Луната се прекърши

Луната се прекърши. Бог издъхна.
Дори и в този миг греха прости.
Небето потъмня и злото свърши,
но то не знаеше, че Бог го победи.

Решил бе Бог човека да изкупи,
със своята пресвята кръв да го дари.
Грехът му да измие, да изчисти
и Бог с човека да се помири.

Но злото внесе смут в човека,
за да не приеме всеки Бог.
И оттогава тези без Исус в сърцето
понасят геноцид и гнет.

Евреите сами решиха –
”“ръвта му е над нащ’е родове”!
Но чака Бог отново да се върнат
към Него –като блудното дете.

Настъпиха войни, бездушни хали,
отнемаха сърца и умове,
но Бог отново беше план поставил
да оправдае честни родове.

Съдът дойде и Бог реши:
България е Моя свята Дан.
„Земя на двете полушария,
земя като човешка длан”

Избра Бог в мъничка България
една жена пророк с безценен дар
да носи вяра силна, необятна,
да изяви светилник в този свят голям.

Потекоха реки от думи чисти,
пречист поток от думи – светлини.
Бог каза истини, до този миг прикрити
и символи със трепет изяви.

И заповяда Бог да има святост,
безкрайна чистота да има сред съдби.
Използва върхове, реки, шевици,
с които белег Той положи на гърди.

Над своята възлюбена България
Бог бдеше с руйната си кръв и я уми,
и я поведе към олтара,
земята й изстрадала покри.

На Витоша, на Руен, Осогово,
на Попчето – в Сиона засия!
Изливаше се Божието Слово,
а на Небето се решаваше съдба.

И Сатана със свойта свита
призван бе да се изяви.
И той горд с кървите пропити,
държеше, че е прав, не се смири.

Изпратен на земята-страшна свита
до падналият ангел-Сатана.
И тежки времена-в гнездото скрити,
пламтящи войни-верни на Христа.

Във вярност, в кротост, Бог поведе
Пророкът Свой и своето Ядро.
Към Своя Лик молитвите отведе,
напътстваше ги с ангелско крило.

Дойдоха времена последни
Сам Бог изрекъл е това.
Отмина Съд, съдби решени
очакват да Го видят в Светлина.

О Боже свети! Обърни ни
към истината, вяра, чистота!
С пресвятата си кръв дари ни
и ни заливай с любовта.

О, Боже, колко ли си страдал,
когато виждаш смъртно да грешим.
Води ни, Боже по пътеки тайни.
Изливай ни Духа си, Боже! За да бдим!

Стихотворение за слава на Бога
23.12.2024 г