Скиничните празници – преобрази в новозаветното изпълнение на духовното храмово служение

camp, camping, tent

Пасха
Седем дни безквасни хлябове
Начатките
Петдесятница
Шатри

Пасхалното Агне в дните на Пасха, принесено в съвършенство, сочеше на святата Христова жертва като принос за избавление от греха на народа Божий.

Следваха седем дни на безквасни хлябове – преобраз на Седем новозаветни периода с безквасно ”хлебоприношение” на тялото Христово. Това е безквасна Спасителна светлина (без всякакъв примес на чуждо учение), изявена в Седемте църковни периода.

Следваха първият и седмият ден, които в сянковото служение се освещаваха Богу, а в новозаветното служение като същина на изпълнение сочат на Христовото възкресение в първия ден. Седмият сочеше на Седмия период – времето на Съда, в който се извърши изкупителното дяло – освобождението от греха. Също в първия ден, според сянковото служение, ставаше жертвоприношението, а в Същината на новозаветното изпълнение в Първия период се принасяше жертвата на изкупление и народът Божий бе принесен като жертва чрез кръвопролитие на християните. В седмия ден – Седмия период се решаваше съдбата на Христа като олтар Божий, а народът Божий олтар земен, осветен за Бога!

Във втория ден се представяха начатките от годишната жътва. Това изпълнение сянково сочеше на Същината в принос на първите начатки на Исусовите трудове като свято изкупление (първи плод на духовната земна жътва). Първите начатки в сянковия церемониал бяха от ечемик като първозряла и употребена реколта от земната нива. Те сочеха на първия народ в Древността – еврейския, който като първи сноп ечемичен пръв се подвижва, употребява в свещено богослужение. И нему първи щяха да се разгледат делата и да му се разрешат съдбите. Вторият ден сочеше на Втория завет, в който се явява Същината на сянковото служение – първите употребления като първи духовни начатки и да се подвижат в свещено служение като блюда на почетно употребление в годишния цикъл на очистение, сочещ на изкуплението на нивата Земя. Наистина според сянковия церемониал, те ще бъдат подвижени като жив сноп в свещенодействие пред Бога, за да се яви жътвата в пълнота на прибиране реколтата, или да се яви пълното изкупление на Божието стежание. Тъй сянковият преобраз се яви в реална същина в Новоерното време след Пасхата – Христа на Първата петдесятница, сочеща на седем седмици по седем дни, или сочи на Седемте периода църковни съдби след кръста Голготски, където бе разпнат Агнецът пасхален, за да се яви земната жътва (не можеше да се явят църквите във времето си, преди да се беше явила Петдесятницата духовна апостолска).

Следваше празникът на Петдесятницата – това бяха изброени петдесет дни от деня на приноса на първия сноп или първите начатки. Следваше изпълнение на жътвата – събиране на народа Божий като пшеничено зърно. Двата хляба, опечени с квас пред Бога, сочеха на двете духовни жътви на двете Петдесятници.

Служба се извършваше само първия ден. Това сочеше на първозаветното изпълнение на Същината, която се явяваше след сянковото служение. Това бе времето на реалното изкупително дяло на Господа Исуса.

Следваше в седмия месец празникът ”Шатроразпъване”. Този празник сочеше на времето на Съда, когато се уреждаха всичките Съдби земни и се явяваше шатърът, а той сочеше на скинията неръкотворна, когато всеки изкупен беше вече готов да се разпростре като шатър, като скиния неръкотворна. Празникът на Шатроразпъване се явява след приключване на Великия съд Божий, когато всички Божии съдби са уредени от Земята и човечеството приеме последната Петдесятница на оросения. А това е Светлината за решенията съдебни – уредените вече съдби над целокупността земна и се яви разрешение на делата: оправдание и изкупление! И тогава човеците, благодарни за милостта Божия на опрощение, изведени от всички неправди, се явяват като неръкотворни ”шатри” – храмове на Духа Святи.

Празникът на Шатрите сочеше още на великото благословение, което се получава в Седмия период. В него се включва Осмият (период) в чин ”Давид” – дялото на великото духовно ”Давидово” помазание, което в края на Седмия период се явява като милост Божия, след петдесятното оросение, като едно велико и могъщо благословение за народа Божий в изхода – извеждане на народа Божий като остатък от вси деноминации (”Излезте, люде Мои, от всяка стреха, от всяка заблуда!”).

Туй велико благословение се явява сред освободения вече народ от греховния му хомот, чакащ Новогодишната тръба, като преобраз, сочещ на тръбата Архангелска – изхода от Египет, сочещ на извеждане душата от света. А в Скончание – на изхода от греха или след изкупление чрез Съд велик – извеждане от вси осъдени общества!

Шатроразпъването сочи още на изпълнение на зова ”Излезте, люде Мои“ – изхода. Изкуплението се явяваше като една единствена Вест на спасение, която събира под могъщите си крила в едно велико единство народа Божий в годишния празник ”Шатроразпъване” или пълно изкупление под шатъра – Вестта за спасение. Градът Ерусалим е църквата, чиито основи положи Христа чрез дванадесетте камъка – дванадесетте апостоли!

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван