С. П. 131, Д. П. 263
1. Маловерност, далеко от мене иди,
Защото е близо Спасителят ми,
При Него притичам от всяка беда:
Христос е в кораба, не се аз боя. (2)
2. Наистина Нему аз зле съгреших,
Забравих Го, неблагодарен Му бях,
А Той не забрави, но ме съхрани,
И пътя ми пази през всичките дни. (2)
3. Защо да роптая кога съм в беда,
В лишение, бедствие и теснота?
Когато за мене Ти страдаше все,
Аз да не търпя ли за Тебе, Христе? (2)
4. Тук пътят ми тъмен и тежък да е,
От него по-тъмен Христовий път бе,
На този Наставник благият съвет
Ще ме заведе на небесния свят. (2)
5. Помага ми всичко сега за добро,
И нищо не може докрай да е зло:
С победа ще видя святата земя,
И там колко сладко ще пея хвала! (2)
Leave a Reply