ИЗЯВЛЕНИЕ НА ГЛАСА СЪДЕБЕН НА ДУХА СВЯТИ:
”Рабиньо Моя, Моя съдба, Словото за сто четиридесет и четири хиляди – Войнство на Христа е в посвещение и въоръжение на църквата Христова моя в чин ”Дяло Даниилово” (12-та глава Даниил). То е велика Съдебна светлина, която очаква цялата планета земя! А България е натоварена в удостоение велико като награда за Хиляда и триста годишния й юбилей (12-та глава Даниил) да я носи и развее като Знаме над земната плеща, над народи и племена.
Дялото на сто четиридесет и четири и хиляди, Гвардия велика Христова е дяло на Гласа съдебен в коронната мисия на Дух Святи! Никой не може да я ограби, присвои и който посегне над таз Светлина, крадец ще е пред Небеса. Над него тежкото обвинение ще виси: (Откр.22:18) ”Аз свидетелствам на всеки, който слуша пророчеството в тая книга! Ако някой прибави на тез Слова, Бог ще му прибави язвите зли над глава, написани в тая книга. И ако някой отнеме от думите пророчески на тая книга, Бог ще отнеме дела му в Дървото на живота и в светия град, които са описани в тая книга.“ (Откр.22:18-19).
А с националния събор в Копривщица се изпълни притчата от Словото в Матея 25:35,36. Защото ”гладен бях, нахранихте Ме, жаден бях, напоихте Ме, странен бях, приютихте Ме, гол бях, облякохте Ме, болен бях, посетихте Ме…”(Матея 25:35,36).
О, рабиньо Моя, Моя съдба, цялото това Слово е дяло на Съдебния глас на Дух Святи, разяснено от Съда велики – разпечатано. А дялото на Съда е в чин ”Даниил”, призован в жребието си и се удостои с коронен венец. Затова към него никой не може да прибави, нито пък да отнеме. Защото повтарям: крадец ще е и враг на живия Бог.
А ти спокойна вече бъди и го приготви! Защото денят огнен се яви и времето му наближи! Вярна Ми бъди във вси съдби и не се тревожи, че може някой да го присвои. Това Слово е награда на църквата, венец лъчезарен, приготвен да озари планета Земя. То е Светлина над Светлината, която ще освети Земята! Че Антихрист цари и води в безверие, не бой се ти! Тя, България, чрез камбанен звън дялото ще оповести и за хиляда и триста годишнината си носителка ще се яви над цялата планета Земя. Бог велик ще я употреби! Но ти още малко потърпи! ”Амин! Амин“ кажи и успокой се ти!”
Амин, да бъде Боже, волята върховна Твоя! О, моля, пътя на Вестта, Светлината съдебна, запечатваща съдбите земни, устрой Ти, опази я и Името Си свято прослави, България употреби сред народи и племена от езици и колена, в спасение Ти ги води! О, нека бъде слава и величие Твое! Амин! Амин!“
”Цялото това Слово е въоръжението на църковното ядро – сърце, дар свише от Небе. И се посвещава на България като Новозаветна свещена същина – Израил, за Юбилея й хиляда и триста години от създаването й като държава. А дялото съдебно е включено в нейните земни съдби, тридесет и пет години развивало се сред България! Дялото на Съда и войнствените съдби Христови почива на Словото в Даниил 12. глава и Откровение 18:1-4! Става дума за Ангела на Завета в чин “Четвърти”, единен с Гласа съдебен, Който ги води в свещени изпълнения на служения! Амин! Не забравяй, че само в България е дадена таз Светлина! След излизането й, разнасянето й над Земя ще има борби и коментари, но тя вече е дадена в своя завършен вид, помни. Амин!”…
”И чрез силата и славата на Словото, чрез Гласа Бог Всемогъщ ме въведе в Неговото пълно изявление с най-пречудни стилни средства, представени картини сред красивата Земя – в планини и поля на България – любимата Божия страна.
Небето ведро се синей, Зефирът венец нежен кедрите Сионови – бор и елха – люлей! А носиите на вековете като тържествен парад на родовете преминаха пред светлия лъч на Светлината и вееха Знамето на дъгата, в чест на хиляда и триста години създадена държава българска – България! Повей, о ветре, повей! Светлата струя от багрите на дъгата облякла беше телата на българката и българина – верни синове и дъщери на таз Земя, поели пътя в тоз велик парад на вековните съдби на родовете, като разцъфнали цветя сред градини и поля!
О, Копривщице легендарна, люлко на герои, откърмила си ги в дебрите свои, сгушена си сред възвишения Средногорски. Кажи, на какво да те уподобя? Ти си Сионова канара! Над теб сияе Ориона, светилник със Седмоцевна светлина! И днес Съд велик те награди, педя, къс от майчини гърди, която е откърмила нас вси! О, майчице моя, любима моя България, ти Копривщица си родила, в пазвите си майчини от зли очи зорко си пазила! Изтерзана си била от игото тежко на отомана. Но днес, о мила, ти свободна си и възвисена и на пиедестал свет поканена като една дъщеря, вярна на своята свята съдба. С вяра в Бога Всесилни са пътували през урви и гори твоите верни синове и дъщери и с песни на уста са те възхвалявали, и името ти свято в Книгите на делата са записани!
Повей, ветре, повей, отнеси звуците нежни на кавали и гъдулки, пеещи като млади булки, надлъж и шир славата й разнеси, като на една неповторима, с вяра и твърдост устояла в борбата вековна, българославянка, достойна на майка си дъщеря! А ти, любима майко, Българийо, родино любима, народ мой – моя съдба, как да те възпеят твоите деца, освен в тоз тържествен ден – събор свещен на вярност, изявен с багрите на дъгата, украсен с цъфнали цветя по полата, с песните и звуците сърдечни, нежни, излитащи като крилати птички пойни от сърцата на твоите чада верни! Повей, ветре нежни, повей и далеч ги отнеси, както звънът на камбаните вси от Асамблеята детска, съкровище на детските мечти – ”Знаме на мира”! Песен за мир и свобода! Ликувай, Българска земя и оповести надлъж и шир, че тез деца в чест твоя пяха и играха под звуците нежни на гайди, кавали и гъдулки. Само един тъмен облак засеняваше детските игри, потъмняваше и от очите на младостта нежни сълзи се отронваха, като бисерни зърна Земя заливаха, че нямаше я вече вярната твоя дъщеря, Българийо, любима моя и нейна, че тя отлетя от тази Земя. А любима беше тя, Люд-мила, като любимите вси на Бога деца на небесния Баща.
Българийо, майко моя, мъченице в Древността, вековете отлетели в робски хомот те държали, но ти не забрави, че кърмилница си свята, призована на Земята! И днес свободна те възпяват чадата твои, що си кърмила на гърдата твоя – Земята! Елате, вие герои нейни, които за свободата кръвта си свята проляхте на Земята! А тя, птицата крилата на свободата, днес широко размахва крилата и губи се в синевата на небето безоблачно! Къде сте днес, съдби велики нейни, жертви на клади, да зърнете за миг съдбата й велика с име на героиня във века, как знамето трибагрено с лъва и звездата свободно вее над Земята? Тя е все една и съща, и с кърмата, с която вас е кърмила, днес пак чадата свои насища! Вий, древни и настоящи, как високо сте я възвисили и на пиедестал като мощ славянска сте я наредили!
О, Българийо, родино, майко моя, чрез Копривщица днес ти си оповестена и в багрите на стилове вековни редила си и пак нареждаш днес чадата твои верни. Ти застана и стоиш за всички тез, до един съдби им вековни да уредиш! О, величай! Величай и върви под могъщата десница на Бога Всевишни! И за всички твои дарования, най-щедро украсени, във велики тържества и духовни пирувания, ти Богу благодари и хвалата Му дължима принеси!
Повей, повей ветре, борове и елхи, на Калина румени плодове, на брезите бели листата нежни раздвижи и Знамето на вяра понеси, че триумф втори ще се яви – детска асамблея, помни! Но днес с тъга сърце ми е съкрушено, че ти, о Небе, отне вярната дъщеря на родината ни мила – Людмила! Но зная, че макар и да премина и във вечността да отлетя за мнозина, Бог във велико дяло я употреби, България на висота световна постави! И ще дойде ден, когато небе свидетелство ще даде, чрез Слово свято от небе, че наистина употребено бе това дете и делата й на милост и Правда следват на земя, че Асамблеята детска и съборът са дяло на нейното сърце.
Повей ветре, повей и спомена за таз вярна дъщеря на България далеч отвей и нека делата й кат ухаещ принос пред Небе стоят и над цялата Земя плодове на добро и мир да явят. Нека я помнят народи и племена от езици и колена, че нейните светли дела греят над планета Земя като дяло на разум и любов, обвързало светлия й зов за вечен мир и правда, истина и любов да красят кат ореол на майка България глава.
Сияй, Слънце светло, над майка моя България и със зарите си светли делата на Люд-мила озари и нейните велики съдби в сърцето българско запиши, че бе тя дете на милостта и любовта на Твореца свят от Небеса! Амин! Благодаря ти, о, Боже за тез велики съдби на милости Твои и моля Те, опази България и народа й! Амин!
Повей, ветрецо нежен, и отнеси копнежи сърдечни в благодарствени хвали към Твореца вечни за показаните милости над България и нейните синове и дъщери! Амин! О, слава, слава, слава и величие, хвала да е, Боже Мой, Твоя!
Ответът от Небеса:
„О, любима моя, моя съдба, сърце ти живо в живи ритми туптящо чрез вярната ти дъщеря, страж мой, Българийо! Теб награждавам и с лъчезарен венец те украсявам за Юбилея ти вековен – хиляда и триста годишно съществувание и тридесет и пет, вместени в него мои велики съдебни съдби, дяло велико мое, църква моя, огнен факел сияен в ръка й поверявам и нека озарение над земя в милост моя отнесе! Повей, Зефире нежен, над кедрите земни, борове и елхи в планината наредени, нека запеят песента на вековната победа Моя. Повей, Зефире нежен, повей на калина румена цветовете, на брезата бяла листете, че България с окървавена снага е била през вековете чрез жертвите на родовете. Но днес багрите й сияят сред белите брези, сред борове и елхи на Копривщица – родовете мои, пред лицето мое се редят кат незнайни светове с неувяхващи цветове.
Повей, Зефире и погали багрените й (цветове) плодове, че тя, калина, вярна Моя, България, цъфти сред градините земни, помни! Полите й – извезани от багри вси с листата зелени на борове и елхи. Повей, зефире и нежно погали багрите румени цветове, пред портите стражеви цъфтят в редове!
Че стражът верен в горницата за вси съдби стои на Сионовата канара, ухание в ухаещи хвали непрестанно към небе лети! Че тя ден и нощ пред небе в бдение стои и за три пояса земни прошения в молби отпраща пред Престола Ми!
Повей, Зефире и нежно погали на стража верен Мои съдби! И я утеши, че сърце й за брата човек тупти пред моите очи и като жертва на огнена клада постове и молби за целокупност земна и земя стигнаха Небеса. И съд велик прие ги кат ухания земни за вси! И днес в милости Мои очите й видяха прославата Моя сред България чрез нейните верни с вяра и любов съдби!
О, славянко Моя, Моя съдба, ти, която сълзи искрени рониш за всичките прояви на милост и любов към България, зеница Моя, о, вас две едновременно употребих пред Небе! Тя (Людмила) бе с искрено и вярно към народ и родина сърце и затова тя премина в правда пред Моето Лице, а дялото й, облечено в небесна Правда, ще продължи пътя свой сред Земя.
Но ти, рабиньо Моя, дерзай, употребена си не само за България и за славянските народи, но за цялата планета Земя с три пояса Мои творби. Дерзай в изпълнение над Сиона, в приноси на свещени хваления, че Съдът небесен приключи земните съдби и реши делата на планета Земя. А днес чрез България свивам лъчезарен венец сред цялата планета Земя! Дерзай, чадо Мое, Моя съдба. В чин „Страж Сионов” си сред вярната на Мен, родина твоя България. Днес те погалвам в съдба и те свише награждавам за верността твоя към Мен, Бога Твой – Творецът земен и твой! Аз създадох твоя народ, Българийо, славянко Моя, зеницо. Амин!
Повей, Зефире нежен, Душе Святи, повей, погали я Ти, факлата Сионова възпламенена. Нека зари й сияйни озарят Земя, народи и племена от езици и колена чрез Църквата Моя! Амин!
В тоз миг на съдбата чрез Глас съдебен велик на Небесата ти оповестявам земни съдби сред планета Земя:
О, Ангели Мои, елате, лъчезарен венец поемете и тръгнете на планета Земя. Днес Аз, Всемогъщ, Вседържител на вселенни, всемирни съдби, в чинове „Генерален Законодател” и ”Съдия”, с милост и любов посещавам планета Земя и я зова чрез църквата Моя, за да я удостоя и наградя! Ела, ела, стражо Мой верен, ела в този миг и представи църквата Моя, чрез живото й сърце. А тя чрез петте й сетива да представи планета Земя с петте й континента – велика Моя съдба! О, ела с одежди пет, ти, Българийо, яви се чрез стража пред Лицето Мое! Рила и Пирин, Руена и Гълъбеца и Богдана. Представете Земя с петте й континента – велика Моя съдба! О, Вселено, Всемире, Съде велик, застанете, елате и съдба й велика зърнете! Стражът Сионов я представи с пет одежди на нейната плеща. А Църквата новозаветна с петте й сетива, с пет континента, опасана е планета Земя с повой от реки и моря, а бреговете й са като бордюрите по полата на одеждите на жената, а върховете – с цветята по полята! О ела, ела Българийо, славянко Моя, чрез вярната Си дъщеря и се представи чрез твоите величествени върхове, украсени с кедър борове и елхи, дъбове широкополи и бели брези, мрамори бели и клони осенови зелени, като Мои съдби велики пред Небето явете се вси!
Рила представи църквата – невяста. А Пирина – сам Женихът неин, подали си в Предела ръка, окръжен със стражите – Войнства Му строени, съдби неизменни! О, Българийо! Силата на Правдата Му е мраморът бели – Конче бяло, буйно и игриво, пречупва на Слънцето лъчите златни! Руена ти, о, руйността на жеста Му велики, изкупваща цена за всеки. А Гълъбеца над Земята, летял е Духа Святи на вси Мои творби с милостите Мои. На Богдана великата Божия дан яви се! О, те всички са Твои върхове, сияйни пред Моето Лице, Българийо и представили са цялата планета Земя с петте й континента. А сред теб е Сиона – възвишение свято с олтар неръкотворен – канара и в служения свещени приноси принасяли са пред Ориона! Ориона – входът на Съдебния Трон! О, ела, стражо Мой, Моя съдба и сведи главица като жива съдбица чрез милостта Моя! О, Ангели Мои, с венец от лъчи лъчезарни на Светлината светли струи отнесете и на глава й го положете! Че тя, България, е Моя педя неизменна съдба, родила Ми е достойни за награда и похвала в удостоение чада! И още ражда и ще ражда за слава и величие Мое сред планета Земя. О, елате вие и сведете чела, пет съдби земни чрез петте църковни сетива. Стражо Мой, стражо Мой, сведи глава пред цялата Вселена, Всемир.
Днес удостоявам Новата планета Земя чрез ядрото й неосквернено пред Небеса! Застанете и венец лъчезарен приемете за награда на верността ваша.
О, сведи глава, сърце живо туптящо на църквата Моя, на стража в ритмите на милостта Моя за всички тез съдби и благословение приеми! О благословена седем пъти по седем и седем пъти по седем, Българийо, бъди, славянко Моя, Моя съдба! Сред теб в пазвата твоя Моята велика съдба – сърцето на Църквата Моя! О, благословение приеми, сърце църковно, чрез живите стражи, Мои съдби! Седем пъти по седем и седем пъти по седем благословена бъди, Църкво Христова новозаветна и продължи. Благословен бъди, стражо неин, чрез сърцето си живо, ядро човешко, ядро църковно, ядро земно!
Елате и приемете венеца лъчезарен на удостоение за вярност във великото дълготърпение, за Мене стоение. Днес вас удостоих и с милост Моя наградих! И като съдби велики за над Нова планета Земя ви строих като велики нейни стражеви съдби! О, Средногорие, обрасло с кедри борове и елхи, с калина румена и бели брези! Сред теб е Сионово възвишение, с олтар свещен от камъни недялани във велика милост Моя, изпращат ухаещи хвали от роза и ухаещи треви – на Рая вечен съдби. Ела, о приносе ухаещ, и Ме наслади! Вие вси, нейни съдби – украси на нейните поли! Днес свих венци от лъчезарна светлина и ги пратих като награда на вси стражи Мои, глави им украсих!
О, благословени навеки бъдете и като звездите сияйни на Новото Небе се внедрете и за во век светете! Амин! Благословен бъди, стражо Сионов, сияещ като звезда, внедрена в простора син! На теб възложих дялото Си велико за до един. И ти вярна се яви! Чрез теб Гласът съдебен затръбя и волята Моя оповести!
О, благословени бъдете всички и наградени за бъдещи съдби, когато под Новото Небе ще засияе Новата планета Земя чрез ядрото си нейна съдба! Днес вси съдби удостоих за во век и като Мои съдби ви натоварих да изпълните волята Моя! И като факли на озарение да озарите планета Земя – Моята победа над вси съдби за во век! Амин! Съде велик! Това е волята Моя, нека Зефирът нежен полети и навред я оповести чрез живите съдби в чин ”Стражи мои”. А ти устрой пътя на решенията Твои – нека като гълъби да литнат стражите – Пет сетива църковни на пет континента земни и я озарят и Благата вест оповестят, че ”Съдът велик приключи съдбите на цялата планета Земя!”