- А Рут, кат майка на остатъка 184/8
- Рут ще успее чрез служение и подчинение – остатъкът изведен от Лаодикия в чин на „Рут“ ще успее и ще приеме късните роси – светлини остатъкът от нивата господарска – църква. Не само пресни класове, но и пържена пшеница скритата манна от трапезата небесна. 184/8
- Вооз узакони Рут. А Христа остатъка. Но преди да се яви озаконение ще се носи и предложи на определения сродник в чина на „Лаодикия“. 184/8
- трите сянкови велики съдби на времена три чрез трите жени Тамар, Рут и Мария – сянка, същина
- Рут е чин на благодетел, чин на покорство, на смирение и на любов чрез жертва, себежертва в изпълнение пред небеса.
- Двете дъщери на Лот сочат на изведените от двете деноминации като остатък – те са главни, изведени из огъня Содомски и Гоморски, из двете Лаодикийски крила – беззаконници, слепи и голи хулители, единни със своя баща, извън стрехата на Лаодикия – Содом и Гомор. На върха се явява в едно единство оплождението Отцуво чрез двете дъщери, които родиха синове. Едната роди Моав – рода на Рут, от която като корен се поде родословието, тя роди Овид от Вооз, а Овид роди Йесея, а Йесей роди Давида – Юдиния Цар! Затова изведените от Лаодикия са юдеи – обрязани по Дух. Амин.
И още за книгата Рут:
– действието се развива във времето, когато съдеха съдиите – тоест във времето на Страшния съд, времето, описано в книгата Откровение 3 глава и нататък. Това време е минало вече.
– Елимелех, означаващо моя Бог Цар е Бог Отец
– двата сина Маалон и Хелеон са Христос и Сатана
– Ноемин е черквата, тя е във Вавилон, старата църква
– Орфа – петте неразумни
– Рут – петте разумни
– умряха и тримата – трите минали времена – макет, сянка и същина,
– жътвата е на ечемик – стария Израил, плътския народ, до Голгота
– пържената пшеница – съдебното слово от линка в горния коментар
– събиране на класове – събиране на остатъка на нивата Господня
– първо се прибира ечемика – стария народ, плътския
– после идва ред на пшеницата – новозаветния народ в спасение
– сродникът – падналия трети Лаодикийски ангел, онзи изхвърлен от сватбата без сватбарска дреха, отхвърлящ съдебтана светлина, дадена в България