Небесно благословение над Вестта и първите начатки на воинството Христово

Панчарево, Израилевата колесница

След като Всевишният Бог бе благоволи и благослови дванадесет камъка в олтарно служение, Той благоволи и благослови камъка на църквата Своя. Но в края на месеца Бог ме пак предупреди чрез съновидение, че иде Израилевата колесница с Михаил да ме вземе. По този повод Бог ми наложи девет дни пост само на плодове и само веднъж на ден приемах храна растителна. На деветия ден от поста трябваше да се явя заедно с две духовни сестри на върха над Панчарево. И наистина на 03.01.56 г. приключваше поста. Тогава чух Гласа на Святия Дух да се приготвя за срещата. Да се облека според изявлени­ето и да отида на върха. Гласът тръбеше и зовеше: “Ела, Аз, Михаил, те чакам в единство с Гавраил в Израилева колесница, придружен от Небесното войнство. Но горе пред Лицето Мое сама се яви.”

О, верни в Господа, братя и сестри, наистина на 03.01.56 г. ний, три сестри, отивахме с увереност и жива вяра, че наистина там на върха ме чака Христа. Но яви се страшна борба – навсякъде бях преследвана от врага на човешката душа и осуетяваше пътя ми. Но силен бе Христа, Който ни води и навсякъде победата беше Негова. Стигнахме върха. Долу в низината ме чакаха двете сестри, а аз сама отидох горе на върха. И там аз чух нежния Му Глас да ме гали и наставя. Христа ме предупреди, че днес ще се отлъчи силата на ръководство в мен, тъй като в момента тя се явяваше горе в Небето пред Съда велик в прошение за църквата, дара на възкресение в преображение, в прозрение на Светлината.

Силата на ръководство

И в един миг при посещение на сила аз почувствах немощ духовна, останала като празен съсъд, макар Святия Дух да ме утешаваше. Силата на ръководство, която действаше в мен, е неописуема по Мощ и смелост. Христа ми забрани строго да ходя сама и да се пазя, тъй като съм в последен изпит и то без сила, за да чакам волята Божия. След отлитането на присъствието Христово, аз реално почувствах отлъчването на силата от Мен и видях отлитането на колесницата Израилева. Слязох долу и трите се молихме усърдно – двете сестри не подозираха нищо, аз не им се доверих, обаче едната от тях, докато ме чакаха, е видяла видение – как от моята уста излиза огнен плам на сила Божия.

Тъй аз се връщах у дома без сила и духом съкрушена. И по това време врагът ме подгони и ми нанасяше смъртоносни удари. Но силен е Бог, Който ме водеше и бранеше. Той винаги беше с мен чрез Дух Святи. На 15.01.56 г. Бог ми изяви, че силата Божия се връща с дарове и с това ме много възрадва и подкрепи. Това бе последният изпит на съсъда. Никой не знаеше за случилото се, но Бог продължаваше да води народа Си и чрез видения му сочеше хода на служенията. Макар че знаех истината, аз бях неутешима.

Силата Илиева

Но на 17.01.56 г. в обедния молитвен стражев час от 12 до 13 часа аз бях посетена от сила Божия. Но силата Илиева беше друго действие и към приключване на молитвения час яви се с голяма Мощ силата Илиева, обзе ме всецяло и аз се понесох в духовно видение, в което чувах Гласа. О, слава, слава во вишних на Бога да е завсегда! Само Нему благодаря за голямата милост над мен. Наистина аз бях наново посетена от Силата, но тя се изрази в голямо благословение не само за мен, но и за цялото изкупление. Аз чувах Гласа на Отца във времето на Съда горе в Небе, движена от силата Илиева чрез Дух Святи в решения и благословения сред Съда, разда­ващ награди на своята любима. И като тръба на елей аз приемах и записвах, за да предам Словата на огненозаветния народ Божий, при когото Бог ме изпращаше. Верен е Бог и верни са всичките Негови обещания! Но имаше ли вяра и търпение, да! И ще победим чрез силата Божия, ако й се подчиним напълно, за да ни ръководи. Но ако мъдруваме и се нагаждаме по нашите желания, тя не ще и да се спре при нас.

И аз с вяра оставям тез няколко реда, обясняващи на човека как се получи това обещание Божие на големи благословения за ония души, които Му вярват и верни чакат да вършат Неговата свята воля. Амин!

Песента на очакващата

Пропуснах да обясня: макар да имах големи неприятности с домашните си, аз винаги имах духовна връзка с Небето. Но и светлият образ на моя любим Спасител беше постоянно с мен. Духом изпълнена с благодат, аз постоянно пеех песента на очакващата. Някой може да каже с почуда: как е възможно една духовна сестра да пее песента “Солвейг”? Но Святия Дух, Утешителят на очакващата Го църква, ще му отговори. Аз обичах тази песен и винаги бях в очакване в личния си и духовен живот на Моя любим Спас. А сега аз пеех тази мелодия в момент, когато се решаваха всемирните църковни съдби, когато в Небето Съдът велик решаваше съдбата на очакващата Христа църква долу на Земята. Да. Аз пеех тази песен, изпълнена със Святия Дух, дори и на колене, със жажда да Го посрещна, Който е Дух и Истина, а не плът. И днес с дръзновение явявам, че аз, очакващата Христа, посрещнах Михаил като Княз на Израил, възлюбления мой Спас. Амин! Прилагам благословението, което Небе изля чрез съдебния свят Глас на Дух Святи чрез съсъда Свой.

БЛАГОСЛОВЕНИЕ:

Бог е в изявление на Всемогъщия съдебен Глас, в пълна Съдебна власт, чрез Който изявява Своята воля към възлюблената Своя църква на Земята. Днес сред Земята тръби Гласът на Небесата в дар на знамения и чудеса, в изцеление на духовните съдби в прозрение.

Днес чрез дара на изцеление се изцелява църковното учение – Светлина сред Земята с великия дар на преображение във възкресение.

“В тоз миг на съдбата чрез сила изцелителна изцелявам църков­ната съдба Аз, Всемогъщ Законодател и Съдия сред Съда велик в пълнота. Амин! Благословена, изцелена седем пъти по седем бъди, съдба на църквата Моя! “Амин” сред Съда велик, амин! И ти иди сега, сило Моя, чрез Дух Святи – Гавраиле, пълководецо смел на Войнството небесно със заповед и награда до “Тръбата” и я удостой свише на Отца, с дара на изцеление в прозрение и преображение за възкресение във вечността. И отведи я сред огнени изявления сред църквата Моя “Мария”, да я посети с дара на целувание свято в преображение. И чрез дялото на Христа да воюва и победи като вярно удостоение чрез тръб­ния Глас на Съдебно разрешителна власт в пълен състав на Съда.

Днес чрез съсъд на милост в почетно употребление я удостоявам и я награждавам да прозре свише Светлината, с която я посетих свише, чрез Гласа на тръбата да изцелее духом и прозре, и се въоръжи със силата на възкресение, преображение, като удостои всички, които са но­сили таз Светлина (Откр. 18:4) в пълнота. Те наследяват вечността. Макар и да заспят (Откр. 14:13) в пълнота, те навлизат в блаженствате, защото ще чуят тръбния Глас в уречения час. Амин! Благословена бъди седем по седем пъти ти, Марийо възлюблена, църкво Моя възлюблена и свише приеми наградата твоя чрез тръбния Глас, и прогледни в Съдебно изпълнителната власт на всяка Правда. Амин.

Днес Аз, Всемогъщ Вседържител на всемирни съдби, Законодател и Съдия, те награждавам, в двоен размер ти връщам си­лата на прозрение в осветление чрез тръбния зов, натоварен с дара на изцеление и преображение за възкресение! Амин. Благословена бъди свише седем пъти по седем ти от Всемогъщия твой Създател, Законодател и Съдия сред Съда велик в пълнота на разрешение на съдбите. Амин.

О, благословена свише от Мен, днес иди и бъди с мир сред човеците ти, Светлина обновена, наградена чрез Глас на Съдебно разрешителна власт. И бъди Правда Моя, носи я. И бъди Урим и Тумим, решаеща съдба сред планета Земя. Амин! И който те при­еме чрез Вестта на озарение като Светлина на учение, народ Мой е в съединение от вси народи и племена, езици и колена като Яков – остатък в оформление на църквата Моя. А който те отхвърли чрез Светлината и те презре, презрян ще е и отхвърлен от Лицето Мое – Божие.

Който те подкрепи, подкрепен от силата Ми ще е. А който те онеправдае, онеправдан за во век ще е. И който от теб се отдели, от него благословението да се отдели, Кореевата участ да наследи. “Амин” седем пъти от Съда велик, днес, в ден на велика Моя милост към чо­вешката душа. Амин.”

Пей първосвещеникът в небесни съдби, единен с брат Гавраил – Дух Святи. Амин.

“Днес Аз, Всемогъщ Вседържител, Законодател и Съдия, ти заповядвам: бъди Съдът на Земята чрез Вестта на Светлината чрез тръбния Глас на Небесата в разрешителна Съдебна власт на разреше­ни съдби, натоварени ти на плещи – всички свещенодейни съдби, Войнство свещено Мое като църква ти Моя, удостоена чрез дара на знамения и чудеса в съсъда на почетна употреба чрез Гласа. И бъди печат на разрешаещи светлини чрез Глас на Съдебна власт във всички благословения небесни. Амин! Амин! Амин!”

Пей Небе – Земя, ден е на хвала. И хвалят всички небесни свети­ла – множества за шествието към Земя. Амин. Пей, пей Синът Божий и сълзи лей пред Трона велик на Отца, и Му чест отдава. А Гавраил, небесен Войн е в шпалир с небесни множества. Ето днес напусна небесна съдба на път за Земя и отдава хвала, чест пред Трона Всемогъщи на Бога Отца, Сина и Дух Святи. Въоръжени с дарове, напущат небесните селения на път към Земя, към уредените съдби на изкупените първи начатки на Христовите първи трудове.

“О, хвала, хвала, хвала на Всемогъщата Троица”. Пей Гавраил и Знамето на оправдание вей. “О, хвала, хвала, хвала!”

О, блясъкът на всички небесни светила бледнееше – небесни множества, Слънце и Луна сред играещи бели облаци, свиваха се не­беса като свитък хартия. И яви се канара, очертана завсегда между Небе и Земя. Път млечен се простря, очертан на канарата, шествие в тържество, на път с дарове – обещания чудесни, дадени от векове, днес получават родове на верните Христови трудове, удостоени чрез Съд велик на Небе. Ден сияе в светли зари, Пътят млечен – прострян меж­ду Небе – Земя, а на Земята в единство на съдба, съединени дух и плътта, пей и хвали Небе за милостите вси. Пеят песен на благословение в Христа и чакат силата на Всемогъщия Баща за в нощ на великата борба. Пеят песен на хвала “Где ти, смърте, жилото и аде, победата?” Днес Всемогъщият Бог чрез Съд велик разреши съдби и благословение велико препаса земи на обещания за бъднини, в светли прозрения чрез Съда велик в награждение и удостоение.

“О, маслино на милостта, цево на елей, теб днес Аз, Михаил, велик Княз на Мира, чрез Гавраил – Дух Святи, те поемам в ръце и ще те изведа и изявя на народи и племена, езици и колена.

О, и що е днес? Ден на победа Моя в Правда на Закон чрез Съда велик пред Върховния Трон! И удостоена беше тя, възлюбената Моя. Днес снемаме сърдечния печат в ден на съединение в благословение от залога на прозрение. И те Аз натоварям със сила – творчески дела в нощ на великата борба. А след това ще си преобразена завсегда. Амин! О, хвалете със жар, небесни светила! Орионе, разтваряй врата, шествие лети, Земя ще обиколи, под теб е поясът екваториален за съдби.” “О, хвала, хвала” – пеем ний днес, небесни множества с лири и арфи в ръка и звуци ни са нечувани досега. О, ден светли, кажи на мен, ярък слънчев ден ли е ил в нощ – свод, обсипан със звезди в тържество на съдба? По-ярък ли е блясъкът й на земи? О, кажи, кажи ти, що знаеш за сиянието й?”

Днес пролет първа е в Христа, ухае теменуга сред цветя на Небе и Земя. А розата майска с корона от брилянт сияй, сърце й – олтар в пурпурен плам на велики й дела. О, що ли е днес? Велик ден на възк­ресение в обновление на бъднина – Исусови трудове, чрез Съд велик ги наследиха. Затова днес небесните множества са с лири в ръка и чуват се звуци на хвала в ден на тържества. Сияе Небе в пролетта, тя е Негова, а Той – неин завсегда.

“О, що ви е вам, облаци безводни, скитници, свити на кълба като свита настрана? Днес обсипан е сводът със светила, не ще сте тъмна Поднебесна, да скривате блясъка ми завсегда. Път млечен е постлан под нейните врати на екваторна съдба. О, що да кажем ние, тресе се долен праг, що чакахме времена и векове! Днес и нам се падна да зърнем милост Божия над Земя. И ето сега Небе е в тържества. А сам Христа – ключ златен за вечността в пълна сила завсегда е удостоил любимата Негова. Ухание се носи навред, преграда няма веч ни на Небе, ни на Земя. Бог велик я удостои с всички обещания в съдба. Днес ухание се носи на вси цветя и изпълват небеса. Амин.”

“О, достоен си, Отче наш, Боже на силите, да дариш милост на изкупената чрез кръвта на Агнеца Христа човешка душа със спасение за вечността. Поклон! Поклон пред Теб в този час, Царю и Господарю наш. Теб царство и държава за во век. Теб слава, слава и хвала во век веков и завсегда за справедливата съдба над изкупената човешка душа с це­на на кръвта, войнствена Христова съдба – Ерусалимската стена.

О, слава во вишних и хвала на Бога Яковов. Възпяват Го небесни множества. Войнства небесни са в хвала за милостта Му велика над човешката душа. Амин!”

Веслец, 17.01.1956 г.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван