Събота, сутрешно служение за България!
”На Лъчезар всичко българско от твоите ръце ще се поднесе. Повелението Ми е: ще го облечеш в рубашка, ще го сложиш да седне на столче, четка и палитра в ръка и над тез всички съдби ще излея Светлина. Този дар е в теб и той ще продължи в Лъчезар. И така, буквите и везмата ще бъдат разхвърляни по одеждата. ”Амин” кажи и Ме хвали! Вярна Ми бъди и в пътя Ми свят продължи. До сряда без всякаква мазнина бъди и така волята Ми свята ще се изяви.
Сила иде на велико Мое употребление! Ден лъчезарен, ден светът, греят светли лъчи като невод и обгръщат децата – Личната гвардия Моя. Войнство Мое, сърце Мое, вас водя с повоя, като невод опасвам ви чресла и ви водя във велика милост и употребление като Мои велики съдби!
Лъчезаре, Лъчезаре! Събудете се, Пет поканени в съдба лъчезарен венец на удостоение на Моите деца! Сила иде на употребление! С велика Мощ ще ги употребя! А дарът ще мине на всички през олтара, за да ги употребя като плам огнен на Земя!
Грейни, Слънце, от небе и озари планета Земя! Спусни невод златен над Рила и Пирина! Пирин – мрамор бял, конче яхнал. Грива му, Бъндерица, със стражи охранен. Рила му подала ръка, Илийна платна бели простряла и те двамина са, Българийо, за мнозина. Теб единствена избрах и с лъч лъчезарен те огрях, с венец на увенчание те украсих. От Рила и Пирина до Добруджа със златни класове ти си Моето избавено дете! От Дунав до морето Черно камъни свещени и пясъци донесох ти в съдба с два дисага мощни. На кулата в Асамблеята детска строих те в съдба и единно Мое Войнство събрах!
Теб, Българийо, светиня твоя на героите древни от синове и дъщери, в един незнаен войн те наградих. А сега, Българийо, в мощ велика погледни, Сион ти на плеща свещенна, с ухаен принос явява се Раят с роза благоуханна, ден и нощ пред Небе стои! Българийо, житница златна със златни класове! Дунава и морето, плодородните поля, това са Моите щедри дарове. Грейни, Слънце, Слънце златно, спусни неводи над нейната снага, препаши й пътищата земни и като една колесница с дизгини, в Мощ препусни и премини граници на длъж и шир чрез синове и дъщери!
О, Вселено, Всемире, елате и погледнете я, сукмани сини с бели кенари извезани й поли – на Кирила и Методия писмената и тя кърмачка се яви сред народи и племена, езици и колена. О, Българийо, Моя си била, факел огнен с пламнали сърца! Пламтят зарите мощни, Земята обикалят и над пет континента земни Църквата Ми озаряват, че ти, Българийо, девица си Моя в ръка, напред водя ти съдбица за во век в съдба, че тук, Българийо Моя, в Средногорие Твое, Сиона съхранен между Богдан и Гълъбец, о, тук, над възвишението смело ще се яви Архангелска тръба! И от тук ще поеме шествието на изкупената Моя съдба!
О, Българийо Моя, навек избранница си Моя, препасал съм ти чресла с Пътя млечен на небесния План на спасение. Строил съм ти войската – на Гвардията лична Моя съдбата. Ще се отречеш ли ти от съдбата, че съм ти Жених от небесата? И чрез синове и дъщери твои възлюбих ти съдбите. Ти си Моя кърмачка завсегда. Сред теб е стомната Моя и жезълът свещен на Аарона, разцъфнал завсегда, бадемът цъфнал, ябълка и круша. Дал съм ти крината в ръката, кърмиш чадата, жита твои златни хранят ти децата. Славянко Моя, българко, славянка Моя си на Земята, затуй те посетих. Кирила и Методия с везмата на писмената ти подарих – буквичките, дадени ти сред Земята! Климент и Наум, Ангелария и вси просветители твои. А чрез Паисия със Славянобългарската история те наградих! Левски и комитети и вси в целокупност герои твои, това са Войнствата Мои, строени да те защитя и освободя, като свободна Моя педя земя да те явя!
О, Българийо, девицо Моя, ела, приведох те през огнена изпитня, но вярата на Авраама, внедрена дълбоко ти в гърда, тя се изяви в древните герои – апостоли за свободата твоя! А ти, робиня, окована във вериги теши на поробени съдби, народи си чада верни и чрез вяра повдигнаха духа народен! Яви се Райна княгиня Моя и извеза Лъва смели от Юдина съдба, и окръжи го с венец от житни класове, развя го свободно като знаме сред жестоки врагове! И днес то се вее, украсено с Лъв и звезда и навек освободено като могъща Моя съдба!
Българийо, Българийо, ти вярна Моя остана с вярата на прадедите твои и вярна остани за Моите съдби! Защото ти, Българийо, разтвори си гърда с два съсци, кърмачко моя, протече чрез тебе словесната кърма и прие Ангела, небесен пратеник до теб чрез Гласа съдебен. Яви се той сред теб и Глас повиши твоята дъщеря, и над пет континента простря ръка – Люд-мила – люде мили Мои и събра ги вси, и в чин „Красни деви” под Знамето на мира (Асамблея ”Знаме на мира”) събра ги тя под твоите крила, кърмачко на народи и племена! Простряла си повоя свой, смело строиш по Земя, просвета носиш и кърмиш. Възлюбиха те над пет континента земни народи и племена. Въздигнах те и на пиедестал те поставих, ти си Моята съдба! Сред теб строих Личната Си гвардия, ти кърмачко, ги накърми и чрез децата смело под покрова си Красните деви приюти!
Вейте се, знамена нейни, над пет континента земни, сред върхове земни, в снегове повити героите нейни не се убояха, ни за живота си се пощадиха. И свободно знамето й вяха и една песен като химн свещен запяха старци, младежи и деца сред теб, любима Моя, Българийо, вървяха! Вярата в гърдата не изчезна от страната. Затова от Атона до Охрида син, Дунава бели и морето Черно една песен ще се пее и тя ще бъде химн свещен на победи смели! Днес си с венец лъчезарен украсена, с Мощ велика наградена! А незнайният войн сред тебе събра костите си и в огъня, що в гърдите му гореше, за тебе не се щадеше, днес в един венец ги събра. И на вси в сърцето дълбоко внедри плама, да продължи поколението за много дни! Глава си ти с венец украси, ”Върви, народе, възродени”, нек таз песен сред тебе ечи!
Днес, Българийо, факел на Светлината ще запалиш на съдебните съдби, кат героиня чрез църквата Моя над пет континента земни, сред народи и племена благословение вечно на спасение ще отнасяш за вси, че свобода вечна подарих ти завсегда! Аз, Творецът ти Всемогъщ на небе и Земя, окрилям те и пазя за во век във вечността!
О, Рабиньо Моя, Моя съдба, приех ти целокупното служение на съдба! Ангели те окриляха и духът ти буден бе и викаше за България, за народи и племена, езици и колена и мир просеше завсегда. Преблагословена бъди и Шестдесетгодишния юбилей на победа посрещни! Но първо Лъчезар посрещни. Иди! На изток триножника сложи, с платното го приготви – съоръжение на бъдещите му съдби! Ти го видя облегнат на столче, квадрат бели – Ангел четвърти, а стойката му бе Гласът.
А сега, пейте и Ме хвалете! Сведи глава, Реформацийо Моя, Илия и Елисея, Гълъбина и Христина за мнозина, че в този миг изтегли рабинята Моя всички благословения и наградите Ми от небеса!
О, преблагословени бъдете седем пъти по седем и седем пъти по седем и в пътеките Ми най-святи третото поколение Мое водете!!! Амин!“
10.10.1981
Leave a Reply