в Дух Святи съсъди, приели десет заповеди Божии, съчетали два отдела (два Завета) в едно.
В съсъда – приемник на Гласа на Дух Святи се проявяват деветте дарби на Дух Святи и самото действие на Гласа в пълнота на ръководство пред Съда чрез Съдебната власт! Съсъдът-приемник приема съдебните решения чрез сила на Слово от Святия Дух. Същият чрез нощни и денни сновидения чува Гласа на Съда небесен чрез Святия Дух.
Но в дялото на Съдебната небесна власт не се решават съдбите на отделната душа, а се разглеждат и решават делата на двамата воюващи Войни, водили великата духовна борба между злото и доброто.
Вожд на живота, воюващ със силата на доброто, е Господ Исус Христос, Вожда Юдин и бъдещ Цар във вечното Царство на мира над Новата планета Земя, над дванадесетте племена от Третия духовен Израил.
Той е в чин ”Първосвещен” по чина ”Мелхиседек” до век! Водил е свещената духовна война за чест отечествена в отбрана чрез Свещения Си чин, даден на Личното Му войнство. А то носи емблема на Вожда свой – Лъва от Юдино коляно, потомъка Давидов.
А вожд, воюващ в зло, смъртта, е Дяволът – Сатана.
Затова всички съсъди на почит от последното дяло на Ангела четвърти, единен с Гласа съдебен на Дух Святи, Който подготвя, събира Десет девици наедно до деня, когато в лицето на Лаодикия отхвърля Пет неразумни, на които липсваше елей в светилниците. А Пет разумни, с елея в светилниците, въвежда в Сватба – Съда небесен и представя като сватбари, въведени на трапезата на Сватбата всемирна – Съда велик! Те именно са носители на емблемата на Юдиния Вожд. Тях Святия Дух очиства, обрязва сърдечния им олтар и оставя огнената диря на уста – незнайния ангелски език. Тях Святия Дух въвежда в чинове свещени и ги представя пред Съда като живи представители, които приемат съдебните решения над сто четиридесет и четири хиляди лични Христови войни и като живи техни представители приемат техния печат – Лъв и Звезда, запечатени от всички народи и племена, езици и колена на дванадесетте духовни Израилеви племена!
Те са обрязани духовни юдеи, въведени в действие лично на своя Вожд, юдин потомък и приемат личните съдебни решени дела и награди на всички дванадесет племена от сто четиридесет и четири хиляди като едно Войнство на своя Вожд.
След решенията съдебни на Личното Христово войнство следват решенията на всемирната църковна съдба, която представя всички човешки и фаунини души през Седемте периода. Те се увенчават реално със своя Вожд за вечността като техен Цар и Господар на вечното Царство на изкупените!
Ето защо те са духовни юдеи, обрязани, готови за употребление в последното дяло на Съда велик – свещеници и князе Богу!
Те са навсякъде, във всички съдебни изпълнения със своя Вожд и не може да бъдат необрязани – с неочистени олтари те не могат да се явят пред Съда небесен.
А свещеният чин ”Мелхиседек” се дава до век на Юда – юдиния потомък и скиптъра царски – Гласа! Той не води други, освен юдините потомци, защото е в действие на ръководство в техния сърдечен духовен храм – скиптъра царски на Духовен Юда.
Затова Святия дух е Обрезател от Новоерна петдесятница апостолска до скончаещата Трета духовна съдебна петдесятница.
И как може да се яви Израил необрязан в чин ”Юда” – как ще се представи пред Съда, как ще действа над него Дух Святи?
Дялото на Ангела четвърти, единен с Гласа съдебен, е дяло на Святия Дух – Глас на Съдебната небесна духовна власт!
Обрязаните души от Петдесятното лаодикийско крило, храмове на Дух Святи, те са го осквернили – не пазят олтарите си чисти, не приемат Здравната реформа, внасят в духовния храм гнусота свинска и са в беззаконие – не приемат десет заповеди Божии! Как ще се явят на Съда пред Закона, който са нарушавали?
А Съдът небесен възстановява един съдебно оправдан Божий народ – Трети духовен Израил в една новообразуваща се духовна държава на вечността, с непроменим Морален закон сред нея от десет заповеди под царския скиптър на Юдиния цар.
Как ще се яви Лаодикия пред Съда в състояние на беззаконие и хула?
А скиптърът царски е Силата и мощта на Дух Святи. И ако си го оскърбил и опетнил, ще те доведе ли до спасение, който и да си – душа на спасение или водач?
Ти, водачо на души, ще отговаряш за хула против Святия Дух и за душата, която държиш в незнание. А Словото ясно казва: ”Който оскърби Бога или Христа, ще му се прости, но оскърби ли Духа Святи, никога не ще му се прости”. А как пред Съда хулител ще се яви и да го Святия Дух употреби?
Затова в което и време на новоерното служение да е човечеството, необходимо е реално да са приемали Святия Дух водещите стадата Божии!
Но пак, независимо от това, дали са приемали или не, във всички религиозни общества, дори и във Вавилон, е имало народ Божий и помазани свише Божии светила, угодни на Бога – от манастирските килии, употребени сред народа български, който не е бил народ Божий, но над него е бдял и действал Бог и го е пазил като Свой реален личен имот.
Плътският Израил остава като една сянка – в употребление на сянково служение, а България е в реално употребление пред Небесния съд велик, където реално се взе юдиният флаг като нейно Национално знаме с Лъва Юдин! Сред България е Вестта на Всемирната църква, изявена чрез Гласа на Святия Дух.
Тук е скрит Раят – градината Едемска, търсена от целия земен свят. България е средище на духовна култура и просвета и от четирите краища земни я кръстосват девите красни, за да я видят и й се радват като безценен бисер сред многото държави!
Дано Бог я опази завсегда от нейните врагове! Амин!
А тези кратки обяснения дано дадат по-ясна представа на ония духовни люде, които искат да знаят дали е необходимо духовното обрезание на Святия Дух и съчетанието му с десет заповеди Божии за една бъдеща духовна държава на вечността, за целокупния Божий духовен Израил, оправдан и изкупен с кръвната цена на неговия личен Изкупител – Господа Исуса Христа, Нашия Спасител. А Неговият изкупен народ не е само от евреи, а е от всички народи и племена, езици и колена, по багри и раси!
Дано Всевишният Бог, Комуто служа, помилва и опази Своя народ, който, ако и да не е бил Негов, стана Негов верен народ! Амин! Копривщица, 13.07.1972 г.