Що е вяра фарисейска?

„Вяра фарисейска – значи вяра повърхностна. Душата вярва, че има Бог Всемогъщ, Силен и Справедлив, Свидетел на нейните дела. Вярва, че има небеса и вечен живот и че нейната душа е смъртна, ако остане в греха. Вярва само от уста и повече нищо. Вярва в Христа и Му служи и Го търси, но си остава в греха. Тя вярва така и с тази повърхностна вяра върви и ще я намерите в евангелски среди, в редовете на религиозния свят. Тя вярва и върви и навсякъде си отваря врати. Нарежда се в молитвени събрания и работи дори. Но такава душа е горда, самонадеяна, не вярва на всичко. Тя е в първите редове на всички деноминации. Парадира за първенство, ще я срещнете с учителите Христови, пред амвон, във всички духовни среди, но в нея с надменност ще реве плътта. Тя се бие в гърди, всичко знае и твърди, но едно само не знай, че докато се бие в гърди, нейната съвест спи. И сама себе си измамва, като иска да изпъкне и покаже своето „аз“, като заглуши Гласа на своя Спас.

      Това е вяра повърхностна, от уста, жертва на плътта. Тя търси да бъде похвалена за нейните дела, които върши пред човеците, желае да се харесва за нейното красноречие, приема ласки и винаги говори за святостта, а нейното сърце не се докосва и до върха – вяра на фарисей! Такава душа не се интересува от Духа, а се води от ума. Тя не се води от Божия Глас. Само едно е нейното желание – да подчини вярващите под своята власт. Жадува за първенство и изнася молитви дълги, красноречиви, плод на ума и нейните очи са винаги в смирените души и негодува от тях. Тя чувства Бога в тях, но сама е далече от Него, с вяра повърхностна на фарисей. Сърцето не е докоснато от Христа, нито от благодатта. Тя никога не може да почуства небесната роса, що оросява човешката дуща. Тя никога не е в хармония с Духа, нейния ум винаги броди в света и е безплоден, далеч от Христовата благодат. Тя не познава тази велика радост, която стопля човешката душа и отваря дверите сърдечни за велики дела в Христа. Тя не познава милост към брат или сестра, безплодна, готова да приеме само хваления, но не и да окаже такива. Такава вяра в съдния ден отвежда в огнената яма на вечността, проклета от Христа.

/26.02.1950 год./