Звяра – Хитлер и Рим – блудницата Вавилон

Съдът небесен навлезе в своето реално изпълнение във времето, когато се водеше Втората световна война. Открива се съдбата на звяра и блудницата едновременно. И в същото време се е решило дялото на греха, плод на Сатана, който въвлече в неправда и еврейския народ, и го осъди на смърт чрез клетвата – обвинение над бъдещите израилеви поколения.

Точната дата на Съдебния процес, от кога е започнал, не се знае, но съвършено ясно е, че във време на Втората световна война, небето осъди един народ – германския, живеещ под режима на звяра Хитлер, в чин на Сатана – звяра в своя втори образ и целия му антураж.

Съдът небесен осъди и Рим в чин „Блудница Вавилон“! Съдбата Божия над Германия е видима: Берлин бе разделен на две, по подобие на Ерусалим.

Същевременно Съдът небесен реши съдбата на земния Ерусалим, като го върна на законния му наследник Исак – сина на законната, а лиши сина на незаконната – Агар от дяла на наследие на Ерусалим.

Осъдена бе блудницата Вавилон, и ранена в главата, остана, докато раната заздравя.

В същото време България е освободена от връзката със звяра и блудницата (Берлин – Германия и Рим) и беше удостоена от небето чрез Съд велик да представи блюдата златни на почетна употреба пред Съда небесен в чин „Пет разумни девици“. И България продължи в удостоението велико на Съда небесен, и прие съдебните решения като вест църковна, озаряващи планета Земя, в най-тежко и усилно време на язвите зли, когато врагът Сатана с последни сили ще воюва в една Трета световна, Армагедонска война.

В тази последна страшна война Сатана ще иска да избегне извън планета Земя и ужасите, които сам той ще причини чрез своите съсъди, за да завладее Луна и други планети от Слънчевата система! Но Бог чрез пророк Авдия изяви съдбата на Сатана: ”Ако поиска да постави гнездото си между звездите, и оттам ще те сваля”

А България е призована в употребление като същина на Сянката и представя бъдещата небесна държава. Сред нея се развива дялото духовно, представено от живи блюда, употребени пред Съда небесен, застанали в служение в чин “Сърце” на Духовната църква Христова, която простира крила над пет континента земни.

Сърцето църковно, в чин ”Свещен, жив олтар Илиев”, е строено под ръководството на Гласа на Святия Божи Дух! Живите съсъди предстоят пред Съда велик, за да приемат съдебните решения от Съдебния процес на планета Земя, и на църквата сред нея. Това дяло е велико в чин ”Даниилово” – дяло на Пет разумни сетива църковни.

Но и Сатана има своите представители – блюда на непочит в чин ”Пет неразумни”!

Това Слово е само кратък бегъл поглед върху духовните земни и църковни съдби, явени в Процеса съдебен на планета Земя, решени от Небесния съд велик в Небе!

ВИДЕНИЕ НА СТРАЖА, ПРИДРУЖЕНО СЪС СЛОВО ОТ СВЯТИЯ БОЖИ дух ЗА АРМАГЕДОНСКАТА БОРБА

След ужаси и беди над земните плещи горяха огнени клади. Стенеха земните съдби, Земя душа береше, кървави реки й пояха гърди и вой свирепи ехтеше над мрака – вси злини! Стенеше Земята, плачеше човешката душа. Нощ разперила бе черни смъртни крила, че погубление се готвеше и властелинът зъл се опиваше в собствените си дела, в огън я на смъртта.

А нощ в зло прелива. Вилнееше ранен звярът, изгубил Втората война Армагедонска. Несмирен, диреше царство, царство и държава, да се увековечи и смъртната коса да вие над Земя.

Явяваше се в мантия окървавена, с петното на смъртта на човечеството натоварена. Летяха скакалци – орди злощастни, в шествие лешояди се явяваха – трапеза Армагедонска се славеше сред планетата Земя.

Но над таз нощ злокобна, с крясъци на бухал и кукумявки прокобни, една велика песен се запя за победата славна над врага! Носеше се в ефира песента на свободата, от славянските племена запята Вест се понесе над Земя, надежда свята в сърцата човешки закипя, че ранен бе смъртно звярът и в агония душа береше, над кладата огнена гореше, която сам бе изградил с дела си лични на мерзост и злини.

И в накладената пещ огнена сега сам звярът гореше – нали човекът кат лоена свещ светеше и като костенурка пред него пълзеше! Но коларят на смъртта изпусна ръжена нагорещен и както се колата завъртя, тъй и той се завъртя и падна в собствената си яма огнена.

Днес ръката му заздравя и надигна пак глас звярът, че той е приел пълна власт и наново ще се яви с пурпурна мантия на власт! Но знае враг, че е осъден завсегда и наново раната му ще закърви, а гласът му като ехо ще се заглуши и като ням и глух аспид на сцената ще се яви. Навек осъдени му са съдби – над глава му проклятие лежи. И с чашата на блудния Вавилон ще се опие в собствения си жесток нагон – делата нечисти на папски трон. Във времето сетно, с мантия окървавена, в огнени пламъци навеки огряна, ще се яви той под трикатната корона като единица – запалена свещ, ням и глух, и сляп, и не ще види ведрото Небе на две велики съдби, и не ще чуе песента на свободата, която над Земята морна се запя, ни огън я на любовта в Правда, който в сърцата се разгоря. Ни знамето на Правда ще зърне той, как гордо се развя!

(Това видение – изстъпление ми се даде във времето на папските тържества, когато се избираше глава – папа на Римокатолическата черква и всички избрани измираха – погрома на Сатана откриваха; той сам ги убиваше, ако не отговаряха на неговите изисквания. Те трябваше да са приемници на Сатана и да вършат волята негова!)

15.08.78 г.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван