За съсъдите на почетно употребление
“И сега, ето що е раб и рабиня Господни, които са призвани сред остатъка чрез Тръбния Глас от Небеса, тез, що за Правдата Божия не знаят покой на Земя! След като са чули техните уши зова на тръбата Господня да тръби Глас от Небеса, те със страх и трепет се приготвят да приемат Светлината, изявена чрез Гласа Божий на Земята, да растат в дух и дела, докато ги приготвя за духовната борба.
Те не са призвани да бъдат съдии на промисълта Моя и по плътска похот да бродят от врата на врата, да изразяват съмнения и да дават своите човешки мнения! Те са съсъди за почетна употреба, облечени в Правдата Моя! Те са зърносъбирачи, а не плевелотърсачи, дирещи своята хвала, не тази на Христа!
”Аз съм истинската лоза и Отец Ми е земеделецът! Всяка пръчка в Мен, която не дава плод, Той я отрязва, и всяка, що дава, очистя я, за да дава повече плод!“ Тъй и верният Божий остатък, който е верен на Христа, стои на корена, за да устои в борбата и да принася достоен плод пред Божиите нозе! Врагът е силен и здраво държи своите пленници, особено лаодикийските слепци, като отхвърлят всяко живо Слово към верния остатък в сила на Вестта, а всяко благословение е сокът от Небесата! Но всякой своеволно отделил се от корена по своя похот, той е пръчка без сока от корена на лозата, без зеленина от росата, без сила от Небесата и ще изсъхне настрана в неравната борба!
И сега нека бъде знайно за всеки, що се отделя от остатъка – корена и води самостоятелна борба, той дири похвалата своя, но не и Правдата Божия – заповедта. Бъдете единни всички, бъдете сплотени като лоза с пръчки! Аз съм коренът и потомъкът Давидов, светлата утринна звезда, която ви озарява чрез Духа Света! Чуйте раби и рабини Мои! Не са раби Божии тез, що не са единни сплотени в корена Христа и дирят своята слава настрана, дори да е и в името на Христа. Те не са пръчки от лозата, които черпят сок от корена, за да дадат плод. Не са благословени от Христа, в единство на верните Негови чада, но ще бъдат само една непокорна душа, която отхвърля Духа Света – светлата утринна звезда, що от Сътворението до Скончанието ще води пророка човек и всеки, що се довери на Отец. Той поема Слово в ръка и чрез Светлината на Духа Святи разумява волята Божия. Тогава той се сплотява със своя Спас чрез сетний Божий Глас! Съсъдът на почит не е призван да води премъдростта Моя, а да се сплоти с тялото Христа, с рода Божий остатъка, не да умува високомерно отстрана и да съди премъдростта Божия, но да се сплоти, че човек е плът и кръв, творение на Твореца на Всемира!
Една е целта на врага чрез непокорните – да унищожи дара Божий, Светлина сетна сред остатъка, когото Бог води на Земя! Но не разумяват непокорните това, че вън от покрова на Отца, вън от благословението над остатъка, не са те други, освен гордите непокорни души, които дирят славата своя като Корея и Дотан, които не приеха Мойсея – премъдростта Моя – казва ви сам Отца! Но тяхната сетнина е в огнената бездна, унищожи ги Правдата Моя! Не им се доверявай, отклони остатъче, в частна ти! дейност, Нека всеитой знае, който е сред остатъка, ако се преминава в дружината на непокорниците вси! Те не са вярно сплотени Божии овци, които водят борба с врага, а съдии и дирят на брата си слабостта!
Затуй знай, остатъче Божий! Законът ти е в ръка, сплотен, единен с Христа и този, който се е доверил на Христа – Гласа, приема жадно сок от Небеса! Ходатаят Дух Святи взема от Христа и въоръжава, сплотява верните кат една душа, приготвя ги за огнената борба с врага Сатана. А кои са те, отговаря Дух Святи: Това са тез, които събират с Христа и никога не разпиляват Божиите чада, не се делят кат единична пръчка от лоза!
Ето коя е волята Божия – да сте вярно сплотени в единство на Христа с дара Божий – Глас чрез Духа Света и да водите единни борба за Правдата Моя – казва ви сам Христа! Сплотени пръчки с корена – Христа, дялото на дух Святи чрез Гласа! Аз съм лозата, а вие пръчките! Бъдете единни с корена, за да не изсъхнете настрана, без сок ще загинете на Земя! Това е благословението Мое! Ако една душа, макар и .Истината да държи Моя (Закона и Духа), не е сплотена с тялото Христа, не е ли участник в символа на тялото и кръвта (причастието), ако и да е дейна и се труди за Христа, далеч ли е от лозата – Христа, тя е от рода Божий, но от дружината на непокорните Корея и Дотана, които дирят славата своя!
И ето що е смирена душа – в чин ”Исус Навин”, който влезе в Ханаан, Светлината на ангела, слизащ от небеса – Откровение 18-та глава и донесе грозда на благословение сред остатъка! Кои влязоха в Ханаанската земя? Това бяха само покорните – остатъка, що се Богу покориха и на Исус Навин довериха. А които не се покориха, сами себе си похабиха! Всред язвите вси – казва ви сам Христа – верните ще се сплотят, не ще дирят чин, почит, слава и нация!“ Амин!
Остатъкът в ответ на тръбния зов от небеса
Песен на остатъка
”Чуем, чуем небесната тръба, кий, остатък смел сме на Христа! Чуем, чуем веч Гласа и веем Знаме бяло на Съда, на Съда! О, вие, вси младенци за ръка, емблема ви е на чела – ярка звезда, признати от Отца кат войни смели на Христа с буен плам в гърда! Чуем, чуем небесната тръба! Чуй се вой – ето той – враг пакостник, що отнема нам връх на спасение – Сион е осветление! Сион е осветление – той е вечно спасение! О, чуй се глъч. Ето иде злъч, но нам ни води лъч – Глас велик от Отца! Михаил е Вожд на Израил завсегда. Завсегда!
О, ето погледни, нощ спусна се веч, ден отлет; далеч, но не се боя. Започват язви зли, знак ярък ни е Христа, звезда златна грее ни на чела, светла Мощ ни е дух Свети – сила свише от Отца! Троп, троп, троп погледни, Войнство Христово лети с руба бяла на плещи – висон на Правдата Христова – светъл знак в борба, нам Вожд ни е Христа! Ний смели гвардейци сме на Христа! Чуваме небесната тръба. Пламва ни в гърда сила на Дух Света! Започваме борба с врага Сатана! В името на Христа смазан ще е завсегда! Амин!“
(Песен на заветния остатък – войни, гвардейци на Христа)
11.06.54 г.
Обещания на Господа Исуса Христа към Църквата Негова
”С мъка и горест изливам душата си Аз и със сълзи горчиви заявявам, известявам на вас земните беди, идещи над вас.
Божиите чада, неукрепнали в благодатта, ще потънат в тъга, скръб и страшна беда, разделени със стрела от Господнята стреха. Буря зла ще вее, чадата Божии ще пилее! И далеч от своите стрехи, ще ронят горчиви сълзи. Скоро иде Сатана и с острия си ятаган ще прониже той неустоялите в Божия стан! Но не бойте се, чада, с вас е Христа, твърдата и вечна Канара, що зорко ден и нощ над вас бди и врага Свой и ваш следи! Но застанете вий сега с молитва пред Небеса и със сълзи на очи, о; вярата вий изпросете! С вяра жива в Христа, с плам любовен в сърца обгърнете се сега, сплотени в Истината Моя. посрещнете земната беда! А на заблудилата се овца кажете, че дал съм за нея кръвната цена. О, надай глас като тръба, предупреди Моите чада да застанат с вяра жива в сърца, за да изведа Моите стада от вавилонската стреха и да срина всяка мерзост и суета!
О, иде веч чада, ужас и беда на Земя, не ще се намери веч стреха за Господните чада! Но ще мине и това с намесата Моя и устоялата душа с победа ще увенчая завсегда: И наново ще ви събера под Господнята стреха, и ще ви с нежност преброя, вас, що с вяра устояхте в боя! Тогава ще ви проверя кат служители на Христа и с молитва на уста ще прекарате нощта. Тогава идва радостта в победата на Христа! Грейва любовта, украсена с искреността. Така отбрани и пресети ще са Моите чада избрани. А отстъпилите от Христа, отрекли се от милостта, о, и Аз от тях ще се отрека. Оставени без закрила Моя, ще ги погуби Сатана!
След това, о, Мои чада, ще ви въведа в Господня стреха, чиста и свята! И ще е възнаградена невястата Моя, с Господните плодове удостоена, богато надарена. Ще ви избавя от ударите на Сатана и ще ви осветя! Затуй ви каня Аз сега под Господнята стреха да ви навреме уведомя за плана на Сатана! Застанете вие, Мои верни чада и с молитва пред Христа изпросете вярата и любовта! Амин!“
02.02.1948г
Заблудилите се
Като лист в есента се ронят неукрепените в благодатта и разпиляват се в рова, посеяни от буря зла, на врага отровна стрела. Сърца им оросени затуптяват за Христа като пролет за лъчите и сребристите роси, що душа им озаряват и снага им освежават. Макар разпилени, сърца им веднъж са били огрени, от света презрени, а от Исуса са призвани!
И в ден на скръб, бездъждие сред Земя протягат те ръце към небе, повдигат челце като цвят в пролета, жаден за роса. И дирят лъча слънчев от небеса да сгрее им сърчице и освежи телце. 1948 г.
Прозорец ако има небе … вярваш ли ти?
”Рабиньо Моя, вярна, днес те зова да те проверя във вяра, както в Древност Авраама във време на безплодие, когато се охранява от филистимците стана – на Иезавел олтара! Вярваш ли ти, че утре рано в зори или привечер Правдата Моя Земя ще наводни чрез манната, скрита от древни дни, и тайната Моя ще се изяви? Или ще речеш ти: ”И прозорец ако има небе, или сила в Гедеон войска да поведе, пак не ще манна да се яде?“ О, да не бъде Създателю мой! Аз вярвам в мъдростта Твоя, чрез вяра Авраамова, що мен Ти призова, но моля, подкрепи ме Ти сега да продължа с вяра на Земя!”
”Вярваш ли ти, че в утро ранно на Нова година ще те посетя, както Лъч златен в безоблачна зора и ще се чуе Гласът от тръба? И Юда ще се яви, както Соломон в царството Давидово, и Израил ще Му се покори, и под скиптъра юдин на Дух Святи дванадесет духовни племена ще обедини в единство на Вожда си?“
”О, Всемогъщи Царю, Боже Всесилни над дванадесет племена, вярвам, вярвам, че ако е волята Твоя, то още рано в Нова година Златният Лъч ще се яви както в безоблачни зори и снопа свой свързан в съдби ще подвижи във вяра и Ти ще се прославиш сред Земя!“
”Но не ще ли речеш както в Древността: ”И прозорец да има на небе, пак манна не ще се яде?“ Или силен е на филистимците станът, не ще можеш разпростреш на спасение Плана”.
”О, да не бъде дума на неверие сърце ми да роди, или устни ми да отронят, Царю Всесилни на небе – Земя! В слава и Мощ препасал си Земя ощ и мен нищожна призова, както в пустинята Мойсея пред пламналата къпина, жезълът на съдба яви се от гега овчарска за мнозина! Вярвам, вярвам, но моля вяра ми утвърди и очи ми просвети да видя Вожда на израилеви войски със знаме бяло в Правда да вее над паднала Земя, макар и с вгорчена една трета вода, пак ще се пие благодатна струя и ще освежи Земя. Вярвам, че ще се чуе тръба в приключваща съдба и дома Яковов ще призовеш да го изведеш, да го назобеш с прозябнала отава сред косеш.”
”О, благословена седем пъти по седем бъди и чакай могъщи съдби на изявление, Късни Роси чрез капките дъждовни, що Земя ще оросят, но Ахавовия дом не ще напоят и Вааловия му олтар не ще съживят! Но Ти както в древни дни руно Гедеоново се ороси, след това Земята напои! Амин!“
”О, Всесилни Боже на могъщи съдби, Ти мен, човека, чрез вяра Авраамова посети, както в древни дни и обещания късни нароси, както руно Гедеоново в непосилни дни! Вярвам, вярвам и чакам. Моля, помогни, както свещениците в пресъхнали води с ковчега Господен в гърди сред Йордана Навин води, да се явиш Ти в съдби и като Вожд на Войнство да поведеш израилеви войски със знаме бяло, развято в ръка – на Правда Твоя съдба! Аз Те чакам да въведеш народа Твой, да събереш в едно единство Юда с Израил, както в Соломоновото царство! Чакам Те да дойдеш, Любими, като Вожд на Юда – олтар свещен, пламти кат факла неугасима и пътя да озариш, на дванадесет племена спасение да дариш! Юда, кост Твоя, олтар свещен на съдби, като пламнала къпина сред пустиня, аз вървя водена с вяра, макар пред мен да се издигат на неверие стени. Аз ще вярно да стоя над тях с тръба като страж на кула с тръба в уста и ще приема Късните Роси като воля Твоя, що Земята да ороси.
О, възлюбени мой Царю на Ново небе – Земя, да се издигат на неверие стени и да се градят кули Вавилонски, аз все тъй вярно вървя в пътя трънен на съдба сред кървави капки с оранени нога! Но чакам Те да дойдеш и да подкрепиш ръце ми крехки към небе, да веят предано Знамето бяло на вяра, както в Древност Мойсею на върха! Чакам Те, Мили, на облаците да се явиш, като Цар увенчан на Трон да седиш и мен чрез Архангелска тръба в първо възкресение да преобразиш! Амин!
Чаках те в утро ранно сред огнени клади, сред поля, обрасли с божури от кървави реки, главица ми руса да сведеш на прободени гърди, макар и олтар на огнени зари, аз жертва ухайна на хвала с вяра устояла на клада, Името Ти славя во век, мой Цар и Господар да си Ти! Амин! Чаках Те в есен късна сред бури и мъгли на развълнували се тълпи, кога Аман вилнее с измама и бесилка! Но Ти, любими, скиптъра Царски подаде ми пред люде и повдигна ме в съдби. И днес печат в ръка ми блести в изкупващи народни съдби! И корона на глава ми стои, звезда блести – пътница Ерусалимска съм в съдби! Чаках Те да дойдеш и ме призовеш и народа израилев с Юда да сведеш! Чаках те и чакам и ще моля да ме подкрепиш догде тръба засвири и Земя просветиш. И Аман нечестиви на бесилка – да изпълниш съдби! И Знамето на правда над неверие да държиш! Амин!“
07.10.1961 год.
Слово от Божия Дух за Църквата Всемирна (Пътник Сионов съм аз)
”Сионовски съм пътник! Вървя, към дома се стремя! Мрачни облаци се носят над моята глава. Започва веч буря зла. О, наистина погледни, завява буря зла, но пътят ми води към върха! Не се боя, пред мен е твърда канара. Вилнее ураганът страшен, разбива се яростна вълна. Но не ще стигнат висини, разбиват се в стръмните скала. О, стъпка по стъпка води ме лъчът, златната нишка към върха. Там е домът! Окриля ме Ангелът на мира. Сионски съм пътник, вървя към върха. Веят веч вихри над мота снага. Сион не е далеч, Ангелът на Отца пази ме на Земя, не ще се убоя! Ще мине буря зла, ще изчезне тъма. Ще се разясни хоризонтът в буря зла, ще изчезне Тъма! Ще се разясни хоризонтът в небеса. Тогаз ще пея хвала аз, в акомп ми са ангели – ята, че път ме води към върха. Сионова съм дъщеря, прибирам се у дома, зове ме моят Баща!
Елате вие вси, Ерусалимски дъщери, по стъпките ми вси и Небесната Роса ще ви ороси чела. Елате, ще ви отведа у дома. Ще ви разкажа за пътя стръмен и твърда Канара, застанала под моите нозе. Елате, Ерусалимски дъщери и вижте, не съм сама, окриля ме Войнство от небеса, халка – елмаз ми е в ръка. Дума дадох на Исуса Назарянина! О, Той люби ме и тяло Си принесе в жертва пред олтара свят на любовта, да ми начертае пътя за дома. Изкупи ме с рубиновата Си цена! Елате, ще ви отведа у дома. Жених ме чака, Исус Назарянина, Комуто венец трънен замени с корона – праведни Везни! О, погледни, нейните лъчи седмократно светят над земи. Увенчан ще е Той, Цар и Господар над вси! В царство на Отца ще ме отведе лъч светъл от небеса. Елате, Сион е пред нас, води ме Михаил, моят Спас! Елате, Ерусалимски дъщери, на връх Сион са поставени Везни. О, там, на върха далеч ще бъдем от земна суета.“
О, чуден хор пее сега! На път, тръгва Сионовата дъщеря. Обута в пантофки, святи дар от Отца да не й се наранят нога. Облечена е в ефирния воал на младостта. Пътница Сионска прибира се у дома. Път й – нишка златна, лъч на святостта, огрят от рубина на короната Моя. О елате, вдигат се мъгли, бягат мрачните тъми, раздира облаци зора, явява се сияйна светлина и пътя й огрява – о, тя е Сионова дъщеря!
”Елате, дъщери Ерусалимски, по стъпките й на земи! И погледнете, облича си тя снага. Любим я чака у дома, в одежда сватбена от небеса висон бял на Правдата Моя! Път на стръмнина минала е тя, окървавени й са нога, но обвита е в Силата велика Моя! Елате, Ерусалимски дъщери, по стъпките й вси и чуйте песента на небесните певци, посрещащи я вси. Амин!“
С дарове на младостта яви се, верността й украси девицата в сияние и слава на Правдата от небеса! А сега погледнете я, от нозе й огън пламти, под ръкави й висон блести – на Назарянина лъчите, Който с рубина Си изкупи вси! Амин!
”О, прекрасна си кат зората, избраннице Моя, събудила се рано, в светлите зори и дарове приемаш от Сионовите певци. О, Сион, наследие Мое, ще пея хвала пред Божието свято Лице! Амин!“
Покана на Христа към Църквата, невястата
”Ела, любима Моя, дойде време да те заведа сред полята китни с цъфнали цветя, при стадата вати с бели агънца. Ела, ще ти изявя сред зелените нивя за калинката червена и нейната съдба, за извора кристален в планинските недра, за лехите росни с момина сълза. Ела да ти покажа сред Земя милостите върховни на Отца над живота сред три пояса Негова творба. И единни с теб да срещнем ранната роса, обгърнала Земята, във воала бял на омарени крила. Ела да посрещнем изгрева лъчезарен на идващата светлина и да ни погали Зефира нежен в зора. Ела, възлюбена Моя и се утеши, под крилата Мои ти се приюти! Ела да приемеш Моята любов и да се наслушаш на нежния Ми зов. Ела в клетва вечна да се закълнем за вярност безконечна, да се съберем горе в небе! Ела, любима Моя, чуй Гласа Ми в пролет ранна сред Земя, пеперуди пъстри чакат ни сред поля. И цветя ухаят с багри на дъга. Птичките обременени да ги утеша, за съдбите отредени да ги уведомя
Ела, възлюбена Моя съдба да полетим в мечти за радости вечни сред дни безконечни. Ела сред ливади тучни, при ваклите Мои стада, които в росата са опрали своите руна. И там, любима Моя, ще ти изявя за милостите Мои, за Моите чудеса! Ела да ти разкажа за бедната душа, но има и такава, що тегли се настрана. Ела, любима Моя, ще те отведа на върхове високи, сред планини широки, где синее се канара, където в мир безбрежен соколът вий гнезда. Ела да те отведа, в прегръдката Си свята да те приюта! Ела да слушаш Глас на Отца Ми горе в небеса за съдбите земни, за всички чудеса незрими, ела, бъди Ми вярна и стъпките следи
”Вземи ме, о, Любими и ме отведи, всичко покажи ми, сърце ми освети! Разкажи ми Ти за калинката червена, за синия синчец сред нивата узряла – свили са венец. За багрите неизброими – разцъфнали божури, за маковете алени, за кактусите пламенни, сред пустинята зла разцъфнали.” ”О, чуй Ме ти сега, любима на Моята душа! Когато на Голгота отведе Ме хищната тълпа, баграта червена бе бледа сред грешната Земя, но кървава роса – рубинова струя потече на земя и вси съдби поруменяха пред небесната Везна, за свидетелство Голготско сред Земя се явиха. О, истина е свята – от кървавата Ми роса капките червени на калинката наедряха и макове червени сред Земя се разцъфтяха.”
”Вземи ме, Любими и навред заведи ме! Под крила могъщи Твои скрий ме и ми разкажи за времето старо, о, как се промени, за подвизите Твои смели, за заповедите Твои! О, разкажи, разкажи за девата, която със сълзи нозете Ти уми и Ти сърце й пое в Своите святи ръце. Разкажи ми как тълпата хищна на кръст Те разпна и кръвта Ти свята как жестоко проля!
О, разкажи ми всичко, за да го предам на Твоята Дан, воювала във велика бран и е преминала Йордан. Разкажи ми, моля, като на Твой страж, когато в нощ тъмна заставам пред буйния огън в кошарата Твоя и с вяра тогава аз да го разкажа на стадото Твое как да се опази от хищника зъл, дебнещ го коварно, за да го отбие от пътя Твой верен. О, кажи, кажи ми, що от тях си скрил, ден да не превали, Слънчо да се скрий. Нощ тъмна ще дойде и не ще да видят светлите зари! О, говори ми Ти, не стихвай, аз слушам Твоя Глас, сърцето си поднасям, олтар свят го направи! Нек огънят Твой да пламне, дар чрез фар небесен, Земя да озари! Говори, носителю на Правда, Овчарю на стадата верни, пътя Твой поели, на Сиона се явили. Ти, Слънце ярко денем, Зефир тих бъди им, а път нощем огнен плам да грейне. Извор си кристален, буйна си вода, о, води ги, моля, Твоите стада! Разкажи ми, моля, за завети нови в ответ на Съда, докато отмине земна буря зла. Докато огрее Слънце ярко от светли небеса и зърнем Славата небесна Твоя!
Говори, не стихвай, слушам Ти Гласа, за да Го разкажа навред по света! Амин!“
Диалог между Христа и Църквата
”Ден светъл, светла е съдба, ела, Любими мой, аз те диря, зова, ела, сред полята росни славеят вие гнезда. Гугутка гука над своите чада. Надава глас гълъбица бяла, пери крила.”
”Ела, любима Моя, днес рано в зора те зова Аз, Женихът твой, ела сред полята росни, вдигнаха се веч мъгли и гугутка гука над рожбите свои. Ела, любима Моя, кукурякът цъфти, кокиче бяло се яви, минзухарът жълтее, зюмбюлът издава ухаеща хвала и розата маслодайна поднася Ми хвала. Ела, любима Моя, с фустан, извезан от любовта, от четмата и писмата български. Ела, любима Моя, ела, в Предела те каня, сред полята росни плъзнали са стада, блеят агънца пред Небеса, но ножът коварен не щади ги сред Земя. А ти, вярна Моя, вярна Ми бъди! Ела кат войн смел да те препаша през чресла. Двуостър нож полагам ти в уста. Яхни жребеца бял, ще обиколим Земя, сред нощ тъмна ще летиш и знамето си бойно ще вееш. Вест съдбоносна съдебна ще разнесеш над пет континента земни, семе ще посееш! Ела, любима Моя невясто, Аз те зова чрез стражите ти верни, обкръжили съдба! Ела, сред Предела подали сме си ръка. Ти – в чин ”Рила”, Аз – ”Пирин”. Окръжили са ни Стражи смели. Яхни жребеца бели, ела, Земя ще обиколим, Вест съдебна ще оповестим. Трофея съдбоносен – сноп житен пред Небе ще подвижим и в пътеки Ми светли ще се насладим, под тръба Архангелска ще се съединим и навеки в победа ний двама ще отлетим: ти – невяста Моя, Аз – Жених твой, ти – в прегръдката Моя, Аз – в любовта твоя. Ще яхнем жребеца бели – мрамора светли в зората румена, с румени сълзи на кървите Ми свети, сред Земя проляти. Ний навеки с теб ще се съединим и навеки в Царството на мира ще потъпчем.“
”О, Жениже мой, моя съдба, събуждам се рано и бродя из росните поля, оглеждам се в брилянтната Късна Роса, сред напъпили цветя и като птичка пойна запяват ми гърди в химни хвалебни на прошения и молби. С пост като ухаеща хвала пред Небеса и Те моля, бъди с всичките Твои победи и опази вси трофеи, които си ми подарил, като войни Твои смели, яхнали жребците бели и развели знамена смели, обикалят Земя – пет континента земни. Явявам се кат невяста Твоя – Църква Твоя новозаветна, оправдана с Правдата Твоя и изкупена с кръвната цена, по милост и любов Твоя. Покланям Ти се от Земя чрез дела, в събота свята и отдавам поклон, слава и хвала, и чест безконечна, царство и държава да пребъдат на Бога Отца, Сина и Дух Света навек във вечността. Амин!“ ”О, девицо Моя, Моя съдба, ела рано в пролетта, когато кокичето се белее и минзухарът жълтее, когато свещенството синее, ела и виж как стадото блее. Ела, девицо Моя, на твърдата канара, ухание принеси и Името Ми велико възвиси, че ти си Моя велика съдба. Аз – твой Жених, ти – невястата Моя, ела, облечена в Правдата Моя, кат утринна зора, обвита във воалите бели сватбени, кат омара бяла, обвила земната снага. Ела, девицо, в утринна зора, когато яхнал съм жребеца бели, с огнена Мощ руменеят цените Ми кръвни кат твой Вожд. Ела, девицо Моя, ела да те отведа в полята розови кат славянка Моя, закичена с рози, пръстите ти нежни събират листенцата свежи – ухание на миротворци пред Небеса. Ела, ще те отведа в пролет ранна сред лозето.
Рабиньо Моя, ела, девицо Моя, Моя хвала, напъпили са дървесата, разцъфтяли са пред Небесата кат невяста Моя. Моя съдба, ела, навред ще обиколим Земя. Ще слезнем по канарата, ще бродим, невясто Моя, с боси нозе по пясъците Авраамови. Ела, ще те отведа сред лилиите бели, сред салове зелени, явяват се пред Небеса с корона от слънчеви лъчи. Ела, сред морята обширни бродят ладии бели, мрежи рибарски спускат във водите сини, летят чайки бели и чакат лова благословени. Ела, ще те отведа в зората ранна на пролетта и ний двамина с теб ще обходим Земя и ти ще бъдеш представена сред раби и рабини, представена пред най-великия събор в небеса, сред ангели, херувими, серафими, събрани в Моя чест. Ела, че строени са Войнствата Мои, живо ядро; то тупти в ритми неизменни на импулсите свещени, в надежда вечна за вечния живот. Ела, ела, невясто Моя, ще те отведа, в люлката Луна твоя златна ще те поставя и ще те обвия с повоя, ще те окръжа със стражите Мои, ще те залюлеят в благодат Отцува и Моя. И ще запееш песента на вековете, пята от родовете в огнени борби и сляти за во век като кервани на родове човешки, продължили пред Небеса.
О, ела, любима Моя, зърнах те от небеса, в люлката твоя Луна, песен си запяла. На чресла препасана хурка каделя бяла си видяла, вретеното си завъртяла, нишка проточила си бяла – пътища неизменни, друмища несменни. Ти бродиш и се не убояваш и високо знамето развяваш, и Името Ми свято призоваваш. Ела, ела, всякоя една душица образува кат клетчица твоята снага. Удове Мои, навек ви зова, че тя ребро е Мое и ще го в себе Си скрия завсегда. Миг на зеница, докато минат ужаси и беди и тогава наново ний ще продължим в победни химни, с Мощ Отцува въоръжим и в миг на зеница ще се преобразим.
Ела, невясто Моя, ела, любима Моя, веч съм седнал отдясно на Отца и отдясно на Мене поставям те от днес завсегда, защото си Ми единствена, избраннице Моя! Ребро Моя, кост от костта Ми, за теб водих векове, скриващи се във времена, борба чрез земните родова Ти Моя си била, Моя си завсегда! Ела, ела, в зората ранна поставих те в люлката Луна, твоя. Ела, ела, залез наближава, руменеят хоризонти, ще зърнеш ти над морята пътеките лунни и ще вдигнеш очи, за да видиш ладията Ми велика на велики Мои съдби – Слънчева система, блеснали звезди, ти, ядро нейно земно, погледни! Ти – в чин ”Естир”, увенчано завсегда, те седем благословени твои ще бъдат навек подчинени твои. А Аз в сила и Мощ явявам се като Вожд и повеждам ви в съдби. О, Слънчева системо, с невястата Моя, тя – чин на Естира, в победи славни над врага, а вий, подчинени нейни, засиявате в Мощ озарителна и покланяйте се единни на Твореца ви Всесилен!“
”Рано беше в зората, бола терзаеше ми душата, с мъка и тъга запитах Небесата, дали Христа не призовава невястата Своя или стражите Си Сионови е отхвърлил завсегда. Но в утрото ранно на сияеща зора погледнах небесата, трептяха звездите в съзвездия, плеади, украсени в съдба и долових песен да пее Женихът, отправящ я към невястата Своя и рекох: Пролет е ранна, събудил е Земя, в дара на възкресение обвита завсегда. Обсипал е Земята с Правдата Своя, кокичета бели нацъфтели сред снега. Стълбцата им – зелени, сияят минзухари, в златисти лъчи обвити и в свещени лилави съдби. И чух Гласът да трепти към невястата Своя, призоваващ я в съдби и си рекох: Ето ги двамина, те навек увенчани са чрез мнозина, ще бъдат в единство на съдба.“ ”О, пей и Ме хвали и в победата Ми свята, невясто Моя, в одежда нова се яви! Ела, любима Моя, ела, невясто Моя! В чин ”Войн” смели, с хоругва на глава, развей знамената бойни в чин ”Съдия” и поведи Войнствата Мои, Земя обиколи и готова като войн смели победите си приеми! Че в миг на зеница, кога Земя се разлюлее, морето забучи, бездни – зейнали усти, то ти, съдийко Моя, ела и Ме посрещни, че в миг на зеница преобразена ще си ти и ний двамина ще продължим в просторите небесни седем дни; войни смели, окръжили входа Орионов, ще отворят и отворени са двери! Вселена, Всемир, твои двери и Мои, ще те посрещнат с нетленни венци от събора на ангели, херувими и серафими. И окичена ще влезнеш през Орионови врати, и отдясно на Мене ще седнеш в чин съдийски – Съдийка, за да потвърдите присъдите земни над враговете люти. И тогава едва, рабиньо, Моя невясто, ний двама с теб ще подемем съдби и над новото ядро земно ще се явим като велики победни съдби сред Царството неизменно Юдино, с Цар юдин завсегда, със скиптър и корона юдина на управление над дванадесетте духовни племена. Ще бъдем ний единни за во век във вечността. Амин!