Молитва на пророка Божий
О, родино моя, отечество любимо, майко любима, мой бащин дом, свещен олтар на моя род и скъп живот! От теб аз закърмена съм с огъня на любовта твоя. Любя те, мое отечество! Без теб не мога да живея, ни без твоите чада, закърмени с кървава съдба на робската неволя, причинена от врага. Но днес борци са смели, воювали в свещената борба, освободили се от робските вериги на греха за вечна свобода.
О, родино моя, бащин заветен дом, огнище славно с огън горящ, запалена факла – светлина и свобода, теб аз високо ценя, за теб живея и не ще те никога забравя.
Обичам те, Българийо моя, мой роден край, мой дом, огнище мое свято! Българийо, с твоята прелестна снага, с прекрасни украшения надарена, моя скъпа бащина земя, море, реки, езера, планини с ручеи долински, пясъчни пустини, гори и поля, дебри зелени, за теб копнея и жадувам да задържа в сърце си както детенце – майчина гърда, както сърненце – росната трева, както птиче простира крила към небесна синева.
О, Българийо, в теб поколения от народи дали са свидетелства заветни за Божествения плам на любов към брата человек – синове верни твои, станали борци в принос свещен на олтаря твой във вярност към теб. О, колко те ценя, обичам и пазя кат зеница, в копнеж за свобода, да живея в дом бащин – бащина стреха, моя скъпа мечта. О, поклон, поклон пред моя Велик Създател, Бог Мой и Канара, Който теб и мен създаде и свърза ни с веригите златни на родствена съдба чрез кръвта ми кипяща на вярност и вяра в твоята Божествена мисия на Земя. О, роден мой край, за мен ти си земен рай, мой дом, мое огнище свято, знаме на свободата развято, свят олтар на народ от Бога избран. Българийо, за теб като факла запалена горя, до сетния си час за твоята спасителна съдба ще бдя, да те зърна свободна от измамите на врага!
Поклон! Поклон! Поклон пред Върховния Създател твой и мой, Българийо! Амин!