Дялото на малкото духовно частично възкресение в чин Данаилово

abstract, bokeh, lights

Ангелът, описан в Откровение 18 гл., 1-4 стих, наречен още ”Четвърти” е в единодействие с Гласа съдебен в чин ”Съдия”.

Словото в сянковото изпълнение се покрива с Новозаветната същина. И ние откриваме дялото на Даниил 12:1, 7:9-14, което е покритие на дялото на Ноя – ковчега Ноев (Бита: 14-22, 7:1-24). Словото в Книга четвърта на царете, 11-та гл. потвърждава същите съдби с дялото на Йодай, Ездра, Неемия, Естир, дялото Гедеоново – в Съдии 6та глава. Всичкото горепосочено Слово в сянковото изпълнение на Спасителния план сочи на великото дяло в скончаещи съдби!

Дялото Ноево се покрива с дялото на Даниила. А дялото Йодаево посочи на царския свещен чин на царя Йоас – малък, невръстен, опазен в тайна, докато възрасти.

Дялото на Гедеона с възстановения олтар, знамението с руното, сочеха все на едно и също дяло, развиващо се в скончание на времето, в тайна, докато се оформи в пълнота, стигне в своята съвършена възраст духовна и се увенчае в победите славни на Съда велики. Това малко дяло в чин ”Съдебен“, ”Царски първосвещен” на Йодай се покрива с дялото съдебно, описано в Даниила, 12-та глава като Малко духовно частично възкресение на блюдата на почетно употребление, в чин ”Пет разумни сетива” – девици, според притчата в Матея 25-та глава, което се изпълнява в Седмия, Лаодикийски период – Лаодикия в чин „Готолия”, която е обособила незаконно духовната власт и търсеше да погуби малкото дяло на възкресение духовно, в чин ”Йоас” – дяло съдебно, в чин ”Малко духовно възкресение”.

Дялото свещено на Ездра, във възстановление на олтара и храма след плена, се покрива също с това велико сетно дяло – след изхода от плена Лаодикийски, се явява възстановеното олтарно служение, а при Неемия възстановяването на Ерусалимските стени посочи на разрушението, което се яви чрез Лаодикийската църква в Седмия църквен период (на църквата) – в нейните две крила като двама братя: Юда духовен – Петдесятно дяло и Израил – Адвентен, законник. Израил въведе в своето служение хулата против Духа Святи петното Лаодикийско, а Юда – остана в беззаконие като го отрече и съвършено се заблуди в беззаконие и положи бръчката на лицето на Лаодикия.

Дялото на Малкото духовно частично възкресение бе изход от Лаодикийското пленение на свещеното служение и в чин ”Даниилово” то застана в съвършенство на служение пред Съда велики при решение на Земния съдебен процес и дялото на църквата Христова в Лаодикийския, седми период, наречена Лаодикия – Новозаветна църква. Тя бе поканена в чин на Голямата царица Астин да се яви пред Царския Лик – пред Съда небесен велик и пред Закона на правда, въведена да бъде от Христа, нейния Ходатай. Но Лаодикия не се покори на поканата на Верния Свидетел – Христа, не прие Гласа на поканата и биде избълвана из устата на Верния Свидетел Тъй се покрива Словото в Естир, като Лаодикия приема чина на царица Астин, отхвърлена от цар Асуир, а Естир, девицата Израилева, заема царския чин на увенчание с Царя.

А Словото за възстановяването правата на малкия цар Иоас и отхвърлянето на беззаконницата Готолия посочи на възстановеното свещено царско служение чрез дялото на Малкото духовно възкресение чрез остатъка Лаодикийски, с чинове свещени и първосвещени привилегия на Ангела в чин ”Четвърти“, в единство с Гласа съдебен, ръководещ дялото в чин ”Даниилово”. В сформирането и служението на това сетно дяло е ангажиран целокупният Духовен Израил и Юда духовен. То се сформира от блюда златни на почит в храмово служение, представени лично от Христа в чин ”Младоженек” пред Съда велик.

А те застават в чин “Невяста“, Пет разумни със светилници, пълни с елей, сочещи на силата на Дух Святи – Светлина за времето, в което се явява ”Младоженекът“.

Във времето на Съда велик се представят за разрешение от Съда делата и съдбите на двамата Вождове, воювали духовно над планета Земя – Христа и Сатана! Представят се пред Съда и техните Войнства, в чин ”Пет неразумни“, представени от вожда им Сатана.

Христа подема дялото на Пет разумни сетива и строява Своето войнство според Сянката (в Съдии 6:7), което пък се покрива с Откровение 7:14, за да поеме ръководните съдби на малкия остатък, изведен съдебно от Лаодикия, който се увенчава във великите царски победи на Христа като Йоас в чин Трети духовен съдебен Израил”.

Всички старозаветни сенки на Израил, изявени в духовния му живот, според Словото в Ездра, Неемия, Естир, Йодай, Гедеон, Даниил, посочиха на новозаветните същини в приключващите съдби на Съда велик, в Земния процес над трите пояса земни творби от флора, фауна и човек. Всичко бе насочено към изясняване на една цел: възстановяване руината в стената, окръжаваща Ерусалима, а в новозаветно покритие – възстановление на Новоерусалимските стени сионови!

Целта бе една: подготовка за строежа на Войнството Христово (Съдии 6-та гл. – Гедеон) като жив, боен, гвардеен, действащ личен полк – живия сноп свещен, който ще се подвижи в свещени съдби пред Съда велики. И този боен Христов отряд се явяваше като първи начатки от Исусовите трудове.

Древните сянкови изпълнения, отдавна отлетели, отразяват като огледало новоерните същини и във Времето съдебно Съдът велик решава на всички тях съдбите.

Сянковите явления се скриват в същините – чиновете свещени в Древността са сочели реалните чинове на блюдата на употребление във времето на Съда.

Дялото на пленение седемдесет годишно на Стар Израил се покрива реално с плена Лаодикийски чрез хулата против действуващия с могъща сила и власт Дух Святи, на когото се хвърля петното на неверието и хулата на Духовния Израил – новозаветен законник и бръчката на беззаконието на Юда – духовен народ.

Но Всевишният Бог и двете неправди отстранява и възстановява духовното служение всред остатъка като дяло велико на Съда небесен.

Истина е, че древните сенки в живота на Стария Израил като реални дела бяха явени не случайно, но не и за самия Старозаветен народ.

Но по строг план сянков на действие те сочеха пътя на Новозаветното планово изпълнение на свещеното духовно служение. Във всичкото това изпълнение човек нямаше никакъв дял, а всичко се развиваше по строго построен Божи план.

Въпреки че Старият Израил съгреши, като не прие Месия Христа и го разпна, то той, Израил, в своя свещен чин изпълни реалния принос на жертвата Пасхална – в своя чин ”Плътски служител Божий”; или самата планета Земя стана олтар на жертвоприношението на Светия Агнец. Но грехът не засяга целия стар израилев народ. Не всички ще починат в това страшно осъждение над греха. Миналите сянкови родове, показали пътя на същините във време на Съда велик, се явяват по Книгите на делата със своите съдби и съдебно им се решават делата.

Те нямат дял с Личната гвардия на Господа Исуса Христа. Като сенки те се явиха и показаха съдбите на Войнството Христово новозаветно. А Личното войнство на Христа е жива, реална съдба и започва от Иоана Кръстителя, апостолите – новозаветни съдби от преди и след кръста Голготски. Всички те като Гвардия лична на Христа са строго определени, преминали под новозаветния кръвен жест на Христа като Христови новозаветни съдби. И се строяват индивидуално, като личности от всички народи и племена, езици и колена, действали в чинове небесни, работили и се борили за Христа, във великата земна борба с греха и смъртта.

А в скончание на времето Съдът велик ги строява реално.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван