Откога и как съществуват 144 000 Христово воинство, как се явяват, какви хора влизат в техния строеж?

Въпросът за сто четиридесет и четири хиляди – Войнство реално Христово е вълнувал вярващото човечество от много векове и времена в Новата ера Христова на служение църковно. Но не подлежи на човешко мъдруване и доказване неговата същност. Това дяло на озарение принадлежи изключително на дух Святи и то в скончание на времето, в изпълнението на Съда велики в Небеса. Оформянето на Личната Христова гвардия, Негово Лично войнство, начева от първия миг на Неговото зачатие, раждане и реално земно изпълнение на служението Му като Агнец пасхален. Мисията Христова на Земята бе със строго определена цел: Той трябваше да се яви лично сред планета Земя и да воюва пряко със Своя враг Сатана, който вече бе обсебил една трета от свещеното израилево свещенство и го подготвяше чрез слепота и закоравяване в неверие да го употреби в реалната схватка със Сина Божий. Неговото местообиталище беше Поднебесната и планета Земя. Той владееше над плътта човешка, а беше посегнал и над духа. (Ето защо и Синът Божий Господа Исуса Христа трябваше също да събере Свое Лично войнство, което да употреби в реалната духовна борба със Сатана.)

Христовото идване в плът на Земята беше внедрено в строгото изпълнение на Спасителния план и то трябваше да се реали5ира. Сатана знаеше това, защото още Исая каза: ”Ето, девица ще зачне и ще роди Син, и ще го нарекат Емануил (Бог с нас)”. И затова бе положил усилия над плътския Божий народ, за да го употреби в борбата срещу идващия Месия. Но дялото Божие беше строго планирано. Идващият Месия – Спасител носеше сила на пробуждане, духовно възкресение. И ние познаваме от Словото Неговото величие и слава, с които Той идваше на Земята. Ангелът каза на Мария: ”Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния. И Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида. Ще царува над Якововия дом до века. И царството Му не ще има край.“

О, слава и величие на Всевишния Творец, милостив и благ Отец на Своето земно творение и на падналата в плен на Сатана планета Земя. Сред ада и смъртта трябваше да воюва Синът на Всевишния. Той трябваше да придобие с дела на правда и жертва изкупителна планета Земя и да я включи като любима Своя невяста в кордона на нейните останали седем сестри, непаднали в грях планети от Слънчевата система. Затова и Нему се даде сила и власт да побеждава всяко зло и неправда. Той носеше средството за борба дара на духовното възкресение чрез вяра Авраамова в кръвта на изкуплението.

И ето реалната Мощ на Светлината, която дойде над Земята, се откри още в утробата на жената – майката Мария, църквата. И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й. И като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, благословен е плодът на твоята утроба.“ О, първият плен на войн велик в борбата с врага вече бе пленен. Йоан беше заиграл в утробата на Елисавета. Първият плод на възкресението се яви в реално изявление. И като предтеча на Христа той се включи в реалната духовна борба. Йоан устрои пътя и яви дялото на покаянието, включено във великата мисия на Спасителя. И застанал на Йорданския бряг, той откри великия изход в покаяние духовно чрез Воден завет на мир с Отца.

А борбата на Земята се разгаряше, жестока и неумолима. Редят се дни на борби в реалното служение на Христа. Борят се две сили, два духа, но човекът е единственият обект в борбата. Дали ще се включи в битката за победата на злото или ще се прилепи към Проповедника на Правдата небесна? Двама Вождове водят борба и всеки дири свои съсъди да ги въоръжи и чрез тях да води борбата.

Във великото дяло Христово на Правда, след Йоана, първи се включват апостолите и още много други Христови последователи, които поеха пътя на духовната борба още от първия ден на приноса свещен на жертвената кръв. Всички те са били употребявани по строгия Новозаветен план на спасение. Те всички, в единство с апостолите на Христа, са били употребявани в чинове свещени. Безброй от тях са принасяли себе си в жертва, за вярата си в Христа на кръст разпъвани, сред арените пищни от зверове хищни разкъсвани. И с кръвта своя са изписвали страниците на Църквата новозаветна и пътя на Истината Христова са начертавали. Те наистина са следвали своя Вожд до пълната победа на Истината новозаветна И чрез огън и кръв са се увенчавали с Него (Христа) и мястото до Него са заемали. Те не са били обикновени, вярващи новозаветни християни, които са призвани само чрез вяра да намерят спасение. Те са строго определение във великия План, употребление в духовната борба между Христа и Сатана. И като верни последователи и изпълнители на плана Христов, те са били удостоявани с великите Христови чинове. И в свещена бран са воювали за Божията истина и правда. Тяхното велико строение започва още от кръста Голготски и. са приемали велико въоръжение за действие в употребление духовно. Те приемат своето огнено кръщение в своето употребление още след възкресението и навлизат във велика Новозаветна духовна петдесятница. В деня на Петдесятница над тях се яви в сила и Мощ Дух Святи и приеха сила свише, за да положат здрави духовни основи на Църквата новозаветна Христова, да сградят новия духовен храм дом новозаветен на Бога живаго. Още в първия ден на своето духовно въоръжение, те поемат път свещен на употребление в борбата с греха и неправдите.

Избраните от Христа дванадесет апостоли влизат реално в полагане на основите църковни. Сами те бяха живите основни камъни на духовния строеж новозаветен на църквата, която чрез тяхното реално служение и свидетелство навлезе в действие, по чина ”Дом Божий”, за да събере народът Божий спасяемата душа от всички народи и племена от езици и колена. Църквата Христова имаше пред себе си прострян път трънлив, който трябваше да извърви в седем периода църковно време и да вее високо Знамето на изкупление чрез вяра в кръвта Христова. Запалена като фар, в нощ тъмна да озарява със Светлината Христова планетата Земя и да я пробуди за действието на Духа Святи в изкупителни съдби.

А сега нека се обърнем към древността. Къде ще дирим сенките апостолски? Това са дванадесетте синове на Якова, развили се по Плана старозаветен в дванадесет израилеви племена. Но те като сенки, показали пътя на Същината, отлетяха. Те нямат дял със строежа на дялото Христово чрез Личната Негова гвардия. В Новозаветното време на служение по време на земното Христово изпълнение и след кръста Христов се строяват съсъди на свещено употребление, независимо от тяхното народностно произхождение, които се вграждат в това велико дяло на служение като число на употребление от сто четиридесет и четири хиляди – Лично войнство Христово. Те влизат в употребление във великото дяло Христово на спасение, но не са апостоли. Апостолите са чинове духовни, дванадесет, които представят дванадесетте духовни племена, които заемат своя ред по Книгите на делата горе в Небето, водени от съдебния атрибут пред Съда велик и Закона на правда в чинове духовни и военни във време на великата борба, развила се над планета Земя като арена бойна на духа на зло и добро, воюващи непрестанно смъртта с живота. Защо е така?

Борбата се води от двама Войни- всеки воюващ в употребление на личното си войнство: падналият войн в чин ”Сатана”, и Господа Исуса Христа с Личната Си гвардия.

Личното войнство на Сатана е от паднали духове, обсебващи съсъди, човешки същества, и чрез тях Сатана води борба. Борбата е духовна, но Сатана обладава видимо и съсъди от света: царе, управляващи държавници с целият им апарат.

Подлежи на изяснение въпросът за духовния действуващ земен корпус в чинове небесни за сто четиридесет и четири хиляди и техния особен белег в действие и строеж като Лична гвардия на Христа. А защо е лична? Тя е била неразривно свързана в действията си със своя Вожд – Исуса Христа и строго подчинена на Неговата спасителна мисия. Тя е удостоена с чинове Христови на служение чрез Църковната светлина. И в Скончание те се явяват в чинове съдебни на пророчески атрибут, небесни посланици в съдебно служение. Те са били упротребени във великия строеж на дялото на изкупление и се явяват като озарители на Църквата новозаветна Чрез тяхното употребление в озарение те са я водили стъпка по стъпка цели Седем църковни новоерни периода. Те са били ”верни пастири“ на Божието стадо, като са издигали високо в тъмните вековни нощи светилника църковен. Отговорността за съдбите църковни е падала на техните плещи и те са натоварени с великото дяло за спасение на планета Земя лично от Христа. Чрез тяхното служение се разгръща и прилага в изпълнение реалният План на спасение в Същина новозаветна новоерна.

Като чинове на Небесната власт те приеха реално сила на действие в деня на Петдесятница и до Скончание остават реалии войни в действие духовно с отговорност за църквата и стадото Христови. Те действат в единство с Кръвния Войн – кръвта пролята на Завета нов в чин ”Символ на Завета“ – причастие, поверено в техните ръце. Кръвта на изкуплението е в чин ”Първосвещен – Кръвен Войн”, жеста Христов, кръвта пролята над планета Земя. Войнството и Кръвният Войн в чин ”Причастие” са поели път в единство. Символът на Завета – Кръвният Войн е мощта свещена бойна на Войнството сред планета Земя. Служението в единство на Войнство свещено и Кръвния Войн не е ограничено само под църковните стрехи – те са кръстосвали надлъж и шир Земя, прониквали са в най-тъмните кътчета във времена на духовна заблуда и със сила и Мощ са озарявали Земя и са посявали семената на живота вечен.

В същото време Израил стар е изхвърлен от употребление и като сянка преминава пред изгрева на зазоряващия се Новозаветен ден приключил своята мисия сред Земя, отстъпил път на Същината новоерна – нов, Духовен Израил. Времето на старозаветния народ Божий в Израилева държава и Синедрион бе отминало и поради тежкото падение в неверие и посегателство над Месия в чин ”Господ Исус Христос”, отхвърлени, употребени в Каиново съгрешение спрямо Христа. Но като чин ”Сянков свещеник” Израил по милост Божия принесе сетно жертвата изкупителна в чин ”Пасхален Агнец“ за цялата планета Земя, за трите й пояса от флора, фауна и човешка душа. И в мига на възкресението Христа се яви победител над греха и смъртта, и чрез Кръвния Войн пое Своя път на борба и служение сред всички народи и племена от езици и колена.

А планета Земя в мига на жертвоприношението поднесе снагата своя в чин ”Олтар”, приел и принесъл най-святата съвършена жертва свещена – Агнеца пасхален пред Вселена, Всемир, Небе, свидетели над Земя и на жестокия вражи пир, изпълнен чрез сянковия свещеник Стар Израил. Кръвният Войн в чин ”Първосвещен” пое Своя път над планета Земя и се яви сред племена и народи, в чин Символ на Завета нов причастие”, в десницата на Личната Христова гвардия, Негово Лично войнство, Негова съдба! И над поварена, паднала в грях Земя се зазори нова кървава зора. Пламнаха огнени зари на изкупващи се съдби и сред положените вече църковни основи яви се храмов олтар със свято свещено служение. Сред кървави арени и над огнени клади по улици и. площади високо се вееше Знамето на Правдата Христова, Личното Христово войнство воюваше в отечествена бран и като народ на вярност, в небесна чест избран, носеше Вест блага над народи и племена.

Зазоряваше се в светла зора Правдата на Христа и предлагаше оправдание и спасение във вечно изкупление. Но чинове и постове на Войнството се даваха по милост на Небеса, на лично избраните от Христа гвардейци се поверяваха олтарни и храмови служения. Войнството Христово е натоварено с чинове първосвещени и свещени като Лична гвардия на Христа, явила се сред всички народи и племена от езици и колена. И подвижена в сила и Мощ на Духа Святи, тя подема път на реално действие – употребление в служение. Гвардейците

Христови не са носители само на благовестието, те са в чинове ”Свещени” и ”Първосвещени” в храмово и олтарно служение, в царствения подвиг на Господа Исуса Христа, като царски войни – чинове, не давани никому на планета Земя, особено що се отнася до царствения свещен чин ”Мелхиседек” – личен Господу. Затова Словото ги изявява ”Царе и пророци, свещеници Богу“ (Откр.5:10). Те повещат великото изкупително дяло сред планета Земя в дяло църковно, храмово, олтарно на свещено служение и чрез него и в него те водят духовната борба в Правда Христова чрез църквата и нейното свещено служение сред цялата планета Земя.

Но в първите стъпки на зазоряващата се новоерна съдба църковна трудно се ореше чрез благовестието – човешката душа беше неорана целина, с плевели посеяна. Войнството, в единство с война кръвен Христов, символа на Завета, бяха надеждата всемирна за бъдещото спасение. И таз надежда е оросявала и озарявала сърдечната целина на човека, и светлият лъч на благовестието е достигал до човешката дълбина. За Христа и апостолите като орачи първи е бил тежък трудът, но те не са оставали лъчите светли да паднат безответни над планета Земя. Със своите лични дела на служене и жертва те сами се вграждат в църковните основи на новозаветното планово изпълнение.

Над земната площ непрестанно е в действие сила от Небеса за изграждане на Църквата Христова, благодат и милост са се изливали над съсъдите на свещено употребление за издръжливост и устояване в страшната борба със злото. Дадени им бяха чинове небесни, в дар на знамения и чудеса в съдби свещени за преуспяване и устояване в огъня на изпитните над кладите горящи, когато се топяха тела човешки и кърви Земята заливаха, и като реки я поливаха, и нови цветя в употребление на съдба Земя произрастяваше, и жертвите заменяха.

Наистина с мъка Земята раждаше великите войни на Христа, които воюваха в огнената борба в бран свещена за крайната победа на Христа в увенчаваща се съдба на всички Христови войнствени съдби в скончающите времена в Седмия период на църковната съдба. Това е времето, когато Съд велик ще реши съдбите на двамата Вождове и тогава ще разгледа и реши на Войнствата две съдбите по делата добри и зли. Ние откриваме Христовите войнствени съдби като основание апостолско на Сионовата стена, като скъпоценни камъни с техните дванадесет имена. (Откровение 21 : 14, 17,18) Тази глава – Откровение 21 дава съвършена Светлина за основите на стените и новия град Ерусалим. Тя хвърля голяма яснота за времето на реалното й изпълнение, а то е след приключване дялото на Съда велик в Небеса. Въоръжението на апостолите се явява в сила голяма и Мощ на Дух Святи в деня и след Петдесятница.

И Дух Святи в единство с Кръвния Войн са действали като обрезатели на сърдечния олтар в новоерно изпълнение. И това явление беше знамение и чудо, което не бе зависимо от никой земен човек. Всеки, който прииждаше с искрено покаяние при нозете на Христа, без значение на народ, племе и език, то той с вяра в Кръвта на изкупление приемаше духовно обрезание за употребление кръвта Христова реално очистяше олтара сърдечен за служение (Деяния на ал. 10:45). Единни с апостолите Христови са призовани люде, които навлизат в употребление по строг план за действие църковно. Те са Божие определение и влизат в числото на Гвардията Христова от сто четиридесет и четири хиляди. Техните съдби са решавани по Книгите на делата по реда, в който са били употребявани пред Небесата.

Затова никой никога не е получавал светлина по въпроса за Личното войнство Христово от сто четиридесет и четири хиляди. Никъде и никога не е строен във Войнството един поне войн, влизащ в него по човешко умуване и решения съборни догматични човешки. Всички съсъди, влизащи в това определено Войнство Христово на сто четиридесет и четири хиляди, са запечатвали своята вярност, себеотрицание и пожертвователност в Името и дялото Христово. В развитието на Плана спасителен те са били употребявани сред планета Земя в страшната духовна борба с врага на всяка правда и с живота си са записвали имената си във великия дял на Христа като Лично Негово войнство. Те са запечатвали своята вярност към своя Вожд, по пищните арени на огнени клади са горели, на кръстове с глави надолу са разпъвани, сред арената бойна Земя кръвта своя са проливали. Те всички, освен апостолите Христови дванадесет, които са вградени основи на Сионовите стени, влизат в строежа новозаветен. Те явно носят своите особени белези на употребление в свещената борба духовна, в която са воювали като свещен дълг към небесната родина. Те съвършено ясно са разбирали целта на борбата и съзнателно са се включвали в нея, за да се яви едно строго планово възстановяване на духовното равновесие и живот горе в небесните селения пред лицето на един Велик, Всемогъщ Творец на ред и дисциплина като могъщо дяло на Правда със Закон на правда.

Чиновете на Войнството Христово ние откриваме в сянковото служение: те украсяваха първосвещената одежда като нагръдник “Урим и Тумим”, който сочеше на дялото съдебно като Същина реална, а нагръдникът старозаветен – негова Древна сянка. В одеждите на първосвещеника ние откриваме велики съдби на символично изпълнение. Звънците наровидни по полата на първосвещената одежда посочиха на Личната гвардия на Христа като Негова лична охрана в свещени служения и съдби употребявани. Урим и Тумим сочеха на Съд и Правда, т.е. на дялото съдебно, което е в първосвещен чин на служение, сред него е дарът на чудеса и знамения, пророческата Светлина, дадена чрез съдебния пророчески атрибут. Древните сянкови изпълнения изявяваха бъдещата Новозаветна светлина като Реална същина в действие на първосвещени и свещени служения и друга същност сенките не притежаваха. Едва в скончание на времето чрез Съд велик по Книгите на делата щяха да се явят съдебните решения на техните съдби. Но за Ходатай пред Съда велик те имаха единствено Господа Исуса Христа, застанал пред Съдебния Трон със Закон на правда.

Забележка: Господ Исус Христос в чин ”Ходатай” се намира в Светая до мига на приключване ходатайствената Му служба. Той, Христа, е натоварен с греха на целия свят, обвинен от Сатана за Личните Му деяния, че не се е покорявал на Втория Творчески Лик. Но Съдът велик със Закон на правда оправдава Христа по Книгата на делата Му и натоварва обвиняемия Сатана за неговото зло дяло на неподчинение като Божие творение. Освободен от товара на греха пред целия свят, Христа наново застава пред Съда и Закона за Личното Си войнство и за Своите отличия като техен Личен Вожд, в чинове небесни. Когато Съдът велик призовава двамата Борци пред Закона на правда, за да реши личните им съдби, тогава мигът е върховен. Христа, намиращ се в Светая, горе в Небе, сам лично се явява пред Съда велик и Закона на правда.

Сатана няма личен достъп до Съда. Той е изхвърлен долу на Земя и обитава Поднебесната. Пред Съда велик се явява чрез своя личен представител, водещ дялото му пред Съда в чин ”Пет неразумни”.

Христа също представя пред Съда велик Своя личен представител от Земята и дялото Свое, оформено вече сред Земята в чин ”Пет разумни сетива”!

С явяване на двамата Вождове Съдът велик им позволява да се представят чрез своите лични Войнства, с които са воювали в земната борба. А тез Войнства две са и двете ядра на Съдебната същина, явени пред Съда велик. Те са дяло на два духа, воювали сред планета Земя духа на злото, греха и смъртта, воювал с духа на доброто – живота сред Земя. Тук става дума за свещените войни, които са воювали чрез църковни свещени служения в Правда Христова и са озарявали планета Земя чрез Христовото благовестие – църковната Светлина, която като светилник църковен е сочила пътя на Църквата във време от Седем периода църковни в новозаветно служение.

Всички тез съсъди на употребление църковно влизат в числото на Войнството, но те не са Личното ядро църковно, сърце църковно новозаветно. Те имат свещенодейни чинове, дадени им във време на земното служение като духовни личности в определени действия на Правда и Истина. (Не всички чинове първосвещени и свещени, издигнати от човешки умове и власт земна, църковна, са Войнство Христово.) Мнозина от тях, служили в неправда пред Небе, отиват в осъждение, а мнозина пък, гонени, убивани, изгаряни на клади, незачитани от човешкия род за чинове свещени, са в чинове свещени, дадени им свише и те са тия, които влизат в Личната Христова гвардия. За тях Христос предстои пред Съда велик и Закона на правда.

Мнозина служители на черквата, намиращи се на високи черковни постове, по дела не отговарят на съдебните изисквания и имената им не се намираха в Книгите на делата добри за живота вечен. Мнозина такива, носещи на Земя свещени и първосвещени одежди, дори и такива, които се представят като пророци на Христа, погиват с всичкото Сатанинско осъждение и имената им не се намират записани в Книгите на живота вечен. Но чинове, дадени от Небето и определени като съдби в Същината новозаветна, на която делата добри са строго водени, те се намират с имена записани в Книгата на живота вечен. Христа представя съсъдите на почетно употребление, а Съдът велик ги определя като оправдани съдби. Христа защитава само техните дела и е техен Ходатай. След положените основи на Църквата новозаветна апостолска с наредби за чинове и служения, Планът новозаветен, спасителен се простира в развитие в цели седем периода църковни, през които църквата трябваше да премине и да воюва чрез Свещеното войнство, на което бе връчена в ръцете Светлината на църквата според периода, в който се развива тя. А всеоръжието църковно беше ”чашата на причастието” – символ на Завета нов, с което тя воюваше в борбата (Откр.2:З).

В Откровение е описана съдбата на Църквата в изтеклите седем църковни периода, изречена от устата на ”Верния Свидетел”. В изтеклото църковно време не е било дадено строго определяне, защото е било време на предупреждение. А в същото това време Съдът велик е водил строго Книгите на църковните дела и е определял по тях нейните съдби. Църквата Христова е водила жестока духовна борба над планета Земя чрез духовно църковно служение и е изобличавала в борбата всички заблудителни учения, водени в името на Христа. Това е велико църковно, храмово дяло. Но Войнствата не са били строени, а само са отбелязвани делата им в Книгите на делата добри и определяни по съдби, и за вечния живот имената им са записвани. За всеки войн Христов поотделно във време и периоди църковни са водени Книги за делата и от Съда небесен са одобрявани, и тяхната съдба строго се е определяла. Те са воювали в свещената духовна борба за небесна отечествена бран за възстановяване на поруганата чест на Отца от падналия небесен войн в чин ”Сатана”, в единство с повлечените от него ангели – пленени, като негова победа употребени.

Духовната борба като тежка война е продължавала векове над планета Земя. Подета още от Небето, тя продължава да се разгаря в три периода време над планета Земя за завладяване на самата Земя. И след жертвата на Христа, тя е пренесена в Новоерната същина и цели седем църковни периода воюва Сатана с Църквата Христова новозаветна, дано би да я завладее и чрез нея отново да се върне в небесните селения и да поеме с още по-голямо ожесточение борба. Но в Скончание явява се Съд велик, който им решава съдбите по Книгите на делата. Как се отразява борбата върху духовното Свещено войнство на Христа от сто четиридесет и четири хиляди? Те са лични войни на Христа в чин ”Гвардия Негова”, лична.

Те са духовни личности, които са воювали в духовната борба, водена в Седемте новозаветни периода. Те са били по време служители сред църквите, сред цялата Земя в чинове свещени. А във време на Съда велик аз бях озарена със Светлина за тях и тяхната мисия и скончаеща съдба.

Има войни, които са участвали в духовната борба за Истината и Правдата Христова извън църковните стрехи. Те също са претърпяли гонения от властващото духовенство. Други са съзнавали целта и мисията Христови за великото Му дяло, развивало се по План на спасение, страдащи за Правдата Негова извън всяка църковна стреха, извън общества и световни религии. Има герои, борили се за свободата на България, която със земя и народ е била предназначена за употребление, на които Съдът велик реши съдбите и Христа ги оправда чрез Своята правда. Те влизат в съдбоносното число на сто четиридесет и четири хиляди по съдби решени от Съда велики. Те са били скромни хора, но по дела в борбата за правда и свобода са велики с подвизи за дялото, в което са участвали по План на спасение, което се включва в пътя на осъществяване на Същината реална духовна, начнала от кръста Христов. Целта на употребление на Църквата новозаветна чрез благовестието е била да се осъществи същината новозаветна чрез свещени служения. В началните Новозаветни периоди църквата води борби духовни за възстановление на свято служение. Тя не е имала ясни изложения за вярата в Христа, нито пък е знаела как да провежда новозаветните служения. Пред църквата е стоял сянковият церемониал с догми и форми, с явление дори на жертвени приноси (курбани), които са били застъпвани без да имат вече значение и сила след жертвата Христова. Но това е било време на воюване с езичеството в целия свят и църквата високо е вдигала светилника в озарение, според мъдростта и разумението, и развявала е Знамето на Вестта – оправдание чрез вяра. Тя, църквата, е водила жестоки духовни борби като е навлизала от един период в друг и смело е носела белега заветен – десет заповеди Божии и кръщение в Дух Святи в освещение на сърдечния олтар като неръкотворна скиния – сърцето, на дверите на което са записани десетте заповеди Божии.

Историята световна и църковна потвърждават истината за църковни трънлив път още от мига на нейното раждане на Голготския хълм. Нейните изпълнители на свещените служения са загивали по арените пищни, разкъсвани от зверове хищни, на колове са забождани, в огнени клади са горели, но с вяра са устоявали и смело са записвали името си в Книгите на делата добри в името на Христа. Чрез проливане на кръвта си са потвърждавали любовта си към Христа. За дялото спасително на Господа Исуса Христа с химни и песни свещени на уста са посрещали смъртта. Дух Святи е бликал като жива вода в техните сърца и ги е укрепял в подвига им смел на жертвоготовност. Това е било тяхното въоръжение. А въоръжението на църквата чрез Вестта е било печатът на църквата Христова и девизът й е бил: водно кръщение в покаяние за опрощение на греховете и огненото петдесятно кръщение в Духа Святи с белега на говоримия ангелски език (Деяния 10:2), както и пазене десетте заповеди Божии. В тези Божии Истини Дух Святи е запечатвал църквите в техните периоди за деня на Съда велики.

Всички Христови последователи, назовавани християни, са приемали с вяра причастието – символа на Завета в изкупление чрез вяра за вечния живот. Тая е била вярата и надеждата на душите, за да имат дял с Христа. Те са приемали смелост и дръзновение, за да влизат в боя духовен със Сатана, който Църквата е водила във векове и времена. Църквата Христова е била в непрестанно воювание чрез въоръжението свое Вестта църковна, Светлината, която е притежавала. Имало и е време на духовен упадък и духовно възвисяване на църквата. Войнството Христово обаче винаги е стояло искрено и вярно в борбата духовна за победа на Христовото дяло на изкупление. Но имало е и такива, които с лицемерие са воювали, себелюбиви, за лично първенство, които не отговарят по делата свои и те не се включват в духовното Войнство Христово.

През всички периоди новозаветни на служение Църквата Христова е имала своето будно ”духовно сърце”, което именно Христа представя като Лично Свое свещено войнство, което е воювало за Правдата Христова и е водило свещенодейното църковно служение.

Тези истински последователи и служители на Христа са били охуленият, отречен от света верен остатък, които са представяли Църквата Христова в съответния църковен период и те влизат в числото на Личната Христова гвардия. Не се намират в числото ония служители, самозвани, облечени в чинове, дадени им от човешка сила и власт, носещи на плещите си одежди пищни в свещени санове и служения. Всички призвани от Съда велик и признати от Него представят църковното сърце пред Небеса. Те са, които са давали живота свой за църквата и винаги са носели нейното небесно въоръжение – десет заповеди и Дух Святи.

Тъй е пътувала Църквата новозаветна в Седемте новозаветни църковни периода, докато в скончание на Седмия, Лаодикийски период, Съд велик решава църковните съдби. Но точно в това време, когато Съдът велик подири Църквата, тя не бе готова да се яви, въпреки че Вернит Свидетел я е предупреждавал. При поканата, отправена към нея чрез тръбния Съдебен глас, църквата Лаодикия не се отзовава (Естир 1-ва гл.: Астин не се покорява на заповедта на цар Асуир). Тя не е готова няма венец на увенчание. Вестта е разделена в два светилника, макар че е една, един е светилникът на нейното въоръжение.

Но ще попита човекът: Откъде се знае всичко дотук изложено? Затова се обръщаме към Древните сенки, които отразяват като духовни огледала Новозаветната същина, особено в последния църковен период – Лаодикия. Точно църквата в Седмия период представя Същината новозаветна в чин ”Астин“ Лаодикия. Предупредена и поканена за покаяние, тя е изобличена от Верният Свидетел (Откр.З-та гл.), тя е предупредена, че ако не се смири и покае, ще бъде избълвана. Защото Израил се е заблудил и е в хула против Духа Святи. А Юда беззаконства. Двамата братя воюват помежду си със светилник раздвоен и никой не обръща внимание на Тръбния съдебен глас на Дух Святи. А Третият ангел – Лаодикийски се явява горд и надменно отговаря: ”Богат съм и от нищо не се нуждая”.

Тогава приемникът на Гласа съдебен в чин ”Илия” (Малахия 4:5) се явява с новосграден олтар под тръбния Глас на Дух Святи, извън Лаодикийските стрехи, за да измоли опрощение на греха Израилев, Лаодикийски. Сянката на това новозаветно съдебно изпълнение и съдбите, решени от Съда небесен, откриваме в Словото ”lll Книга на царете” 18:38, 39,40 (Кармил – Илия, жертвата).

Новият олтар в чин “ Илиев“ на Кармил се явява с жертва за греха на Израил и Юда, разделили църковния светилник, враждуващи помежду си и представили пред Небето Ваалово служение, Ваалов олтар. А къде се крият съдбите на Юда и Израил в същото време? В две пещери, чакащи наготово да им се поднесе храна. Да, Израил, духовен новозаветен адвентен, и Юда, обрязан народ в Духа Святи са разположили стан в две деноминации, разделили духовното църковно въоръжение, светилника църковен. Но победата се яви на Кармил, Илия пророкът победи. Силата на Духа Святи, огънят от Небето, им отне светилника – Вестта църковна и изведе свещеното служение извън Лаодикийските стрехи. И това велико дяло реално се изпълни като свидетелствено служение на върха Редут в София, и го постави в чин ”Олтар Илиев”. Тук отново ще се обърнем към древните сянкови огледала. Защото те вярно отразяват като сянков План на спасение пътя на духовното развитие на Новозаветната същина. Защото Съдът велики решава делата на двамата Войни и на техните лични войнства. Затова бе необходимо те да представят своите лични представители на бъдещите и спящите Войнства. А как се реализира това изпълнение?

Лаодикия е вече избълвана, светилникът – Вестта, църковен е отнет от ръцете на Третия ангел, служението е изведено от Лаодикийския олтар. Лаодикия в чин ”Астин” е в немилост пред Небеса (Естир 1:5 – до края). Под стрехите на Асуир са събрани девици за приготовление, за да се избере измежду тях царица. Тъй Христа представя живите настоящи Войнства в чин ”Десет девици”. Гласът съдебен излиза по пътища и кръстопътища и в чин ”Глашатай” събира, призовава Десет девици на върха в олтара, според притчата в Матея 25та гл. Измежду тях от Христа са избрани само пет и тях Той представя по съдби пред Съда велики, за да ги употреби да приемат реално съдбите на спящите настоящи и бъдещи Христови войнства. И тия избрани пет като разумни се строяват съдебно, за да представят войнствените Христови съдби. А тяхната (на Войнствата Христови) сянка откриваме в Съдии 6-та и 7-ма глави за Гедеона. Там са показани тяхното употребление, характер и съдби. Там е изявена и небесната проверка над тях, проведена само от Съда велик.

Третият Ангел Лаодикийски е избълван от устата на Верния Свидетел. На арената духовна се явява в боен наряд Ангелът четвърти (Откр.18:1), за да изведе от ”огъня на пещта” – света Тройната ангелска Вест в чин ”Седрах, Мисах и Авденаго” – светилникът, Истините на Църковната вест (според Даниил 2:24,25). А четвъртият е сам Синът Божий, Който слиза като Ангел на Завета. Сам Дух Святи, Третото Лице на Троицата, като съдебен изпълнител в чин ”Ангел четвърти” извежда Вестта и служението и ги натоварва на Петте разумни в чин ”Пет църковни сетива” на Църквата новозаветна, представени от Христа в чин ”Ангел четвърти” (Откр.18:1), за да приемат решенията съдебни на спящите, настоящи и бъдещи съдби на Личната гвардия Христова, с която Христа ще воюва в последната духовна Армагедонска война.

(Откр.18:1-4) Четвъртият стих в това Слово ни открива мисията на представените от Христа Войнства пред Съда велик. А тяхното строяване се извършва по начина, показан чрез Словото в Съдии 6-та, 7-ма глави. Те всички са обрязани в Духа Святи и кръстени с белега на духовното обрезание – езика незнаен.

Можем ли безогледно и безотговорно да отречем тия строго изявени истини? Дано никой не дръзне да стори това и да повтори греха на Духовния Израил, който се намери пред Съда велик в смъртния грях на хула против Святия Дух, носейки петното пред Вселена, Всемир с претенция, че те именно са сто четиридесет и четири хиляди и представили своя пророк (Е.Г.Вайт), която е ”знаела” кои са сто четиридесет и четири хиляди, откъде и с каква мисия са явени. Но тяхното твърдение отпада, защото не се намира неговото реално покритие в Словото на Бога живаго.

Светлината за сто четиридесет и четири хиляди е съдебна. Нищо, че и Юда духовно обрязан е със същите претенции на вестител и изпълнител на Словото за сто четиридесет и четири хиляди Войнство Христово. Но нито Адвентни, нито Петдесятни притежават истинната Божия светлина по този тъй важен въпрос. Защото когато Светлината се изливаше и реално осъществяваше чрез свещени служения, те се намираха извън това велико изпълнение, което бе велика ”тайна на църквата” Христова. Всички църковни периоди са представили своите будни и искрени към Христовото дяло на спасение съсъди, които са носили в своите гърди като лична тайна духовното обрезание в Духа Святи и са пазили десет заповеди Божии като велико поръчение Божие за народа на спасение. И са живели според изискванията на двете заветни свидетелства, извън църковните стрехи, намиращи се сред всички общества. Дори и сред вавилонските общества духовни са се намирали смели войни на Христа, на които делата са били записвани в Книгите на делата добри за живота вечен. Те са били единици, зачетени по дела от Небето, докато Църквата е лъкатушила по своя духовен път. А целокупното земно творение и Земя са ожидали тоз върховен миг на уреждане съдебно съдбите им, представени пред Съда велик чрез Църквата Христова. И цялото земно селение ще узнае нейната съдба, решена по строг Съдебен план.

Но ако църквата не е готова, за да навлезе в употребление в този велик момент, как ще се яви тя в среща със своя Спасител, Изкупител и Цар в облаците? Как Земя ще узнае, че не е била готова? И как ще се осведоми как е протекъл Съдебният процес над Земя и църквата, какви са приключващите Съда съдебни решения? Кой е тоз Глас, който се яви и събра Десетте девици, за да ги приготви, от които само пет употреби? И защо са били необходими Петте разумни? Нали Царят има Своята “царица”? Нали Господ Исус има Своята църква? Нека се обърнем към Древните сенки, които сочеха на Новозаветните същини. Гласът се носи по пътищата и кръстопътища като Глашатай и събира гости за сватбата. А къде са поканените сватбари? И кои- са те? Какво се случи със сватбаря, който се намери на сватбата без сватбарска дреха?

Сватбената трапеза беше сложена и на нея насядаха всички събрани от кръстопътища – хроми, недъгави в учението за изкуплението в чин ”Десет девици”. Тъй се яви в изпълнение реално Откровение 18та глава, 1-ви стих. Откри се дялото на Ангела на Завета, единен с Гласа съдебен, който е в чин ”Пети Борец”, като велико дяло на Дух Святи Борец и приложи в изпълнение притчата в Матея 25-та глава за десетте девици, Словото в Естир за непокорната царица Астин – Лаодикия, която се отхвърли и се събраха девици за Господаря.

Дялото съдебно навлезе в Даниилови съдби (12-та глава) в чин Даниилово малко духовно частично възкресение”, което се явява преди голямото първо реално възкресение. Гласът съдебен навлезе в чинове духовни на служение чрез съсъда – приемник. А чрез стража Гласът съдебен се явява в чин ”Руно Гедеоново“, за да приеме Росата късна съдебните решения, за да се открие пътят за изпълнение на второго знамение, при което руното остава сухо, а се оросява само земята (Съдии 6-та гл.).

Лаодикия горда, но гола и сляпа, попадна под Съдебната везна подобно на Астин. Над нейните дела се яви Съд небесен. А дялото в чин “Естир” – Малко частично духовно възкресение Даниилово се оформи в чин ”Ангел четвърти”, единен с Гласа съдебен – Пети Борец, дяло съдебно, ръководено от Гласа съдебен. И чрез служения свещени на Църквата Христова дялото на Гласа се явява вече като Църква след избълването на Лаодикия! Чрез Съд небесен бяха решени земните съдби и на трите пояса земни творения. И Бог събра людете Свои от всички общества. Гласът съдебен се яви в чин ”Младоженек”, а църквата, представена от нейното живо сърце – невяста Негова. Святия Дух като Глас съдебен навлезе в чин ”Съдия” и оформи дялото съдебно от Петте разумни в чин ”Пет разумни църковни сетива”.

В древните сянкови изпълнения това велико дяло съдебно под Гласа на Святия Дух откриваме в дялото Йодаево – Йодай, царския свещеник, защото дялото съдебно има наистина чин ”Царско свещенство” (lV кн. Царе 11:1-3).

Съдът небесен решаваше църковните съдби и Земята трябваше да бъде осведомена за съдебните решения. Но как ще бъде доказан този велик процес и кой ще го потвърди долу на Земя? Как ще се оповести падението на Духовния новозаветен Израил за хулата против Духа Святи, действащ в единство с Кръвния Христов Войн – цената на изкупление като обрезатели духовни, очистящи сърдечния храм на Духа Святи? Как ще се изяви беззаконието на Юда, духовно обрязан народ (петдесятни), поради което не може да се яви пред Генералния Законодател и Съдия пред Закона на правда, който е нарушил в дръзко незачитане? А пред тоз Закон на правда застават на Съд всички без изключение по строг ред на водене процеса на делата. Първи застава като обвиняем сам Господа Исуса Христа, обвинен от Сатана, като представя Своето войнство и цялата Земя с трите пояса земни творения, за да реши Съдът велик съдбите им.

В същото време дялото Божие е представено в чин ”Даниилово” – Ангелът е в чин ”Четвърти”, единен с Гласа на Съдебната небесна власт, в чин ”Пети Борец”. Под ръководството на Гласа се оформя дялото на Пет девици в чин ”Разумни църковни сетива” и извършват църковните съдби. На тях се дават чинове небесни – свещени и те водят свидетелственото църковно служение, което е изведено от Лаодикия и поверено на остатъка, изведен от Лаодикийските стрехи в чин ”Сърце църковно”. А Христа в чин ”Младоженек” чрез Гласа съдебен ги представя пред Съда велик и Закона на правда. Чрез тях се подема в развой на духовно служение великото съдебно дяло в чин ”Даниилово”. Съсъдите са в чинове ”Златни блюда на почетно употребление“ – те са приели Моралния закон от десет заповеди Божии, кръстени в Дух Святи с белега огнен на незнайния ангелски език. Здрава основа, на която градят своя живот духовен, е Здравната реформа, т.е. очистили са своите тела (съсъди) като употребяеми съдебни блюда. Така застанали, приготвени за употребление в чистота телесна и духовна, Гласът (Христа чрез Гласа съдебен) ги представя пред Съда велик в чинове на Лични представители на земните съдби.

След като Съдът небесен решава съдбите на двамата вождове Христа и Сатана пристъпва към решаване делата на Личната гвардия на Христа – смелия Войн, водил Своето войнство свещено в свято воювание в борбата с греха, смъртта, Сатана, което Войнство е било в Неговите, Христови чинове сред планета Земя. А как протича процесът на това представяне пред Съда небесен? Вождът Христа е горе в Небето, те, Войнството Негово, са долу сред планета Земя, като едни, първите след възкресението, са спящи, а последните – живи.

Съдебното дяло е формирано долу на Земята чрез живи съсъди, изведени от света, по подобие на апостолите Христови. Сред него са избрани под ръководството на Гласа съдебен дванадесет мъже, които представят дванадесетте духовни съдебни племена израилеви. Сам Христа има Свой личен представител (избран пак чрез Гласа съдебен), който е в чин ”Юдин вожд”, водещ дванадесетте представители долу сред Земя. Когато Съдът велик горе заседава и решава съдбите Христови и на дванадесетте представители, личният Негов представител ги приема за Христа като Негов жив свидетел сред Земя, а за дванадесетте израилеви племена решените съдби ги приемат дванадесетте живи представители и ги носят на своите плещи.

Дялото съдебно в чин ”Даниилово” е дяло свещено още в чин ”Йодай” в царствени свещени съдби. То се скрива под святия покров на Отца до съвършеното му възрастяване и увенчаване на Войнството Христово с Христа във велика съдебна победа, а Христа ги приема като техен личен Вожд и Юдин цар в една велика Юдина държава за вечността. Пред Съда велик се представят строени дванадесет деца, рожби на дванадесетте представители на племената в чин ”Лично войнство гвардейци” на Христа, девствени по ум и душа, по плът и дух. Приемникът на Гласа съдебен, чрез когото Дух Святи ръководи дялото съдебно, е жена в чин ”Страж Сионов”.

Чинът ”Ангел четвърти“ и Четири живи същества, предстоящи пред Съда, пълни с очи на справедливостта небесна, са представени на Земя пак от четири деца като лични съдби на Ангела и Четирите живи същества пред Съда и Закона на правда, пред Съдебния Трон, последно решаващ процеса на земната история с трите пояса земни творения от флора, фауна и човек. Тази група, дяло на Малкото Даниилово събрание в чин ”Ангел четвърти”, е употребена съдебно, свидетелствено като дяло в чин ”Ноев ковчег“ и то е строго формирано от Гласа съдебен. То се е приготвило като едно велико дяло, което предстои пред Съда небесен велик, когато се решават земните съдби. То е под строгото наблюдение на цялата Веселена, Всемир.

Какво е отношението на Вселена, Всемир към съдебното дяло? Вселена, Всемир взема участие в прослава на Правдата Божия. А дялото съдебно приема като предстоящо пред Съда велик решенията на църковните и земни съдби. Групата, употребена в това велико съдебно изпълнение на свещено свидетелствено служение, е дяло на строежа от сто четиридесет и четири хиляди живи съсъди, взети от Същината новозаветна – България, те са българославяни (живите представители). А спящите войнства, влизащи в строежа на сто четиридесет и четири хиляди, са от всички народи и племена, от езици и колена, само в новозаветното служение. Живите, употребяеми, настоящи, са българи, славяни. Доказателство за това намираме в Сенките древни старозаветни.

”И сториха Израилевите синове зло пред Господа.“ (Съдии 6:1) Когато Израил бе отхвърлил Бога свой и се кланяше на Ваала, и олтарът Ваалов бе сред него, тогава го и сполетя голямата беда. Но когато наближи Израил да се избави, ето ”яви се Ангел Господен” и призова Гедеон в служение (Съдии 6:11; Откр. 18:1 – тия два пасажа от Словото се покриват). Гедеон биде призван за дялото на освобождение на Израиля от двете напасти: мадиамци и амаличани!

А в новозаветното съдебно изпълнение Съдът велик призва чрез Глас съдебен съсъд приемник (Малахия 4:5) в чин и сила на Илия пророка, за да реши съдбите на Лаодикия, която бе в чин ”Ваалово дяло” с петна на хула против Дух Святи и бръчката на беззаконие – белег на падението на Втория духовен Израил – Същина новозаветна Цел на съдебното дяло е освобождаване на Третия духовен съдебен Израил, народ Божий. Дялото съдебно е с чин и призвание Гедеоново. Точно то е Сянката на строежа на Войнството и открива белега на съсъдите на великото съдебно употребление. двете знамения сред дялото на Гедеон, руното Гедеоново намират своето реално съдебно покритие в стража Божий съдебен, който приема в чин ”Руно Гедеоново” Росата, решенията съдебни. Дялото на Съда небесен с ”Росата” е скрито – земята е суха. Но след оросяването ”руното” – съсъда, приел съдебните решения, предстои да бъде оросена Земята в целокупността нейна, това ще бъде второто знамение в чин ”Гедеоново”. Това показва, че Съдът е приключил Своята дейност в Небе, приемникът на Гласа съдебен, съсъдът, е свободен, той е приел Росата и чака да се ороси Земята.

Дялото Гедеоново посочи още на дялото съдебно в чин ”Даниилово” – то е дяло съдебно наказващо, като първо срива Вааловия олтар, което се покрива с избълването на Лаодикия, която държи хулата против действието и изявата на Дух Святи и е в беззаконие. На мястото на Лаодикия – Вааловия олтар се изгражда и издига в служение нов олтар, с жертви на принос за греха на Лаодикия като Духовна новозаветна същина. Сред новия олтар на Орна (хълма ”Редута”) от групата на Десетте девици, след ”Гедеонова проверка“ (верните под ръководството на Гласа съдебен), се избраха пет в чин ”Разумни” и на плещите им се натоварва изведената от двете Лаодикийски деноминации Вест, разделена от Законника – Израил (десет заповеди Божии), и от духовен Юда – дух Святи в огненото кръщение с белега на езика (незнаен), без които две Истини не бе възможно групата да навлезе в употребление.

Така в един неръкотворен олтар храм на Дух Святи, скиния неръкотворна, се поместиха двете Истини – десет заповеди и Дух Святи. Сред това дяло действаше сила Илиева за възстановяване нарушеното свещено църковно служение. Сред олтара съдебен в чин ”Илиев на Кармил” се изливаше ”огънят” от Небето в чин ”Късни Роси“ – решенията съдебни, приети чрез съсъда – приемник на Гласа като явление на знамение ”руно Гедеоново” (Съдии 6-та гл., ст.З6,38).

Съсъдът Божий, съдебен страж Сионов, бе озарен, оросен от Съда велик със съдебните решения чрез силата на Дух Святи – Илиева. Съдебните решения са църковно всемирно въоръжение, съдебно решени църковни съдби и земни. Те именно са очакваните от цялата Земя ”Късни Роси“ като тайна, “манна”, скрита досега в чин ”Съдебна светлина“.

Кои ще бъдат носителите на Светлината, приета от съсъда на ”Гласа съдебен”, оросен като руно Гедеоново? Те са Войнството Христово в чин ”Факли озарителни”, приготвени да оросят, да озарят цялата планета Земя, да я осведомят за решения Земен съдебен процес. Затова след решение съдбите на двамата Войни – Христа и Сатана последва решение на съдбите на техните Войнства. Решените от Съда велик съдби на спящите Войнства приемаха живите им представители. А за бъдещите Войнства, които ще продължат строежа на ”стената“, изведени от цялата планета Земя от всички народи и племена, езди и колена, остава Вестта – Везната на всемирната църкoвна съдба, която е Вест съдебна, запечатваща.

Решенията съдебни за спящи, настоящи и бъдещи съдби на Войнството Христово се приеха от дванадесетте живи деца, които като първи начатки на Исусовите изкупителни трудове се явиха пред Съда велик (Откр. 14:4, 7:15). На тях именно се решават съдбите на второ място след решение съдбите на техния Вожд. Те са лични представители на Войнството Христово пред Съда в девствени съдби, деца. Те поименно се призвани, родени и влизат в Личната гвардия на Христа – техен личен Вожд. Те се строяват чрез Съда велик от групата на Петте разумни девици, която е дялото съдебно. До този момент от Създание до Кръста и от Кръста в новозаветното служение на никого не са решавани съдбите.

Едва в скончание на времето, във времето на Съда велик, когато се чу Гласът съдебен, бе призована България и от нейните чресла бяха изведени нейните богати на вяра синове и дъщери, употребявани още от създаването на Българската държава. От онзи още момент тя е била под покрова на Бога, и в нейното петвековно страдание под турско робство, когато сама тя е била в духовно изгнание. И сега във време на Съда велик се строяват и решават съдбите на целокупност земна и Земя. А до тоз момент те са били само употребявани, като са чакали решението на своята съдба и наградите на Съда. А и вероятно те не са й били известени, че са Гвардейци на Вожда – Господа Исуса Христа, нашия скъп Спасител и Изкупител, Който за нас и за цялото създание земно и Земя кръвта Си проля. Те като войни Христови са имали своите лични задължения към дялото на спасение.

Гедеон, сочи на Христа, Вожд на строения боен корпус с освободителна мисия – всички в чин ”Лична гвардия на Христа”, която е водил и употребявал в свещената борба, воювал, воюва и победи. Амин! ”Гедеон засвири с тръба и ги събра!” Чу се Гласът от Небе, призова Войнството и го събра. А като ги сведе (Гедеон) при езерото, там Бог ги провери и тогаз ги строи, за да ги поведе в борба и да победи врага. Белегът на проверката бе ”дали ще лочат вода“ или дали са кръстени в Духа Святи и като стражи дали говорят небесен ангелски език, за да се явят като духовен народ – юдеи, лични войни на Вожда свой, Юдиния вожд, Юдиния потомък.

Тук не се засяга само живото Войнство, представителите живи на Вожда Христа, отнася се за Войнството от кръста Голготски за спящите, които се строяват по съдби. А за настоящите е наложително духовното кръщение – обрезание в Духа Святи. То не е годно за употреба, ако не е духом обрязано от Духа Святи, за да се яви пред Съда велик. Особено“ Словото засяга тия, които в момента са живи строени в чин Лична гвардия”, представители на племената, а после на живата строена пред Съда велик ”Лична гвардия Христова“ сред цялата планета Земя. Това е изпълнение в покритие на сенките в Словото – Гедеон и Христа. И макар малцина да са, Христа ще победи врага! Амин.

Дялото съдебно е в чин ”Ангел четвърти” (Откр.18:1), единен с Гласа съдебен на Дух Святи, Който го води в свидетелствено служение в потвърждение на небесните съдебни решения. Но нека се знае, че не всички в дялото съдебно влизат в числото на сто четиридесет и четири хиляди. Не всички се строяват в редовете на Личната гвардия на Христа. При изявяване на съдебните решения, чух Гласа съдебен и приех решенията на Съда велик.

Нито един беззаконик, необрязан и нечист (некръстен в Духа Святи) не влизаше в числото на сто четиридесет и четири хиляди, нито бе дори временно строен в Духовното войнство на Христа. всички, строени в числото на сто четиридесет и четири хиляди, са приели Вестта съдебна, макар и малцина на брой, но с тях в употребление пред Съда велик се приключва Съдебният процес. Те са ядрото – сърцето църковно, което е служило вярно на Бога и Христа и чрез него е водена църквата Христова цели Седем периода църковно време. Всички строени в Личната гвардия на Христа са духовни юдеи, застанали в групата на Пет разумни – дялото съдебно в път на озарение чрез Вестта съдебна запечатваща, която ще води борбата, ще унищожи хулата против Дух Святи и ще заличи беззаконието – нарушението на десетте заповеди Божии.

Става явно, че при оформяне на дялото съдебно са употребявани само обрязани ”юдеи” в служение пред Съда велик, когато се решава съдебно Земният процес. След изнасяне на Вестта съдебна към дялото съдебно се присъединяват от всички духовни племена, които се включват в духовната борба (от духовните и религиозни общества). Те всички ще обвинят стража, ще протестират, че не са били известени – предупредени в началото на съдбите съдебни. Това ще са духовните, пръснати израилеви племена. Но като се присъединяват в единство, ще победят неправдата, водени от Вестта съдебна, в която беше въвлечена Църквата Христова в Седмия, Лаодикийски период.

Целокупното освобождение на народа Божий иде от съдебното решение, за да се вдигне Знамето на победата и да се навлезе в борбата с духовния Вавилон. В кое време, кога ще стане това събитие? Сред Земята воюва светъл в световен Армагедон, в което време ще се води и духовната борба за извеждане, запечатване и спасение.

Ето това е дялото на Малкото частично духовно възкресение в Даниилово изпълнение и строяването на Личната гвардия Войнството Христово, което се покрива със сто четиридесет и четири хиляди, влизащи в реалното число пред Съда велик.

Дялото в чин ”Даниилово” е дялото на Пет разумни църковни сетива. Най-важно от всичко е, че в това дяло са представени, явени пред Съда дванадесет живи представители на племената, които като живи златни блюда на почит – храмови приеха съдбите на племената в съдебни решения на своите плещи. Те се сплотиха около Гласа съдебен и бяха въоръжени с чинове небесни при решаване на Земния процес според нуждата на Съда велик. В дялото съдебно на дванадесетте живи представители на племената са употребени синовете и дъщерите на старейшините.

Личната, реално строена гвардия, е третото поколение, внуците на старейшините – дванадесет още малки невръстни деца. Затова и те са първите начатки на Вожда свой след Христа, те са снопът жив, подвижен пред Съда велик с решени лично от Съда съдби, представени от Христа като Негова Лична гвардия. Които и подвижва в употребление и на техните плещи са натоварени всички съдебни решения. Те всички са запечатани, за да бъдат готови да поемат решените съдби на спящото Войнство Христово. Всяко решено поотделно дяло горе в Съда небесен се потвърждаваше свидетелствено долу на Земя чрез църковно изпълнение на свещено служение.

Личната жива гвардия от дванадесет деца е ядрото на Църквата новозаветна, сърце църковно, мембрана, която е движила всички съдби. Малкото Даниилово събрание е съдебно дяло на сто четиридесет и четири хиляди. Но не всички души от това събрание влизат в редиците на сто четиридесет и четири хиляди, макар и да са приели Вестта в пълнота. А в числото влизат само ония, които Съдът поименно определя. Не може и не трябва никой да се мами и да се самоопределя за такъв, ако не е определен от Съда небесен и делата му – записани с името му в Книгата на живота вечен. В групата на първите начатки Христови са призвани само духовни юдеи, на които Съдът велик решава съдбите пред Закона на правда. Тяхното строяване започва още от кръста Голготски, но едва във времето на Съда в Скончание на всички се решават съдбите.

А жените, те са кост от костта на мъжа и се скриват в него – но не всички, а одобрените от Съда велик. Всички жени, посветени на свещено църковно служение, се скриват в Христа, защото Той е техният Жених. Съдбите на дялото на сто четиридесет и четири хиляди се решиха от Съда велик и те са строго определени. Малкото дяло в чин ”Даниилово” е съдебно дяло. Неговото начално явление е в Скончание. В годината 1947 беше приведен в служение съсъдът-приемник на Гласа съдебен (според Малахия 4:5). И под тръбния зов на Гласа на Святия Дух в чин ”Съдебен” се оформи това велико съдебно дяло в чин ”Ангел четвърти”, единен с Гласа съдебен. В своето свещено изпълнение то прие изведената Тройна ангелска вест от пещта огнена (накладена седмократно за Седемте църковни периода), където гореше поради неправдата Лаодикийска – адвентната хула против Духа Святи и беззаконието на Петдесятните.

Четвъртият в пещта е Ангелът на Завета нов – сам Господа Исуса Христа, личният им Вожд, Който извежда Вестта в чин на Седрах, Мисах и Авденаго, Който действа в единство със силата на Святия Дух в чин ”Пети Борец”, които и създават дялото на Ангела четвърти под Христовото ръководство, в единодействие с Гласа съдебен като дяло съдебно на Святия Дух – Съдия, Петия, като дяло на Бореца Пети!

Това е дялото на сто четиридесет и четири хиляди Лично войнство на Христа. А техните (на войнството) съдби, решени съдебно, се строяват в чин ”Новоерусалимска стена”, която има мярка човешка (сто четиридесет и четири лакти) Откровение 21:17. Съдът небесен отхвърля нулите при новия духовен съдебен строеж. Истината и светлината по този въпрос са били тайна за човешките родове преди Съдебния процес.

Основата на дялото на сто четиридесет и четири хиляди са дванадесетте апостоли, а Вождът им личен – Христа се явява в чин ”Нов Ерусалим”. Сто четиридесет и четири хиляди Войнство Христово са стените Сионови Новоерусалимски. Тази тайна е била скрита досега и във времето на Съда велики се открива от Дух Святи, Който и ръководи развоя на дялото съдебно чрез Своя личен Глас съдебен. И всички чинове на действие за служение църковно – олтарно са дадени на живи представители във времето на Съда велики небесен в изпълнение дялото на строежа на Войнството. Те се явяват в служение като Войнство с особени удостоения на чинове небесни, за да поведат войската, народа Божий на изкупление. А той е събран от всички народи и племена, езици и колена от целокупност земна, на което сочеха древните сенки – Стар Израил, сочещ на целокупност земна с трите пояса земни творби по видовете им, по багрите и расите им, и на самата планета Земя. Те се употребиха като първи камък, положен на Църквата новозаветна, ядро нейно, новозаветно сърце църковно, което е било будно, живо и стои пред Небе за църковните съдби, като същевременно представя и ядрото земно с целокупните земни съдби.

Във Войнството Христово влизат само чинове небесни, дадени им за служение, не като титла, не, а за свято свещено реално църковно служение, изявени във времето според необходимостта за дялото на изкупление. В началното им явление приемат чинове за водене действие църковно свещено и първосвещено, изразени чрез живия личен представител на Христа, и то по време на Съда, за да приеме Неговите съдби – съдебни решения и съдебни награди. Тук са причислени апостолският и пророческият атрибут съдебен от кръвта Христов. Оттогава свещеният и първосвещеният чин не са преставали да действат сред Църквата в нейните Седем периода църковно време. А царският чин свещен по чина ”Мелхиседек” е бил даден на Христа – техен личен Вожд, затова и те приемат чинове ”Царе и свещеници Богу“ (Откр. 5). При решение на съдбите царски те са били употребени като сенки и са сочели на вечния Цар с царство вечно на Христа, по чина Соломонов в царство Давидово – Соломоново, включващо в себе си дванадесетте племена.

Царството Давидово – Соломоново посочи на Отцувото – Божие царство в единство със Сина Си Христа, явен в чин ”Соломон”, за вечността Цар. Христа е и ”Новият Ерусалим“, окръжен със Сионовите стени в едно Царство Христово на мъдрост за вечността. Христа, потомъкът и коренът Давидов – Лъвът от Юдино коляно, Царят юдин на вечността.

Забележка: Употребените царски съдби бяха до Соломона. Те показваха на бъдещото вечно Царство на нашия Спасител Господа Исуса Христа. А Сауловото посегателство на чина свещен, Авесаломовото незачитане на Божията, Отцува воля и Адоновото, сочеха на Сатана в бунт и стремеж към насилие за владеене на власт незаконно, но и показаха неуспеха на неправдата и осъдената им съдба. А всички царства след Соломона имаха само земен характер сред народа израилев и навлязоха в голям упадък. Това е най-великата победа Христова във вековната борба, водена по Сянков план, показващ царските съдби и бъдещото Царство небесно на Господа Исуса Христа.

Явено е създание, следва грехопадение и наказание чрез потопа като Макетен план на земния бит, начнал от Адам и Ева и стигнал до потопа като Скончание, явено чрез Ноево служение с ковчег на спасение. То посочи на Съда велик небесен в скончание на времето и пълно реализиране на Плана спасителен чрез дяло съдебно в чин ”Даниилово”, ковчег Ноев на спасение, последно Съдебно дяло в чин Даниилово малко частично духовно възкресение”, в което Църквата Христова се подготвя за грабването.

Но за да се даде това крайно решение, първо се решават съдбите на Църквата, след което следва съдебно въоръжение, за да се яви Църквата всемирна със седмоцевния светилник на озарение и да озари Земя с Вестта съдебна, последна и се запечата Божието стежание с Тройния печат на Бога Отца, Сина и Дух Святи. Така вече тя се явява подготвена, готова за грабването й в Небеса, за да посрещне Жениха свой и Царя свой на вечността. Без печата троен църквата не може да бъде грабната в Небе и да мине през Орионова врата, която е входът за Съдебната зала. Амин!

Христа е първата победа на възкресението – Той е първата начатка и затова Нему се решиха първо съдбите. А Неговата Лична гвардия, явена от Христа като Лично Негово войнство, плод на Неговите трудове, се явяват запечатани, подвижени като сноп житен пред Съда велик, стоящи за всички изкупващи се земни съдби. В числото на сто четиридесет и четири хиляди – Войнство Христово, влизат от кръста Голготски спящи и настоящи съдби. А за бъдещите – скончаещи ще действа в изкупителни и употребяващи съдби Вестта съдебна, всемирна, запечатваща земните съдби.

Вестта съдебна е въоръжението на Личната Христова гвардия сърце живо на църквата. Те са лични Христови трудове, спечелени след Голготската жертва в новозаветно служение – сърце църковно в небесни чинове.

В новозаветното изкупление са и тези с бели дрехи и зелена клонка в ръка. Това са строени Войнства, воювали за интересите Христови, но не са от сто четиридесет и четири хиляди, а велики църковни съдби и държавни (воювали за Божията правда).

Когато се разглеждаха техните съдби, Бог помена България, която е била избрана още от мига на нейното създаване като държава. Всички борци на народна и църковна свобода са употребени от Небето – пробуждали са духа на правда в народа, тели са се в чест и вярност към Бога и родината и са воювали за нейната (българска) свобода. Те всички са записани в Книгите на делата добри като герои за вярата и интересите на църквата и влизат в строежа на ”облечените в бели руби”! Чух Гласът съдебен да оповестява борците за свободата на България и за нейното самостоятелно съществувание в борба с поробителите й (при освобождението й от турско агарянско иго)! Бог изявяваше любовта Си към България и към нейните верни синове и дъщери, предавали живота си за нейното духовно възраждане и освобождение от чуждо владичество. Към героите на България се прибавяха всички борци от всички народи и племена и влизаха в избраните с бели руби.

В България беше сграден живият олтар Божий, сърцето живо, туптящо на църквата. Тя, България, се явява като Новозаветна същина в покритие на сянката ”Палестина”. Палестина показа пътя на бъдещото явяване на една Новозаветна същина, създадена по обещание Авраамово, която е България, употребена цялостно с народ верни синове и дъщери Божии с педя почиваща земя, море, реки, езера, планини и поля. Затова и Бог толкова много любеше тази земя,. тоз народ, държава – България. Сърцето на Църквата всемирна във време на Съда велики се оформяше само от българи, славяни в чин ”Пет разумни сетива църковни“, представени от Христа пред Съда велик за приемане решенията съдебни. Те именно се и употребиха. Споменати бяха лично някои имена на личности, които влизат в числото на Личната гвардия на Христа, борили се за духовната просвета и освобождението на България, оповестени от Гласа съдебен на Дух Святи. Първи бе призван за награда светиева първоапостолът на свободата Левски, Константин и Методий, учениците им, Паисий и още много други. От тях имаше такива, които влизаха в редиците на тези с белите руби и зелените палмови клонки в ръка. Тез, които са проляли кръвта си за правда и свобода, за народа свой и България. Особено впечатление правеше фактът, че Гласът съдебен свидетелствуваше с голяма Божия любов към България и славянските народи.

Бог чрез Гласа съдебен нарече ядрото, църковно сърце, ”Славянко Моя!“. То означаваше още, че е църквата, която то, сърцето, представяше пред Съда небесен. Зовеше я: ”Девицо Моя, славянко Моя, възлюбена църкво Моя“. И по тия святи думи всеки ще разбере и познае голямата любов Божия. Редно е да се спомене истината за старозаветния народ Божий – Израил. Тоз народ няма никакъв дял със сто четиридесет и четири хиляди. Тоз народ прие своя жребий със страшното посегателство към Сина на Бога, Когото очакваше, но когато Месия се яви сред него, той не Го позна, не Го прие, жестоко Го поруга и накрая на кръст Го разпна. Първите, строили се в Личното Христово войнство, са Йоан Кръстител и апостолите Христови, които не само влизат в числото на сто четиридесет и четири хиляди, но и застават като основание на сграждащото се ново изкупително дяло на Господа Исуса Христа. Едновременно със строежа на Войнството още от самото разпятие, безброй много влизат в редовете на тия с белите руби и зелени палми (оправдани чрез вяра в кръвта на Христа!), символично изразили в Словото Божие вярата Авраамова.

В Гвардията лична на Христа като дяло новозаветно влизат люде от всички народи и племена, езици и колена. Но в повторение ще изявя, че във времето на Съда велик групата на употребяемите строени живи войни Христови е формирана само от българи и това става само в България. Те са живото църковно сърце – ядрото Църковно, което участва в Съдебния процес и ръководи църковните съдби. А тез с белите руби са армията Христова, която води спасяемия народ и те всички са употребени свише от Небето. А мнозина от тях са проляли кръвта си за дялото духовно на Господа Исуса Христа – нашия Спасител свят и Изкупител. Затова сянковият народ Израил няма нищо общо със Същината новозаветна и не участва в подвизите духовни, извършени чрез вяра в новозаветното дяло.

Но народът Израилев като сянка е показал пътя на идващата Новозаветна същина. Затова трябва ясно да разграничим Личната гвардия Христова от сто четиридесет и четири хиляди, която е сърцето църковно, ядро – мембрана, движеща Църквата Христова. А войската на вяра е употребена в защита на народа Божий – душата спасяема в чин ”Божий духовен народ“ – Нов Израил А неговият брой е като пясъка край брега на морето.

Групата съдебна е дяло специално на Дух Святи, употребена в Съдебния процес в чин ”Пет разумни девици” – сетива църковни или ”Малко Даниилово частично духовно възкресение!” А съставът й във времето на Съдебния процес е изключително от българи, изведени от България, което дяло е съвършено независимо развиващо се от строя държавен, без никакво влияние на духовно ли религиозно общество, което и да било то.

Съдебното дяло групата на изведения остатък Божий е призовано в служение чрез верните Богу синове и дъщери на България, която е употребявана от Бога още в зачатието й като народ и държава. България е създадена да послужи Богу, особено в тоз ”ден” и ”час” (духовни), за да застане пред Съда велик за целокупност земна и Земя. Защото за нея е писано в Даниил 12-та гл. Нейното хиляда и триста годишно съществувание е отбелязано в Словото Божие, към които години са даром прибавени тридесет и пет години – Съдебно време в решение на Съдебния земен и църковен процес горе в небесните селения.

България е под най-голямо удостоение Божие в единство с нейното човешко селение със Земя, флора и фауна. Сред нейния народ се носеше Гласът Божий, чуваше се живото Съдебно слово чрез Гласа съдебен на Дух Святи и народът български със своите управници активно участваше в целокупното духовно съдебно изпълнение. За България е писано в Даниил 12-та глава, ст.2,з. А за нейните люде: О, те пеят Нова песен, думайки: ”Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й. Защото си бил заклан и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ.“ (Откр.5:9).

”И направил си ги на нашия Бог царство и свещеници и те царуват на Земята!” Откр.5:10; Исая 44:5 ”И ще се подписва с ръката си Господу.“ Дялото съдебно е велико и могъщо изпълнение на Словото в Ездра и Неемия за великото духовно възстановление на олтара, храма и стената след седемдесетгодишен плен. Твърделът Сионов, Давидов, посочи на дялото възстановено вече в чин ”Даниилово малко духовно частично възкресение” сред Сионовата стена! Дъщерята Сионова е строеното Лично войнство на Господа Исуса Христа – дялото съдебно на Ангела четвърти (Откр.18:1-4), сърцето църковно в чин ”Твърдел” или Военен боен щаб на духовното Войнство Христово, възстановено след седемдесет годишен плен (Седем църковни периода)! И се покрива с пленената Лаодикийска вест, свещеното служение сред Лаодикия и Вавилон (1 Левит 3:17, Съдии 6:7, Ездра 3:2, Неемия 2:26). Всичкото това Божие слово сочи на едно и също ”възстановено свещено дяло!” Дялото на Ноя – ковчегът Ноев, се покрива с дялото Даниилово, с дялото на Ангела четвърти, единен с Гласа (Иеремия 31). Амин!

Прилагам цитати и обяснения чрез Дух Святи, с които се покрива дялото на Малкото духовно частично Даниилово възкресение – дяло на Ангела четвърти, единен с Гласа (Откр.18:1-4, Даниил 7:9-14, 12:1,2). И ”съдени бяха по Книгите на делата” – Откр.20:12, 21:27, Малахия 3:16, Неемия 13:14, Яков 2:8; Откр.11-та гл. е покритие на 10-та глава. Ще се яви мрак над храма Божий и олтара и людете, които се кланят в него на двора – това са народи и племена. Двете цеви са Светлината на двата Завета – десет заповеди Божии и Дух Святи. Определено е време на тяхната дейност, които временно са потъпкани и отхвърлени. Но след това ще се яви възстановление и те пак ще се явят в изявление, докато бъдат отзовани в Небето. Това се отнася напълно за последната Светлина – Вестта съдебна, която Бог чрез Съд небесен възстанови, като освободи свещеното служение от двете ”Лаодикийски злини” хулата против действието на Дух Святи и беззаконието – бръчката!

И Словото, Светлина съдебна, се яви над Земя чрез действието на двойната сила Илия и Елисея във възстановение на свещеното олтарно служение без бръчката на беззаконието и петното на хулата против единната взаимна дейност на дух Святи с Кръвния Войн в духовно обрезание в юдейство – кръщение в Святия Дух в очищение на храма неръкотворен на Святия дух. А Святия Дух не може да влезе в храма Си неръкотворен без Кръвта Христова на очистение и да употреби олтара на служение. И при изпълнение на това Свое служение Святия Дух оставя огнената диря, белега на кръщение – небесния ангелски език, за невярващите доказателство за кръщение и обрезание. В това дяло на Святия Дух Лаодикия показа неверие и похули тази дейност на Святия Дух, извършващ в единство с кръвта Христова в чин ”Кръвен Войн“ – жеста, жертвата Христова, духовно очистение и обрезание.

Грехът на Лаодикия се вмени за седемдесетгодишно пленение на Духа Святи, защото това е определената възраст човешка – седемдесет години време на живота, макар човек и да съществува повече години и Вестта адвентна. Но Лаодикия хвърли петно на хула над дейността взаимна, велика, в единство на Дух Святи и Кръвния Войн, Който очиства храма неръкотворен, Дух Святи го обрязва, тогава влиза в човека и го употребява като неръкотворен олтар – храм на Дух Святи, скиния неръкотворна – човека. Така в този грях на хула и беззаконие Лаодикия е държала в духовен плен народа Божий седемдесет години. Или тя, Лаодикия, го е подтиквала и водила към хулата петно и укора спрямо дейността на Дух Святи в единство с Война Кръвен, цената на изкупление, кото унищожи двете неправди в Скончание и освободи двата свидетеля, свидетелството заветно, кръщение в Духа Святи и десет заповеди Божии като най-велик дар за човечеството, дадени от Небето. А същевременно се дава въоръжението църковно новозаветно, Знамето – Вестта запечатваща, всемирна, която запечатва за Небето изкупващата се църковна съдба, приготвя пътя на духовния народ Юда, обрязани, за да ги яви пред Съда небесен.

Но свише дойде сила двойна и наново възкреси, възстанови двата духовни двигателя и ги в Небето призова А пленът им бе седемдесетгодишен, за толкова Бог го вмени, макар че Лаодикия вече цял век съществува и ще продължи. И едва когато се чуе Гласът съдебен сред Земя и се яви озарение от късното съдебно оросение съдебните решения, ще се опомнят, но не всички, а само искрено търсещите чрез вяра в Христа спасение. Амин!

Това слово е бегъл поглед, който осветява въпроса за дялото на Малкото духовно частично Даниилово възкресение, Даниил 12-та гл. и строежа на сто четиридесет и четири хиляди Войнство Христово и на тия с белите руби.

Молитствам пред Бога Всесилни да устрои пътя на Всемирната Вест съдебна църковна сред пет континента земни и да озари църквата Своя сред народи и племена от езици и колена. И да намерят вси спасение.

Амин!

София, 01.01.1981 г.

Послепис на стража Божий чрез Дух Святи:

На 31.12.1980г. бях застанала в пост и молитва в целонощно бдение по Божие изявление чрез Святия Дух. И молех Бога за духовно и телесно изцеление на мота плът, която беше жестоко наранена от удар в лявата гърда. Появилият се кръвен застой – хематом откри тежко страдание за мен. Постих и се молех за моето изцеление, но Бог ме посети и чрез Гласа на Святия Дух ми каза: ”За теб иде победа, но по-късно. Но приготви се в зори, ще мине сила на духовно изцеление чрез теб и ще изцеля над пет континента земни народа Мой – духовен, за да познае и приеме Вестта и озарителното Слово за сто четиридесет и четири хиляди. да узнае Земята кои са тез, каква е мисията им сред Земя и кои са тез с белите руби на снага”.

Наистина, на 01.01.1981 г. бях посетена рано в зори и със Слово озарена, което по-горе отбелязах вече. В него е дадено съдебно обяснение за сто четиридесет и четири хиляди и за тия с белите руби. И дух Святи го оформи и съедини в едно Слово Светлина като посочи и техните Старозаветни сенки. И това Слово Светлина Бог го връчва на ядрото – църковно сърце. А това е и всеоръжието на Личната гвардия Христова – Вестта всемирна, запечатваща. Особено Бог даде светлина за ”двамата свидетели“ умъртвени за три и половина години от хулата и беззаконието на Лаодикия, петното и бръчката и нарече законника Израил чрез Адвентистите ”Съдия” на Бога и Духа Святи.

Вестта всемирно запечатваща е Съдебна везна за всеки един гвардеец, задължително приемащ огненото духовно кръщение със Святия Дух с белега на говоримия ангелски език и десет заповеди Божии. И носещ я като Знаме на озарение над пет континента земни Земя, озаряващи Църквата Христова от всички народи и племена, езици и колена.

Но за спасяемата душа не се налага това, според Словото на Бога живаго, защото е казано: “ Всеки, който призове Името Господне в онзи ден, спасен ще е!“ Амин! Деяния 2:21, Римляном 10:13, Йоил 2:32.

01.01.1981 г.

ДОПЪЛНИТЕЛНО ОБЯСНЕНИЕ:

Дялото на сто четиридесет и четири хиляди е съдебно, то се явява и приготвя пътя църковен на озарение малко преди първото голямо възкресение, да бъде Църквата готова за грабването.

И още … Сърцето, църковно ядро представи и земното ядро, на което Съдът велик уреди земните съдби като Нова планета Земя. Амин!

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван