ВЕЛИКО СЪДЕБНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛУЖЕНИЕ В БЛАГОСЛОВЕНИЕ. “ЖИВИ СА СПЯЩИТЕ ВСИ”
“О, Всевишни и благи Боже, в тоя миг на съдбата, когато приключваш Плана на спасение завсегда и затваряш ходатайствена врата на Светая Светих и започва минута без ходатай, о, стори милост и приведи вси раби на рабините Твои и вси рабини на рабите Твои! И дай да бъдем едно семейство пред Тебе!
Поклон! Поклон! Поклон! Аз Те моля!
(“В три часа без четвърт да сте трима у дома! Ще поднесете молитва да опростя вси двойки на Земя.”)
“И свършиха се думите на скръбта. Ще дойде свобода. Наведи глава и чуй Словото Мое! (Юдит 3-та гл.) И както в този миг Юдит извърши на Земя, ти, рабе Мой, ще извършиш волята Моя! На майката ще изявиш и ще продължиш в Правда на Христа. От днес живота ти да е изряден на Земя. Над тебе Божията милост ще връхлети и ти ще получиш дара на мъдрост и единни с Божията рабиня ще продължиш. Давам ти на Земя риба люспеста, но не вкусвай кокошка ти! Само яйцата й яж ти! Сряда наближи и ти изпълни волята Ми. И помни, ще се смееш с блудницата, но ще й покажеш, че пътят й е блуден.
Свърши се! Дванадесетка от рода си ти! И Христо е дванадесето поколение, затуй ще отговаряте за опрощението на спящите ви родове. О, рабиньо Божия на съдба, приготви се да се явиш в идеална чистота. И от днес всички свещенодейни символи минават в една душа. Само една ще бъде душата съединена като Адам. В Едем не ще има брак.
Веригата ще блещи в Армагедонската борба на Гавраил със Сатана и когато на ръката ти веригата блещи, Гавраил ще лети и ще побеждава помни. А ти, Разцвето, ще сложиш катинар на уста, ще сложиш вретище на глава и награда ще ти явя Аз. Днес Божият дар ще навлезе в сила двоя. И ще има брътвеж: “Как падна тя”. Скоро червило ще ти сложа на уста, за да те скрия в света. Три Вести започнаха дяло Мое в Четвърта приключиха, а в Пета се явиха на Земя. От часа три до пет вдиган ръце, за да дойде победа над рабите Мои. Когато чуеш “плет” знай че се говори за стена, а плетът е на Сатана.”
Служение в три часа след обяд. Молитвата на стража:
О, Всевишни Вседържителю, Боже на правда, истина и любов, днес, когато Тъмата надвисна над Земята и постлан е мъртвешки саван, в тъмната нощ Сатана пирува сред грохота на борба, кръв пролята – мерзост в нищета, когато воят нестихващ на злъч и лъжа наново издига знаме за война сред писъци от болка на майчина гърда, чува се новороденото да вика: борба, борба, борба. Не ще ли стихнете, барабани на огнена клада, не ще ли замлъкнете стоманени гърла? Не ще ли спрете птици железни, да изригвате огнена лава над прокълнатата Земя. Недоносче ридае сред майчина гръд и пита стенещо в утробата още не говорещо. Докога ще се готвите, стоманени дула и вий птици ще носите лава – огън, свалян от Сатана?” И в миг на съдбата сред пламъци на борбата, сред мрака и нищетата люлей се смъртна коса и прилепът на бездната простира саван на смъртта.
Наистина прозирам в зората, сред пламъци буйни на кладата румена зора да се явява с кървава цена сред лъчите златни над Армагедонски знамена! И чувам песента на славея още рано в зора: Не излязъл съм на повърхността, в олтар неръкотворен съм плод сред огнени пламъци на девствена съдба зачнат в утроба на Праведна везна, изпълнен със сила на Дух Свети. От днес зачатъкът ми мълви и казвам се. Дух Свети в олтара неръкотворен в сърдечна дълбина храм свещенодеен сред мерзостна Тъма!
Но питам Небесата като жертва на кладата: Докога ще се вее воалът на смъртта и не ще ли свитъкът на мрака да се свие и лъчът злат да осияе в Правда Земята? О, зачнат съм в Правда на закон, явих се чрез цената от Всевишния Трон и изпълва ми дълбината, а тя на мен е подслон! И шепна в зората като сила Мощ на вечен Закон: Всевишни Творче на съдбата, що създал си Ти Земята и внедрил си в дълбината знаменията и чудесата, сътворил си от пръст човека и внедрил си му съдба, днес дириш го и изкупваш от Земята да го въоръжиш в борбата. Кажи ми, Творецо на Правда, виждат ли Ти очите жертвата, простряна на кладата – олтар да мълви:
Докога, Творецо, не ще пратиш сила двоя на Земята, да поеме път войската в Армагедонската борба, да развее Знаме на правда чрез Господа Исуса Христа? Огнени пламъци на тежки изпитни, към вас се обръщам в съдбини и казвам ви в боя: Храбрец съм в дълбини, повит съм в повоя на нетленни съдби, венец нетлен глава ми краси! Яхнал съм жребеца в духовни съдби! Не ще ме вие победите в мрачната борба, нито ще ме оскверните в плътта. Днес Знаме вея и песен победоносна Мойсею” пея! Гвардеец личен съм на Христа! Пейте лъчи златни в утринна зора! Ухайте, лехи прекрасни с цъфнали цветя! В безкрайна Тъма отлетя прилепът на мрака. След огнена борба изгря зора на свободата – Законът на небеса във вечна свобода. Сияе брилянтът на росата – Светая Светих на дълбината. Венец от жасмини ми краси главата”
“Усмихни се, гълъбицо Моя и поеми повоя във вечна правдина. Днес поема път конвоят срещу милостна съдба, но теб краси поа°яЗ на двигателна съдба. Затуй ела, царице на вечний Цар, на Ново Небе и Земя Господар! Ела в пурпура на злато, облечена в хвала. Поклони се пред олтара на огнена клада. Над него жертвата ухае и пее песен в хвала. Затуй предай си ти съдби, повери си ти плещи и изпрати си хвалите’”
“Ту..Ту..ту – аз, девица и невяста, днес съдбата си избирам и Жениха си прибирам!”
“О гълъбице на правда, кой ти днес дари “брадва? И венец на невяста днес краси ти веч глава? Питам те в зарите ярки, осветени в пламъци жарки на огнена клада.”
“Аз пея – стражът на съдбата, чуруликам си съдба в ранно утро на Земя. Аз, невяста Негова, увенчана в съдба, украсена със злато, начатък ми е в гърда – Дух Святи.”
“О, пей девицо ти, стражът кани теб, а Зефира в зори освежава го в пламъци зли, в огнена борба на Армагедонски злини!
“О, поклон! Пея аз, невяста Негова, облечена в злато, обвивам се в сила двоя, в мъдрост и хитрина, над всяка вража сила имам власт на Земя О, пейте вий, земи, страж съм на огнена клада, обвит във водни струи, златни фосфориращи риби вси красят ми снага, в Правда награда ми е тя!”
“И що имаш ти, водно царство на невястата Моя? А ти, невясто, пред Трона благ изяви съдба. Аз, Всевишни Дух Святи, подтиквам те към съдби и чрез стража подавам молба!”
“О, тъмна нощ, Всевишни Вожде, премахни! Аз виждам огнени пламъци на буйна клада да ме облизват в утринна зора и воали бели, плуващи гълъби на съдби, излитащи от Трона на вечни съдби!
“О, Всевишни Творче, днес Аз поднасям прошение като зрънце в съдба на милост Твоя и ощ в горницата Моя в Ерусалима на Земя поднасям Ти молба. О, прости, и от вси беззакония, сторени веч в моите родове ме освободи! И в тоя миг на съдба, аз те моля, над мен е борба, а пред мен печатът на вечна съдба като жител на Новии Ерусалим. Осияват ме пламъци на огнена борба и вижда врагът Твои и още по- жарко се хвърля Той. Затуй моля те в съдба, в тоя миг на Земя облечи ме в сила Мощ двоя да мога безвредно (непокътната) да изляза от огнената борба и като победил в Армагедонска борба да пея песента на съдбата завсегда. О, Всевишни Боже приеми прошение в тоя час, в ден на изцеление изпрати ни сила, ободрение сред пламъците на огнената борба сред барабани – жарка изпитня. Дай опрощение на гвардейците Твои и на знаменосеца мирни съдби!“
И в тоя миг на съдбата чрез ходатайството на Духа Света в сила двоя, чрез стража на огнена клада църквата пожела сила двоя! И в тоя миг на съдбата чу се песен в небесата, Зефира пламва в жарка съдба, ефирът докосва сърца на Небесни войнства в сила двоя сред небесни певци с лири – арфи светещи. Чу се Глас на милост в огнени съдби и Всевишният Бог промълви:
“О, олтаре на служение сред кръвна дълбина, днес навлезни в осветление сред милостна съдба. И като Мощ на озарение приеми в двойна мяра Дух Свети! Амин! Амин! Амин! Вие, житни зрънца единни в горницата Ерусалимска, гвардейци на съдба Христова в правда завсегда! В тоя миг пред Всевишни Лик в Тронната зала – Върховен вик Аз, Всевишен Творец на съдбата, Създател и Законодател на Земята в тоя миг на съдба благославям и въоръжавам със сила двоя вярното зърно отбрано Мое, което вярно стоя в горницата своя сред Ерусалима – Светлината и чакаше съдбата да чуе на Върховния Вожд волята свята.’
И в тоя миг на съдбата благословени бъдете, верни Мои зърна седем пъти по седем със сила двоя в сърцата – Дух Святи като храмове неръкотворни, скиния неръкотворна на Земята. И от днес за съдба изпълнете се с двойна сила на Духа Свети! И като верни гвардейци на Земя навлезнете във великата борба, воювайте и победете! И във върховния миг на Архангелска тръба като победители в Армагедона се преобразете, и Царя на Ново Небе – Земя посрещнете.
Амин! Амин! Амин! Да бъде! Да бъде! Да бъде!
Днес Аз, Всевишен Творец, затварям за вси ходатайства на Светая Светих вратата! И в тоя миг на съдба изпращам сила двоя за въоръжение в строение войнствената съдба, която ще води борба да изведе пред Ориона спасяемата душа! Амин!”
“Чик чирик! Утро е ранно, блести росата, и ручеят сладко ромоли О, възлюблени мои, елате сред полята росни! Далечен глас се чува в час и пея аз, страж на огнена клада, в утро ранно, ран Зефир. И виждам пороя на вечния вир. Ела, любима Вождова, в пир, вечен мир в небесни пир. О, лазури тихи на тихи талази – морска ширина! Вас днес каня кат чайка лекокрила със златна дълбина и пея песен за вечна съдба Животът кипна и кипи. Живи са спящите вси. Живи са спящите вси! Живи са спящите вси! Флора, фауна и човек днес сте единни кат меч – златна съдба, обвит в Правда завсегда. И в милост на съдба дървета на правда веч плуват сред квадрата на птици, риби и треви. И в милост на съдба чакат Архангелска тръба. Покланям се аз, стражът на огнена клада в благодарствена хвала, че църква златна – злат венец, сред нея роди се младенец и първи кат олтар той прошение отправи в Правда завсегда!” (И в тоя миг на съдба мина сила двойна и ще посети верните чада, които в тоз миг – в ден на изцеление (сряда) стоят в горницата своя.)
И в тоя миг на съдба бъдете изцелени вие вси, верни Мои чада които верни бяхте спрямо Гласа (Откр. 18-та гл. Малахия 4:5) и днес чакате учението ново на Земя! В тоя миг благословени бъдете и изцелени и тоя дар приемете: Духа в сила -Мощ – Дух Святи ощ. Амин! Седем пъти по седем благословени и изцелени бъдете. Седем пъти по седем надарени и в горниците си с Дух Святи бъдете! И в тоя миг на праведна съдба приключвам Спасителния план на Земя, и затварям завсегда ходатаиствена врата, Аз Всемогъщ Творец на всевишна съдба, благослових съдбите на Ново Небе – Земя! Амин! Амин! Амин! И въоръжих сърцата като олтари на служение в борбата! Амин! Благословени бъдете и с двойна сила въоръжени като снаряжение на Мощ и единни строени пред Върховния Вожд чакайте тръбата бойна да засвири ощ сред тъмната нощ и да се срещнат знамената бойни на великия Вожд с вековния враг – със смъртта!”
“И в тоя миг на съдбата с корона на главата, в чин Сарра сред Мене е олтарът на войската, сред него е кладата, а над нея стражът води борбата сред огнените пламъци на изпитнята, облизващи й снагата. Но той пее песен “Мойсею” от уста и реки от сълзи потекоха на Земя.
О, чрез стража покланям се аз, бъдеща царица на Ново Небе – Земя и благодаря за тази велика чест, че съм удостоена днес от Теб, Всевишни Творче на всевишни творби. Покланям Ти се в тоя миг на съдба със сто четиридесет и четири хиляди поклона в гърдата и Те моля, изпрати въоръжение двойно в гърдата, и да се чуе песен Мойсею на устата. И да се види Знамето на правда над Земята. Амин!
Аз, стражът нищожен на Земята, пред Върховния Вожд на небесата като уста Ааронова – Мойсеева на Земята предавам Словата на уважаемата Всемирна църква на Земята и изпращам хвалата пред Трона Всемирен на небесата, макар че в тоя миг огнени пламъци облизват ми снагата и удари след удари на вража ръка пробиват ми плътта, и кървави реки текат на болка и тъга, нанесени от блудницата разстлана, която се опива от “целувката светиева” на Земята. И моля се аз, о, Господи, тръшни я кат воденичен камък на Земя! И дай сред проклятие да погине под таз “вода” (учение), с която тя черпеше на Земята.
“О, ангеле на съдбата, с чаша в ръката на язва зла, готов бъди и я хвърли на нейната глава. И проклетата съдба в осъждение на Земята нека погине с нея в бездната. И в тоя миг на съдбата ще пламне огнена борба, и блудницата опита тайно ще извърши гнусота! Но ти не бой се, защото ни можеш да прибавиш, нито да отнемеш, защото тя е библейска!
(Ще вдигаш ръка и Слово му дай в ръка, докато се изпълни с Дух Святи, за да устои в огнената борба, която ще продължи на Земя.) (И майката като Вавилон ще започне война! И тръшната като камък воденичен бе тя!)
В срядино служение приех молба и прошение, а ти продължи във въоръжение. Тя (майката) дебне в зла мисъл – гнусота да унищожи, но във всичката мерзост ще я в един миг потопя!
Приключих съдба! Свършиха се думите Иовови!
И в тоя миг благословена бъди, рибина одеждо на нейната плеща! И от днес, рабиньо Моя, яж прясна люспеста риба, защото ще ви осветя и фосфора във вас ще употребя. Амин! Очистени и обновени и оправдани вий, рибки, които намирате оправдание, преминете през Гвардията Моя чрез насищение и от живот в живот преминете! Благословени бъдете и се въоръжете със Светлина! Благословени бъдете, целокупност земна. И в тоя миг бъдете съединени чрез Адам, вси Адамовци, благословени бъдете и навлезнете в спасение!
(Преди да се преобразиш, Ево, ще бъдеш скрита в Адама, защото само така “Ева” ще премине в съдбата на мъжа!)
(Горко, ако рабът Мой подаде на Вавилон ръка!)
Радвай се, рабиньо Моя, борбата ще продължи, не бой се ти!”
(Затвориха се на Светая Светих вратата!)
30.07.1958 г.