Защо сред планета Земя се развива таз страшна духовна борба? Явно е, че тя се води за самата планета Земя, за нейното завладяване, след изгонването на Люцифер от небесните селения с ново име Сатанаил, Сатана, Дявол сред планета Земя. Надявайки се да завладее Божието творение – Адам и Ева след грехопадението им, той не е очаквал, че те ще бъдат употребени от Твореца в размножение. Чрез тяхното грехопадение Сатана целеше да погуби човека, за да владее сам планета Земя. Но не знаеше той за изградения вече План Божий за спасение.
Целта на Сатана беше страшна – да завладее цялата Слънчева система от седем планети в единство с планета Земя. Но той не познаваше две много важни неща: не знаеше врагът устройството на човека и Спасителния план за неговото пълно изкупление и за планета Земя. Сатана си бе поставил цел да доведе човека до нарушение на Закона Божий с десет заповеди Божии, по който Закон щеше да бъде съден и сам той. Основният му замисъл бе да въведе на Земя беззаконие, т.е. анархия в духовния свят. Но неприет от другите светове, Сатана се ограничи в действие само сред планета Земя и в Поднебесна И поведе се страшната борба сред народи и племена от езици и колена. Чрез силата и властта на смъртта той искаше да унищожи всичко, което Земята раждаше и като дарове даряваше. С тази цел той посегна на първия син на Адам и Ева – Каин като го завладя и чрез него се яви най-страшният грях – убийството като развя и знамето на смъртта над планета Земя. Затова и белега, който Каин прие, беше белегът на смъртта или сам той беше свидетелство на самата смърт, и никой не можеше и не трябваше да го убие. ”А който го срещнеше, да бяга от него!“
А Бог Всемогъщ е Дух истинен, Дух на правда, а врагът Сатана е дух лукав. Затова борбата се водеше духовно. Чрез двамата синове на Адам и Ева се посочи ясно, че тя ще се води чрез олтарни служения. Явеният от Каин олтар е с неразрешено служение, затова и жертвата му (плътска) – плодове от земята – плътта е неприета. А приносът на Авел, явил свещената жертва чрез агнето, показа съдбата на Агнеца пасхален – Господа Исуса Христа, Който в изпълнение на свещения Свой дълг към Небеса в свещена борба – свещено служение, ще се принесе в жертва изкупителна от греха. И Неговата изкупителна ”цена” – кръвта пасхална изкупва не само човечеството, но и целокупната планета Земя с три пояса земни творби, за която ще се води духовната борба. Ето защо тази страшна духовна борба се разви не само по Макетния план на изкупление (до потопа), но тя продължи в сянковия Първи завет и реално се осъществи в новозаветно изпълнение – същина на святата реална жертва – Пасхалния Агнец – Господа Исуса Христа. Сянковото изпълнение на храма Соломонов изяви самата Новозаветна църква, формирана от всички народи и племена, езици и колена, изведени от целия земен свят. Тя е църквата, която щеше да воюва за спасение на човешката душа, носеща и озарение на пътя на изкупление.
В скончаещите дни щеше да се яви Съдът велик за да реши съдбите на двамата Борци и на техните лични войнства. Христа се явяваше със Своето Лично войнство от сто четиридесет и четири хиляди. А Сатана се представяше с една трета завладяни от него небесни войнства, паднали в грях ангели. Но нашата цел е да разберем защо таз духовна борба се води от човека като война реална сред народи и племена. Това сочеше на човека като войн, употребяван в борбата от два духа – единият води борбата в Правда, а другият – в неправда. Затова Словото Божие, дадено в различни времена чрез Божиите пратеници, вдъхновени от Духа Божий, довежда човека до познание на волята Божия, за да се включи в духовната борба в дух на Правда и Истина.
Но необходимо е да знаем и помним, че борбата се води духовно, предимно за освобождение на планета Земя от плена на греха и смъртта, да се очисти тя от кървите човешки, с които е напоена от натрупаните тления по нейната одежда, вонящи пред небесните селения. Човекът трябва да разбере, че Бог не е скрил Своите намерения от него и му е открил защо се води таз борба свирепа. И чрез Своето Слово във времената ни е дал според нуждата в борбата знание, за да дойде човекът до познание на волята Божия и да воюва с пълно съзнание. Бог Всемогъщ не желае нищо друго от човека, освен той да Му даде сърцето си чисто и духа си съкрушен. Тогава човек ще стои далеч от всички неправди в живота земен.
А какво ще стане с планета Земя и каква ще е нейната съдба? Тя е отразена в древните сянкови огледала в книгата ”Естир” – Естир, Земя със седемте девойки планети от Слънчевата система, показана е ясно съдбата на планета Земя със седемте планети в единство – осем в Слънчевата система, въртящи се в кръг около Слънцето. Те ясно отразяват семейството на Христа, движимо от силата Негова Слънцето. Чрез Слънчевата система съзвездие е показан Христа, движещ чрез силата и Мощта Своя земната съдба. Затова в книгата на Естир цар Асуир показва Христовата царска съдба с подчинения нему Аман – Сатана, дявола в непримирима борба. Аман, сочещ на Сатана, поставил си за цел да унищожи чрез унижение Мардохей, сочещ на дух Святи в действие сред народа Божий – Юдин.
В книгата ”Естир” е даден и Съдебният процес, развиващ се във времето на запечатването в Скончание. Борбата се води на живот и смърт за спасение и осъждение. Според Словото в Естир става ясно, че първо се позволява на Аман – Сатана да запечата своята осъдена съдба, да изяви своята воля и да покаже на какво е способен. Но става ясно и това, че Сатана няма свой печат. И запечатването извършва с подлост и измама, жаден за поклонение и първенство. Сатана няма сила и власт над Мардохей, в лицето на когото е изявен Дух Святи, но целта му бе чрез Амана да приеме поклона на Мардохея – в чин дух Святи“ и понеже това не стана, то той посегна с измама на народа Божий – юдин за отмъщение. Аман – Сатана добре разбираше, че Мардохей – Дух Святи е непобедим и за да го подчини на волята си, простря ръка над народа Юдин, дано би попаднал сред него и Мардохей. Сатана с хитрина жестоко воюваше и очакваше своята победа чрез поражението на народа юдин и така да наложи властта си и над Мардохей – Дух Святи. Но нощта съдбоносна, в която ”Царят не спа”, реши съдбите и на двамата. Царят пожела да награди тоз, който спаси живота Му. В тази именно нощ се решаваха две съдби – развили се в огнена борба на живот и смърт. И на въпроса на Царя, отправен към Амана, с каква награда да бъде удостоен заслужилият, то той – Сатана, скрит в Амановото сърце, не скри жаждата си за власт и сила и пожела царско удостоение с власт да владее земното творение, облечен в одеждите на чина царски, възкачен на коня – силата небесна. И кой трябваше да го води – Сатана не се посвени да посочи най-достойния. А най-достойният бе Синът Божий Христа, предаден му от Отца и да застави целия свят да му се поклони. Но в един само миг Сатана загуби в борбата като не съзря за кого се отнасяше таз почест велика. Най.важното беше, че той не позна мисълта на Царя. Но подчинен на заговорилия в него нагон за царска власт и сила, той пое пътя на своето падение. Една голяма тайна ни разкрива словото в Естир – Сатана бе принуден да се покори на царската воля – да тръби пред Мардохея, който в последния миг спечели борбата и беше удостоен с царска власт и слава.
Словото сочеше още, че във време на огнената борба, развиваща се във времето на Съда велики в запечатването на съдбите, най-силно действуващото средство за победа е молитвата, придружена с пост в употребление на цялата църква, на която сочи царица Естир, а тя от своя страна сочи на самата планета Земя с нейните седем девици, придружили я в поста и молитвата, сочещи на Седемте периода църковно време. Те сочеха още на седемте планети, придружавали Земята в нейната борба. Става ясно и това, че седемте планети вземат активно участие в изкупителния процес на планета Земя, като са застанали пред Царя Съда в пост и молба за осмата – планета Земя. Нейният чин е посочен, тя е увенчаваща се съдба в царско удостоение, тя е най-силната, най-красива пред всички останали седем планети. Нейният Жених – Владетел е с царски чин на удостоение. Става ясно от Словото и това, че едва след изтичане на седемте дни – Седемте периода църковни се явява удостоението на църквата – Земя чрез Съда велик.
Генерален Съдия всред Съда велик е Дух Святи или Бог Отец, изявен в Третия Си Лик на Законодател и Генерален Съдия. Тогава се осъжда Сатана и приема своята осъдителна присъда чрез Амана. Пожеланието на Аман за власт и сила, това бе желанието и стремежът на Сатана и човекът трудно може да си представи неговите цели за владеене и унищожение на земното селение и целокупна Земя.
Сатана знаеше, че ако успее да победи Мардохея – Дух Святи, той щеше да спечели борбата. Всичката сила и власт в царско удостоение принадлежеше на Юдиния потомък – Лъва от Юдиното коляно – Господа Исуса Христа. А Сатана получи своята награда, която му принадлежеше и тя бе дяло на неговите ръце, което сам изкова като дърво на бесило. А църквата в чин ”Естир”, единна със седемте девици, седем Новозаветни църковни периода, с постове и молитви се яви пред Съда велики и Закона на правда за съдбата на Царството на Мира за вечността на Юдиния Цар и Господар в чин ”Господа Исуса Христа”, в древните сенки, показани чрез Отца – Давида и Сина – Соломон, бъдещ чин на Царя на Правдата за вечността над Нова изкупена планета Земя.
Нека не се чуди човекът на тез велики дела, които сам никога не би разумял. Те не са явени случайно, нито са плод на човешка фантазия. Бог Всемогъщ ги изявява и то по тоз велик начин в сенки, притчи, сочещи на бъдещи Същини. Естир отразява съдбата на Слънчевата система с осемте планети. (Ако са открити допълнително съществуващи в Слънчевата система небесни тела, то те остават случайни гости в системата.) Тя по план се състои строго от осем планети, с деветото светило – Слънцето, което ги движи около себе си. Слънчевата система най-точно е изразила употребяемите съдби в числа. Така ни се открива тайната на изкупителния процес, която е била неразгадана загадка сама за себе си. Затова по време на Съда велики става ясна и разгадана тайната, скрита досега от създанието Божие на Земя. днес тя се явява в пълнота като сияйна Светлина чрез живото църковно сърце – Личната гвардия Христова, която го представя сред България.
За Слънчевата система с нейните осем планети, включително и планета Земя, във време на Съда велик се разкриха тайните на тяхното служение пред небесния Създател и Съдия, и Съда велик. Разкрити бяха още много необяснени досега съдби, особено важни за недуховния човек. Много духовни люде са проявили интерес към небесните истини, скрити във вековете, а обяснени в дните на Скончание чрез Съд велик.
Ясно става и това, че великата духовна борба е започнала още в Небето и тя се е водила за владичество на планета Земя. Обитаващ още Небесните селения, Люцифер е изявил претенции над нея, желаейки да заеме чина ”Княз” и да му се разреши да се яви сред Земя и да я управлява. Намеренията му обаче са били неискрени спрямо Княза на Мира, назован и познат нам с име Михаил. В своето възгордяване, Сатана е пожелал да Го подчини на своята власт и воля, зависим от Люцифер. И това е поводът за начало на раздора. Не е било възможно да бъде удовлетворен нагонът на Люцифер, тъй като Князът на Мира – Михаил е Единородният Божий Син и е изявен като Втори Творчески Отцув Лик. А Люцифер остава само творение. Князът на Мира е изявен чрез мощта Си в движимата сила на цялата Слънчева система – Слънцето – жизнения двигател, дирижиращ живота на планетите. Когато в Небе се открива страшният заговор, подмолно подготвен, Люцифер бива предупреден, но той упорито отказва да се смири и подчини, докато се открива явна борба, в която се стига до изгонване на разбунтувалите се от Небе.
А Творецът на всяка Правда познава добре Сатанинските пожелания и взема предпазни мерки. Богу е известен развоят на борбата и в мъдрост разпростира Плана на спасение за земното селение. Сатана не познава тоз План на изкупление и не подозира, че всичките му намерения са разкрити. Всичките му дела, деяния на съсъдите му в непочит са разкрити. Борбата се води духом и е невидима, но за духовното Божие създание човек тя е осезаема. Чрез пророческия съдебен атрибут тя е напълно обяснима.
Борбата се води от два духа, от двама Борци. И както Христа има Свои съсъди на почетно употребление, тъй и Сатана има свои съсъди медиуми в непочетно употребление, водещи непозволени служения, имитиращи Божествени изпълнения. Всички спиритични съсъди врачки и гадатели са негово лично войнство в употребление. В Древност Ваал и неговите жреци, целокупното му дяло лукаво, водещо в идолопоклонение в погубление и всички заблудителни учения, са негово творение. А в новозаветното служение в осъдителни съдби на изпълнение се яви дялото на Мохамед и Корана му в измама и заблуждение с тенденция да обвърже във веригата на осъждение цялото земно селение и да го тласне в погубление. Но не всичкото Божие творение се поддаде на Сатанинското заблуждение.
Сатана подстрекава всички воювания. Той носи отговорност за всичките сторени злини над планета Земя – той е причинител на греха, водещ смъртта. Те са неговото всеоръжие, с което той воюва, те са неговото знаме, развято в побеждение.
Но запомни, о, човече земен, ти, Божие велико създание: Христа победи смъртта и греха. Възкресението е дялото на победата велика Христова – дарът на жизнеността – животът победи смъртта. Като могъщ дар в изявление на милост Творцува, пролетта цари в победен химн и с чудни багри съживява флората. Тъй ще продължи в Мощност на изява, Светлина, огряваща Земя, докато Планът спасителен се осъществи чрез служението на Църквата Христова, която при последната Архангелска тръба ще възкръсне, за да срещне Царя си и Господаря си на вечността. Нека дерзаем, о, скъпи създания на Всемогъщия Творчески Лик, за слава и хвала на Небеса, с надежда за деня последен на победата, когато ще бъдем събудени от прашните си легла, за да посрещнем вечния ден на Светлина и Царя на славата – Господа Исуса Христа. Нека продължим с вяра в бъднината светла над Земя. Отново да се обърнем към Свещените слова.
Навсякъде Сатана се изявява като подстрекател на злина и погубител на живота сред планета Земя. Изявява се той чрез първия цар на Израиля – Саул. Сам той го подбуди към неправда и го погуби чрез пожелание на чина свещен, който не бе му позволен, ако и цар да бе той, и сам Сатана го отведе при своя съсъд в Ендор. След Саула следваше Давид – царят юдин и над Израиля господар. И при него се опита Сатана да го въвлече в грях и успя чрез пожелание към жената на Урия, но вярата в Бога в сърцето на Давида устоя, яви се покаяние в осъзнаване на греха и Бог на милост и любов яви му опрощение.
Сатана продължи своето зло влияние над всички планови начертания и който съсъд му се поддаваше, той го употребяваше и след това го унищожаваше. Чрез Авесалом Сатана пожела Юдиния трон Давидов. Той добре познаваше плана на Отца, че тронът Юдин, Израилев принадлежи на ”Лъва от Юдиното коляно” – Царя на вечността – Господа Исуса Христа, Господ над дванадесетте духовни израилеви племена. И въпреки това Сатана водеше непримирима борба, за да завладее и да го владее завсегда – Трона на Отца. Защото ако на Земята спечели победна съдба, той отново ще се върне на Небеса, откъдето е изгонен завсегда, а нямаше друг път и начин за връщането му. Затова воюваше Сатана с всичка сила, употребяваше всякакви средства, но не можеше да скрие от зоркото око на небесните наблюдатели нагона си зъл и чрез Адона се самообяви за владетел на трона.
А царството Давидово и Соломоново явиха царството и трона Юдин със скиптър на управление над дванадесетте духовни израилеви племена за бъдещото царство на мира на вечния Цар и Господар Господа Исуса Христа. При съдебната дискусия на Кармил, Божият пророк Илия в борба с Ваала и четиристотин и петдесет жреци Ваалови най-добре представи силата и Мощта на Създателя и Господаря на творбата земна и Земята.
И разкрива се тайната, скрита от човека до времето на Скончание, че за миг само Съдът Божий ще отсъди им съдбата и всички измами на Сатана с вожда си лукав ще погинат в огъня на Земята. Но знае се вече и това, че в последните дни сред човешките родове ще воюва реално чрез човек Сатана. за да стигне Луната или друга планета от Слънчевата система, за да избегне присъдите съдебни – язвите седем – лични негови дела. Словото Божие в Авдия го изявява и неговия осъден край потвърждава. Целта му е да се върне отново в Небе, за да подеме в бунт и борба отново сред небесните светове, но Бог потвърждава, че и оттам ще го изхвърли завсегда. И ето го Сатана, навсякъде във всичко е изобличен и изявен и не ще се скрие от Божието око и съдебните над неговите дела, решения.
Още преди своето открито падение, Сатана воюваше тайно против волята Творцува и Закона на правда, валиден за цялата Вселена, Всемир, Небе и Земя. Всяко създание Божие знае добре, че съществува злото сред Земя, дяло на Дявола – Сатана и разумният човек се пази да не го завладее. А неразумният се надсмива и леко се подхлъзва, и пада в мрежите Сатанински, и загива. А щом има дявол, то следователно има и Бог. Така е!
И ето продължава Сатана да се изявява, ето, в Ахава и Иезавел. Разярен от неуспеха на Кармил с жреците на Ваала, нахвърли се с ярост над Навутея. Но страшната съдба сполетяваше всякой негов съсъд.
Навсякъде, където Сатана посягаше и завладяваше с духа си лукави и съсъдите свои употребяваше в борбата с доброто Божие намерение, победен се оттегляше и наново борбата подемаше. А Сатана воюваше и с голяма жестокост бранеше своя завладян периметър, открито се обявяваше против всяка Правда и Истина. И ако сила притежаваше, той би завладял чрез измама и лъжа целия земен свят, то той би го направил, за да се яви победител в тази борба и да бъде господар над цялата планета Земя.
В страшната борба Сатана не воюваше само с човека, по багрите и расите му, но той се стремеше да завладее флора и фауна по видовете им. Вековната борба се води още от падението му в Небесата и след създанието на човека – Адам и Ева той се ожесточава и свирепо напада Божието творение. Като дух на злото, змията обладава, с образ на звяра се на човека изявява и воюва с него, за да го победи и зароби завсегда. Неговите стремежи да накърнява и жестоко ранява Твореца разширяваха периметъра на борбата, щом човекът се умножаваше сред Земята. Целта му беше да изтреби до човек без да познава и разумява Плана на изкупление в действие сред планета Земя, който бързо се разпростираше и пътя на Правда чертаеше. Сатана водеше безпощадна борба, която беше духовна, но жертвите му падаха в мрежите му и погиваха.
А Бог Всемогъщ зовеше народа Свой, строяваше го и употребяваше и Спасителният план се изпълняваше, приближавайки завършека свой. Чрез една шепа народ, като щит застанала група малка на твърда канара, се решаваха всички църковни и земни съдби на планета Земя с трите й пояса. И тя ще се ръководи чрез Гласа съдебен. Който тръби сред нея. След като Гласът приключи действието Си, ръководството ще продължи чрез Вестта църковна. Запечатваща земните съдби. Врагът на всяка Правда ще воюва и борбата ще продължи, докато язвите се явят и приключат. И ще се чуе Архангелска тръба, и Църквата ще се грабне в Небеса.
А сега нека разгледаме дялото на падение на Сатана, употребил еврейския народ в посегателство на Христа. Израилевият народ беше предупреден чрез пратениците Божии – пророците за идването на Месия. ”Девица ще зачне и ще роди Син, и ще се назове ”Емануил”. Израил наистина очакваше своя спасител. Но що стана? При раждането на Христа в чин ”Месия” яви се Витлеемската звезда и предупреди тримата странници, които истински Го очакваха. Овчарите в онази нощ видяха звездата Му на изток и чуха ангели да благовестяват мир и благословения над земния свят. Вестта за раждането на Месия” Христа стигна до Ирода. Обладан от духа лукав на Сатана, убоя се той за своята власт и трон и стана най-мощното оръдие в ръцете на Сатана. Изпълнен с духът на злото, той простря ръка над невинните деца, дано би да е попаднал и Христа, когото Сатана диреше, за да прекъсне борбата и в победа да се яви пред Небесата. Но не знаеше врагът, че Христовата съдба бе строго определена и Бог пазеше детето – Христа, и закриляно от Небето, то растеше и се изпълваше с духа на Правда и Истина. В Своя върховен чин ”Месия” Христа пое Своя път на земно служение в реално осъществяване на Плана за изкупление. В него бе внедрен дарът на знамения и чудеса. И чрез тоз дар Той се изяви сред рода Свой и Земя.
Сатана позна Духа, който действаше и разумя, че той е Синът Божий и поде жестока борба. И в стремежа си да победи, той обсеби израилевото свещенство – Синедриона израилев. Сатана явно подстрекаваше към противодействие на Христа цялото Израилево свещено войнство и всички от народа, които му се поддаваха. Той изпълни с духа на злото Пилата, за да осъди праведния, а да обезвини и оправдае виновния. Пилат явно действаше под натиска на духа Сатанински. Обладана бе и тълпата, народ на Израиля, който извършваше видимо волята на Сатана. Чрез своите завладяни в неправда съсъди. Сатана осъди невинния Божи Син – Месия. Господа Исуса Христа. защото се боеше. че пред него стоеше бъдещият Цар на Правдата – Лъва от юдиното коляно. А Сатана водеше с Него борбата още в зародиша й в Небеса. Стремежът на врага на всяка правда беше да вземе чина Му ”Княз” и ”Свещеник”, за да се яви победител, да завладее не само Месия – Христа, но да постави трона си на злина и завладее цялата планета Земя. След тази победа той щеше да владее Земя с греха и смъртта и в пълен мрак да я потопи завсегда. И в страшния си нагон за владичество и трон, той завладя една трета от еврейското свещенство, служило в сянково изпълнение и чрез Пилата негов личен съсъд Го предаде на кръстна смърт. Невинния опозори и разпна, а разбойника оправда Не познаваше Сатана Плана спасителен и чрез мерзостното си дяло беше сам победен.
Спасителният план беше изявяван във векове и времена чрез церемониалното духовно сянково служение на стария израилев народ. Приноси и жертви кръвни сочеха на идващата реална жертва на Агнеца пасхален, който явен в принос за греха чрез святата си кръв, ще победи греха – смъртта и ще се яви като цена на изкупление за целия земен свят. два дни стоя жертвата в прегръдките на земя, но в третия ден земята откри вратите свои и възкресение се яви. О, човече на Земя, скрил ли е Творецът наш тоз велик дар на възкресение от твоите очи? Погледни! Всяка пролет в полъха свещен на дара на възкресение тържествува природата в съвършено обновление и поддържа изпълнението на ”възкресение”, обещано и внедрено, на живота вечен подарено.
Чрез възкресението на Христа и дара на кръвната цена в изкупление на живота ние имаме дара на надеждата за великия ден на първото голямо възкресение на мъртвите, а живите в миг на зеница. преобразени, ще преминат във вечен живот. Затова след Голгота борбата се разви жестока и безпощадна, защото врагът Сатана разбра грешката своя и че е победен завсегда. И без всякаква надежда за победа, той продължи да воюва сред цялата планета Земя. И пожела всичкото творение Божие да унищожи и го унищожаваше чрез греха и смъртта. Но надеждата на вярващия в Бога човек го крепеше и той очакваше великия ден на възкресение.
Сатана загоря в ярост коварна и търсеше свои съсъди сред Земята. След Пилата, Нерон облада и скри се под короната му с цел да осъществи нагона си зъл. И гонеше с жестока мъст последователите на Христа, сред арените пищни кървите им проливаше, не жалеше майки и деца и на зверовете хищни ги даваше за храна, на колове живи ги забождаше, на пируванията си пищни кат огнени факли ги палеше, на огнени клади ги изгаряше, с ножове и триони невинни глави отрязваше… Но що ставаше? Те с песни и хваления го побеждаваха и духа си на Христа предаваха. Прохождаше невястата новоерна в своите първи стъпки, последвала своя верен Вожд и Жених. Изпълнена с Дух на Истина и правда с вяра и надежда за обещания вечен ден на милост и любов в правда, победата върховна за Небеса чертаеше и в Книгите на делата записваше имената на Войнството Христово свято.
Сам Сатана показа си съдбата, той бе подстрекател и подпалвач на войната. А вината той хвърляше върху последователите Христови, но с дялото си прокобно чрез Нерон той яви съдбата на духовен Вавилон и на всички свои съсъди като Нерон. Но Сатана не спря в своята злина и под маската на духовник сред тоз народ продължи, под тежката папска корона се скри и с кардиналството се охрани. И започна в свиреп бой под таз духовна емблема – гонеше Божиите люде до унищожение. И във векове и времена с кръвта невинна на жертвите свои се опиваше. Издигна отново огнени клади, гилотини, кръстоносни походи. Но във всичките си воювания с жертви земя настилаше, с кръв невинна я обливаше, макар и да знаеше, че е завсегда победен от Христа. Той добре разбираше, че никога не ще му планета Земя принадлежи, за която цел и воюваше. И в ранното утро, зазорило в светлина от Голготската стръмнина, той Църквата Христова позна и добре разумя, че никога не ще бъде победена тя. И с хитрина, измама и лъжа той под папската корона се скри и пак узнаваше, че тя Вавилона духовен е, блудница, негова осъдена съдба, още от Нерона, показал й съдба чрез огъня на горящия Рим. Коя е тя, таз блудница разтлана, името й е тайна – католикиня майка блудница, водеща в опиянение в кървите невинни на Христовите светии своите поколения. А нейната древна сянка – лежи сринат в развалини Вавилон като подслон, дал трон на Сатанинския нагон. Но макар и в руините му откриват се основите на Рим, покрил със снагата си древната си сянка Вавилон, показал му съдбите осъдени, както и стените на Ерихон показаха на войнството духовно на духовни Вавилон.
Но щом засвирят тръбите свещени на Исус Навин пред Ковчега свещен на живия Бог, пред Закона съдебен на вечна правда, ще се сринат до един и камък върху камък не ще се намери сред новата изкупена в Правда планета Земя. Ето защо сенките древни посочваха все едно и също дяло на поражение Сатанинско и след Христа Сатана непрестанно подстрекаваше в духовната борба, но все едно и също дяло на поражение му се посочваше на съдба. Той никога не ще е победител. Навсякъде в Словото Божие му се посочваха делата зли и съдбата му на осъждение чрез поражение. И човекът я чете и разумява, че таз многовековна борба е воювание духовно между два духа: от една страна, водена от Църквата новозаветна олтарна храмова чрез свещени служения, от друга – в неправда и измама Сатанинска чрез дялото на Вавилона, включил в трона свой змея, звяра и лъжепророка. Но скончаещото време на Съда велик решава им съдбите и им дарява наградите според Книгите на делата.
Амин!
Копривщица, 1981 г.