Прие се хвалата от земята

lavender flowers, blue, flowers-1595487.jpg

ПРИЧАСТИЕ С ВЕЛИКО СВИДЕТЕЛСТВЕНО ИЗПЪЛНЕНИЕ – БЛАГОСЛОВЕНИЕ

“Днес Всемогъщи Аз Вседържител, и на вас Върховна съдба, въз­радва Ми се сърце бащино в гърда, разтвори се прегръдката Моя, в огнен плам сияе Лице Ми, и казвам в тоя миг на съдба: Ето ги, идат като облаци бели, плуващи лебеди в хвали, в зората царствена на утринни зари, кат омара светла, кат кортеж царски – ухаещи масла на смирна и алой! Ето Го Царят им! Той в пурпур държи скиптъра царствен на Юда – свещеник завсегда – Мелхиседек е. Пред пира на общества – всемирна съдба, пред Върховния Лик на Съд велик питам ви в тоя миг: Приемате ли хвалите на удостоение от Създание до Скончание чрез обещанията Авраамови, благословенията Мойсееви – Яковови – изпълнения Мелхиседекови, свещенодейни съдби, войнствени хвали?

Сияй рубинът свят на светла съдба. Вей се седмоцветна дъга, на Троен лик съдба! В мига на пира сред тържества, в ден на приключва­ща съдба, в потира кристален – рубинова цена, в ръка ви на всинца ми­лост на Сина! Ухай ти, незабравко в розова съдба, калинка със забрад­ка пред Орионова врата. Ухай ти, розо чайна, увенчана с благоуханни съдби, сърце ти идеално корона краси. Лилии водни, на мощност съдби – изкупителна цена, сред извори кристални, хвалещи единни с кора­ли в океанна дълбина. Днес, птици хвъркати, ухания от аромати, елате в приключваща съдба, и кажете праведна ли е радостта на творческата Ми гърда днес – ден на изкупващи хвали, на пира велики, кораби лазурни, бели платна, звезди им – блестящи знамена? О, благословени са седем пъти по седем завсегда! Кажете единни, приети ли са за съдба?”

“Хвала! Хвала! Хвала! Поклон! Поклон! Поклон! Поклон на царст­вената съдба пред Трона Височаещ сред лазура всемирен, небесна ширина в изгрева царствен, пред скиптъра заветен на заветна дъга. Единни в приключваща съдба с вси множества небесни, непаднали същества, издигаме глас на пълна върховна власт в коронната царствена во век съдба – скиптъра свещенодеен на милост в хвала, ний се покланяме завсегда в изблик на радост пред Трона свят, и единни ги приемаме като неразривна свързана част с нас! Покланяме се в признателна хвала пред Трона на милост и любов чрез вяра в изпълнение на надеждата в обещания Отцуви, ненарушими като заветни съдби, и приемаме уханието всевишно от приноса на дванадесетте Израилеви племена като жертва благоуханна на клада, на олтара Илиев, строен на Земя! Чрез сила на Мощ – Елисеева съдба те пламтяха кат “праведни” дървя, и благословението на уханието стигна небеса! Поклон! Поклон! Поклон! Дванадесет хиляди по дванадесет хиляди от Създание до Окончание – съдба! Покланяме се единни, като признаваме и приемаме!”

И бликва радостна хвала пред Трона велик на върховна съдба от Върховния велик Съд на правда пред Височайшия Лик върховен на Правда от небесни множества, единни със Съд велик на съдба!

“Покланяме се пред Трона велик на милостта!”

Хвала! Хвала! Хвала! Пей небе – Земя! Сияят лазури ведри, плуват рубинови зари и ухание изпълва всемирни простори. Отварят се дворцови врати на праведни съдби и бели, крилати птички долитат – царствени зари – хвали, и плуват сред Всемира като вечни хвали!

Благословени бъдете, ухаещи съдби! Дванадесет хиляди по два­надесет хиляди от Мен, Вседържителя всемирен от Върховния височаещ Трон велик, в Правда всемирен Закон пред всемирни общества и Съд велик – на вечност съдба! Благословени бъдете свише и приети! Ухайте единни с нейната съдба като дванадесет хиляди по дванадесет хиляди – Израилева съдба!”

Поклон чрез стража на съдбата! Ний, херувими дванадесет в хвалата, помазани вождове на племената, представящи дървета на правда, днес ухаем в хвала и молим за съдбите на вси от племето си като род изкупен и оправдан чрез рубина, цената! Днес поставени всесъжения на огнени хвали, олтар свещенодеен Илиев, оградени стени в Илиево време, в сила на Елисееви съдби, и пред Трона всемирен покланяме се единни вси. Поклон! Поклон! Поклон! Дванадесет хиляди по дванадесет хиляди чрез херувима на всяко племе, Яковова съдба като сто четиридесет и четири хиляди войска смела в хвала. И се обещаваме във вярност на съдба, че ще бъдем единни в Правда на закон пред Височайшия царствен Трон. И в изгряваща зора ний, знаменосци на Христова Правда завсегда, като Лара тръгнали в път на святост във вярност на съдба, хвалим завсегда Твореца ни праведен и заявяваме в приключваща юбилейна съдба, че не се намери измяна в промяна на думите Му святи, верни чрез обещания Авраамови, благословения Яковови в изпълнения Мойсееви. И днес за съдба ний, възкръснали от Земя, единни от Древност в приключваща съдба, явяваме се пред Трона Върховен на милостта. Поклон! Поклон! Поклон пред Трона велик – на мощност съдба!”

“Аз, стражът всемирен между Небе и Земя, покланям се невинен пред Трона вечен на велика съдба, че недостоен бях да приема и изп­ратя таз царствена могъща хвала, но по милост велика, аз, стражът всемирен, се покланям ниско от Земя и благодаря. Хвала! Да бъде Боже волята велика Твоя! Амин!”

“Чик – чирик! Утро ранно – ранни съдби, ухаят цветни лехи! Чик – чирилик! Чик – чирилик! Пея аз в изгрева царствен на царска съдба Израилева могъща, в сила двойна хвала!”

“О, любими мой, на Правда Той во век съдба, покланям Ти се от Земя като фея светла на съдба, всред ухаещи цветя и единни в съдба, о, в пламенни хвали, ний пеем в тържества на велика приключваща съдба! О, Царю мой на царствена съдба, днес аз роня сълзи кат река и изливам дълбина и казвам аз: Хвала ти вечна завсегда! Поклон пред Трона Височайши на съдба, пред ручея кристален на свята съдба, пред листи изцеляващи и благодаря и благодаря! О, ухаещ мирис от смирна и алой, явете се вий в тоя миг пред Трона велик и поклонете се в хвала! Зефире нежен, разклати звънци в дълбина и в мощна хвала приеми уханията от Земя!”

“О, утро ранно, ран Зефир, тя е във вечен пир и рони сълзи в хвали, и пее песен за съдба кат царкиня на Ново Небе – Земя! Поклон! Поклон! Поклон пред Трона велик – на мощност съдби! О, ний се покланяме – вси ухания свежи, обвити във воала на Правда – всемирна съдба, незабравки, люлякови звънци.”

“Благословена бъди ти навеки от Царя твой на Правда, от скиптъра Му – свещена съдба, пред Трона ти велик е тя!”

“О, Царю на царете, ето я хвала! Аз, Царят на Ново Небе и Земя, покланям се в тоз миг и скиптърът Юдин блести в ръцете Ми – Вожд велик завсегда. О, Царю, благослови ни, да пламнем единни навек завсегда!

Ела, любима под покрова царствен, ела, чрез сила двойна отва­рям ти дворцови бисерни врата! Навек си ти Моя завсегда, царица на праведна съдба чрез мощност на сила в хвала. О, рани Мои, облети в рубина свят, ранен бях на огнена клада. О, извори кристални, потекли над огнен плам – жарка съдба, о, днес вий като река, поихте израилева съдба! И в тоя миг вий сте приети, Моя хвала! Амин! Покланя се небе – Земя, в мощност израилева войска, единна със спасяема душа като невяста на вечна съдба! Вей Зефире, ранина, че днес прие ти се съдба!

О, ти Мое дете, от днес благословение свише приеми, милост единна на Небеса. И днес в мощност на съдба чрез ръка ти благословена си свише ти сега, и удостоена си да си единна с Моята хвала!

О, ти трапезо, приеми благословение, приключващи сватбени хвали на милост в съдби! Благословена бъди свише седем пъти по се­дем в съдба и навек бъди ти удостоена трапеза завсегда в пира велик на приключваща съдба, сред юбилейни приключващи тържества. Благословена бъди навек седем пъти по седем, трапезо сетна на приключваща юбилейна съдба, в пира на хвала сред дванадесет израилеви племена. Благословена бъди седем пъти по седем от Мен, Вседържителя на съдба и единни в пир на тържества със Съд велик, с Царя на Ново Небе – Земя и с Вожда на небесните множества! Амин! Благословена бъди, сетна трапезо на всемирна съдба! Амин!”

20.11.1958 г.

Be the first to comment

Leave a Reply