Църквата приема благословение да разнесе светлината по цялата земя

mountains, fog, sunrise-1115428.jpg

В МЕСТНОСТТА ПАНЧАРЕВО СЪСЪДЪТ НА ДУХОВНАТА РЕФОРМАЦИЯ НАВЛИЗА В СЛУЖЕНИЕ КАТО РЕФОРМАТОРСКА СЪДБА. ЦЪРКВАТА НАВЛИЗА В СИЛА НА РЕФОРМАТОР НА ОЗАРЕНИЕ. СВИДЕТЕЛСТВО В ИЗПЪЛНЕНИЕ

Служението съботно извършихме в местността Панчарево. По заповед Господня стражът Божий, придружена от една малка групичка верни Божии чада, излезе сред полето, където трябваше да се срещне с една душа – Ивана, над която се изля благословение Господне. На върха на възвишението в Панчарево Бог посети със силата на Святия Дух съсъда Свой и в мир и тишина се изля благословението:

“В тоз миг на съдба благословена свише от Мен, Отца, Вседържителя на Всемира, бъди, Всемирна църкво Моя, в сила Иванова (на Кръстителя!), реформаторска на Земя! Благословена бъди свише ти, свидетелю на великата Моя Реформация сред Земя! Камък на Всемирната църква, с Разцвета за ръка, благословение приемете и в сила Иванова, сила Светлина, по цялата Земя разнесете! И днес, първи ден, навлизаш в първо служение като Всемирна църква в рефор­маторска съдба извън всяка стреха! Амин! И в тоз миг, рабиньо Моя, постави трапеза, за да я благословя.

Благословена свише седем пъти по седем бъди от Мен, трапезо, Манно на Всемирната църква Моя, разломена, насити утробите на вси: Елисей с Ааронова уста (рабинята Моя), Ивана с Разцвета, майката – дякониса, свидетелството с Християнството за ръка, отдели дял и за туй дете и дай му да вкуси от благословената храна.

И вий, плодове от първите начатки, благословени бъдете и ги наситете. И в тоз миг на съдба, както ви насища таз храна, тъй Моята Светлина, приела благословенията вси на Небеса, да насити Моите чада и ги приготви за Ново Небе – Земя! Амин!

О, майко всемирна на Земя, ето ти гърда, пълна с кърма. Кърми чада на Правда Моя сред Земя! И ти, малко мое дете, в тоз миг на съдба ела, благословено от Мен бъди седем пъти по седем, от Мен, Отца, Всемогъщ Вседържител на Всемира! И вестител на вси деца, по цяла­та Земя, бъди и благословение им отнеси! И в тоз миг изпълни се Словото’Ми на Земя: “Пуснете децата да дойдат при Мене!”

А сега, рабиньо Моя на съдба, стражо на милостта Моя, път към езерото поеми. Иди и на изворчето се измий ти, и вода пий и се насити, “гъбата” (фара) обиколи и в кръчмата за малко влезни, с другаря си и с дяконисата Моя.

И в тоз миг, благословена бъди ти, Светлина, и както Моите чада поемат път на Земя, тъй и ти в път иди и на цялата Земя благословение отнеси и я озари!”

(При фара във вид на гъба!)

“Благословение свише приеми ти, която стражът Мой те обиколи с Елисея, дяконисата с християнството за ръка! И ти, гъбо, свидетелство на таз тъмна вода, символ на народи и племена над цялата земна кора, приеми Светлината Моя. И както те обикалят тез чада, тъй и ти. Земя, обиколена и просветлена бъди от Небесната светлина! И пътя й (на Небесната светлина) да бъде път определен, строго начертан, как­то тоз път води над езерните води! Благословен бъди свише от Мен, Вседържителя на всемирни съдби, седем пъти по седем ти, пъте на Небесната светлина и бъди път на Истината Моя завсегда! Амин!

(В кръчмата!)

“О, ти, която се изгради и в себе си приюти много души и си черква Сатанинска на Земя, от днес победена бъди под стражеви нозе ти! И нека Светлината озари вси души невинни, подведени под твоите стрехи, и излязат те в миг на Вик, и ти останеш безлюдна завсегда ка­то гнездо на всяка нечиста птица, отречена като черква на Сатана!”

По пътя към детския град, в парка, рабинята Божия намери една малка дъсчица. И благословение се яви:

“В тоз миг, благословени бъдете вие вси, които сте по пътища и кръстопътища като таз дъска, и в миг на благоволение и вик, намерете спасение, и под покрова Ми се приютете, и дървета на Правда бъдете! О, ти, граде, който светът назова “Детски” на Земя, до тоз миг ти, който служеше и приютяваше деца – първо глухонеми, сега приютил си опорочени – в тоз миг приеми заповед от Небеса, и освободен бъди за Божиите деца! Благословен седем пъти по седем от Мен, Отца, бъди парк детски, и по заповед на Небеса покори се на Гласа, и освободен бъди за Божиите деца! И не скривай веч пороци и недъзи на Земя, но нека Светлината Ми озари пътеките ти вси! Чуй как вятърът шуми и крилете на Михаил с Гавраил цепят просторите.

О, любима моя на съдба, вдигни глава и целувание приеми от Гавраил ти! А сега пътя си към дома поеми. Бързай и се стегни, за да те срещна с блудницата разстлана на Земя! Амин!”

16.08.1958 г.