И момичето му се хареса и придоби неговото благоволение; и той побърза да й даде от царската къща нещата потребни за приглаждането й, както и нейния дял, също и седемте момичета, които подобаваше да й се дадат; и премести нея и момичетата й в най-доброто помещение на женската къща.
„А Слънчевата система със седем планети като сестри на земя, ако и да бъдат от човек посетени о, те никога не ще бъдат победени. Те са в свидетелствени съдби на царицата земя, нейни верни сестри в естирини съдби седем девици, пред Царя слънце Христа /символично/. А невястата му е царица земя, но новоизкупена в нетлена съдба. Дори и да стигне човек до тях нищо не ще види, защото те са в свято съществувание, непаднали в грях създадени като реални сведетелствени съдби пред целия Всемир. Жителите на седемте планети в Слънчевата система не са смъртни същества – тленни. Те единни са в нетлени съдби.„
„Наистина аз зная, че в Слънчевата система се откриват и нови звезди. Но в служение над Земя са приети осемте планети от Системата, заедно с нашата тъй много измъчена планета Земя. Тяхното участие е ясно отразено в Библейското слово чрез епизода ”Естир” със седемте девойки, сочещи на Земя със седемте свои сестри от Слънчевата система. В същия епизод е ясно отразена и борбата между Христа и Сатана чрез Аман и Мардохей. Първият – Аман, жаден за поклони, власт, трон и корона със скиптър на управление. Чрез дялото на Аман се отразява жаждата на Сатана за власт, с коварство присвоена. Сатана не търпеше народа на Юда.
Всички звезди, открити в Слънчевата система, не са употребени, а само осемте, които не са паднали в съгрешение и имат живот – население, което не може да се сравни с това на планета Земя. Плътското око на човека не е възможно да ги открие. Земя е посещавана от небесни ангели – служебни духове, които извършват мисия сред земните жители. Но никой не може да ги открие и да се докосне до тях, дори и вярващите, освен ония, до които са изпратени – за него те не са тайна. А само Творецът може да открие тази тайна на небесно посещение в зависимост от времето и нуждата за човека.“ София, 14.12.1977 г.