И сега сега не се учудваме на Великата милост Господня, изявена над Неговия народ! Наистина няма друга канара като тая – извора вечен, Христа и не познавам друга висша мъдрост освен Божията премъдрост! Но трябва ясно и трезво да се разбере, че след извеждането на израилевия народ от египетското рабство, то той пак съгреши като се от Божията милост отдели и остави вечната Истина, която държаха неговите отци – огнения стълб, Христа и Гласа на могъщия Баща, святия лъч на Синай – Закона свят на вечна Правдина! О, само чрез него аз познах и познавам вечната мъдрост и любов Божия! Само чрез Закона познах греха! О, човече, ти си свят лик на своя Творец – вечната моя и твоя Канара, опора и хвала – Закон на Божия Правда. Пред Теб се покланям аз, Боже наш, Вечна правдо чрез законите, вложени в Христа, изявени нам, пръстта! Наистина няма по-висша мъдрост от таз на Бога, изявена чрез Вечния закон, основа на Божия трон, основан на Правда и святост! О, Боже, Теб се покланям в тоя час чрез Духа на истина и Ти отдавам хвала, вечна слава и в новата Твоя държава. Амин! Затова нашите отци си отхвърлил, о, Боже, Ти, защото не познаха чрез него Божиите праведни Везни, Божия вечна правда, поверена от Бога на човека на Земя.
Теб, Всевишни Боже, благодаря за милостта голяма чрез заповедта във вечния непроменим свят Закон. Но позна ли заповедта избълваният Божи народ? Беше ли той вярно свидетелство на своя Бог сред падналия в грях земен свят? Беше ли виделина за човешкия род? Независимо от това, че болшинството грешеше пред Отца, пак имаше Светлина във вековете на Земята! Имаше разумни пред Отца, които не познаваха друг извор на Правдина, освен Божия Свят закон и те издигнаха Синайския лъч на Светлина като Знаме на правда в пустинята на изпитня, и не познаваха друга хвала, освен да хвалят Божията мъдрост в правда на Закон, изявена на Земя.
И тъй, нека сега пристъпим към изяснение на голямото Израилево съгрешение. То бе голямо и страшно след сопите жертви и яркия огън в нощта, в пустинята зла, водени лично от Христа, Вожда свят на Израиля! О, те се отклониха от Правдата на Своя Бог и Го заместиха с лъжа! Но можеше ли да се угаси яркият плам от Небеса, който грееше в нощната тъмнина и осветяваше дълбината на човешките олтари във вечна Божия правдина? Не! Съгрешаваше Израил, отбиваше се настрани, но щом беда го сполети, те познаваха мерката на Божиите праведни везни и пак тропаха на небесните врати! И тогаз, що виждаме, духовна изгнанице, кажи? С наведени глави, Израил, покорен на заповеди вси, да тропа на Божиите праведни врати! И като блудния син на младини да се връща, изнемогващ под бащините стрехи. Показваше ли жестокост Бащата, кажи? Какво ни изявява Словото чрез Светлината в притчата за ”Блудния син”? Какво разбираме от мъдростта на Словото, че чрез изпитнята по милост ги опомняше, смиряваше и наново в нозете Свои ги свеждаше? О, огнена изпитня, бъди благословена ти, пещ огнена, Божия, която приготвяш и очистяш съсъди за борба за вечна свобода и развяваш Знамето на сила Божия чрез Духа Света! Амин!’
”Смъртни човече, кажи, какво знаеш ти за мярката на Божиите милости, Вечните везни, Закона положен в твоите гърди, който като плам буен гори и вечно ще пламти, защото е Божии везни, Светлина на Божията вечна правда? Амин! О, сниши се ти, смири се пред Законодателя и признай, че си немощ на Земя, а се бориш със сила огън на Духа Святи с Божия правдина! И тогава, когато те изпитам Аз, твоят Създател и Съдия, вечната твоя Канара – Бог Отца, за да те спася в ден на напаст зла, о, ти Ме хвали, без роптание се смири пред Закона Ми свят, помни! Той е бил, е и ще пребъде во век, помни! О, няма канара по-твърда от тази основа на Божията везна, Закон на вечна съдба, който изпитва теб, прашеца на Земя, пръст от пръстта под Божиите нозе!
Горко вам, престъпници на Божия закон, не ще се скриете под никой подслон! Небето ми е Трон, а Земята – подножие, къде ще се скриеш ти, кажи, в ден на огнени изпитни? В морската ли дълбина, о, там е вечна тъмнина, бездна, погибел огнена – гибелта, която поглъща тора, пръстта, непокорността! Ела под Божията везна, там е Вечна правда, канара неразрушима и в огнена беда тя е покров на Отца! Горко вам, безаконници на Земя, вам чака в съдний ден огнена бездна, осъждение, поради вашите зли дела!“
”О, слава, слава вечна завсегда на Теб подобава, небесен Баща, за милостта голяма към човешката душа, изявена чрез Праведната ти везна!”
”Знай, Израилю стар и Духовен нов, не ще се укриеш в ден на съдба, освен да приемеш таз, що съм ти изковал на Земя чрез вечната Праведна везна – Закона Божий на святостта. О, знай сега, ти, човече на Земя, един е Бог, изявен в три лица, един е народът Божий, изпълнил волята Божия в Три времена – стар по плът, млад по дух и трети в Завети два в пълнота, борец за вечна свобода на Божието наследие чрез Знамето на чест Божия във вечна Правда на Земя! Амин!“
”О, слава, слава во вишних да е Теб, Небесен Баща, за милостта голяма чрез огнената струя на заповедта! Чуден си в милостите Си Ти, Създателю, в ранни зори чрез свежите Роси и ярките лъчи над земните лехи сред цветята багрени, сред които кат невяста в одежди на Правда се белей крем ухаещ, а Зефира на милостта, Духа Света, носи Вестта сред останалите цветя! О, слава, слава во век на Теб, Троице Всемогъща, от човек. Амин!“
”И сега, рабиньо Моя, името Ми хвали, развявай Знаме бяло на вечни Божии съдби, заповеди десет, непроменими за вечност, помни. Правила, дадени на човека смъртен на Земя, който в покорство на заповедта посетен ще е от Духа Свят и ще възкръсне во век, съживен под струите светли на деня вечен.“
”Да бъде, Боже, великата воля Твоя! Амин!“
03.11.1953 г.