Юбилеят като символ на Съда небесен в третото съдебно време

Левит 25:10
И да осветите петдесетата година и да прогласите освобождение из цялата земя на всичките й жители; това ще ви бъде юбилей, когато ще се върнете, всеки на притежанието си, и ще се върнете, всеки при семейството си.

Левит 25:11
Петдесетата година да ви бъде юбилейна година; през нея да не сеете, нито да жънете самораслото, нито да берете нерязаното лозе.

Левит 25:12
Защото това е юбилей; той нека ви бъде свет; от полето да се храните с произведеното от него.

Чрез наредбите и постановленията, дадени на еврейския народ Всевишният Бог изявяваше съдбите на народа Свой и съдбите земни. Петдесетгодишният юбилей в Церемониалния закон не означаваше друго, освен сочещ на Съда на правда в скончание на Третото време, в приключване на многовековната борба между двамата Борци с цел: кой да владее планета Земя с целокупност земна. Юбилей носеше името на времето, в което щяха да се явят ”тръбни възклицания”. Времето на тръбните възклицания сочеше на реалния тръбен зов, ”Гласа”, който изявяваше новото, съдебно развитие на земните съдби.

Юбилеят символично сочеше на благодатното Трето време на тръбното възклицание чрез Гласа съдебен, като реално изпълнение в изявление на решенията на Съда велик, който се явява в реално приложение на Ивановото Откровение в приключващите се земни съдби чрез църковното служение и освобождение роба на греха в оправдателни съдби от върховния Законодател на всяка Правда.

Юбилеят е строго постановление сред еврейския народ в употребление, чрез живота на който се изявяваха сянково целокупните земни съдби и тяхното скончание. Той е строго скинично служение Церемониален закон, който изявяваше положение на приключващите се съдби в явление на празници, което сочеше на развитието на Спасителния план чрез служението църковно в проявление на дарби на Святия Дух, които щяха да се проявят едва в Юбилея съдебен, приключващ земните съдби – Третия духовен страж – великия Съд на правда, когато църквата щеше да се яви в празненство на освободителната победа. Тоз е най-великият момент в плановото изпълнение сред Земя, на който сочеше скиничната служба на Юбилея и изявяваше реално земните съдби в приключване чрез великия Небесен съд, когато се освобождаваше народът Божий и Земята от тежкия хомот на греха.

Юбилеят сочеше пряко на очистването на небесното и земно светилище (небесното светилище – неръкотворния храм на Дух Святи чрез скинията неръкотворна – сам Христа, натоварен с греха на Земята, и на земното светилище – Христовата църква, представена чрез блюдата на почетно употребление в Третия изпълнителен съдебен страж). Наистина Юбилеят, като освободително явление, е символично велико предназначение, сочещо скончанието в тръбното възклицание (тръбите) на Съда велик, сочещо на Гласа на Святия дух в употребление блюда на почит чрез Глас тръбен на изявление решенията на Съда в разрешение на земните съдби. Или то е великото реално изпълнение на тръбното възклицание при явление на небесното озарение чрез Тръбен глас в служение, след съдебните приключващи съдби на всемирно освобождение от греха.

Чрез церемониалното юбилейно служение се извършваше оправдателната съдба или се прилагаше Съд в правда на Закона в разрешение на съдбите на роба, човека и Земята. Не се позволяваше вече да има роб неосвободен или Земя поробена. Всяка незаконност се презираше – порицаваше се и се наказваше. Тъй многовековната борба между Сатана и Христа в един страшен спор за владеене на Земя и целокупност земна «се разрешава чрез Съд на правда. Сатана, като незаконен посегател във владение на Земя, се порицава, отнема му се право и власт да онеправдава законния притежател на Земя, която той (Сатана) е присвоил чрез измама и лъжа.

А чрез освободителния процес – Юбилея, сочещ на Съда, се уреждат законно всички дела и се явява годината на освобождение. След възклицанието на Юбилейната тръба не може да се яви вече роб неосвободен (поробен от Сатана). Чрез Съда се разрешават всички целокупни земни съдби, включително и съдбите на планета Земя. В Юбилея се даваше право на оправдание чрез върховното покровителство на Върховния Владетел. Юбилеят като Церемониален закон ни осведомяваше по какъв начин ще се приключат земните съдби под покровителството на върховния Съд велик. Когато църковната съдба навлиза във великото върховно освобождение от Начинание до Скончание, оправданият роб чрез Съд велик се освобождава. Службата на Първосвещеника в скиничния живот като сянка изявяваше живота на реалния първосвещеник Христа. И чрез жертвите в принос за грях се откриваше по какъв начин ще се развият съдбите на двамата Борци, претенденти за Земя и нейната целокупност.

Врагът Сатана воюваше в борбата чрез оръжието си смъртта и нейното жило – греха и чакаше съдба да спечели победата чрез греха. Но победата се разрешаваше чрез Закона свят на правда в Съда велик в приключване на борбата. И тогава съдебно се изявяваше законният Владетел на планета Земя чрез отсъдена присъда от великия Съд на правда, който оправдаваше победителя. Оправдан и защитен бе праведният с правото в Юбилея – Съда, където не се намираше лицеприятелство. И таз велика всемирна борба, започнала отпреди създание Мира, продължи да се води в строго определен период от Седем времена на развитие църковно чрез служби и служения от Създание до Скончание. Но всичкото свещенодействие на военния атрибут изявяваше авторитетно волята на един свят Законодател и Вожд в неговия абсолютен свят живот.

Еврейският народ беше употребяем и чрез неговото служение в свещенодействие и бит се изяви великият Владетел на Всемирни съдби над целокупността земна. В скиничното изпълнение на свещеното служение на еврейския народ се изявиха съдбите земни в строго изпълняващ се План на спасение, по кой начин ще се приключи борбата за завладяване целокупната й творба и Земя, водена от падналата в грях творба на Върховния Творец, поради неподчинение на Закона. Тъй Земя и нейната целокупна творба от флора, фауна и човек прие чрез първия скиничен живот на един избран народ, в постановления и церемониални служения, Светлина за бъдещия Духовен народ Божий от Земя чрез воюването на изкупителната цена на Вожда му Христа. Земя с нейното селение не позна и не прие великата милост Божия, изявена чрез еврейския народ и неговия духовен живот в скинично служение като бойно снаряжение, воден лично от Твореца в Теократично управление. И сам еврейският народ не разумя мисията си сред Земя чрез скиничното служение в изпълнения заветни с бойни походи в ”Царства” и своето съществувание в строго определение на небесно управление. Израил стар не разбра, че е един само употребяем народ сред Земя, чрез който Бог сочеше на бъдещите духовни съдби – една Старозаветна сянка на Новозаветна същина, явена по милост чрез благодат, която обхваща целокупността земна и сочи на едно друго време на реално служение.

Израил беше един употребяем народ, уподобен на едно блюдо на почетна употреба, чрез който народ се изявяваше съвършения в Правда и Святост Бог. Независимо, че Бог бе дал строги принципи в заповеди и постановления заветни на Израиля, то той не позна времето на благодатта небесна, която го посети като употребяем Божий народ. Тоз народ беше предупреден за идването на Месия и му беше необходима вяра, за да дочака милостта Божия чрез Изкупителя на Вселената и да приеме уверението, че в спасението не ще изпреварят следващите го народи.

Израил не позна времето на благодатното си посещение като употребяем народ Божий. А това време навлизаше в изпълнение по строго начертан План на изкупление чрез служение. И като не бе приета от еврейския народ, то благодатта премина над целокупността земна чрез езическите племена в реална духовна църква сред света с реалното жертвоприношение на Пасхалния Агнец – сам Господа Исуса Христа. Бог бе допуснал закоравяването на плътския Израил, за да не познае времето на милостта Божия чрез посещението на Месия Христа. А в годишния цикъл на първосвещеното служение изявяваха Съда в разрешителни съдби и борбата между Христа и Сатана чрез употребление на двата символични козела. Но макар че бяха дадени всичките служения сянкови да покажат на идващия Месия Христа, Израил не позна великото си посещение. Обаче езическите племена приеха Спасителя Христа с вяра и любов и с готовност го последваха. Те оцениха жертвата на изкуплението и засвидетелствуваха своята вяра чрез кървави реки, които Сатана проливаше без мяра сред арената Земя. Кръвта на невинните жертви стана новоерна основа на Църквата Христова. И нямаше сила на Земята, която можеше да попречи в устояването й, навлязла в ожените борби на воювание. Така Спасителният план навлезе в реални съдби на освободителната си дейност и от церемониално служение въведе църквата Божия в реална духовна Същина чрез вяра в кръвта на Христа.

И от един народ, комуто бе връчено сянковото церемониално служение на законно изпълнение, който не позна времето на благодат нито своя Бог, яви се народ, който чрез вяра в кръвния принос на Божествения Агнец, навлизаше в Новоерно духовно служение в реално изпълнение на Спасителния план, който се разгръщаше в могъщи победи на избавление на целокупността земна, включващ я в духовната борба като войнствена Христова съдба. Така се яви Платформената вест на духовната Новозаветна църковна съдба, която прие заветното Христово изпълнение чрез цената – изкупителната кръв на Агнеца Божий Христа, пролята от врага на Голгота за целокупността земна. Но минаха седем времена и Новозаветната църква не разумя волята на своя Изкупител чрез благодатта на Святия Божи Дух! И във времената на периодите църковни тя се оплете в неизяснени различия на вероизповедание, и се яви разпокъсана в различни течения църковни религиозни оформления, деноминации сред Земята. Но макар и неединни, вярата в човешката душа растеше и знанието за Бога стигна до най-отдалечените отчета на Земята. И не прекъсна развоя благодатният мащаб на Спасителния план за изкупление. Той навлизаше в изпълнение на своята върховна цел на приключител чрез Върховния Съд на правда в Третото време на служение. Явяваше се Юбилеят над целокупността земна пред великия Съд на правда. И сега думата имаше вече Съдът небесен. Представяха се по съдби служенията от две ерни времена със своите свешенодейни отряди, за да се разрешат съдбите в Юбилея чрез Съда велик в разрешения съдебни и да се формира един Трети духовен Израил, който да застане пред върховния Съд Законодателен велик в правда.

Именно за да се разрешат съдбите на двете църковни служения от двата Завета, трябваше да се яви едно трето духовно служение във всемирно изпълнение чрез блюда на почетно употребление. И чрез подвижване на съсъдите пред Съда небесен се явяваха съдбите на двата Завета пред Съда велик в дните на Юбилейната тържествена година, в които Църковната всемирна съдба народът Божий се разтоварваше от греха, в който го бе поробил Сатана на Земята.

Законът за Петдесетогодишния юбилей не се ограничаваше егоистично за един само народ. Еврейският народ беше в употребление като едно блюдо на употребление, изявяващо съдбите на целокупността земна в Скончание чрез Съда велик в тръбния победоносен Глас – Юбилея, Високия съдебен вик в подвиг велик чрез Върховния изпълнителен лик. Тогава чрез Съд велик, след разгледаните дела на двамата Борци и делата на личните им войнствени отряди, с които са воювали кат свещени църковни съдби, се натовариха над осъдената виновност чрез Съд и Правда, ”Урим и Тумим” завсегда. Осъдената съдба си приемаше осъждението от Създание до Скончание чрез ”църковния си манталитет“. ”Борецът“, според символичното служение, намираше своето приложение чрез блюдата на почит в реално изпълнение според годишния цикъл на очистение ”първосвещеника”, ”олтара” в Небето (Христа). А козелът на греха, който се натоварваше с греховете на народа Божий и се пускаше на пусто място, сочеше на Сатана и осъждението, което прие той и падналите една трета ангели. Осъждението се натоварваше на плещи – връчваше се с него чрез Съд велик, включващ две заветни времена и се пускаше сред осъдената пустиня Земя.

Днес, в приключващите се църковни съдби, чрез Съда велик, в Юбилейния празник велик, в Третия изпълнителен страж (Откровение) се явява антуражът на двамата Борци като войнствен отряд, на всемирната църковна съдба наряд: почетните и непочетните блюда пред Съда и чрез тях се получават наградите на двамата Борци и на техните войнства, с които са водили борбата на Земята в Две ерни времена. При юбилейното годишно очистение се очиства грехът, извежда се осъждението. Велик е моментът над целокупната земна съдба, когато чрез два войнствени отряда, на почит и непочит, според притчата за пет разумни и пет неразумни, се приемат наградите на двамата Вождове, които се дават като венци на увенчание – венец на Правда чрез победата Христова и веригата на осъждение – греха за връзване на победения създател на злото.

Тук в пояснение навлиза в пълно озарение притчата за Десетте девици. В тоз именно миг върховен пред Могъщия Върховен Законодателен Лик чрез Съда велик е в действие Третият Върховен Лик на Троицата Свята, Дух Святи. А църковната съдба е навлязла в служба на Дух Святи чрез дарбите Му девет, чрез които е приготвил блюда на почетна употреба. Едновременно горе в Небето заседава Съдът небесен, а долу чрез употреба на блюда в почит и непочит се приемат наградите на двамата Борци – Христа и Сатана.

В същото това време долу на Земята вече са наредени две блюда в сила на Дух Святи за църковно употребление в сила двойна – Илия и Елисея. Също са в приготовление Пет разумни в почетно употребление като пет църковни сетива и образуват златния всемирен светилник църковен в съдба. И като всемирен войнствен отряд всички очакват увенчание всемирно с Вожда им смел, Бореца на Правда – Христа за наградата – вечна свобода. Чрез Личния Му свещенодеен отряд приключва очистването на небесното светилище, т.е. сам Христа, освободен от греха чрез Съда велик (а натоварен с него е Сатана), подема освободителен поход над изкупената съдба чрез кръвния Христов принос пред Съда, чрез който се очиства (умива) и земното светилище, земната скиния, църквата Христова, представена чрез стража като неръкотворна скиния с олтар на свещенодействие (човека) чрез Святия Дух.

Небесното светилище се очиства (сам Христа, чрез собствената Си кръвна цена като първосвещен кръвен жест). А земното светилище се очиства, като църковното учение навлиза в служение чрез дух Святи в употребление на блюдата на почит. Така се отнема още първият грях от Създание на Адам и Ева; и до Скончание всичките измамни дела на Сатана като негов победен антураж го завързват, като собствен кордон на грехопадение, от начало до конец – осъждението, връчено му чрез Пет неразумни борческия му свещенодеен манталитет, отряд Сатанински от Пет неразумни църковни сетива с открадната вест на светлина чрез свещеника му – шестото чувство сред Земята.

Обяснение: Във времето на Съда притчата за Десетте девици се прилага реално и като едно цяло се явяват десетте девици, изявени чрез Словото Божие. Те са призвани от Гласа на Святия Дух чрез блюдото в чин Самуил“ и започва извеждане на църковното служение. Старият свещенически дом Илиев, в който чин е Лаодикия, се Отхвърля от свещено служение и се подемат църковни съдби чрез десетте поканени извън Лаодикийските стрехи. Десетте девици са призвани и избрани, дадено им е обрезание от Дух Святи и вървят в едно единство, водени от Глас на Небето до деня на изпитване разума в тях, как ги е приготвил разумът, и разделени според разума в две, а сърцата им като светилниците – храм на Дух Святи.

Едната група от двете получава силата на Дух Святи и елея в светилника. А другите са без елей в светилниците. не са разумяли, и са заспали духовно във времето на изливане благодатната сила и са останали без елей за нощната тъмнина. А Пет разумни са позволили на дух Святи да ги облече в сила – елей в светилниците им за деня на Съда, за почетна употреба. Те са се вслушали в Гласа на Святия Дух и са приели пълнотата на Светлината в неръкотворния храм на Дух Святи сред Земята. те са готови да посрещнат Младоженека и да влязат с Него в Сватба (Съда). Става ясно с какво малцинство във време на Съда велик ще се представи невястата – църквата на Младоженека, който се явява чрез Гласа на Дух Святи, Който ги въвежда в Сватба Съда и затваря след Себе Си вратата с думите към Петте неразумни: ви познавам”.

И тъй чрез Пет неразумни, отхвърлени от Младоженека Христа, в същото време останали пред затворената врата без елей – сила на Дух Святи в светилника си, храм сърдечен, те отиват при продавача Сатана който в същия момент, пак чрез негов съсъд, в чин ”Свещеник” ги повежда в дело. Те искат елей за светилника си и той – Сатана им налива. Тогава се изпълнява Словото: когато нечистият дух се отдели, той взема седем по-зли и силни и влизат в чистата им стаичка – сърцето обрязано от Святия Дух, но не изпълнено с елея – силата на Святия Дух. Тъй като те не са послушали Гласа на предупреждение да се приготвят, а са дирили продавач да им продаде. Тъй в последния миг те остават вън на разположение на ”купения” елей. А купеният, това са седем по-зли от излезлия първи. Тъй като той ще им даде, защото са приели неразумността му и не са послушали Гласа на предупреждението да се приготвят. Тъй в последния миг, след отхвърлянето, те остават на разположение на купеното от продавача.

Непокорните на Гласа небесен, макар че са били в едно с покорните на небесния Глас, се явяват в осъдена съдба и се осъждат завсегда. Но чрез купеното ще се прояви духът на измамата спиритизма чрез откраднатото оттук и там. защото от създание духът на лукавия е бил крадец, който е открадвал от Бога Светлина, мамел е човека и чрез него се е борил, водил борба, война със Създателя. ”Крадливият дух“ се е борил във вековете чрез непокорните съсъди Корея, Дотан, Авирон, но чрез Съд небесен те бидоха погълнати в огнената земна бездна. Пет неразумни според преобраза за Кореева дружина, пак сред Божия народ, приемат осъждение на делата им. Макар и да бяха сред Божия народ, поради делата си на непокорство те приемат осъждение.

В деня на Съда, когато се изхвърля и корен и ветва и се очиства пътят за народа Божий, се изявява и краят на Кореевата дружина. И днес чрез празника на Юбилея Съдът велик разреши съдбите и чрез първосвещеническия сан на новия съдебен кадър очистителят очиства в годината на периодичния цикъл небесното светилище, разтоварва греха от светилището Христа и го натоварва на виновния Сатана, от Създание до Скончание, чрез продавача и купувача си – неразумните като боен църковен отряд сред Земята. И чрез него си приема наградата на собствените си дела – осъждението от Върховния Съд на правда завсегда в приключване на Юбилея.

А Съдът освобождава църковната съдба чрез употребление на Пет представени почетни блюда църковни сетива, които с Младоженека Христа влизат в Сватба, Съда. Той се увенчава с тях, като те приемат наградите си като увенчание с вечна свобода – венец на победата върховна на славни свещенодейци на Всемирната църковна съдба като дванадесет младенци, подобно на тия пред Синай, които са извършили свещенодействие в полите на Синай.

Днес при очистването на всемирното светилище чрез силата Божия в двойни съдби, Законодателният Съд велик в правда натоваряше греха на Сатанинския антураж – кордона на осъждение на осъдения Сатана, който си приемаше наградата чрез Пет неразумни съсъди на спиритичния си дух – блюдата на непочит с откраднатата Светлина като Вест църковна и го отпущаше сред пустинята Земя. А чрез първосвещеника на рода, като осми сред блюдата, изявяваше времето на периодите чрез Есеевия син осми – Давид, символично сочещ на възцаряването на оправдания Цар – чрез осмия син Давида, или ”Давид” в седмия период. Той сочеше и на седмоцевния светилник, който днес Земя представя чрез Пет разумни църковни сетива в единство с двойния страж в сила на Илия и Елисея, чрез който се извършва великата свещеническа служба на Земята и се освобождава във всемирно църковно движение в чин ”Апостолски сан”. (Затова беше отложено причастието като възпоменателен символ на Завета).

Дотук беше благодатното време на платформената църковна вест сред Земята! Днес Вестта църковна е очистена с велико очистение на Кръвния принос като цена на изкупление! Днес тя (Вестта) е в олтара на служение реално, в сила на проявление чрез дара на чудеса и знамения. И в тоз тържествен миг олтарят всемирен сред Земя се разтоварва в освободителни съдби чрез Пет църковни сетива, а се натоваря с греха и се отпуща чрез блюдата му на непочит вековния ”козел” реално, чрез ”козаря” в чина на символизиращия козел в Церемониалния закон в годината на очистението. Днес намери реално приложение в собствените му плещи (на съсъда козар) Сатана и падналото му войнство чрез съсъдите на непочит с дух на Корея, и приеха наградите си. Яви се край на земната борба между Христа и Сатана, между доброто и злото. Край на великата борба за владеене на Земя. Великият Съд в правда на Закон разреши техните съдби, макар че Земя спи и сякаш всичко стои на мястото си и върви! Но часът удари, мигът върховен се яви и бунтовникът Сатана си получи наградата. И сега сред Земята има сто една вест да се носи – вестта на оправдание, възложена съдебно, чрез земните изкупени съдби като Всемирна църковна вест, да се носи чрез Знамето на победата ”оправдани чрез вяра в кръвта на Господа Исуса Христа”.

И намира приложение стихът: ”И в онзи ден който призове името Господне, ще се спаси”. Тъй църковната съдба чрез свещенодействието навлиза в реална фаза на служение чрез първосвещеническия кадър, който освобождава от греха чрез изкупителната Христова кръвна цена като знаме на оправдание. И тя е извън всяка църква – църковна стреха, застанала като щит на твърда канара, устояла във вековете сред родовете, като Борчески свещенодеен отряд, който вее Знамето на оправдание като всемирен църковен наряд сред освободителното движение на Земя.

А на всеки църковен хомот като вест на предупреждение чрез символа на завета (причастието) му е минало благодатното време. Днес реалната цена, която очисти небесното светилище и се даде по достойнство и заслуга на Христа, чрез Съда велик очисти земното светилище всемирно, което навлиза в изкупление чрез Съда велик в приключващи съдби. И сега чака сила на проявление, чрез Дух Святи да разнесе Освободителната вест на спасение над целокупността земна. Амин! Амин!

Молитствам дано Всевишният Бог ороси целокупните земни съдби от флора, фауна и човек и приемат всевишната Му воля чрез Вестта на изкупление и навлязат в освобождение завсегда. Амин! Молитствувам пред Върховния Съд велик за целокупността и поднасям поста си от двадесет и четири години вегетарианство и десет пълни години в растителен страж в принос на себежертва благоуханна пред олтаря на любовта за флора, фауна и човек. И моля Бога да бъде приет. Амин! Затова днес е една Всемирна вест чрез Откровение на Иоана и влиза в приложение чрез Съда велик във върховна всемирна съдба, и сплотява всички спасяеми, и се оформя в едно буйно течение на тръбно възклицание като всесветско движение под могъщото сияние на Ангела на Завета – осветление като Вест над цялата Земя за днес. Откровение 18:1-4 чрез великия могъщ Висок съдебен вик в победоносен подвиг велик. Амин!

26.09.1959 г.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван