(Мястото на България в Плана спасителен тя явява сърцето църковно пред Съда небесен.)
”Днес със сила и власт ти изявявам Аз, рабиньо Моя, Моя съдба: Два народа употребих всецяло в Плана спасителен, оформени в държави сред планета Земя.
Първият употребен народ е сянков, но той посочи на Същината чрез своя земен реален живот като държава земна! Сред тази земна държава бяха внедрени в изпълнение два Закона – първият бе държавен, морален, царски, съдържащ десет заповеди в изпълнение, вторият беше духовен, церемониален.
Първият народ – държава се яви като Сянка на бъдеща реална Духовна същина, но той беше натоварен с мисия небесна в реализиране на небесни съдби! Тя се развиваше независима от заобикалящите я всички народи и племена и чрез нейния реален планетен живот се разпростря в действие Сянковият план на спасение. Във връзка с употреблението на тоз сянков народ Аз съм включвал в изпълнението на Сянковия план индивидуално чужденеца, живеещ сред него, градове и държави на други народи и племена!
Но в съвършеното реализиране на Спасителния план Аз призвах в употребление цялостно, с земя и народ, две земни държави на два народа – Плътски и Духовен Израил! В служение небесно включвах земната площ, планини, поля, реки езера и моря. Употребявах градове с трон и скиптър на управление. Това е така, защото водещата се борба сред планета Земя се отнасяше не само за човека, но страшна, безмилостна и жестока, тя засягаше цялата планета Земя, с царства и държави, в законно управление, под тронно изявление на скиптър и корона и засягаше три пояса земни творби от флора, фауна по видовете им, а човекът – по багри и раси. Чрез реализиране на сянковото изпълнение показах начина, по който се води борбата и победата, която ще се оформи в царство на мъдростта и единството между Отца Давида и Сина – Соломона! Със своето реално съществуване в сянковото изпълнение на Плана, те посочиха на бъдещия Цар юдин на Мъдростта. Става ясно, че чрез първия сянков народ Аз показах всичките съдби на бъдещия развой на борбата и скончаещата победа.
Но за да се създаде и оформи Израилевата държава, проля се много човешка кръв, докато Израил, земята обещана му от Мен, завладей! Чрез Закона церемониален, внедрен сред сянковия народ, Аз показах съдбата на Христа, изявен в чин ”Агнец пасхален”, заклан разпнат сред Земята. Но в изпълнение развоя на сянковия народ в ”Царства“, чрез всичкото явление Аз подчертах, че юдиното племе е избрано и натоварено да носи таз велика съдба и да покаже бъдещия Царски Лик на Христа – Лъва от юдиното коляно като всемирен Цар на мъдростта. И дадох благовремие чрез символично служение в церемониалното изпълнение, да разумеят Моята велика цел на милост и избавление!
Тъй сред първия народ – Стар Израил след тежки борби и победи Аз, Всемогъщ Творец на Вселена, Всемир, показах превъзходна съдба на бъдещите добрини!
Израилевият народ сочеше на народа Божий на спасение от всички народи и племена! А педята Земя е Ханаана, посочила на Новата планета изкупена Земя! Таз педя земя – Палестина, употребена в сянката с града Ерусалим, с Твърдела Сионов – Царска крепост Сионови стени като град царски на употребено царство и държава, сочеха на бъдещите велики духовни съдби, дадени в обещание на Авраама. Те показаха на великите духовни същини, които следваше да се явят сред цялата планета Земя, с очертания на пет континента земни. И така чрез първия сянков Мой народ се изявиха съдбите на водещата се борба с цел завладяване на планета Земя!
Но в изпълнение на плановото свещено служение на сянковия Израил не целият народ е спасяем и в Правда употребяем. Той бе арена бойна на два духа – на двама Вождове и чрез него се откри целта на една вечна Правда във вечния живот и се потвърди съдбата на едно вечно осъждение!
Както от Земята една трета отива в погубление, тъй от първия народ злият дух обсеби една трета, които и въведе в падение чрез неверие в посегателство над Месия! Не еднакво се употребява символично плътският народ и Духовната същина! Но и двата народа изпълняват великите съдби, вменени за цялата планета Земя, за да навлязат в приключване цялостно на земните съдби чрез борба и служение. Неправдата – грехът воюва с Правдата или смъртта се бори със живота. А Съдът небесен, развил се пред Трона съдебен със Закона на правда им решава съдбите. Старият Израил се употреби в чинове първосвещени, свещени, съдебни пратеници, пророци, които изявяваха пътя на Същината духовна.
Народът сянков показа неверие към Бога, не позна и не прие Христа в чин ”Месия”, но Той изпълни своето свещено предназначение чрез церемониалното служение в употребление на свещените си чинове Синедрион и принесе жертвата изкупителна – Агнеца пасхален Господа Исуса Христа, Когото постави на олтара земен – планетата Земя! Тя именно се яви в чин ”олтар” с принос на жертвата омилостивителна пред Небето, според сянката ”медния дворен олтар“, и пое святата кръвна цена за изкупление на целокупност земна и Земя. Но в реализиране на това свещено служение, в чин ”Първосвещен” и ”Свещен”, старият народ израилев извърши грях и сам предизвика проклятието върху своите плещи, и го понесе за поколенията вси, които следваше да се явят след приноса на жертвата!
И ето нанизаха се съдби на изпълнение. В Битие яви се Сътворение: Да направим човека по Образ и подобие Наше.“ Яви се човешкото съществувание в Рая Едемски – дом Божий. Следваше умножение. Адам и Ева навлязоха в грехопадение и изгонени от Рая, поеха пътя на човешкото развитие в умножение. Яви се служение сред земната плеща и отново падение, което предизвика Съд и Правда в наказание. И изгради се макет на земния бит, водещ своето развитие до потопните води като приложение на небесно съдебно решение.
Нарушението на заповедта на Твореца в райските селения беше нарушение на заповед от Закона морален, явен като Дърво на познание добро и зло, а ябълката откъсната сочеше на потъпкване на една от заповедите Божии сред Божия дом – Рай Едемски! Изгонването на човека от Рая не поправи развалината – греха, водещ смъртта, беше зачнат и се прояви чрез сина първи на Адам и Ева – Каин. Каин посочи на първия незаконен син на Авраама – Исмаил, който носеше съдбите на първия народ – плътския Стар Израил, сред който грехът се развиваше, въпреки изявените милости Божии, в нарушение на Божиите заповеди. Ева изкуши Адама да яде от забранения плод. Сара изкуси Авраама, който беше приел и повярвал на Божието обещание, че ще има син от Сара, и му предложи нарушението на Божието изявление яви се Агар и зачна греха на неверието – беззаконието яви греха чрез Исмаил в изпълнение. Пламнал сред рода на Бога, грехът водеше борбата с Правдата в чин на Авеля – втория син на Адама и Ева, над когото грехът се изяви чрез братово посегателство. Авел бе жертва на Правда и посочи на втория син на Авраама – Исак, сочещи на бъдещия Агнец пасхален – Месия – Господа Исуса Христа. Каин откри греха, проклятието, смъртта. И злото, проклятието продължи сред племената. Понесоха го след Потопа Хам и Ханаан.
Грехът имаше все същия характер и приемаше все същата присъда – проклятие! Каин и Авел, Хам и Ханаан се погавриха с Ноя Отца. Тез страшни по рода си в нарушение на Закона събития посочиха вече на явената драма и гавра горе в Небеса между падналия небесен ангел – Сатана и Бога Отца!
Първият народ Божий, предупреден чрез Гласа, очакваше Месия, но когато Той се яви сред него в Своето реално служение като брат сред братята свои, народът израилев показа неверие, не позна деня на посещението си, посегна със зла ръка, в чина и греха на Каина и уби разпна Спасителя на света Христа! И като вихър зловещ над земята Израилева прокънтя гласът на убиеца Сатана. ”Нека над тоз народ падне проклятието от Небеса!“ И сам Израил, изпълнил в неверие волята на врага, пое на своите плещи човешки тежката съдба на прокълнат от Отца! И простря се като крила на птица граблива злата му съдба – проклятието да го гони по цялата земна плеща. Израил стар не можа да познае деня и часа, когато биде прогонен от пред лицето на небесния Съд, че времето му благодатно се приключи със страшното дяло на Голготската стръмнина и клетвата като ехидна пропълзя и чрез дялото на Пилата, яви съда на злината. И прогонен бе от обещаната благословена Земя да се скита без дом и стреха, прокуден от Ханаанската земя. Над Стар Израил се изпълни в повторение клетвата над Каина и той пое своя тежък хомот на проклятие в земния живот!
Но същевременно с милост и любов изявявах целта – да покажа плодовете на греха, падението, смъртта! И с велика милост в Правда, вярност и Светлина да издигна на голяма висота изкупителната мисия на Христа, победата в изцеление на греха чрез кръвния принос на втория Син в чин ”Авел”. Той наистина посочи жертвата, изкупваща душата от греха и смъртта! И яви се Синът на великото Мое, Отцуво обещание – Исаака, но до него вече съществуваше синът незаконен на Агар – Исмаил. На Исмаила делът не бе отреден от Отца – той не ще наследи наравно с Исака. Явиха се отново две велики неизменни линии и техните изпълнителни съдби посочиха развоя на борбата между греха – смъртта, и Правдата – живота! И като буря зла се развихри страшната борба над цялата планета Земя.
А племената Израилеви се развиваха сред земната кора. Явиха се линиите на родовете на греха и тез – на Правдата от Небеса чрез Закона на Отца! Оформиха се в държави и царства, които посочиха на великите Мои съдби според Сянковия план на спасение. Те преминаха през огнени изпитни на робство и войни. Но денят огнен се яви и изправи израилевия народ лице с лице с очаквания Месия, носещ на Земя дара на живота вечен! Но за скръб и печал Израил не Го позна Народът бе премного закоравял и не разумя какъв ще бъде образът на обещания Спасител. Той (Израил) в заблуда и грях очакваше земен господар, вожд и цар, който ще го поведе към победи земни. А Израил, горд и властолюбив, да го провъзгласи за свой цар в царство земно.
Израил в своето падение не разумя, че вече не е богопомазан завсегда. Затова и не позна Христа и не Го прие в сърце. Но не бе само това Съюзени с Пилата, осъдиха Праведния, а обезвиниха грешния (Варава). И като простряха зловещата си ръка, на Голготския хълм разпнаха Христа и праведната Му кръв обагри Земя! Плътският първи народ не осъзна греха си и бидейки по чин Свещеник” сред Земя, принесе жертвения Агнец за изкуп на всички народи и племена от езици и колена, които чрез вяра в пролятата кръв на Христа намират спасение за вечността.
Синът на обещанието, дарен чрез вяра на Авраама – Исак, реално посочи жертвата новозаветна, откривайки път за втория народ на Духовната същина. А земята разтвори своите недра и приюти великата жертва на изкуплението си. Два дни в себе си Го кри и в третия ден знамение на възкресение се яви и път на вяра в прозрение откри! И като победен зов Кръвният Войн разпери крила в оправдателна съдба, и чрез вяра народа втори събра. Пламнаха огнени зари над земните плещи. Сияйни светли лъчи препасаха Земя. Ден първи – Светлина озари човешката душа! Не ще повтори вече греха на безверие и хула народът втори!
А какво стана с плътския народ, натоварен с греха и клетвата, с която сам се осъди, разгулян, както плява вятър отвява, навлезе той в своя безцелен път сред планетния свят. Седем времена, седем църковни периода, седем поколения на мъка и съмнения, с ненужни жертви и служения, Израил стар бродеше без дом и държава, загубил милостта на Твореца Всемогъщи, биде обвинен от целия вярващ свят!
А за новия духовен заветен народ изминаха седем църковни периода – Време новозаветно, в победни хвали, ликуване в надежда и очакване спасение, готвили се за Христовото второ явление. О, слава во вишних на Бога да бъде за таз голяма милост и любов над Неговата земна творба, сред която се яви великото обещание, опрощение и вечен живот в небесните селения! Сам Христа лично се яви в чин свещен ”Кръвен Войн”, Земя с трите й пояса обиколи и водеше свещено духовно служение чрез приноса кръвен, символа на Завета нов (причастието). И в милост и любов, с небесна благодат, събираше народа втори, с вяра, надежда, с любов го въоръжаваше! И яви се вярващият в Него народ в чин ”Християни”, приели Го с вяра, преминали през огнени изпитни и с вярност живота си за Христа в свидетелство са дали на Земя!
А в същото това време народът – Стар Израил, обикаляше Земята в изгнание без приета жертва и служение. И чакаше време ново да се яви, поставил поколенията свои на огнени клади, в огнени пещи да горят, да се топят в камерите газови на смъртта, под сърпа на врага да бъдат окосявани. А Бог Всемогъщи от Небето зорко бдеше над човешките съдби! Той дълго търпеше и чакаше вторият народ пред него в Правда да се яви. Времето обаче и за него се изпълни и грешката на Стария Израил духовният народ повтори! И в чин Духовен Израил“, законник дълбоко се обезвери и действието на Дух Святи сред ”Юда“ отхвърли. Лаодикия, горда, ослепяла, оголяла пред Божието Лице се яви!
Но Съд велик небесен не бездействаше! Времето се яви и откриха се Книгите на делата им зли, и реши им Съдът съдбите – два народа, стар и нов пред Съда небесен се явиха, в единство с три пояса земни творби. Малко преди Съдът да се яви, запали се огън ят на Втората световна война – в чин ”Армагедон” духовен и световен и сам Сатана, прикрит под властта на съсъдите си нечисти, събираше в жетвата злокобна плевела, що бе посял сред нивата Земя – греха и смъртта! И простря той костеливата ръка на смъртта, развя череп и кости над Земя като знаме победоносно. Над Израил стар той виеше хобот на смерча си злокобен, макар че му бе сроден, дяла си с него сред Земя делеше още от Каина, Хам и Ханаана, той народа израилев гнетеше! Знаеше Сатана, че милост Божия се готвеше да събере отново пръснатото семе и затова в ужасните беди на Армагедона като с огнени стрели го стреляше. Сам Сатана действуваше под образа на звяра хищен, който волята му зла вършеше! И в единство с блудни духовен Вавилон опиваше се той с кървите човешки на жертвите невинни и пълнеше чашата на блудната жена – черква негова със земна мърсота. Как биде всичко това? Клетвата от Рая, преминала над Каина и Хама, ладна над Стария Израил чрез Пилата. И сега в Армагедонската война плащаха поколенията за греха. Чрез двата народа, дали съсъдите на звяра и блудницата Вавилон, подали си ръка в един страшен Армагедон, Сатана събираше жътвата своя!
Превиваха се в скръб Небеса! Ангели слизаха на ята над планета Земя, но нямаше друга сила, която да спре таз страшна съдба. Небето бе потънало в голяма тъга. И очакваше милостта и любовта безгранични на Отца, чрез Съд велик да реши делата на народите два и да даде ответа на Своите обещания към раба Си Авраама. Живите Авраамови потомци приеха милостта на Божиите обещания и Бог чрез Съд небесен от клетвата ги освободи и ги събра от четирите краища земни, за да ги приюти в обещаната Земя. Бог Си спомни за сина на обещанието Исака, за всички верни участници в спасителната борба с врага – патриарси и пророци, които нямаха дял с греха и клетвата. И погледна Бог на незаконния Исмаил, който нямаше дял в наследието Отцуво както Исака, а беше разделил на два дяла града на милостта Божия Ерусалим. (Подобно Лаодикия раздели Вестта на две, сред две племена!) Всевишният Бог не бе удостоил Исмаила с наследието Свое. Съд велик се яви и отсъди съдбите им за во век! За да се извърши туй велико дяло на Съда, Бог призова Свои люде и ги употреби и за да яви в единство един Нов Израил, Той приведе под покрова на Вестта за спасение чрез вяра в кръвта на Христа Народ новозаветен, който не бе Негов народ, но който чрез вяра стана Негов верен народ. И изгради дяло велико на победата Своя чрез църковни блюда новозаветни на почетно употребление!
Сам Христа чрез Глас на Съдебната духовна власт на Дух Святи представи пред Съда велики блюдата златни на почетно употребление и ги употреби в символи и служения за всички земни жители, като на всички тез блюда – съсъди на употребление Съдът велик реши съдбите!
Успоредно с развоя на духовните съдебни събития се изявяваха и историческите земни съдби! Съдът небесен отсъди техните дела. Победен беше звярът и тежко ранен образът му – дялото прокобно на блудницата окървавена, яхнала звяра в този втори световен двубой и опиваха се без мяра с пълна чаша, преливаща от кървите човешки на жертвите невинни. Но Съдът небесен беше преброил дните на тяхното пирувание и смазани им бяха главите. Издигнатите им олтари за жертвоприношения – клади и огнени пещи димящи, от човешка кръв вонящи, бяха сринати до основи. И освободени, живите израилтяни поеха пътя към земята обещана, закриляни от милостта на Небесата, под святото око на княза Михаила, Когото те разпнаха. И влязоха в Ерусалима, чрез Съд небесен отреден да бъде цялостен под Израилева ръка. А гнездото на ехидната – звяра прие съдбата стара на Израиля и Берлин беше на две разделен по Божие предопределение, за да свидетелствува пред Вселена, Всемир, че осъдена му е съдбата. А Ерусалим, свидетелство реално на Новия духовен Ерусалим, пред Небето цял се яви. Защото земният град Ерусалим носи съдбите и сочи на Духовната същина сред втория народ. Над България се изля милостта и любовта на удостоение свише от Небе и столицата нейна трябваше да бъде цяла – нерушима пред небесния Съд велик, за да представи съдбите сянкови, на които предстоеше да се явят пред Съда за разрешение!
Защо всичко това стана така? Сянката – земя Палестина посочи на Духовната същина, която се представяше пред Съда от България с целокупната нейна площ, а народът на България се употребяваше като Божий, вярващ род. Сянката Ерусалим се представяше от столицата настояща на България София и Бог с духовно име я назоваваше Ерусалим!
И всичко това, което ставаше в Небе, се отразяваше чрез свидетелства сред Земята на Божието благоволение! Но всичко се извършваше в тайна и не знаеше употребяваният народ, а и още не трябваше да стане явно до явяването на пълната съдебна победа! Градът – столица на България – София, в чин ”Нов духовен Ерусалим”, трябваше да се яви в съвършена хубост като красива девица, и тъй да представи Новия Ерусалим в неговата цялостна съдба небесна – вечен град на изкупените, на когото сега само Съдът велик решаваше съдбите горе в Небе, духовно изграден, със Сионови стени ограден, за вечността приготвен!
Защо бе необходимо това? Борбата, която се водеше сред Земята, нямаше за обет само човешкия род, нито само един народ. Воюваше се за една нова планета, на която се уреждаха съдебно съдбите за вечността!
В разрешаване съдбите духовни на Земята беше включен в употребление един цял земен свят – цяла планета Земя! Целокупното земно Божие създание застава пред един велик Съд със Закон на правда! Но това дяло се извършваше духом, защото и Бог е Дух и Неговите поклонници с дух и Истина Му се кланят (Йоана 4:24). Божието създание заставаше духом пред Закона Божий на Правда, нарушен горе в небесните селения от падналия ангел, който е дух зъл и води борбата духовно. И той е завладял една трета небесни духове – ангели от небесното Войнство и ги води в своя път на падение с измама и лъжа още от деня на своето лично съгрешение. Ето защо ангажираните съсъди на Бога, водещи борбата със злото, се употребяват духом, с духовни средства въоръжени. Затова и сега служението обхваща воюващия християнски свят от кръста Голготски, въоръжен с вяра в кръвния изкуп на Христа. И целокупното Божие стежание, включено в борбата, се обединява в една Единна църква Христова.
А в Скончание, във времето на Съда велик, се призовава един народ в държавни съдби – втора държава, която Бог в Своята голяма милост и любов сам е създал, съсъди на вярност и вяра е употребил и още в първите й стъпки на изграждане я води като Свое родно дете за ръка! Създадена от две основни племена – българи и славяни тя е със строго определена съдба, със създадени географски, климатични и битови условия за изпълнение на Божиите святи съдби. И в настоящето време, в скончаещите съдби, независимо от посетия плевел на неверие към Бога от врага на цялото земно селение – Сатана, Бог Всемогъщ показа Своята неизменна любов към Духовната същина като народ и държава и я употребява духовно. Чрез вярващите души Бог употребява и в настоящето време ръководителя на България, Т.Ж. и мнозина от държавния апарат и целия български народ. А Съд велик държи Везната – Закона на правда и измерва дълбините човешки на употребяемите блюда.
Пред Съда се явява дялото на добро и зло. Става ясно, че Всемогъщият Бог, изявен в сетно време чрез Третия Си Лик в чин ”Генерален Законодател и Съдия”, чрез Дух Святи не съди само дялото на Каин, или оправдава жертвата на Авеля, а пред Съда велик застава една целокупност земна – Земя с трите пояса земни творби представя своите съдби. Разтварят се Книгите на делата пред Трона съдебен със Закон на правда, за да бъдат уредени поотделно съдбите на всички земни творения и на планета Земя! Затова в строежа на Личната гвардия Христова първият сянков народ няма никакъв дял. С греха на посегателство над Сина Божий той прие чина на Каина, а Христа представяше пред Съда небесен Своя личен подвиг във водещата се борба, която се водеше от страна на Сатана с обсебения духовен Синедрион (Израилевото духовенство). А подвигът личен на Христа беше Неговата Лична гвардия, водена лично от Вожда си Христа, в чинове свещени и първосвещени. Те приеха своето въоръжение в деня на Петдесятница – дара на дух Святи, за да навлязат в подвизи свещени пред Съда велик! И сега те се строяват реално и по съдби като Лична гвардия от сто четиридесет и четири хиляди – Войнство лично Христово (Откр.14 гл). А тия – с белите руби са войската, която се предвожда от Личното Христово войнство в борбата. Те именно са водили духовната борба с врага Сатана и са били закрила за народа спасяем – човешката душа. Затова Стар Израил няма дял с Духовната същина – Втория новозаветен народ!
Трябва ясно да се различи Личната гвардия от сто четиридесет и четири хиляди, от войската – душите на вярата Авраамова, дадена им по обещание и са народ на обещание. Те са водили народа спасяем, който се сравнява с морския пясък. Затова Личната гвардия на Христа символично се изразява чрез наровите зърна, събрани в една ризница, обгърнати в рубиновия сок на наровия плод – цената на изкупление, кото са приемали на Земята!
А душата – народът спасяем е сравнен със семето в смокинения плод или пясъка морски. Затова и смокинята и нарът виреят в лозето символично сочи и на Войнство и народ сред нивата – лозето – дялото на спасение Божие. И всички тез истини са явени независимо от човешката воля и знание, те сочат на великите земни съдби и на кръвната цена на Христа, изкупваща целокупност земна и Земя. Личната гвардия се води от Гласа съдебен. Сред нея се изявява дарът велик на чудеса и знамения – Урим и Тумим като дяло велико на Христа, победите му славни, които Той символично е носил на първосвещената одежда като свещен нагръдник. А Гвардията като нарови звънци по полата на първосвещената одежда окръжили като стена първосвещеника.
С явяване на Същината свещена новозаветна, съдебна, Сянката изчезна, прикована на Голготския кръст. Тя сама сочеше на таз Духовна същина и отлетя като черна нощ сред Земя. А с блясъка на Новозаветната истина се зазори кървава зора, но и тя отмина като отнесе хилядите жертви на огнени клади, посели макове алени на вяра в Христа сред нивата Земя. Засия Слънце ясно в ден светъл над Земята уморена в борбата и нямаше сила под небесата, която можеше да спре пламтящата искра. Народи и племена, до които не бе стигнала Сянката на старозаветното изпълнение, новият ден на Същината новозаветна ги огря и пламнаха те във вярата на Авраама; и Дух Святи ги събра под свещените крила на Христа! Времето на сянковото служение отлетя, но вратата на, спасението – сам Христа бе широко отворена и за Израилевия народ! И ония от него, които Го приеха, намираха спасение чрез Църквата новозаветна на Господа Исуса Христа. А тя, поела път сред Земя, от деня на Петдесятница пътува Седем църковни времена периоди и в скончание на дните на Седмия, Лаодикийски период, пред Съда велик застава като седем църкви, седем девици Естирини, за да отговаря за всички спящи и настоящи спасяеми души, вървели в пътя на Правдата Божия и чрез вяра и надежда за спасение чрез Кръвта, изкупваща живота – сам Христа, живота си на огнени клади горящи са дали! А на спасяемата душа само капчица вяра изисква Съдът, само името Христово да призоват и ще бъдат спасени и под покрова на Отца приютени (Римл.10:1З, Деяния 2:21)!
Но на войнствената Христова съдба – Лична гвардия на Христа се мерят строго дела! Те са били в постоянно общение и ръководство на Христа, водени от Дух Святи, обрязани, те са, които полагат основите, стълповете и вратите на храма свещен. Те са носители на църковния светилник – носители на Светлината от двете заветни времена – дух Святи и Закон. Те са движили църковните съдби, те са ядрото църковно и представят ядрото земно. Те са носили Знамето църковно – Вестта спасителна, приемали са и изпълнявали Закона на правда. С вяра жива са приемали новозаветния печат, запечатващ Храма новозаветен на Дух Святи. Те са ангели, запечатани с ”Лъв и звезда“ – духовни юдеи, девствени в Истината на Христа – Лична гвардия Негова.
Става дума за златните блюда на почетна употреба, които във време на Съда велик са застанали за всички спящи, настоящи и бъдещи съдби. Изтеглените от всички народи и племена, строени над цялата земна кора, са представени от употребените лични представители техни, призвани и строени поименно от Гласа съдебен на Дух Святи. И всички тия, употребени от Съда велик, съсъди на почетна употреба, са включени в числото на сто четиридесет и четири хиляди – Войнство лично Христово. Те са удостоени с бели дрехи – личната Христова Правда – висонът на оправдание! А останалите, изведени чрез вяра в Христа, минават през отворените врата на спасение – Христа като спасяема душа.
Защо Съдебният народ Божий се нарича трети духовен Израил? Какви са техните заслуги? И защо са на такава почит пред Небето?
Ето обяснение на тези въпроси: Първият (плътски) Израил е изпълнител на Церемониалния свещен закон като първи народ Божий. Той е употребен в чин сянков и сочеше на следващия втори духовен новозаветен народ Божий – Втори духовен Израил. Той е носител на Светлината за Закона и Дух Святи!
Рабиньо на живия Бог, запомни добре това изявление. Тяхната духовна линия се води от Съда велик чрез Книгите на делата като велики съдби. Но нито на първия – сянков народ, ни на втория – духовен новозаветен народ не са били решени делата от Съда велик. А в дните на Съда, когато се разтварят Книгите на делата и на двата народа Сянков и същина, Съдът решава техните дела – добри и зли. Когато заседава Съдът небесен, поставена е Духовната везна – Законът на правда, който отсява плевела от зърното. А Съдът подема разглеждане на делата на човека още от Адам и Ева! И по това време се явява народът, който участвува активно като свидетелствен народ в Съда велик като Трети съдебен Израил, който е със съдебно решени съдби, обхващащи земното създание от Начинание до Скончание. Затова именно се нарича Трети духовен Израил, състоящ се от спящи, настоящи и бъдещи съдби, наречени още от Съда небесен – Съдебен Израил Той е народът, който се приготвя да чуе Архангелска тръба и да посрещне на облаците небесни Царя си и Господаря си на вечността! За тоз народ Съдебен пред Съда небесен се дава кръвната цена, за да бъде изкупен за вечността! Амин!
А къде остана дялото на народа Исмаилов? Той неотложно ще води борба с рода на Исака, претендиращ за Ерусалимско наследие! Но докато Бог велик, Законодател и Съдия пред Съда велик, единен със Съда, извърши съдбите духовни на духовния Ерусалим, Ерусалим земен ще бъде в притежание на народа Исаков – Стар Израил. Защо Исмаиловият народ води борбата? При изпълнение на годишния цикъл на очистение в свещено служение в Светая Светих се представяха два козела. Единият се представяше за Христа, а другият – за Сатана. В дните на Съда велик Исляма представи съсъд в чин ”Козел” за Сатана чрез човек, който е бил в изгнание, пуснат на свобода сред пустинята Земя и със завръщането си изпълнява целта на Сатана да пороби родината си и да наложи лъжеучението Корана на лъжепророка Мохамед. Той беше върнат със цел да воюва и наложи дялото на лъжепророка. Това свидетелство се изпълни сред Исмаиловия род, който вече бе приел и сега отново отвори врата за лъжепророка на Сатана Мохамед. Стремежът му в борбата бе да победи и наложи Исляма чрез ”козела“, представящ Сатана. Мнозина се насилват да решат с човешки сили земните съдби, но Един е само властен все во все, Бог Всемогъщ, Който има власт и сила да реши съдбите на Земя с трите й пояса земни творби! И Неговата велика воля не се влияе от човека.
Но ти, рабиньо Моя, запомни добре, Сатана употребява Исмаиловия род, но само тоз народ, който сляпо се е доверил и вярва на лъжепророка Мохамед! Чрез лъжесвещения чин ”Козел” А.Х., който е бил жив пуснат сред пустинята – планета Земя, завърнал се от изгнание, Сатана повежда осъдения Исмаилов род. Но пак добре запомни: Не всички от рода Исмаилов попадат под това осъждение – само онова, което сляпо се е покорило на Мохамед и Корана му и не приема Господа Исуса Христа, то остава в осъждение! А приелите Христа християни от рода Исмаилов, повярвали в Изкупителя, доверили се на десницата Му свята, те ще намерят спасение и изкупление за вечността.
А сега запомни: Ти беше с народа твой в голямо страдание сред дялото на Малкото Даниилово възкресение и строго употребена с пост и молба пред Мен – Бога твой и Съда небесен при обявената война на Израил с Исмаиловия род за освобождаването на Ерусалим! И в победа на Небеса Ерусалим биде освободен, за да бъде цял в Израилевата ръка, за да представи небесния Ерусалим. И ще бъде така, докато е необходимо за Небеса!
Днес София – столицата на твоята страна България прие чина свещен на Ерусалима и ще бъде употребена като Моя величествена съдба, пред Съда велик явена като Същина на Сянката древна!
Борбата за плътския Ерусалим се води в чин Армагедонска. И в нея Исак, законният наследник син на Авраама победи! С освобождението на Палестина и създаването на Израилева държава връщането на сянковия народ на обещаната земя се изпълниха съдби, които Съд велик бе уредил в Небеса.
Борбата ще продължи! Съдът велик обаче приключи вече на Израил стар земните съдби и пред Съда се отстранява, а в Съдебния процес се употребява Духовният Израил, който също се явява със съдебно решени съдби. По Божия воля от рода на Исмаила се явиха дванадесет князе, които в размножението си оформиха държави с поколения на съдби!
Нищо сред планета Земя не е създадено без смисъл и значение, а е приготвено за употребление. Всяко живо същество дишащо, всяка птичка и тревичка имат своята мисия и значение в Плана на изкуплението земно и участвуват в зло или добро в борбата за крайната победа над планета Земя.
Но що знае човекът? Не ли само онова, за което Всевишният в мъдрост му отвори ума?
Запомни, един е Гласът съдебен, който ви открива много от Моите скрити тайни досега, но днес ви ги поверих и ще бъдат оповестени на вси сред планета Земя – жители нейни!
Ти добре разбери и обясни на вси, че Мохамед е лъжепророк съсъд на Сатана, примка на нечестие сред Земя, който се яви, но нищо Мое не изхаби! Само плевела земен, като свой дял събра от Земя, за да го приготви за погубление. И единен със Сатана, повели войнството свое, което им се довери, ще бъдат всички като сухи съчки, хвърлени в огън я на геената, за да изгорят и не се намерят никога сред Земя!
А тя, Любимата на Христа – Земя, ще се прочисти след хилядогодишното изгнание от всичкия плевел – жетва жалка на Сатана. Защото Сатана води борбата със средства на греха и смъртта на плъпа и приема власт и над духа зъл на човека. Но зърното никога не е било и не ще бъде плевел и то ще се прибере под Моите велики Бащини криле и ще прелее житниците Мои на Небе! Амин!“
”О, дано бъде волята Твоя, о, Господи! Ни зрънце да не се похаби сред Земя! Амин!“
1981 год. , София – Копривщица