77/3 16.09.1978 год. … и когато Кирил и Методи се явиха ти възкресена бе и вървя. И чрез богомилите растя, защото макар и с недостатък в светлина те са жертви Мои пред небеса.
221/11 22.07.1959 год. Вестта ще се носи на свобода и извън църковната стреха, ще бъде лъч на светлина над цялата земя. Върни се към древността, когато Аз водех църквата Моя и кат зорница блестях по групи – албигойци, валдензи, богомили. И днес групата на Бога е явена на земя. От днес вие, Мои малки, давам ви съдба, когато ще развеете знаме на вестта. Амин!“
334/4 16.12.1972 год. Благословено бъди течение в чин Бого – мил, ти който не си се обоял, и живота ти земен ти е бил дар за Мен, а за Мен си сред новоерност бродил. Навек поменат си пред Трона велик, пак ти на ново се яви и кат течение райско бъди. Амин.
334/5 16.12.1972 год. И именно всемирната църква прие образа на първия рай сред Едема новоизкупена педя земя. Сред нея кат дом Божий е и дървото на познание – моралния закон, десет Божи заповеди и дървото на живота – Сам Господ Исус, Който чрез жертвата Си всеотдайна, кат жест новоерен – кръвната цена Той наново го рая – дома Божий изкупи, чрез небесния Съд велик. И сред него в скончание Съда реши целокупни земни съдби и пак в надвечерието – скончанието на дните, Бог повиши Глас тронен съдебен, чрез Дух Свети и реката бликна в живи струи, кат едно течение разклонено в четири реки, съдби, чрез меча въртящи, словото Божие…
И от четири течения едното Го Бог нарече: Бого – мил и цялото новоерно течение, още три са събрани в едно нововсемирно течение, чрез вестта – всемирна, кат йорданска – гионско помазание и се нарече Бого – мил. Не мога да кажа с положителност, но твърдя че туй дяло последно ще е по подобие на движението Богомилско. Не съм запозната добре с него, но знам едно, че и на него от вси се решиха съдбите и се въведе в рай едемски. Амин!
358/2 11.12.1972 год. Също и за богомилството в ранните векове, когато още владичеството или потистничеството византийско е влияело или управлявало нашата църква. То е имало вяра чиста в здрав разум на българина и ясен мироглед в Светите писания и те са въставали независимо от църквата и са се явявавали в ерес /непонятно/. Всъщност съвсем не е богомилството ерес, но едно здраво учение и чисто библейско за времето му.
358/3 11.12.1972 год. Имало е истински просветени люде – богомилското течение в България – те безстрашно са въставали против византийските окови на църквата, окована и водели безстрашна борба. Тъй във вековете тъмни все пак е греела светла звезда в лицето на вярата християнска и високо са вяли знамето на Бога.
Едва по-късно когато църквата минава своите периоди църковно време, нейде далеч се зараждат пак две течения със знаме на две истини библейски, на два завета светлина: петдесятното и адвентно течения които пак са в оковите на разединението: разкъсани две истини помежду си водели непрестанна борба, борба. Но независимо от тяхната борба с едно разпокъсано на две знаме на бран, те и двете деноминации високо са го вяли кат две заветни истини библейски – евангелски кат две древни пещери със скрити пророци. Но те са били само донейде реформирани и тоз хаос духовен е бил търпим от Бога и защитен донейде от евангелието. Ученията са различни, но целта е една – да стигне душата до познание Божие – на Бога.
Тогаз, чрез съдебната небесна власт Глас се формира пак реформаторско течение духовно наречено Богу-мил народ и бива воден, чрез Глас на Дух Свети в съдебна небесна власт.
Дано бъда ясно разбрана за думата Богу-мил – народ на Бога, който няма нищо общо с древното течение Богомилско. Великата духовна реформация над България яви на народа неин повери.
372/6 09.12.1972год. Днес те наричам Богомилка. Дялото Ми е Бого-мило! Великата реформация е Богомилското дяло на земята.